Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На двадесет и пети февруари Година
две хиляди дв
адесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 4995 по описа за
две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №03-009663/14.12.2018г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Ф.“ ООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на
санкционираното дружество против НП №03-009663/14.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че лицето е непознато за дружеството и не е било наемано на
работа. На работа са били наети Красимир Асенов Асенов
и Сюлейман Мехмед Сюлейман , с които имало сключени граждански договори. Лицето
С.З.Р. е било доведено на територията на хотела от полицейски служители, като е
бил установен от тях, разхождайки се с група от други лица. Лицето не е престирало труд и това не е било установявано от
служителите на ДИТ или от полицейските служители. Считат се за нарушени чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Алтернативно се изразява позиция за налиц(чие на
маловажен случай на административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на
наказателното постановление, изложени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През месец май 2018г. в гр. Варна, кк.“Зл.
пясъци“ следвало да разстила настилка на волейболно игрище в хотел „Мелия Гранд
Ермитаж“.
Съобразно анекс №1 към договор за абонаментно поддържане на външно и
вътрешно озеленяване на хотел „Мелия Гранд Ермитаж“
работата по настилане с пясък на
волейболното игрище се осъществявала от
„Ф.“ ООД.
Управител на „Ф.“ ООД – св. Иванов се свързал с лице на име
„Сюлейман“ и поискал да бъде извършена работата. Същата средвало да
се извърши от лицето „Сюлейман“ и още едно лице, на име „Красимир“.
На 26.04.2018г. лицето „Сюлейман“ тръгнал с автомобила си за гр.
Варна, като с него пътували още четири лица. Работникът, с когото заедно щели
да полагат настилката на игрището и три момчета, които пожелали да ги вземат,
за да се разходят. Едно от момчетата бил С.З.Р.. „Сюлейман“ се съгласил да ги
вземе, но тъй като не знаел в колко часа ще приключи работата си, а и се притеснявал да не би да има неприятности с
родителите им, им казал да се навъртат покрай хотела.
В ранния следобед трите момчета се разхождали в комплекса и били
спрени за проверка от полицейски служители.
Едно от лицата нямало лична карта и тъй като се изплашили, те
заявили, че работят в хотел „Мелия“.
Междувременно „Сюлейман“ и
другото лице се снабдили с инструменти и започнали да работят.
По постъпил сигнал в ДИТ- Варна относно работещи непълнолетни лица,
на място пристигнали служители на ДИТ Варна – св.И. и св. Д.. Там св. Д. и св. И.
заварили пет лица, за които се твърдяло, че полагат труд, както и служители на
полицията.
Св. И. и св. Д. пристъпили към проверка, като установили кое е
дружеството, което извършва дейността по полагане на настилката на игрището.
Едно от лицата установени на
място било С.З.Р..
На Р. била предоставена за попълване декларация, в която той
посочил, че работи на обект „волейболна площадка“ към хотел „Мелия“ като „общ
работник“, с работно време от 10 до 16 часа, при почивен 1 час в рамките на работното време и
уговорено възнаграждение от 30 лева на ден. Посочил още, че работи от
26.04.2018г. Лицето декларирало още, че
няма сключен трудов или граждански договор, както и че не му е
предоставено заверено уведомление и екземпляр от трудов договор.
На 02.05.2018г. св. И.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа
лицето С.З.Р. като „общ работник” в обекта , при определено работно
място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е
получено разрешение от ИТ за сключване на трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на
деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-009663/14.12.2018г.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл303 ал.3 от КТ. На
дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1
от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
По постъпил сигнал в РП – Варна от ДИТ , била образувана преписка
относно наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл.192а ал.2
вр. ал.1 от НК.
След извършено разследване,
с постановление от 12.12.2018г. прокурор при ВРП
отказал да образува досъдебно производство, тъй като няма данни лицето С.Р. да
е престирало труд на 26.04.2018г. в полза на „Ф.“
ООД.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – материалите от
преписка №14516/2018г.; декларация от заетото лице; идентификационна карта;
протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на
св. Иванов , св.И. и св. Д..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. Иванов изяснява начина на наемане на „Сюлейман“
и „Красимир“ на работа, както и причините лицето С.Р. да присъства в района на
хотела.
Показанията на св. И. и св. Д. сочат на начина на установяване на
лицата в обекта и на начина на извършване на проверката.
Съдът намира, че приложената по делото декларация, попълнена от
лицето С.З.Р. не установява по безспорен и категоричен начин , че лицето е било
в трудово правни отношения с дружеството и е положило труд за него.
За да приеме горното , съдът изходи от материалите по преписка №14516/2018г.,
където лицето изяснява причините да посочат, че работят в обекта. Съдът прецени
и факта, че трите неполнълетни лица са били
установени да се разхождат на теритарията на кк.“Зл. пясъци“ от слружители на
V РУ ОДМВР Варна, като в нито един момент от време не е било установявано
лицата да полагат труд.
Така, предвид горното, съдът намери, че формулираното с НП обвинение
не почива на събрания доказателствен материал, поради
което и наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: