Решение по дело №569/2013 на Районен съд - Исперих

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                                        Номер: 211, 17.01.2014г., гр.Исперих

 

                                                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

             ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

             На деветнадесети декември през 2013 година,

             в публично заседание, в състав:

                                                                                              Председател: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: А.В.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 569 по описа за 2013  година и за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

                   Постъпила е искова молба от Н.Н.Б., ЕГН-**********, съдебен адрес: гр.И, обл.Р, ул.”ВЛ” № , вх., ет., ап.8 против Е.О.Б., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. Ищцата твърди, че с ответника са в законно сключен граждански брак, от който имат родени две деца, вече пълнолетни. Съпругът й работел като строител, отсътвал от дома продължителни периоди, поради което почти сама отгледала и възпитала децата си. Преди 10 години ответникът заминал да работи в Г. Първоначално се връщал в Б през 5-6 месеца, като оставал седмица до десет дни. През последните 5 години започнал да си идва по-рядка, а от две години изобщо не се е връщал. От чужбина изпращал пари на децата си, като продължавал да им помага финансово и понастоящем. Разбрала, че в Г е заживял на семейни начала с друга жена. Ищцата твърди, че също не е търсила съпруга си през последните години, тъй като се отчуждили един от друг. През м.август го уведомила относно намерението й за прекратяване на брака им, на което той не се противопоставил. Твърди, че през време на брака си не са придобивали недвижими имоти и нямат неуредени имуществени отношения. Не претендира за издръжка от ответника. След развода желае да запази брачното си фамилно име Б..

       В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът Е.О.Б., ЕГН-********** *** не представя такъв. Не заявява становище по иска, не прави искания и възражения, не сочи доказателства. В съдебно заседание не се явява.

                   Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 5/11.09.1988г. на Кметство-с.П, Община-З. Същото установява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си Б. вместо предбрачното си фамилно име И.

                   От брака си страните имат родени две деца – вече пълнолетните Д Е.О., ЕГН-********** и Е Е.О., ЕГН-**********.

                   Разпитаните по делото свидетели Н К Н – настоящ фактически съжителник на ищцата и техният общ приятел  Н Ц Ц, установяват пред съда, че ответникът Е.О.Б. от 10 години живее и работи в Г, където е създал друго семейство - съжителствал с друга жена, от която имал и родено дете. През този период рядко си идвал в Б, но през последните 2-3 години напълно преустановил завръщанията си в страната. Единствено поддържал връзка с двете си деца тук, като ги подпомагал материално. От две години ищцата Н.Н.Б. също заживяла на семейни начала със свидетеля Н КН. Уведомила съпруга си относно намерението да води дело за развод, на което решение той не се противопоставил.

                   Страните не са предявили претенции за направени по делото съдебни и деловодни разноски, поради което съдът счита за ненужно да ги обсъжда.

                   Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. Никоя от страните не е поискала произнасяне относно вината за това разстройство, поради което съдът не изследва този въпрос. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че съпрузите - ищца и ответник, са имали брачно съжителство с родени от него две деца, но от много години вече съпрузите са във фактическа раздяла. В периода на тази раздяла не са се търсили и не са правили опити да заживеят отново заедно. Децата им са вече пълнолетни, а самите съпрузи междувременно са започнали и поддържат трайни връзки с други партньори, с които съжителстват на семейни начала към момента. По този начин съдът приема, че съпрузите се отчуждили един от друг, вече от няколко години не поддържат близки контакти, не са проявявали личен интерес, съпричастност и загриженост към проблемите на брачния партньор, изгубили са интерес един към друг, което е довело до дълбоко и непоправимо разстройство в брака им.  Очевидно нямат  желание да живеят заедно като семейство. Между тях са изчезнали чувствата и ценностите, които обичайно и нормално свързват брачните партньори – обич, доверие и разбирателство, взаимност, единомислие, съпричастност към интересите и желанията на партньора. Същите не консумират пълноценно брака си. Всеки е устроил живота си по свой начин. При тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, лишен от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.

                   След прекратяването на брака и занапред съпругата следва да запази брачното си фамилно име Б., съобразно заявеното желание в този смисъл, на което ответникът не се е противопоставил.

                   При горния изход на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2, предл. първо от ГПК, направените от страните съдебни и деловодни разноски следва да останат в тежест на всяка от тях, както са ги направили. Двете страни следва бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих сумата от по 25.00 /двадесет и пет/ лева, всеки един от тях, дължима окончателна ДТ по производството /чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

                   Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

                   ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 5/11.09.1988г. на Кметство-с.П, Община-З, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Н.Н.Б., ЕГН-**********, съдебен адрес: гр.И, обл.Р, ул.”В Л” № , вх., ет., ап. и Е.О.Б., ЕГН-********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

                   ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и занапред ищцата ще носи БРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – Б..

                   ОСЪЖДА Н.Н.Б., ЕГН-********** и Е.О.Б., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-гр.Исперих сумата от от по 25.00 /двадесет и пет/ лева, всеки един от тях поотделно, дължима окончателна ДТ по производството.

                   Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: