Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2024
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
Бетина
Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11516 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 2706/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 47 състав, "Л.С." ЕАД /ЕИК*********/ е осъдено да
заплати на Д.В.Я. /ЕГН **********/ на основание чл.74 от Закона за защита от
дискриминация сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от установеното с влязло в сила Решение № 312/
9.09.2016 г., постановено по преписка № 102/ 2015 г. на Пети специализиран
състав на КЗД, осъществено от ответника през периода от 14.08.2013 г. до
8.04.2015 г. по- неблагоприятно третиране в сравнение с други трудо-устроени
лица, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на деликта-
08.04.2015 г., до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
сумата 1 000 лв. до пълния предявен размер от 15 075 лева. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Д.В.Я. е осъден да заплати на ответника "Л.С."
ЕАД сумата 916.72 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска, а на основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът "Л.С."
АД е осъден да заплати на адв. И.Ю. сумата 65.48 лв.- адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска.
С
определение от 14.07.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е изменено
цитираното по- горе решение в частта за разноските, като на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът Д.В.Я. е осъден да заплати на ответника "Л.С." ЕАД
сумата 280 лв. /вместо 916.72 лв./- разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.В.Я. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от
същия иск по чл.74 ЗЗДискр и в частта за разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на
останалата част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
лихви за забава и разноските по делото.
Въззиваемата
страна „Л.С.“ АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Подадена
е и частна жалба срещу определението
по чл.248 ГПК от ищеца Д.В.Я., който моли да бъде постановена отмяна на същото
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът
по частната жалба- „Л.С.“ АД оспорва същата и моли да бъде постановено
определение за оставянето й без уважение.
Предявени са искове с
правно основание чл.74 ЗЗДискр и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено в
частта, в която искът на Д.Я. по чл.74 ЗЗДискр е отхвърлен за горницата над
сумата 1 000 лв. до размер на сумата 3 000 лв., и вместо това да му
бъде присъдено обезщетение от 2 000 лв. /допълнително/, ведно с лихва за
забава от 8.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата
обжалвана част- относно отхвърления иск за разликата над сумата 3 000 лв.
до пълния претендиран размер от 15 075 лв., решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Относно
наличието на изискуемите от закона материално- правни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.74 ЗЗДискр е налице
влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/- Решение №
312/ 09.09.2016 г., постановено по преписка № 102/ 2015 г. на Пети
специализиран състав на КЗД, с което е установено, че „през периода 14.08.2013
г.- 8.04.2015 г. работодателят „Л.С.“ ЕАД е третирал Д.Я. по- неблагоприятно в
сравнение с други трудоустроени лица, които е преназначил на подходяща за
здравословното им състояние длъжност, за разлика от жалбоподателя, с което е
нарушил забраната за дискриминация и е осъществил пряка дискриминация по
признак „увреждане“ по смисъла на чл.4, ал.2 вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр спрямо
жалбоподателя“, поради което и съдът не дължи повторно установяване на
обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, а именно: осъществена
ли е дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено има ли
причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от
дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението /в този смисъл
Решение № 73 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 311/ 2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
350 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 1730/ 2014 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК/.
Предвид
наличието на предвидените в чл.74 ЗЗДискр предпоставки, ответното дружество
дължи плащането на обезщетение за обезвреда- за претърпени неимуществени вреди,
което по преценка на настоящия въззивен съд, при съблюдаване на прогласения в
чл.52 ЗЗД принцип за справедливост следва да бъде определено на 3 000 лв. Въпреки
че възстановяване на засегнатото неимуществено благо е невъзможно, тази сума, представляваща
предвидената от закона заместваща облага, според въззивния съд в най- голяма
степен ще отстрани неблагоприятните последици от дискриминационното третиране.
По
въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968
г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС-
ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда
от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от
съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение на съда.
Понятието
„вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл-
като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл.45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна
връзка /резултат на/ противо-правното и виновно поведение на дееца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално- за всички претърпени
неимуществени вреди от дискриминационното третиране. В този смисъл
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им
в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им- в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените
неимуществени вреди.
В
настоящия случай при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди въззивният съд взе предвид: преживените от ищеца Я. във
връзка с неравноправното третиране негативни емоции, установени въз основа на събраните
по делото гласни доказателства /св. показания на св. Г. Я.и св. Л.Я./, възрастта
на ищеца /р. 1975 г./ и продължителността на неравното третиране /8 месеца/.
Установява
се въз основа на събраните гласни доказателства- свидетелски показания на св.
Г.Я.- съпруга на ищеца, и Л.Я.- майка на ищеца, че Д.Я. почиствал предгаровия
площад на Летище- София, въпреки че имал заболяване, поради което изпълняването
на тази длъжност било противопоказно за него. Трябвало да мете, да почиства
сняг. Прибирал се с главоболие и обезпокоен, тъй като бил третиран
неравноправно. Прибирал се измръзнал, въпреки, че имал дискови хернии и киста в
мозъка. Много често имал високо кръвно, тъй като изпълнявал длъжност, която не била
по силите му, заедно с другите хора, които били здрави. Много често казвал, че
го карали да извършва дейности, които не били възлагани на другите- например да
почиства снега отвън. Много често го претоварвали и той викал съпругата си /св.
Г.Я./ да отиде в работата му, тъй като му ставало лошо. Карали го да събира
фасове от кошчетата и при самото навеждане му прилошавало. Прибирал се от
работа обезпокоен, стресиран, било му криво, че е на позиция, неподходяща за
него. Докато заемал длъжността работник- паркинг не е имал проблеми със
здравето, тъй като работел в една будка, която се отоплявала. Не бил изложен на
въздействието на студа, както било при работата на предаерогаров площад, тъй
като не бил постоянно на студено. Според показанията на св. Л.Я.- майка на
ищеца, докато работел като общ работник при ответника синът й се оплаквал
многократно от тежката работа. Поне два пъти седмично след прибиране от работа
имал болки и го водили в бърза помощ. Казвал, че не може да се справя с
работата и се надявал на друга позиция. Чувствал се лично засегнат, тъй като
нямало такова отношение към другите работници. Споделял, че здрави работници с
неговата квалификация са назначавани на по- лека работа. Станал затворен, не
обръщал внимание на децата си, имал скандали със съпругата си. На длъжността
работник паркинг работата била по- лека.
Свидетелката
В. Г.- ръководител смяна, отдел "Терминали" в ответното дружество, сочи,
че ищецът Я. работел в нейния отдел и като паркинг- контрольор, и като общ
работник предгарови площи. Докато работел като паркинг- контрольор нямал
оплаквания, целият отдел били трудоустроени, седели в едни будки и давали
билети. На длъжността „работник предаерогаров площад“ се извършвала дейност по
почистване, метене и изхвърляне на пепелници, като не работели на открито през
цялото време, имали стая за почивка, която била отопляема, като по- голяма част
от времето прекарвали в стаята. Свидетелят А. Т.- служител на ответното
дружество, организатор в отдел "Терминали" през периода 14.08.2013
г.- 8.04.2015 г., сочи, че на длъжността “общ работник предгаров площад“ били назначени
само трудоустроени работници, какъвто бил и случаят с ищеца, към когото нямало специално
отношение. Работниците в отдела си имали помещение за почивка, което било
отопляемо. Всеки имал ключ и по време на почивките можел да почива в стаята.
Работели на открито и си имали райони. Свидетелства, че нямало длъжности на
летището, които да не са натоварени.
При
така събраните в процеса гласни доказателства правилно е прието от
първоинстанционния съд, че назначаването на ищеца на длъжност „общ работник в
предаерогаров площад“, с което е реализирано дискриминационното отношение
спрямо него, му се е отразило по негативен начин- бил обезпокоен, изнервен,
това предизвикало у него стрес, притеснение, чувство на неудовлетвореност и
недооцененост от претърпяната дискриминация /св. показания на Г. Я.и Л.Я.,
преценени при условията на чл.172 ГПК/, за които именно неимуществени вреди
следва му бъде присъдено съответно обезщетение за обезвреда. Не се установява
от доказателствата в резултат на назначаването на ищеца на посочената длъжност да
са се влошили отношенията със съпругата му и да не е обръщал внимание на децата
си, тъй като преценени съобразно чл.172 ГПК свидетелските показания на св. Л.Я.,
които единствено сочат на такова негативно развитие на семейните му отношения,
не могат да обосноват извод за действително настъпили за Я. вреди от такова
естество. Фактически твърдения в исковата молба за повишаване кръвното налягане
на ищеца- в резултат на назначаването му на процесната длъжност и неравното му
третиране, не са направени, поради което и такива вреди не подлежат на
обезщетяване в настоящото съдебно производство.
Относно
продължителността на осъщественото от работодателя- ответник дискриминационно
отношение по признак „увреждане“ въззивният съд намира, че периодът на
неравноправно третиране е траял от 8.07.2014 г. до 8.04.2015 г. /8 месеца/, а
не от 14.08.2013 г. до 8.04.2015 г., както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Това е така, тъй като въз основа на Допълнително
споразумение към трудов договор от 29.10.2008 г., считано от 1.10.2008 г. ищецът
Я. е заел длъжността „работник, паркинг“ в ответното дружество, в Дирекция
„Информационно и технологично обезпечаване“, отдел „Паркинги“, в който работели
само трудоустроени лица /св. показания на Л. Г./, като издадената на 28.08.2013
г. уволнителна заповед за тази длъжност е отменена от работодателя ответник-
със заповед от 30.08.2013 г., което довело до възстановяване на трудовото
правоотношение за длъжността „работник, паркинг“, която Я. е заемал до
8.07.2014 г. /а не до 14.08.2013 г./, когато е сключено Допълнително
споразумение към трудовия договор- под № 331/ 8.07.2014 г., въз основа на което
е заел длъжността „общ работник/поддръжка предаерогаров площад“, за която
именно е установено неравноправно третиране по дискриминационен признак
„увреждане“ от страна на ответника, предпоставящо обезщетяването на ищеца
съобразно чл.74 ЗЗДИскр.
При
съобразяване на горните релевантни факти и обстоятелства, за претърпените болки
и страдания от психическо естество съобразно диспозитивното начало, по преценка
на настоящия съд на ищеца Д.Я. следва да бъде определено обезщетение в размер
на 3 000 лв., надвишаващо с 2 000 лв. определеното от първоинстанционния съд
обезщетение. Сумата 2 000 лв.- обезщетение по чл.74 ЗЗДискр, следва да
бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
прекратяване на неравноправното третиране /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/-
8.04.2015 г., до окончателното й изплащане.
При
тези съображения с настоящото въззивно решение на ищеца Я. следва да бъде
присъдена сумата 2 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, относно която
отхвърлителното решение на СРС следва да бъде отменено, а в останалата обжалваната
част, в която искът му за присъждане на горницата над сумата 3 000 лв. до
пълния претендиран размер от 15 075 лв. е отхвърлен като неоснователен, решението
като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв
ответникът дължи да заплати на адв. И.Ю., осъществил безплатно процесуално
представителство на ищеца Д.Я. в първоинстанционното производство, сумата
130.96 лв.- адвокатско възнаграждение /допълнително/.
Частната жалба срещу
определението по чл.248 ГПК, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Правото на разноски е признато от закона
имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените
процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общите правила
за възлагане на разноските в исковото съдебно производство заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника- чл.78, ал.1 ГПК. Ако, обаче, ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца- чл.78, ал.2 ГПК. В тежест на ищеца са и
разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска- чл.78,
ал.3 ГПК.
В
случая в първоинстанционното производство ответното дружество е представлявано
от юрисконсулт, поради което и разноските за юрис-консултско възнаграждение се
определят по правилата на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПрП вр. чл.25 от
Наредба за заплащане на правната помощ /НЗПП/. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП- в
приложимата към 11.02.2020 г.- дата на приключване на устните състезания пред
СРС редакция- обн. ДВ- бр.98/ 15.12.2015 г., за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая писмен отговор
на исковата молба по чл.131 ГПК е подаден от Изпълнителен директор на ответното
дружество /не от юрисконсулт/, като процесуалният му представител юриск. Б. е
участвала в проведените по делото две открити съдебни заседания. При това
положение разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат
определени на 100 лв., а съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника следва
да бъдат присъдени разноски от 80.10 лв., до която сума определението по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено, а за присъдените над този размер разноски за
юрис-консултско възнаграждение следва да бъде отменено и претенцията на
ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на
разноски за въззивното производство имат и двете страни. На основание чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК „Л.С.“ ЕАД дължи да заплати на Д.Я. сумата 15 лв.- за
платена държавна такса /по частната жалба/, и на основание чл.78, ал.6 ГПК следва
да заплати по сметка на СГС сумите 80 лв.- държавна такса върху уважената част
от иска, и 40 лв.- държавна такса върху уважената част от въззивната жалба. Дължимото
на адв. И. Ю., осъществил безплатно процесуално представителство на въззивника Я.
във въззивното производство, адвокатско възнаграждение, по преценка на
настоящия съд е в размер на 400 лв., като съразмерно на уважената част от
жалбата на адв. Ю. следва да бъде присъдена сумата 79.60 лв.- на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. Дължимото на процесуалния представител на въззиваемата
страна- адв. К. И., адвокатско възнаграждение, по преценка на въззивния съд
следва да бъде определено на 100 лв., тъй като единственото процесуално
действие, извършено от същата, е участие в проведеното на 23.03.2023 г. открито
съдебно заседание по делото, в което е дала становище по жалбите и е пледирала
по съществото на спора. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата следователно
на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата 80.10 лв.- разноски
за платено адв. възнаграждение. Горните адвокатски възнаграждения въззивният
съд определя при съобразяване практиката на Съда на Европейския съюз- Решение
на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 и Решение на СЕС
от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /постановени по
преюдициални запитвания и задължителни за съдилищата- съгласно чл.633 ГПК/, според
които решаващ критерий за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение
е фактическата и правна сложност на делото, като следва да бъде съобразен и
обемът на предприетите и извършени от процесуалния представител в съответното
производство действия.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 6.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 2706/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47
състав, в обжалваната част, в която
предявеният от Д.В.Я. /ЕГН **********/ срещу „Л.С." ЕАД /ЕИК*********/ иск
с правно основание чл.74 от Закона за защита от дискриминация е отхвърлен за
сумата 2 000 лева- горница над присъдената от СРС сума от 1 000 лв. до размер
на сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от установеното с влязло в сила Решение № 312/ 9.09.2016
г., постановено по преписка № 102/ 2015 г. на Пети специализиран състав на КЗД,
осъществено от ответника през периода от 14.08.2013 г. до 08.04.2015 г. по-
неблагоприятно третиране в сравнение с други трудо-устроени лица, ведно със
законната лихва, считано от датата на прекратяване на деликта- 08.04.2015 г.,
до окончателното й плащане, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Л.С." ЕАД- ***
/ЕИК*********/ да заплати на Д.В.Я.
/ЕГН **********/ на основание чл.74 от
Закона за защита от дискриминация сумата 2 000 лева /две хиляди лева/-
горница над присъдената от СРС сума от 1 000 лева до размер на сумата 3 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
установено с влязло в сила Решение № 312/ 09.09.2016 г., постановено по преписка
№ 102/ 2015 г. на Пети специализиран състав на Комисия за защита от
дискриминация, осъществено от ответника през периода 8.07.2014 г.- 8.04.2015 г.
по- неблагоприятно третиране в сравнение с други трудоустроени лица, ведно със
законната лихва, считано от датата на прекратяването му- 8.04.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД- *** /ЕИК*********/
да заплати на адв. И.Ю. от САК на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата 130.96
лв. /сто и тридесет лева и 96 ст./- адвокатско възнаграждение
/допълнително/ за осъществено в първоинстанционното производство безплатно
процесуално представителство на ищеца Д.В.Я. /ЕГН **********/.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД- *** /ЕИК*********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 80 лв. /осемдесет
лева/- държавна такса върху уважената
част от иска, и сумата 40 лв. /четиридесет
лева/- държавна такса върху
уважената част от въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 2706/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47
състав, в останалата обжалвана част,
в която предявеният от Д.В.Я. /ЕГН **********/ срещу „Л.С." ЕАД /ЕИК*********/
иск с правно основание чл.74 от Закона за защита от дискриминация е отхвърлен за сумата 12 075 лева-
горница над присъдената от СРС и СГС сума от 3 000 лв. общо до пълния предявен
размер от 15 075 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от установеното с влязло в сила Решение № 312/ 09.09.2016
г., постановено по преписка № 102/ 2015 г. на Пети специализиран състав на КЗД,
осъществено от ответника през периода от 14.08.2013 г. до 08.04.2015 г. по-
неблагоприятно третиране в сравнение с други трудоустроени лица, ведно със
законната лихва, считано от датата на прекратяването му- 08.04.2015 г., до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Л.С." ЕАД- ***
/ЕИК*********/ да заплати на адв. И.Ю.
от САК сумата 79.60 лв. /седемдесет
и девет лева и 60 ст./- адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното
производство безплатно процесуално представителство на въззивника Д.В.Я. /ЕГН **********/,
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Д.В.Я. /ЕГН **********/
да заплати на „Л.С." ЕАД- ***
/ЕИК*********/ сумата 80.10 лв. /осемдесет
лева и 10 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ определение от
14.07.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено решението
от 6.03.2020 г. по гр.д.№ 2706/ 2019 г. на СРС, І ГО, 47 състав, в частта за
разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Д.В.Я. е осъден да заплати
на ответника "Л.С." ЕАД сумата 280 лв. /вместо 916.72 лв./- разноски
за юрисконсултско възнаграждение, в
частта относно присъдените на "Л.С." ЕАД разноски над сумата 80.10 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на
"Л.С." ЕАД за присъждане на сумата 199.90 лв. /горница над сумата 80.10
лв. до присъдените от СРС 280 лв./- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определение от
14.07.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено цитираното
по- горе решение в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът Д.В.Я. е осъден да заплати на ответника "Л.С." ЕАД сумата 80.10 лева- разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Л.С." ЕАД- ***
/ЕИК*********/ да заплати на Д.В.Я.
/ЕГН **********/ сумата 15 лв. /петнадесет
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
от 6.03.2020 г. по гр.д.№ 2706/ 2019 г. на СРС, І ГО, 47 състав, като
необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.