Определение по дело №752/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] [населено място].

Наведени са твърдения със същата, че : между ищцовото дружество от една страна и [фирма], в качеството на лизингополучател и [фирма] в качеството му на съдлъжник е сключен Договор за финансов лизинг № 002184-003/09.05.2007 г. Съгласно Общите условия по договори за финансов лизинг, които били неделима част от подписания договор, лизингодателят се задължил да придобие движими вещи, посочени от лизингополучателя и да позволи на същия да използва вещите за предварително определен срок срещу заплащане на лизинговата цена. С договори за покупко-продажба от 10.05.2007 г. ищецът [фирма] е закупил от [фирма] активите, предмет на договора за лизинг, а именно: употребяван влекач Scania R 124 L4XZ, рама V., ново полуремарке бордово Fliegl SDS 390, рама W., употребявано полуремарке Schmitz S 01, рама W., употребяван влекач Scania R 124, рама V., двигател [банкова сметка]. Лизингодателят изпълнил задължението си по чл. 1 от Договора за лизинг да придобие и достави на лизингополучателя за използване, посочените в същия текст активи. Задължение на лизингополучателя било да заплаща на лизингодателя лизинговата цена, в размерите и датите, посочени в чл. 2 от Договора за лизинг и Погасителния план. Съгласно Допълнително споразумение № 2 от 28.06.2010 година, подписано между лизингодателя от една страна и [фирма] в качеството на поемател, а също и [фирма] – лизингополучател и [фирма] в качеството на съдлъжник, поемателят [фирма] заместил лизингополучателя в сключения договор за лизинг. С приемо-предавателен протокол от 28.06.2010 година [фирма] предал на лизингодателя активите, предмет на договора за лизинг като съгласно чл. 2 и 3 същият ги предава на поемателя [фирма], който от своя страна декларира, че ги е получил в състояние, годно за използването им по предназначение. Твърди се с исковата молба, че ответното дружество е преустановило плащането по договора за лизинг. Ищецът, съгласно чл. 15 ал. 1, т. 1 от Общите условия развалил договора за лизинг с едностранно изявление с нотариална покана № 200, том 2, рег.№ 4523 на нотариус З. Т., рег.№ 438 от н.к., отправена до ответното дружество. Твърди се, че нотариалната покана е връчена лично на управителя на дружеството Р. И. на 20.09.2011 година. Със същата покана на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 12 от Общите условия на лизингополучателя е даден срок от два работни дни, в които ответникът доброволно да върне активите, предмет на разваления договор за финансов лизинг. Ищецът твърди още, че към датата на подаване на исковата молба ответното дружество неправомерно задържа горепосочените активи и отправя искане за осъждане на ответното дружество да върне собствените на ищеца активи, а именно: употребяван влекач Skania R 124 L4XZ, рама V., ново полуремарке бордово Fliegl SDS 390, рама W., употребявано полуремарке Schmitz S 01, рама W., употребяван влекач Scania R 124, рама V., двигател [банкова сметка]. Иска се присъждане и на сторените разноски индивидуализирани по размер с исковата молба.

Приложени са писмени доказателства по опис.

В срока за писмен отговор не е постъпил такъв от ответното дружество.

С Определение № 3568/18.08.2014 година, постановено в закрито заседание, съдът на основание чл. 227 от ГПК е конституирал като правоприемник на ищцовото дружество, след извършено преобразуване чрез вливане – търговското дружество [фирма] – [населено място] и е допуснал като писмени доказателства по делото, представените от ищеца такива по опис с исковата молба.

Съдът е събрал допуснатите писмени доказателства, както и изготвената по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Установява се, че между ищцовото дружество от една страна и [фирма], в качеството на лизингополучател и [фирма] в качеството му на съдлъжник е сключен Договор за финансов лизинг № 002184-003/09.05.2007 г. С договори за покупко-продажба от 10.05.2007 г. ищцовото дружество е закупило от [фирма] активите, предмет на договора за лизинг, а именно: употребяван влекач Scania R 124 L4XZ, рама V., ново полуремарке бордово Fliegl SDS 390, рама W., употребявано полуремарке Schmitz S 01, рама W., употребяван влекач Scania R 124, рама V., двигател [банкова сметка]. Лизингодателят доставил на лизингополучателя за използване, посочените в същия текст активи. Съгласно Допълнително споразумение № 2 от 28.06.2010 година, подписано между лизингодателя от една страна и [фирма] в качеството на поемател, а също и [фирма] – лизингополучател и [фирма] в качеството на съдлъжник, [фирма] прехвърлил на поемателя [фирма] правата и задълженията на лизингополучател в сключения договор за лизинг. С приемо-предавателен протокол от 28.06.2010 година [фирма] предал на лизингодателя активите, предмет на договора за лизинг, като съгласно чл. 2 и 3 същият от своя страна ги предал на поемателя [фирма], в състояние, годно за използването им по предназначение.

С едностранно изявление с нотариална покана № 200, том 2, рег.№ 4523 на нотариус З. Т., рег.№ 438 от НК, отправена до ответното дружество, връчена лично на управителя на дружеството Р. И. на 20.09.2011 година, лизингодателят заявил че на осн. чл. 87 ЗЗД и чл. 15 от ОУ, прекратява договора за лизинг поради допускане просрочия в плащанията. Едновременно с това и дал 3 дневен срок за плащане на просрочените вноски в размер на 97 513.06 евро. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 12 от Общите условия на лизингополучателя е даден срок и от два работни дни, в които ответникът доброволно да върне активите, предмет на разваления договор за финансов лизинг, считано от прекратяване на договора.

Видно от заключението по изготвената от в.л. В. и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и правилна, непогасената главница към дата 20.09.2011 г. от ответното дружество по договора за лизинг е 176 505.70 лв. посочен е още размера на дължимите лихви, еднократни вноски и неустойка. В с.з. вещото лице заявява, че след новото споразумение за поемане на дълг – липсва плащане по договора за лизинг от новия поемател.

От правна страна:

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже предаването на вещите на ответника, както и твърдяното, че прекратяването на процесния лизингов договор е настъпило в резултат на длъжниковата забава, както и че след поканата това задължение не е изпълнено, при добросъвестност от страна на кредитора. Ответникът следва да докаже основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка /ако твърди, че престацията е дадена и получена на някакво правно основание, да го уточни и съответно да го докаже по правилата на пълно главно доказване/ и изпълнение на своята насрещна престация по тази договорна връзка, които представляват факти изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото, съгласно чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД и като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия ответник. Последното следва от общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът, ако междувременно разполага с доказателства, че е погасил задължението си – следва да ги представи на съда. Ищецът следва да докаже и репликата си, че основанието за задържане на даденото от ответника – е отпаднало.

Основното задължение на лизингодателя е да предаде или осигури предаването на обекта за ползване от лизингополучателя, както и свободното му ползване в рамките на договорения срок. Лизингополучателят пък съгл. разп. на чл. 345 ТЗ има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите , както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. Възнаграждение за ползването на вещта са уговорените помесечни лизингови вноски.

Тъй като ТЗ не се съдържа специална правна регламентация на основанията за разваляне на търговските сделки и правните последици при упражняването на това право, то на основание чл. 288 ТЗ следва се приложат общите правила на гражданското законодателство, в случая установените в чл. 87 и сл. ЗЗД /Решение № 51 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 32/2009 г., II т. о., ТК /.

В т.15.1.1 от представените по договора и приети от страните като приложими Общи условия от 28.06.2010 г. – лизингодателят има право да развали договора в случай, че лизингополучателят не заплати дължима и изискуема сума в рамките на 20 работни дни след падежа на такова плащане.

Установено е по делото неплащането от ответника на 16 дължими вноски по договора от 2010 г.

Ищецът е изправна страна по сделката, като е изпълнил основното си задължение да предаде вещите.

Ответното дружество не е изпълнило задължението си да плати 16 лизингови вноски, поради което ищецът като изправна страна е имал право да поиска развалянето на договора поради неизпълнение на осн. чл. 15.1.1 от ОУ и това е сторил с отправената и получена нотариална покана. С получаването и на 20.09.2011 г. , до ответника е достигнало волеизявлението му за разваляне на договора, ако не плати в 3 дневен срок. Следва да се приеме, че от тази дата, договорът е развален по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, от страна на ищеца, доколкото ответникът не е доказал, че междувременно е погасил задължението си.

Съдът приема, че извънсъдебното изявление на лизингодателя за разваляне на договора, направено с нотариалната покана е произвело правни последици. Предаването на вещите на основание договора за лизинг са на отпаднало основание и ответникът дължи връщане на получените вещи на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Основанието за получаването им е отпаднало, договореностите са развалени и са настъпили последиците от това - основателно ищецът претендира връщане на даденото на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

Искът следва да бъде уважен .

С оглед изхода на спора, на ищеца се следват на осн. чл. 78 ал.1 ГПК разноски, претендирани по списък, изготвен съгласно разп. на 80 ГПК, обективиран в писменото становище/ л. 134/ и доказани като сторени в размер, както следва : 2566.18 лв. – внесена д.т. и 1 965.60 лв. – изплатено по банков път адв. възнаграждение /– л. 11 от делото/ - или общо разноски от 4 681.78 лв.

Воден от горните мотиви, ОС Благоевград

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], да върне на [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление: Област С. (столица); Община Столична; ПК 1766; Населено място [населено място]; Район В.; [населено място] / БИЗНЕС ЦЕНТЪР, СГРАДА С, ет..., ОФИСИ .. И ../ , представлявано заедно от изпълнителните директори: Г. Г. и С. В., на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД следните вещи:

1. Употребяван влекач Skania R 124 L4XZ, рама V.; 2. Ново полуремарке бордово Fliegl SDS 390, рама W.; 3. Употребявано полуремарке Schmitz S 01, рама W.; 4. Употребяван влекач Scania R 124, рама V., двигател [банкова сметка], дадени на отпаднало основание в изпълнение на Допълнително споразумение № 2 от 28.06.2010 година , сключено по Договор за финансов лизинг № 002184-003/09.05.2007 г. ,

както и да му заплати сумата 4 681.78 лв. / Четири хиляди шестстотин осемдесет и един лева и 78 ст./ – разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд С. - в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: