РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Русе, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520103038 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата С. Й. И. твърди, че заповедта, с която е прекратено трудовото й
правоотношение с ответника на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е
незаконосъобразна. Твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с
ответника, което било прекратено поради наложено дисциплинарно
наказание уволнение, че не е извършвала нарушения, а длъжността й била
такава, че като служител в склад била подчинена на началника на склада и
можела само да изпълнява нарежданията му, но не и да ги променя, искането
за даване на обяснения от работодателя не съответствало на твърденията за
нарушения в уволнителната заповед, уволнителната заповед не била
мотивирана, а само се възпроизвеждали законови разпоредби. С оглед на
изложеното ищцата счита, че е била уволнена незаконно, поради което
претендира за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 08.04.2022 г. до 06.06.2022 г. в размер на 1980 лв.
Ответникът ”Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Русе,
ЕИК827184123 е подал отговор, с който оспорва иска. Счита, че ответницата
1
е извършила нарушението на трудовата дисциплина, за което й е наложено
дисциплинарното наказание уволнение, както и че са спазени процедурните
изисквания за налагане на наказанието. оспорва основателността на исковете.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение от 2016 г.
като ищцата е заемала длъжността “началник склад - заместник”. Със заповед
№** от **** г. ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,
ал.1, т.3 и т.10 от КТ, а със заповед №** от 07.04.2022 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
И двете заповеди са връчени на ищцата на 07.04.2022 г. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание тя е вписала, че не съгласна с
отправените обвинения и не се чувства виновна. По делото не е представено
писменото искане за даване на обяснения от ищцата. От фактическата
мотивировка на заповед №*** става ясно, че въз основа на заповед №З-****
от *** г. е била извършена инвентаризация на централен склад на ответника,
която е приключила на 30.11.2021 г., при която са констатирани излишъци и
липси, а впоследствие – на 19-ти и 20-ти февруари е била направена повторна
частична инвентаризация на централния склад. За да участва в същата ищцата
е прекъснала ползван разрешен ученически отпуск. С показанията на св.А. са
установява, че тя е извършена въз основа на устно нареждане от управителя
на ответника. За резултата от същата на 23.02.2022 г. е изготвен доклад /в
препис на л.19 и л.20 от делото/. В същия отново е отразено че са налице
излишъци и липси в различен размер от предходната ревизия като отново
излишъците надвишават липсите. Констатирани са слабости в организацията
на работа в склада – не е организирано правилно разположение на
материалите на складовата площ, ищцата не е могла да каже къде се намират
определени материали/ тръби от определен размер/; недобра подредба на
водопроводни елементи по рафтовете. На 25.02.2022 г. с писмено искане /в
препис на л.104 от делото/ на ищцата са поискани обяснения по чл.193, ал.1
от КТ. В искането е посочено, че се искат във връзка с доклада за частична
ревизия от 23.02.2022 г. като в самото искане не са конкретизирани
нарушенията, които работодателят твърди,че са извършени от ищцата.
Формулираните въпроси са относими към констатацията за излишъци/липси,
а два въпроса към евентуалната лоша организация на складовата дейност –
2
наличие на материали от един и същи вид на различни места в склада и
запечатани с тиксо кашони с материали. С показанията на св.А. – служител на
ответника на длъжност „ревизор вътрешноведомствен контрол“ се
установява, че той е участвал и двете ревизии. Свидетелят не може да посочи
причина за установените излишъци и липси, но посочва, че е при предходни
ревизии винаги е имало излишъци и липси. Установява още че в склада не
работи само ищцата, но и общ работник и началник склад като последния и
ищцата са материално отговорни лица. Със заключението на приетата по
делото съдебно-икономическа е-за се установява, че размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставена без работа на ищцата след
уволнението е в брутен размер от 1840,77 лв. за периода от 08.04.2022 г. до
05.06.2022 г.
Гореизложеното се установи от събраните по делото писмени
доказателства, приетата е-за и от показанията на разпитания свидетел.
От правна страна:
По отношение на налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от работника дисциплинарно нарушение, законът въвежда
определени процесуални изисквания – в чл.193 и чл.195 от КТ, чието
неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална
законосъобразност.
Чл.193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на
дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или
устни обяснения на работника по повод нарушението, като изрично го
уведоми за наличието на дисциплинарна процедура срещу него. В настоящият
случай това е така, т.к. е отправено писмено искане, което е връчено на
ищцата на 25.02.2022 г. В същото не е посочено конкретно нарушение на
трудовата дисциплина, а се препраща към изготвения на 23.02.2022 г. доклад
за частична ревизия. С оглед на това следва да се приеме, че работодателят
иска обяснения за визирани в него нарушения, респ. може законосъобразно
да наложи дисциплинарно наказания само за същите. В случая единствените
нарушения, които са посочени в този доклад са неправилно разположение на
материалите на складовата площ, недобра подредба на водопроводни
елементи по рафтовете /без посочен извършител на нарушението/ и
невъзможността на ищцата да каже къде се намират определени материали/
тръби от определен размер/.
3
Що се отнася до установените липси и излишъци, то наличието на
липси само по себе си не представлява дисциплинарно нарушение, а е
евентуално основание за отчетническа отговорност по чл.207 от КТ, а в
случая материално отговорните лица за склада са две - ищцата и началника на
склада. По делото не са представени доказателства и не са изложени
твърдения, че по някакъв начин по отношение на това лице е реализирана
дисциплинарна отговорност или такава по чл.207 от КТ. Евентуалните
нарушения на ищцата се свеждат до лоша организация поради това, че е
установено неправилно разположение на материалите на складовата площ и
недобра подредба на водопроводни елементи по рафтовете. Не е посочено
време на извършване на това нарушение, което е от значение не само за
законосъобразното налагане на дисциплинарното наказание предвид
разпоредбата на чл.194 от КТ, предвиждаща срокове за това, но и с оглед на
обстоятелството, че по време на проверката/ревизията/ през м.февруари 2022
г. ищцата не е била на работа, а в разрешен отпуск и е възможно недобрата
подредба да е настъпила по време на отсъствието й. Следва да се има предвид
и това, че за евентуално установени нарушения при предходната ревизия е
изтекъл срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 от КТ,
т.к. същият е двумесечен, а ревизията е приключила на 30.11.2021 г. С оглед
на изложеното съдът приема, че е налице нарушение на процесуалните
изисквания за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание по на
чл.195 от КТ. Съгласно същият текст дисциплинарното наказание са налага
под формата на писмена заповед, като законът предявява определени
изисквания към нейното съдържание. Задължителни нейни реквизити са
сведенията относно нарушителя; конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните си признаци; времето на извършването му; вида
на наказанието и правното му основание. Липсата на който и да е от
реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказания, посочено в ал.1 от
чл.195 от КТ /в случая време на извършване на нарушението/, има за
последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.
Дори да се приеме, че времето на извършване на нарушението се
подразбира като последния работен ден на ищцата преди ползването на
отпуска, който е прекъснала, то самото нарушение не е от такова естество, че
да обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В това
отношение следва да се съобрази следното: Йерархическата подчиненост на
ищцата на началника на склад, който в много по-голяма степен следва да
организира и ръководи складовата дейност, респ. да носи отговорност за
4
недобрата й организация, на налагането на дисциплинарно наказание на
същия и липсата на предходни нарушения от страна на ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че уволнителната заповед
№**/**** г. на управителя на ответното дружество е незаконосъобразна и
конститутивният иск за отмяната й следва да се уважи.
От уважаване на този иск следва уважаване и на иска за възстановяване
на И. на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
С отмяната на заповедта за уволнение за И. възниква потестативното
право да претендира обезщетение за оставането си без работа за период не
повече от 6 месеца. Ответникът не оспорва, че след прекратяване на
трудовото правоотношение И. не е била в трудови правоотношение с друг
работодател, а със заключението на приетата по делото съдебно-
икономическа е-за се установява, че размерът на обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ за оставена без работа на ищцата след уволнението е в брутен
размер от 1840,77 лв. за периода от 08.04.2022 г. до 05.06.2022 г. за който
размер и период искът следва да се уважи.
Предвид уважаването на исковете ответникът дължи на ищцата
направените по делото разноски.
В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 150 лв.
и разноските за е-за.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №** от **** г. на управителя на ответника
”Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Русе, ЕИК827184123, с която на С.
Й. И., ЕГН:********** е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”
като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Й. И., ЕГН:********** на заеманата от нея
длъжност преди уволнението.
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Русе,
ЕИК827184123 да плати на С. Й. И., ЕГН:********** на основание чл.225,
ал.1 от КТ обезщетение за оставането й без работа поради незаконно
уволнение за периода от 08.04.2022 г. до 05.06.2022 г. в брутен размер на
1840,77 лв., както и сумата в размер на 800 лв.- разноски по делото.
5
ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Русе,
ЕИК827184123 да плати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в
размер на 150 лв., както и 254,54 лв. – разноски за е-за.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от 17.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6