№ 157
гр. Търговище , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20213530100070 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 405,ал.1 от КЗ.
Ищецът С. Д. С. от гр.**********, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.Ц.И. -ТАК, твърди в исковата си молба, че на 16.03.2020г. сключил с
ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* гр.София,
договор за застраховка „Каско на МПС” за което е издадена полица № 0312200093004643
със срок от 12 месеца.Твърди още, че на 09.11.2020г. пред дома на ищеца, трети лица
увредили застрахования автомобил „Мерцедес МЛ” с рег. № **********, като увредени
били преден десен калник, двете десни врати и задния десен калник, както и броните. Сочи,
че на 11.11.2020г. уведомил за инцидента полицейските служители застрахователя, като
депозирал пред него уведомление за щета, ведно с всички изискуеми се
документи.Поддържа, че съгласно условията на застраховката, застрахователят е следвало
да извърши ремонт на автомобила или да възстанови на ищеца направените разходи за
ремонта, като на 27.11.2020г. ответникът признал претенцията на ищеца и определил
обезщетение в размер на 388,59лв.Като счита, че стойността на ремонта възлиза на
1671,40лв., позовавайки се на издадената му проформа фактура, ищецът счита, че
изплатеното му застрахователно обезщетение е силно занижено, поради което приема, че за
него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за присъждане на разликата между
изплатеното обезщетение и сумата, необходима за поправяне на щетите по автомобила в
размер на 1282,41лв., претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно
заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Ц.И.-ТАК,
който пледира за уважаването му, претендира разноски.
1
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
М.М.-гл. юрисконсулт, в който в който предявеният иск се оспорва изцяло, като
неоснователен, като се твърди, че застрахователят е изпълнил изцяло задълженията си по
полицата, изплатил е и допълнително сума в размер на 77,37лв. на 08.12.2020г.Сочи, че при
направените два огледа са установени вредите, като за част от тях претенцията е отхвърлена,
доколкото е установено, че те са съществували при сключване на застраховката.Поддържа
се, че сумата е изчислена и изплатена съобразно уговореното в застрахователния договор, а
именно-чрез експертна оценка, позовава се на Методиката на застрахователя при
определянето й, която счита приложима към случая, както и на уговореното с оглед
възрастта на автомобила, поради което моли за отхвърляне на иска, ведно със законните
последици; претендира разноски.Не се оспорват следните обстоятелства: наличието на
договор за имуществена застраховка „Каско” за процесния автомобил към датата на
увреждането му; наличието на настъпило застрахователно събитие на 09.11.2020г., при
което е увреден застрахования автомобил на ищеца, който бил в паркирано състояние и за
което застрахователят е определил и изплатил сума в размер на 388,59лв. и допълнително
още 77,37лв., или общо 465,96лв. В съдебно заседание представител на ответника не се
явява.Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител в което се
поддържат изложените в писмения отговор възражения; иска отхвърлянето на предявения
иск, като неоснователен, претендират се разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото наличието на валидно съществуващо
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” по полица №
0312200093004643/16.03.2020г. със срок от 12 месеца за автомобила на ищеца „Мерцедес
МЛ” с рег. № **********, нито обстоятелството, че на 09.11.2020г. е настъпило
застрахователно събитие, при което е увреден застрахования автомобил на ищеца, който бил
в паркирано състояние и за което застрахователят е определил и изплатил сума в размер на
388,59лв. и допълнително още 77,37лв., или общо 465,96лв., видно и от представената
застрахователна полица.От Опис-заключение за вреди на МПС от 11.11.2020г. се установява,
че на процесния автомобил е направен първоначален и последващ оглед, при което е
установено, че са увредени десните калници и десните врати на автомобила, както и
предната и задна броня в дясната им част.От искане за оценка на вреди се установява, че
ищецът е предоставил необходимите документи на застрахователя и е посочил като начин
на определяне на обезщетението: по фактури, предварително съгласувани със
застрахователя.От Уведомително писмо рег.№ 8447/11.11.2020г. от ОД МВР РУ Търговище
се установява, че по подадената от ищеца жалба е заведена преписка рег.№ 1993з-
20665/10.11.2020г.От калкулация № **********/13.11.2020г. от „БУЛАВТО-ТЪРГОВИЩЕ”
ООД се установява, че за поправяне на причинените на автомобила щети, боядисване и доп.
материали, от сервиза са определили сумата от 1671,40лв. без ДДС.По делото са
2
представени и Общите условия за застраховка Каско на МПС, като в чл. 57 е посочено, че
Оценката на щетите и обезщетяването на същите се извършва по правилата на
застрахователя и приетите от него методики, а в чл. 58.4 е уговорено, че при частична щета
на МПС, за което от датата на първата регистрация до датата на началото на застраховката
са изминали над 10 години, застрахователното обезщетение се определя по един от следните
начини, избрани от застрахования-отстраняване на щети в посочен от застрахователя
доверен сервиз, при условие, че е платена определена от застрахователя минимална премия
при сключване на застраховката като застрахователното обезщетение се изплаща на
съответния автосервиз, а при ремонта на МПС увредените части се подменят с части от
алтернативни производители или втора употреба-т.58.4.1 или по експертна оценка-т.58.4.2.
От представената калкулацията на застрахователя е видно, че определената сума на
обезщетението е в общ размер от 465,96лв.Представена е и Методиката на застрахователя за
определяне на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско”, като предвид
обстоятелството, че автомобилът на ищеца е на 14г. и 10м. относими са разпоредбите на
т.1.3 за МПС над 10 години, съобразно която, обезщетението се определя от цената на
ремонта в доверен сервиз на Дженерали застраховане АД, при условие, че е платена
определена от Дженерали застраховане АД минимална премия или по експертна оценка.От
преводни нареждания от 26.11.2020г. за сумата от 388,59лв. и от 08.12.2020г. за сумата от
77,37лв. е видно, че общо определеното от застрахователя обезщетение е изплатено на
ищеца.Представени са и фотоснимки, от които е видно състоянието на автомобила при
сключване на застраховката. От заключението по назначената САвтЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно и отговарящо на поставените
задачи, както и от отговорите на вещото лице на допълнителни въпроси на ответника в
съдебно заседание се установява, че при определяне на обезщетението, вещото лице е
изключил съществувалите към момента на сключване на застраховката щети по автомобила,
като са изчислени суми за ремонт само на двата десни калника, задната дясна врата и
задната броня в дясната част.Вещото лице е определил обезщетението за тези щети по
Наредба № 49 и методиката на застрахователя в размер на 739,40лв., а при ремонт в доверен
сервиз, както и по средни пазарни цени, обезщетението е опредено от вещото лице в еднакъв
размер-973,20лв., като вещото лице уточнява, че разликата е с оглед различните ставки за
труд, като определеното от застрахователя обезщетение е занижено в тази част и от там се
получава и разликата в сумите.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС” е обоснована с обстоятелството, че застрахователят е определил и изплатил
занижено по размер обезщетение в размер на 388,59лв., вместо установената стойност на
ремонта в издадената на ищеца проформа фактура от доверен сервиз в размер на 1671,40лв.
(без ДДС), при което ищецът претендира заплащането на разликата между двете суми, а
именно-1282,41лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.Доколкото не е
спорно между страните по делото, че е настъпило застрахователно събитие на 09.11.2020г.,
3
при което е увреден застрахования автомобил на ищеца, за което застрахователят е
определил и изплатил сума в размер на общо 465,96лв., то основният спор по делото е
относно размера на застрахователното обезщетение и начина на определянето му, като в
тази връзка, съдът приема следното: Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на
понятието действителна застрахователна стойност - стойност, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ като
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго, се приема,
че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на
имуществото. Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При изчисляване на обезщетението не
следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В този смисъл са постановените по реда
на чл. 290 ГПК: решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156 / 2009 г. на ВКС ТК, I т.о. -
"Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност"; решение № 6 от 2.02.2011
г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. „Обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането”. Нормата на чл. 400, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ, изрично урежда, че когато между
страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му
стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК.В конкретния случай, видно от съдържанието на застрахователната преписка, ищецът,
4
който има право да избере начина на определяне на обезщетението –чл.58.4 от ОУ, изрично
е посочил начина, а именно- по фактури, предварително съгласувани със застрахователя,
който от своя страна не е приел посочения начин, посочвайки липса на платена минимална
премия. Застрахователят поддържа, че единствения начин, по който следва да се определи
обезщетението при това положение е по експертна оценка, но съдът не споделя това негово
становище, доколкото липсват данни ищецът да е приел този начин на обезщетяване, не се и
твърди подобно споразумение между страните.Но дори и такова да беше налице, съдът
приема, че възражението на застрахователя би било неоснователно, доколкото липсват
както наведени твърдения за съобразените конкретни параметри при определяне на
обезщетението, така и посочени и представени доказателства за тяхното установяване от
страна на застрахователя.С оглед на изложеното, съдът приема, че доколкото в случая не са
налице и двете хипотези по чл. 58.4 от ОУ, то репарирането на щетите следва да се пазарни
цени, като в тази връзка приема изцяло заключението на вещото лице в тази му част,
съобразно която, за обезщетяване на щетите по автомобила на ищеца е необходима сума в
размер на 973,20лв.От тази сума следва да се приспадне изплатеното от застрахователя
обезщетение в общ размер от 465,96лв., при което останалата част е в размер на 507,24лв.,
до който размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде у,важен, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-15.01.2021г., до изплащане на
задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 1282,41лв., следва да се
отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 405,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД
При този изход от спора, всяка от страните има право на разноски, по
съразмерност.Ищецът е претендирал разноски в размер на 53,46лв. платена д. такса, 300лв.
платено адв. възнаграждение и 80лв. депозит за вещо лице, или общо 433,46лв..Ответникът
претендира разноски в размер на 200лв. депозит за вещо лице и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че следва да се определи в размер на
100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25,ал.1 от НЗПП, при което
разноските на ответника възлизат на 300лв. Така с оглед частичното уважаване на иска,
ищецът има право на разноски в размер на 171,22лв., а ответникът има право на разноски с
оглед отхвърлената част от иска в размер на 181,50лв., при което ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер на 10,28лв., определи по съразмерност и компенсация, на
осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* гр.София, да
заплати на С. Д. С. от гр.**********, сумата от 507,24лв. по сключена между страните
застраховка „Каско на МПС” по полица № 0312200093004643/16.03.2020г., представляваща
дължима част от обезщетение за имуществени вреди от увреждане автомобила на ищеца
5
„Мерцедес МЛ” с рег. № ********** на 09.11.2020г., ведно със законната лихва от
15.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
предявен размер от 1282,41лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 405,ал.1 от
КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Д. С. от гр.********** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* гр.София, разноските по делото в размер на
10,28лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6