№ 462
гр. Плевен, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500840 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1358/17.09.2025 г., постановено по гр. дело № 4860/2025 г.
по описа на Районен съд – гр. Плевен са постановени мерки за закрила на
основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН, както следва:
Задължава на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН **********,
от гр. П., ул. „П.Р. С.“ № , вх. *, ап. *, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********.
Забранява на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН
********** да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра малолетното
дете Н. Д. Д., ЕГН **********, жилището му в с. ***, общ. Д.М., ул. „А. С.“
№*, както и училището на детето, за срок от 4 месеца, считано от *** г.
Забранява на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН
********** да осъществява контакт с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН
**********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от 4 месеца, считано от *** г.
1
Като изключение от посочените забрани по чл.5 ал.1 т. 3 и т. 4 от ЗЗДН,
В. Б. С., ЕГН **********, следва да осъществява контакти с малолетното дете
Н. Д. Д., ЕГН ********** в рамките на два часа седмично - всяка сряда от
15:00 ч. до 17:00 ч. в ЦОП към Община - Плевен, в присъствието на психолог
и без присъствие на бащата Д. Д. Д., ЕГН **********.
Да се издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание чл.
15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН да се връчи на
страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене
на пострадалите лица и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, В. Б. С., ЕГН ********** да
бъде задържана незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.
Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН,
В. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П. Р. С.“ № , вх. *, ап. *, да заплати по
сметка на ПлРС, държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.,
както и 5,00 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Издадена е Заповед за защита № 46/17.09.2025 г. по гр. дело №
4860/2025 г. по описа на ПлРС.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно
решение от В. Б. С. чрез пълномощника й – адв. Е. М. от ПлАК, в която се
изразява становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Въззивницата твърди, че анализа на доказателствата не кореспондира
със събраните по делото такива. Твърди, че с подадената молба с правно
основание чл.4 от ЗЗДН и подписаната декларация по чл.9, ал.3 от ЗДДН от
страна на молителя се твърдят обстоятелства, които не съдържат
необходимите данни и описание на акт на домашно насилие. Твърди, че е
преклудирано правото й на защита в първоинстанционното производство, като
посочва, че в ГПК няма 3-дневен срок за представяне на доказателства, още
повече когато по делото се следи за интереса на дете, като по дела за
родителски права и домашно насилие няма пречка доказателства да се сочат
по всяко време. Съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или
2
да допусне доказателствено искане, независимо, кога са направени, щом са от
значение за установяване най-добрия интерес на децата. Твърди, че не са
отчетени от съда и другите релевантни са спора факти, а именно: висящия
процес за спор за родителски права между родителите, висящия процес пред
ПлРС с правно основание чл.182 ал.2 от НК за неизпълнение на
привременните мерки от страна на бащата, съдебно-психологическата
експертиза по делото за родителските права, за която е посочено и в
социалния доклад , че е налице родителско отчуждение спрямо майката, за
което вина има бащата, както и манипулативното му въздействие спрямо
детето и обстоятелство за омаловажаването на майката и нейното очерняне.
Въззивницата твърди, че е налице превратно тълкуване на
свидетелските показания. Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че 09.08 и
10.08 са единствените дати за нея, в които се вижда с детето насаме и то
осъществени след мултидисциплинарна среща в ОДЗ и взето решение за това.
Твърди, че, въпреки наложеното изключение от посочените забрани по чл.5,
ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, с наложените мерки дори и за четири месеца, вместо да
се преодолява работата на институциите и майката с отчуждението на детето с
майката, то това ще се задълбочи. Твърди, че е налице непълен и
противоречив анализ на събраните доказателства, което води до неправилност
на фактическите констатации, а оттам до незаконосъобразност на правните
изводи.
Въззивницата твърди, че фактическите твърдения, заявени в молбата по
чл.4 от ЗЗДН са недоказани, като същите се подкрепят единствено от
депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Твърди, че безспорно е доказано,
че спрямо детето не е реализиран акт на домашно насилие, имащ
характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Твърди, че по делото
не са събрани доказателства, същата да е осъществила такова поведение, което
да попада под предметния обхват на чл.2 от ЗЗЛН. Твърди, че от събраните по
делото доказателства не се установява дали има извършено психическо
насилие или друго спрямо детето на посочената дата.
Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли молбата с правно основание чл.4 от ЗЗДН, като
неосноватена, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендира
направените по делото разноски.
3
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор /озаглавен
възражения/ от въззиваемия Н. Д. Д. чрез назначения особен представител –
адв. В. Д. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на твърдението във въззивната жалба за преклудиране на
правото на защита на въззивницата, се изразява становище, че на В. С. е даден
3-дневен срок, в който да направи всичките си доказателствени искания по
делото, като същата не се е възползвала от тази възможност, а такива прави
едва в насроченото един месец по-късно съдебно заседание на 11.09.2025 г.
В писмения отговор се изразява становище, че първоинстанционното
решение е изцяло съобразено със събраните гласни и писмени доказателства
по делото. Твърди се, че е налице средно към тежко родителско отчуждаване
на детето спрямо неговата майка, вследствие на негативните преживявания с
свързани от контактите с нея. Твърди се, че
Относно твърдението във въззивната жалба, че с наложените мерки по
чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, вместо да се преодолява работата на институциите
и майката с отчуждението на детето с майката, то това ще се задълбочи, в
писмения отговор се посочва, че ЗЗДН е създаден с цел защита и подкрепа на
лица, пострадали от домашно насилие или в риск. Законът няма за цел да
преодолява отчуждението настъпило, в конкретния случай, между майката и
детето, а да защити и да осигури подкрепа на пострадалото лице от
насилника, като основната цел на това производство е да се санкционира
противоправното действие от страна на един насилник към неговата жертва.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Пред Плевенски районен съд е постъпила молба с правно основание чл.4
от ЗЗДН от Д. Д. Д., ЕГН **********, като баща на малолетното дете Н. Д. Д.,
ЕГН ********** срещу В. Б. С., ЕГН ********** - майка на детето, в която е
посочено, че бащата упражнява родителските права върху детето по силата на
решения по гр.д. 4891/2024 г. по описа на ПлРС и в.гр.с. № 416/2025 г. по
описа на ПлОС. В молбата се твърди за извършени актове на домашно
насилие на *** г., когато по време на личните контакти на майката с детето,
същата насила го е откарала в собствената си квартира с влачене и дърпане от
колата, след което е започнала да оказва психически тормоз върху детето и на
*** г., когато ответницата е нарушила съдебно решение, задържала е детето в
дома си, ударила го е в лицето и му е разбила носа. С молбата се прави искане
да бъдат редуцирани срещите на детето и ответницата в защитена среда.
Приложена е Декларация от молителя Д. Д. Д. по чл.9 от ЗЗДН за
изложените в молбата факти и обстоятелства, представляващи актове на
домашно насилие, извършени на *** г. и *** г. от страна на В. Б. С..
Издадена е Заповед за незабавна защита № 81/*** г. по гр. дело №
4860/2025 г. по описа на Плевенски районен съд, с която са постановени мерки
за закрила на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, както следва: Задължава на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН
**********; Забранява на основание чл.5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН
********** да приближава на по-малко от 50 метра малолетното дете Н. Д. Д.,
ЕГН **********, жилището му в с. ***, общ. Д.М., ул. „А. С.“ №*, както и
училището на детето, до влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №
5
4860/2025 г. по описа на ПлРС; Забранява на основани чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на
В. Б. С., ЕГН ********** да осъществява контакт с малолетното дете Н. Д. Д.,
ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, до влизане в сила на съдебното решение
по гр.д. № 4860/2025 г. по описа на ПлРС.
Издадена е Заповед за защита № 46/17.09.2025 г. по гр. дело №
4860/2025 г. по описа на Плевенски районен съд, с която са постановени мерки
за защита на основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН, както следва: Задължава на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН В. Б. С., ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН
**********; Забранява на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН
********** да приближава на по-малко от 50 метра малолетното дете Н. Д. Д.,
ЕГН **********, жилището му в с. ***, общ. Д.М., ул. „Ал.С.“ №*, както и
училището на детето за срок от четири месеца, считано от *** г.; Забранява на
основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН на В. Б. С., ЕГН ********** да осъществява
контакт с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН ********** под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок
от четири месеца, считано от *** г.; Като изключение от посочените забрани
по чл.5 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДН, В. Б. С., ЕГН ********** следва да осъществява
контакти с малолетното дете Н. Д. Д., ЕГН **********, в рамките на два часа
седмично – всяка сряда от 15:00 ч. до 17:00 ч. в ЦОП към Община - Плевен, в
присъствието на психолог и без присъствие на бащата Д. Д. Д., ЕГН
**********.
В първоинстанционното производство е изискана справка за съдимост
на ответницата В. Б. С., от която се установява, че същата не е осъждана. От
направена справка в ЕИСС на ПлРС е установено, че до момента няма
образувани дела по ЗЗДН със страна ответницата В. Б. С..
От приложеното Решение № 197/15.02.2025 г., постановено по гр. дело
№ 4891/2024 г. по описа на ПлРС, потвърдено с Решение № 303/15.07.2025 г.,
постановено по в.гр.д. № 416/2025 г. по описа на ПлОС е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Д. Д. на
бащата Д. Д. Д., определение е местоживеенето на детето при бащата в с. ***,
6
обл. П., ул. „А. С.“ №* и е определен режим на лични контакти на детето Н. Д.
Д. с майката В. Б. С..
От приложеното писмо от Районна прокуратура – Плевен е видно, че по
жалби на Д. Д. Д. срещу В. Б. С. са образувани четири броя преписки,
приключили с отказ за образуване на досъдебно производство. Единствено по
подадена жалба от А. Н. Н. по повод заплахи срещу В. Б. С. е образувано
досъдебно производство.
В първоинстанционното производство е представена Информация от
ЦОП – Плевен във връзка с проведени контролирани срещи между майката В.
Б. С. и детето Н. Д. Д. в ЦОП – Плевен. Тези срещи се провеждат от месец
януари 2025 г. по указание на Районен съд – Плевен, като последната срещу
между майката и детето е проведена на 06.08.2025 г., а на 13.08.2025 г. в ЦОП
– Плевен е получена Заповед за незабавна защита № 81/*** г., с която на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН се забранява на В. С. да приближава на по-
малко от 50 метра детето Н. Д. Д.. Представен е Доклад от ЦОП – Плевен за
проведени срещи и наблюдение върху поведението на детето Н. Д. Д. и
неговите родители – В. Б. С. и Д. Д. Д., в който е отразено, че от проведените
срещи за периода 08.01.2025 г. – 09.04.2025 г. може да се направи заключение,
че връзката между майката и детето е напрегната и нестабилна. При детето се
наблюдават затруднения като нарушено доверие, трудности в комуникацията,
възможен вътрешен конфликт на лоялност и наличие на интензивни
отрицателни емоции, свързани с родителския конфликт. Наред с това е видно,
че в среда, предлагаща спокойна и неутрална атмосфера, детето временно
успява да се отпусне и да участва в позитивни съвместни дейности с майката,
но за кратко и този резултат не се запазва. Представени са и изготвените
протоколи от мултидисциплинарни срещи, проведени между майката и детето
в ЦОП – Плевен.
В Доклад за проследяване на случай на Община – Д.М. - ЦОП за периода
05.09.2024 г. – 05.12.2024 г. е констатирана необходимост от комплексна
системна работа както с детето, така и с двамата родители. В Доклад за
проследяване на случай на Община – Д.М. - ЦОП за периода 05.12.2024 г. –
*** г. е отразено, че Н. проявява поведение, типично за дете въвлечено в
родителски конфликт. Поведението спрямо майката сочи наличие на
родителско отчуждение. В Доклад за проследяване на случай на Община –
7
Д.М. - ЦОП за периода *** г. – 05.06.2025 г. е отразено, че поведението на
детето е показателно за вътрешните му преживявания на конфликт.
Наблюдава се прогресивност в процеса на отчуждение към майката. В Доклад
за оценка на случай за периода 05.09.2024 г. – 05.08.2025 г. е констатирано
родителско отчуждение у детето спрямо майката, функциониране в
продължителен конфликт между двамата родители, което поставя детето в
психоемоционален дискомфорт, застрашаващ неговото емоционално,
психическо и социално развитие.
В приложените психологически оценки на детето Н. Д. Д., изготвени от
Община – Д.М. – ЦОП е отразено, че се касае за личност в процес на
формиране, която има силна емоционална връзка с бащата да степен на
симбиотичност. Детето използва език, нетипичен за възрастта му, свързан с
негативни изказвания по адрес на майката, формирано поведение „Ние срещу
нея“. Детето е въвлечено в конфликтите между родителите. Преживява
конфликт на лоялност, който генерира водещи емоционални преживявания,
свързани с тревожност, страх, гняв и несигурност. Има данни за преживяна
психотравмена ситуация, свързана с динамиката на междуличностни
отношения в семейна среда. При втората изготвена психологическа оценка е
отразено, че се наблюдава засилване на негативните емоционални
преживявания на детето – страх и тревожност, както и избягване на темите,
свързани с майката. Идентифицирани са рисковете за детето и се дефинирани
препоръки. Представени са протоколи от КСУ – Д.М. от проведени срещи на
детето Н. Д. със социален работник, в които са отразени дискутирани
проблеми.
По делото са приложени 2 бр. Доклади за проследяване на случай на
бащата Д. Д. Д.. В Доклад за проследяване на случай на Община – Д.М. - ЦОП
за периода 05.06.2025 г. – 07.07.2025 г. е отразено, че Д. Д. отглежда детето в
нормални битови условия, като се занимава с всички класни и извънкласни
дейности на детето. Детето е прекарало един ден повече време от обичайното
с майката без да се създава напрежение помежду им. Отношенията между
двамата продължават да са конфликтни и да не успяват да се договорят
помежду си. В Доклад за проследяване на случай на Община – Д.М. - ЦОП за
периода 07.07.2025 г. – 05.08.2025 г. е отразено, че са дадени препоръки към
бащата Д. Д. с цел нормализиране на отношенията с майката В. С..
8
Изготвена е психологическа оценка на бащата Д. Д. Д. от Община –
Д.М., ЦОП, в която е отразено, че се касае за личност, характеризираща се с
висок самоконтрол и ригидност във възприятията. За него е важно как бива
възприеман от заобикалящия го свят и е силно фиксиран върху идеята за дом
и семейство. Наблюдава се силна социална желателност. Има склонност да
отрича негативните чувства и емоции, които изпитва към другите. Налице е
изградена симбиотична връзка със сина му, силно емоционално привързани са
един към друг, почти непрекъснато са заедно. Представени са протоколи от
КСУ – Д.М. от проведени срещи на бащата Д. Д. със социален работник, в
които са отразени дискутирани проблеми.
В приложения в първоинстанционното производство Социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ – Д.М. от 10.09.2025 г. е отразено, че за
детето Н. Д. Д. има осигурени подходящи условия за отглеждане и развитие в
дома на бащата в с. ***. Социалните работниците са установили, че въпреки
напредналия процес на родителско отчуждение, все още съществува
потенциал за позитивен контакт с майката. Издаденият съдебен акт по ЗЗДН са
задълбочили негативните нагласи и страхове на детето към майката.
Препоръките на Отдел „Закрила на детето“ и ЦОП – Д.М. се изразяват в
провеждане на интензивни контакти между майката и детето в контролирана и
неутрална среда в присъствието на социален работник и/или психолог за
кратък и конкретизиран период, след което постепенно да се увеличава
времето и фирмите на контакт с майката, с цел възстановяване на
емоционалната връзка и срещи без присъствие на бащата, както и двамата
родители да участват в специализирани рехабилитационни програми за лица,
пострадали/извършили насилие.
Спорно по делото е осъществено ли е от ответницата В. Б. С. домашно
насилие спрямо детето Н. Д. Д. на посочените в Декларацията по чл.9 от ЗЗДН
дати - *** г. и в предходен период - *** г.
Настоящата съдебна инстанция счита, че правилно Плевенски районен
съд е приел, че е налице осъществен акт на домашно насилие от страна на В.
Б. С. спрямо детето Н. Д. Д. на посочената дата *** г.
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие, осъществени спрямо него от някое от лицата,
9
изрично изброени в чл.3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят от съда и получат защита на правото си на лична
неприкосновеност чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице,
трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си
проявни форми.
Няма спор, че ответницата В. Б. С. попада в кръга от лицата, посочени в
чл.3 т.4 от ЗЗДН, като майка на детето Н. Д. Д..
Няма спор, че за описаните в молбата актове на домашно насилие на -
*** г. и *** г., извършени спрямо детето Н. Д. Д. е подадена декларация по
чл.9 от ЗЗДН от неговия баща Д. Д. Д., в която същите са описани. На тази
декларация по чл.9 от ЗЗДН, с оглед специфичния характер на отношенията,
за които се търси защита, законодателят, в чл.13 ал.3 от ЗЗДН, е придал
особена доказателствена сила в процеса. Тя представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се
съдържа конкретно и ясно описание, както е в случая - посочване на датата,
мястото и конкретните действия, с което е извършено домашното насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН и няма други събрани преки доказателства. Когато
ответникът оспорва да е извършил акт на домашно насилие, както е в случая, в
негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложеното в декларацията.
Окръжният съд счита, че събраните в първоинстанционното
производство доказателства категорично подкрепят изложеното в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН по отношение на акта на домашно насилие,
осъществен на *** г. спрямо детето Н. Д. Д., който е дал основание на
Плевенски районен съд да издаде Заповед за незабавна защита № 81/*** г. и
установява осъществените актове на домашно насилие спрямо детето Н. Д. Д.,
извършени на *** г. от страна на неговата майка В. Б. С..
За изясняване на спорните по делото обстоятелства, в
първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Р. П. Д. и В. Л.
Г..
От показанията на свидетелката Р. П. Д., която е във фактическо
съжителство с Д. Д. се установява, че на *** г. – денят, в който се е полагало
10
свиждане на майката с детето, при връщане му, Н. е слезнал разстроен от
колата, казал е, че не иска повече да ходи при майка си, да остават двамата
сами и е влезнал вътре в двора. След като са влезнали вътре, Н. е плачел
силно, пищял е с думите „Моля, помогнете ми!“, като разказвал на
свидетелката как на другия ден ще го изведат от семейството и ще го дадат в
приемно семейство или в дом за деца. Свидетелката заявява, че детето е
сънувало кошмари, потяло се е през нощта, искал е по няколко пъти на вечер
да проверяват дали портата е заключена, бил е изключително разтревожен.
Твърди, че след като оставила детето, ответницата тръгнала със силно
форсиран автомобил и свирила с клаксона. Детето й разказало, че в дома на
майката било заключено, че блъскало по вратата и молило за помощ, но майка
му му казала, че няма кой да му помогне. Твърди, че на бащата е било казано,
че трябва да подпомага срещите с майката, че помежду си с Д. са обсъждали,
че всичко трябва да е спокойно, че детето трябва да ходи при майка си и да я
обича и че са провеждали такива разговори с детето. Твърди, че през 2025 г.
детето е преспивало при майка си веднъж през март месец, но после имало
моменти, в които то отказвало да ходи при нея. Твърди, че на 09.08.2025 г.
детето е имало среща с майка си, като се прибрало казало, че е гладно и иска
да хапне, но нищо не е споделило за тази среща. Твърди, че бащата е ходил в
ЦОП - Д.М. в деня, следващ конкретната дата, която се твърди извършено
домашно насилие и че е бил насочен към съда.
В показанията си, свидетелят В. Л. Г., който е приятел на молителя,
заявява, че на *** г. е отишъл пред къщата на Д., за да му занесе инструменти.
Видял три коли, паркирал зад средната кола и започнал да сваля
инструментите, когато чул клаксон. Д. го помолил да премести колата си, след
което ответницата, която била в тази средна кола, с мръсна газ излязла и
минала покрай него. Свидетелят твърди, че докато оставил инструментите,
видял детето Н. разстроено и плачещо, но тъй като не обичал да се занимава
със семейни драми, оставил инструментите по най-бързия начин и си тръгнал.
Твърди, че детето е било афектирано, но не разбрал какво точно и за кога се
оплаква детето. Видял, че то изревало и отишло при баща си, който започнал
да го успокоява.
За изясняване на делото от фактическа страна, пред въззивната
инстанция са допуснати гласни доказателства, както и е назначена съдебно-
психологическа експертиза.
11
В разпита си свидетелката Ц. П. Д., която заявява, че познава само
майката на детето, тъй като са бивши колежки, но не познава бащата твърди,
че на процесната дата *** г. е била на работа в МОЛ „***“. Твърди, че по това
време В. С. е била с детето Н. на кино, след което са отишли при нея, за да я
видят. Твърди, че срещата е протекла нормално, говорили са си, като детето е
било малко притеснено и е обикаляло целия магазин. В. се е опитвала да го
успокои по всякакъв начин, като детето се е похвалило, че майка му му е
купила татуировки от „***“. Свидетелката твърди, че е дала на детето
мострички от магазина, за да се чувства по-спокоен. Твърди, че майката се е
държала много спокойно, като детето е отговаряло с думите „ти не си ми
майка, не искам да ходя никъде с теб, аз не искам да ходя в дома ти, ти
нямаш дом“, на които реплики В. е отговаряла спокойно и не имало агресия от
нейна страна. Свидетелката посочва, че след като В. и детето са си тръгнали от
магазина, там е имало други клиенти, които са били възмутени от случката,
защото не е нормално едно дете да казва на майки си „ти не си ми майка“ и да
я бута в магазина. Твърди, че от страна на В. не е имало лошо държание и
агресия, агресия е имало към нея от страна на детето, което я е ощипало
няколко пъти и я бутнало един път.
От заключението на вещото лице Ч. Д. М. по назначената съдебно-
психологическа експертиза се установява, че са налице данни за субективно
възприето извършено домашно физическо и психическо насилие върху детето
Н. от страна на майката, упражнявано в продължителен период /около 3-4
години назад/, като емоционалните последици са актуални и към момента на
изследването. Вещото лице посочва, че детето Н. проявява емоционална
амбивалентност - едновременно страх и копнеж за близост с майката. Вместо
желание за наказание или отмъщение, той изразява надежда тя „да се промени
и да бъде добра“. Тази нагласа разкрива запазена, автентична привързаност и
отсъствие на манипулативно внушени враждебни нагласи. Пояснява, че
амбивалентността му, която представлява съчетание от болка и стремеж към
нормалност /„да не ме бие, да вечеряме заедно“/ е показател за несъзнаван
конфликт на привързаност, а не за родителска манипулация. Вещото лице
посочва, че отговорите на детето са спонтанни, свободни от идеализация или
демонизация, макар да говори за майката като източник на страх, той не я
отрича, а изразява желание за нейната промяна /„искам да стане добра“, „да не
ме бие, да вечеряме заедно“/. Този нюанс е от изключителна важност, защото
12
при манипулирано или отчуждено дете липсва способност да се допусне
позитивна представа за отхвърления родител. Вещото лице е посочило, че в
хода на изследването не се откриват признаци на манипулация или внушено
отчуждение. Езиковият и емоционалният израз на детето са типични за
възрастта му - конкретни, емоционални, неструктурирани в правно-морални
категории. Не се наблюдава речник, характерен за контекста на съдебния спор,
което би могло да насочи към интернализирани внушения от възрастен.
Емоционалната позиция е автентична, произтичаща от реално преживян страх
и болка, а не от внушение. Според вещото лице, не са налице данни детето да
е манипулирано.
В заключението се посочва, че събраните данни очертават тревожна
реактивност с ясно изразен ситуативен характер, разгледана през концепцията
на Ч. С. за State-Trait Anxiety. Изказванията на детето, че като дойде съботата и
неделята направо изпитва страх и че при качване в колата на майката се
чувства като в ад показват временна, но интензивна емоционална реакция,
активираща се само при конкретни стимули, свързани с присъствието на
майката. При детето липсват признаци на генерализирана тревожност - не
съобщава за постоянни страхове, не показва напрегнатост в ежедневието си и
отбелязва, че „сега се чувства добре, те я ограничиха“. Това свидетелства, че
източникът на тревожността е външен и реактивен, а не вътрешно
генерализиран. Вещото лице определя емоционалното състояние на детето Н.
като компенсирано, с редуцирана тревожност при отсъствие на заплаха, но с
остатъчна страхова готовност, която се реактивира при напомняне за
травматичния контекст. Настъпилото облекчение след прекъсване на контакта
отразява възстановяване на субективното чувство за сигурност и временно
стабилизиране на емоционалния баланс.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице заявява, че детето има
позитивни чувства към майката, че то се надява и желае майка му да престане
с това отношение към него. Според вещото лице, няма родителско
отчуждение, тъй като в случая, няма безкомпромисно отхвърляне на единия
родител. При зададена задача да нарисува нещо, детето е нарисувало къща и
то с кучето и баща си. Липсата на фигурата на майката се интерпретира с това,
че в един идеален вариант майката не присъства, което е в противоречие с
това, което детето съобщава, че като мечта му е майка му да си поправи
отношението и именно тук личи тази амбивалентност, която не е свойствена,
13
ако има родителско отчуждение.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т. д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при
определяне на защитна мярка по чл.5 ал.1 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и
ефективна защита на пострадалото лице. Защита по ЗЗДН може да бъде
потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие - било то
физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от лицата,
изрично изброени в чл.3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична
неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителя. В този смисъл, за да се предостави защита
на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен
акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.9 ал.1
от ЗЗДН следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо, а конкретният твърдян акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
В производството по ЗЗДН се касае за защита срещу една особена
категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в
най-близки взаимоотношения помежду си съпружески, родствени или във
фактическо съжителство. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в
отсъствието на преки свидетели - очевидци. Именно поради това
законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За
да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира
акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната
молба за защита, т.е. следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
процесния акт на домашно насилие. Обвързващата доказателствена сила на
14
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма
други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ.
Законът предоставя възможност за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, да представи декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, като
съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация, но само в случай на липса на други
доказателства. В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при
направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. В тази насока,
според настоящия въззивен състав ответницата не е провела успешно
насрещно доказване по отношение на отразеното в Декларацията по чл.9 ал.3
от ЗЗДН на молителя. От събраните писмени и доказателства се установява, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата В. Б.
С. за упражнено психическо насилие по отношение на детето Н..
По отношение на твърденията в молбата за упражнен акт на домашно
насилие конкретно на дата *** г., съдът съобрази отразеното в Психологична
оценка от 05.09.2025 г., изготвена от ЦОП – Д.М., в която е отразено, че при
проведено клинично интервю, детето Н. е споделило, че на *** г. майка му го
е взела от дома му в с. *** и са тръгнали за гр. Плевен. Били са кино и всичко е
било наред. След излизането от МОЛ-а, детето се е качило в колата и е
разбрало, че пътуват към дома на майка му, изплашило се е и е казало, че не
иска да ходят там. Детето е споделило, че след като не е искало да слезе от
автомобила, майка му е отворила вратата и го е накарала да слезе, като го е
дърпала за ръката, за да се качи в апартамента. Н. е споделил, също така, че си
е помислил, че майка му ще го отвлече, като по време на ескалацията на
напрежението между двамата, В. е казала на детето, че щом не иска да спазва
режима на личен контакт, ще го дадат на друго семейство. Детето е споделило,
че след случката е сънувал кошмар, в който го дават на друго семейство. Така
споделеното от детето при проведеното клинично интервю се подкрепя от
показанията на свидетелката Р. П. Д., които съдът кредитира при съобразяване
на обстоятелството, че същата се намира във фактическо съжителство с
бащата на детето. От показанията на свидетелката се установява, че пред нея
детето е разказало всичко онова, което е споделило пред социалните
15
работници в ЦОП – Д.М.. В тази връзка са и показанията на свидетелката Ц.
П. Д., която също свидетелства за посещение на В. и детето Н. на *** г. в МОЛ
„***“, където са били на кино. Въпреки, че не е присъствала при качване на
детето в колата на майката, свидетелката установява, че на думите на майката
„хайде сега, маме, аз съм ти наготвила вкъщи, да ходим да ядем “, детето е
отговаряло с думите „ти не си ми майка, не искам да ходя никъде с теб, аз не
искам да ходя в дома ти, ти нямаш дом“, което кореспондира със споделеното
от детето пред социалните работници, че след излизането от МОЛ-а се е качил
в колата и е разбрал, че пътуват към дома на майка му, изплашил се е и е
казал, че не иска да ходят там, но въпреки това, след като не е искал да слезе
от автомобила, майка му е отворила вратата и го е накарала да слезе, като го е
дърпала за ръката, за да се качи в апартамента.
По отношение на заключението на вещото лице по назначената съдебно-
психологическа експертиза, въпреки че не установява обстоятелства
конкретно във връзка с процесната дата – *** г., следва да се посочи, че
експертът е установил, че са налице данни за субективно възприето
извършено домашно физическо и психическо насилие върху детето Н. от
страна на майката, упражнено в продължителен период /около 3-4 години
назад/, като емоционалните последици са актуални и към момента на
изследването. В проведеното психологично изследване на 22.10.2025 г. пред
експерта, детето Н. много подробно е описало конкретни ситуации с майката,
обидите от нейна страна и страха му, свързан с нейното държание. Тук следва
да се отбележи и заявеното от детето, което, макар да говори за майка си като
източник на страх, не я отрича, а изразява желание за нейната промяна с
думите „искам да стане добра“, „да не ме бие, да вечеряме заедно“.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че
постановените от Плевенски районен съд мерки за защита по ЗЗДН са
адекватни, с оглед вида на акта на домашно насилие и с оглед установеното от
събраните гласни и писмени доказателства. Несъмнено поведение, изразяващо
се в обиди и заплахи по отношение на детето е обществено неприемливо и
морално укоримо. Безспорно е по делото, че страните имат проблеми в
отношенията помежду си, като според настоящата съдебна инстанция
продължителността на мерките по чл.5 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДН за срок от четири
месеца ще даде възможност на ответницата да преосмисли поведението си и
16
като родител да положи усилия за подобряване на отношенията й с детето, тъй
като, безспорно, майката е централна фигура в живота на всяко дете, в
неговото изграждане като личност, от която то трябва да получава топлина,
разбиране, възпитание и пример. Продължителността на мерките за закрила
по чл.5 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗДН е функция от вида и тежестта на извършеното и
начинът, по който се е отразило на пострадалото лице, като в настоящия
случай, няма данни за отражение в психическото и емоционално състояние на
детето от осъществените два акта на домашно насилие от страна на
ответницата повече от обичайното. Определянето на по-дълъг срок
необосновано би засегнало правната сфера на ответницата и би превърнало
мярката в санкция, а такава функция не й е присъща. От друга страна, срок от
четири месеца е подходящ и достатъчен, за да осигури защита на
пострадалото дете и да се даде възможност за подобряване на влошените
отношения между родителите му, тъй като в негов интерес е да расте в
спокойна атмосфера, с полагане на грижи, внимание и уважение от страна на
двамата родители.
По отношение на възражението във въззивната жалба, че е преградено
правото на защита на ответницата, с оглед указания от съда 3-дневен срок, в
който да направи доказателствените си искания, съдът намира следното: С
определение № 4099/*** г., постановено по гр. дело № 4860/2025 г. по описа
на ПлРС, съдът е дал и на двете страни 3-дневен срок за представяне на
доказателства и доказателствени искания. В този срок, с молба от 15.08.2025
г., молителят Д. Д. Д. е направил искане за допускане до разпит на двама
свидетели, по което искане съдът се е произнесъл с Разпореждане №
11078/15.08.2025 г., като е допуснал до разпит двама свидетели на молителя. В
указания 3-дневен срок по делото не е постъпила молба с искания от страна на
ответницата В. Б. С.. Действително, в проведеното съдебно заседание на
12.09.2025 г. от страна на процесуалния представител на ответницата са
направени доказателствени искания за събиране на доказателства, които,
обаче, са оставени без уважение, като в мотивите си, съдът е посочил, същите
са несвоевременно направени и са направени с цел шиканиране и отлагане на
делото. Тези доказателствени искания са направени от въззивницата В. Б. С.
във въззивната жалба, като с разпореждането си по реда на чл.267 от ГПК,
въззивният съд е приел исканията за разпит на свидетел и за назначаване на
съдебно-психологическа експертиза за допустими и основателни, доколкото в
17
настоящото производство по спорна съдебна администрация не важат
преклузиите по чл.266 от ГПК, а и заявените обстоятелства са относими към
предмета на спора. Съдът е приел за неоснователни исканията за разпит на
психолога при ЦОП Плевен - В. Т. и за изискване и прилагане на в.гр.д. №
416/2025 г. и НЧХД № 745/2025 г., доколкото няма твърдения психолога да е
присъствала на заявения акт на насилие на *** г., по отношение на в.гр.д. №
416/2025 г. /без да е посочено на кой съд/ има приложени актове в
първоинстанционното производство, които касаят въпроса с упражняването на
родителските права върху детето Н., за което се твърди, че е упражнено
домашно насилие. Двете производства нямат пряка връзка, още повече, че
другото дело /след служебна справка/ е висящо, тъй като е постъпила
касационна жалба. По отношение на НЧХД № 745/2025 г. също не става ясно
на кой съд е, какво е отношението към предмета на доказване по делото, нито
какъв е неговия статус, като висящи дела не могат да се изискват и прилагат
към друго дело. Това е възможно едва след окончателното им решаване пред
всички инстанции.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че Плевенски
районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено. При постановяване на решението и определяне на
подходящите мерки за закрила, предвидени в чл.5 ал.1 от ЗЗДН, Плевенски
районен съд е отчел тежестта на извършените действия на насилие и е приел,
че срокът, за който същите са наложени би помогнал на страните да уредят
взаимоотношенията си по цивилизован начин, отчитайки спецификата на
засегнатост спрямо молителя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
1358/17.09.2025 г., постановено по гр. дело № 4860/2025 г. по описа на
Районен съд – гр. Плевен, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл.17 ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19