Р А З П
О Р Е Ж Д А Н Е №497
гр.Силистра, 18.10.2023г.
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
разгледа постъпилото адм.дело №177 по описа на съда за 2023г. и установи,че
правото на оспорване е упражнено редовно, в срока от чл.118 ал.1 КСО, съгласно
нормативното отклонение от правилото на чл.145 ал.2 т.1 АПК,против контролен
административен акт на ръководителя на териториалното поделение на НОИ гр.Силистра.Доколкото
жалбоподателят е заявил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), в хипотезата
на чл.69б ал.2 КСО, попада в обхвата на чл.120 ал.1 КСО и не дължи държавна
такса за съдебното производство.Жалбата е подадена чрез представител по
пълномощие,с надлежно удостоверена представителна власт.Спазено е правилото от
чл.152 ал.1 АПК и ответният орган е представил заверен препис на
административната преписка, което позволява да бъдат извършени действията по
чл.154, чл.163 и следващите от АПК
Производството е образувано по жалба на К.И.Г.
***,подадена от упълномощен адвокат Н.Б. *** (л.4), срещу Решение №2153-18-20/18.09.2023г.
на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което е потвърдено Разпореждане №2113-18-209#8/07.07.2023г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, отказващо отпускане на ЛПОСВ на
основание чл. 69б ал.2 КСО; чл.68 ал.1- ал.2 КСО и чл.68 ал.3 КСО.Пенсионният
орган е приел,че оспорващият не отговаря на изискванията от чл.69б ал.2 КСО,защото не е установил изискуемия стаж от втора категория труд в обем от 15
години (по наличието на останалите предпоставки в разпоредбата не се спори),
като е приел, че същият възлиза на 8 години 5 месеца и 17 дни.
Жалбоподателят
оспорва горното установяване, на чиято база е формиран и главният решаващ извод
на ответния орган, като релевира периодите: от 15.08.1982г. до 01.10.1982г. и
от 01.08.1993г. до 31.12.1999г. (докогато е действал Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране - отм.), през които твърди, че е
работил като “заварчик“ в Лесопромишления комбинат
гр.Силистра (ЛПК), впоследствие с променяни правноорганизационна
форма и наименования.Съгласно т.20 ПКТП (отм.) трудът на електро- и газозаварчици и помощник заварчици в обособени цехове и
звена, се зачита за втора категория. През първия посочен период са признати
само 11 дни от втора категория,защото трудовата книжка на жалбоподателя не била
оформена съгласно изискванията на Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж (Обн.
ДВ,бр.102/93г.,посл.изм.ДВ,бр.2/18г.)-НТКТС.С жалбата
се твърди,че нямало прекратяване на ТПО, а разрешен неплатен отпуск поради
изпълнение на задължението на работника за отбиване на редовна военна служба. Каквато
и да е причината за неправилното оформяне на официалния удостоверителен
документ (арг.чл.347 КТ-изм.ДВ, бр.85/23г.-в сила от
01.06.25г.),жалбоподателят поддържа,че за отразения в трудовата му книжка
период е работил като „заварчик IV категория“ в
ЛПК и положеният стаж следва да бъде зачетен в пълния му обем като такъв от
втора категория. Относно втория релевиран период от 6 години и 4 месеца твърди,
че осигурителят, издал удостоверение обр.УП-3
№1/11.01.2023г.-„Фазерлес“АД гр.Силистра, с решение от 22.03. 1993г. на
назначена комисия, бил определил категорията на полагания от оспорващия труд
като такъв от трета.Въведени били някакви твърдения (с правно значение за
спора) на същия осигурител, че до 31.12.1999г. работещите в основното
производство на дървесни влакна ползвали правата на втора категория труд,а
спомагателните длъжности - на трета.Според мотивите на ответния орган, със
заповед на Министъра на промишлеността,„Лесил“ООД,
считано от 01.08.1993г. бил преструктурирано и създадени 4 нови дружества, едно
от които е „Фазерлес“ЕАД - правоприемник на Завода за дървесновлакнести
плочи.Позовавайки се на разпоредбата на т.66и от ПКТП (отм.) осигурителят бил
приел, че изпълняваната длъжност от жалбоподателя през въпросния период, нямала
нищо общо с производството на плочи от дървесни влакна.
С
жалбата горните констатации се оспорват категорично, защото, от една страна,
само Министерският съвет може да определя кой труд към коя категория спада по
аргумент от чл.104 ал.1 КСО, което е направено с т.20 ПКТП (отм.), без да се
прави разлика в кои отрасли се полага труда от заварчика и дали е в обхвата на
основно или спомагателно производство и, от друга - категорията труд не може да
се определя от осигурителите,респ. назначени от тях комисии, щом съгласно т.70
ПКТП (отм.),те само предлагат по коя точка и буква да се зачете удостоверения
трудов стаж (с обр.УП 1), но компетентността за
неговото квалифициране е на пенсионния орган.
Жалбоподателят твърди, че е изпълнявал
длъжността си (заварчик) към цех „Главен корпус“ и е била пряко свързана с
основното производство на дървесни влак-на. Поддържа, че като добросъвестен
работник (съгл.чл.4 ал.1 т.1 КСО) не следва да носи риска и да поема негативите
от недобре свършената удостоверителна дейност от неговия работодател,който не е
оформил трудовата му книжка,съгласно изискванията на чл.347 и сл. от Кодекса на
труда (КТ), вписвайки данните по чл.349 и чл.350а КТ, както и тези по чл.4-чл.6
от НТКТС,вкл. без значение било дали същият е внасял осигурителни вноски във
фондовете на ДОО за полагания от него оспорващия труд за втора или за трета
категория.
С
жалбата се твърди, че атакуваният контролен административен акт бил издаден при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
поради разрешаването на поставения пред пенсионната администрация въпрос, без
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В резултат на тези
нарушения, ответникът бил формирал неверни изводи относно фактите,което било
довело до неправилно приложение на материалния закон.Посредством тези имен-но
доводи се оспорва материалната законосъобразност на обжалвания контролен
административен акт, като се твърди и несъответствие с нормативната цел.
С административната преписка не са представени
коментираните по-горе Решение от 22.03.1993г. на назначена комисия във
„Фазерлес“АД относно определянето на категорията труд,полаган от
жалбоподателя в периода:01.08.1993г.-31.12.1999г., както и сочената в оспорения акт Заповед от
01.08.1993г. на Министъра на промишлеността за преструктуриране на „Лесил“ООД,вкл. твърдението,че „Фазерлес“ЕАД (издател на
релевантното УП-3 №1/11.01.23г.-л.10)е правоприемник на Завода за
дървесновлакнести плочи.
Съгласно
визирания в чл.9 АПК принцип на служебното начало в административното
правосъдие и на основание чл.170 ал.2 АПК, доколкото се оспорва отказ за
издаване на поискания акт, съдът УКАЗВА на страните,че правнозначимите
факти се установяват съобразно възложената от закона доказателствена тежест,
или:
- ответният административен орган следва
да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяването му, включително
аргументите за прилагане на т.66и ПКТП (отм.) по описания начин в мотивите на
оспореното решение;
- както и да представи цитираната Заповед от 01.08.1993г. на Министъра на
промишлеността за преструктуриране на „Лесил“ООД
Силистра, вкл. УТОЧНЕНИЯТА на осигурителя
„Фазерлес“ЕАД относно прилагането на т.66и ПКТП (отм.) касаещи категоризирането
на труда на оспорващия.
-
жалбоподателят следва да установи твърденията от жалбата с допустимите
доказателствени средства.
На уважаване подлежи писменото искане от
жалбата, заявено по реда на чл.192 ГПК, за представяне от „Лесилмаш“АД
на всички ведомости за заплати за периода 15.08.1082г.-01.10.1982г., но след
уточняване на адреса на управление,респ. посочва-не на ЕИК на дружеството.Ако същото
е заличено, изплащателните ведомости следва да бъдат
изискани от отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП НОИ Силистра;
Допустимо,
при условията на чл.104 ал.10 изр.2 КСО, е искането за изслушване като
свидетели на Трифон Трифонов И. и Дамян Тодоров Г., доколкото в приложената
трудова книжка (л.6-л.8), издадена на 22.09.1982г. от ЛПК гр.Силистра има
записвания за длъжността „заварчик“, изпълнявана от жалбоподателя, които отбелязвания
са направени от работодателя, при който е полаган трудът и по време на
полагането му.
Предвид
характера на повдигнатия спор (защитава се строго лично право) и
представения списък по
чл.152 ал.3 АПК е очевидно,че други лица не следва да бъдат конституирани по
делото, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: К.И.Г. ***,с посочен съдебен
адрес:***, кантора 10, чрез
адвокат Н.Б. ***;
Ответник по жалбата: Директорът на
Териториално поделение на НОИ гр. Силистра,
с административен адрес: гр.Силистра,ул.”Цар Шишман” №5;
На
ответния орган следва да се предостави възможност,при условията на чл.163 ал.2 АПК,да
представи писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, поради което
и на основание чл.157 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
Насрочва
съдебно заседание по административно
дело №177/2023г. на Административен съд гр.Силистра на 22.11.2023г. от 15.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
СЪДИЯ: