РЕШЕНИЕ № 8
гр. Кнежа, 16.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска
Гр. дело № 195 по описа на съда за 2018 год. и на основание данните по делото и закона за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. Л.“ № ***, ет. М.,
представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника –
юрк. Н.А.С., срещу М.И.Н., ЕГН **********,***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 552.08
лв. главница; 25.86 лв. договорна лихва за периода 28.12.2016 год. – 15.03.2017 год.;
163.46 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
27.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 40.10
лв. – от датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В молбата се твърди, че ищецът е подал заявление по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника – ответник в настоящото производство, въз основа
на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
последния по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В резултат на това за ищцовото
дружество е възникнал правен интерес от предявяването при условията на чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК на настоящия установителен иск за съществуване на вземането.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е била издадена на
основание Договор за паричен заем с № 2708687 от 20.12.2016 год. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на Заемодател и М.И.Н., като Заемател,
сключен при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи се,
че с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Като основание за подаване
на Заявлението, а впоследствие и исковата молба, е
посочен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 год. и Приложение № 1 към него от 01.10.2017 год., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е било прехвърлено
в полза на последното дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Изложени са твърдения, че
съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се
е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в размер на 600 лева, а
последният е усвоил цялата сума веднага след сключването на договора, с което
Заемодателят е изпълнил задължението си. Посочва се, че ответникът се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на договора, като
заплати сума в размер на 630.48 лв., ведно с договорната лихва на 12 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 52.54 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). Сочи се, че М.И.Н. е извършвал плащания общо в
размер на 85.40 лв. и към настоящия момент дължимата главница е в размер на
552.08 лв. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 2708687/ 20.12.2016 год. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В случая начислената
договорна лихва е в размер на 25.86 лв. за периода от 28.12.2016 год. – датата
на първата вноска, до 15.03.2017 год. – датата на настъпване на падежа по
договора. Сочи се още, че съгласно договора ответникът се е задължил в 3-дневен
срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени в него, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Посочено е, че
неустойката се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключване на
договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Твърди се, че дължимата неустойка е в размер на 163.46 лв. Твърди се, че
клаузите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни се
начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9
лв. за всеки 30-дневен период, като същите нямат характер на неустойка и са в
размер на 27 лв. Твърди се още, че ответникът е следвало да изплати заема на
15.03.2017 год., което не е сторил, вкл. до датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК и настоящата ИМ, с оглед на което дължи на ищеца и обезщетение
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 40.10 лв.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.
Представени са писмени доказателства, вкл. уведомление
за цесията, документ за довнесена д.т. по сметка на РС – Кн. за образуване на гражданско дело и пълномощно на юрк.
Н.С..
С определение от 28.09.2018 год., на основание чл. 47,
ал.6 от ГПК съдът е назначил на ответника по делото особен представител,
определен от АК – Пл., а именно – адв. С.Ш. от с.
колегия, на разноски на ищеца. Със същото определение, на основание чл. 131 от ГПК препис от ИМ и приложенията към нея са връчени на особения представител –
адв. Ш.. Заедно със съобщението по чл. 131 ГПК на ответника, чрез особения
представител, е връчено и уведомлението за цесията.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от особ. представител –
адв. С. Ш. от ПлАК, е депозиран писмен отговор на молбата, с който се изразява
становище за недопустимост на иска, като преждевременно предявен поради
неуведомяване на длъжника от страна на кредитора за извършената в полза на
ищеца цесия, и неоснователност на същия. Изложени са и съображения за нищожност
на претендираната неустойка по договора по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 във
вр. с чл. 146, ал.2 от ЗЗП – поради накърняване на добрите нрави. Не са
представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. Не е взел становище по отговора на исковата молба.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47,
ал.6 ГПК, се представлява от особения представител – адв. С.Ш. от ПлАК. Последният
поддържа отговора на ИМ, не възразява по доказателствата. В писмени бележки излага
допълнителни доводи за недопустимост на иска, като преждевременно предявен с
оглед неуведомяването на длъжника за извършеното в полза на ищеца прехвърляне
на паричното задължение.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
От представените по делото Договор за паричен
заем с номер 2708687 от 20.12.2016 год. заедно с предложение за сключване на
договор за паричен заем от с. дата и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД и Приложение № 1 от 01.10.2017 год. към Договора, както и от
приложеното Ч.Гр.д.
№ 851 по описа на РС – Кн. за 2017 год. се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Обективно са съединени искове с правно
основание чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът, чрез пълномощника си – юрк. Н.С., твърди, че на 20.12.2016 год. ответникът М.И.Н.,
в качеството си на заемател, е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател,
договор за паричен заем с № 2708687, по силата на който дружеството му
предоставило паричен заем в размер на 600 лева, която сума била усвоена веднага
след сключването на договора. От своя страна, ответникът се е задължил да
ползва и върне заетата сума, ведно с лихва съгл. условията на Договора, а
именно на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 52.54 лв. Твърди се
още, че ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на заемателя обезпечение и се е съгласил в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, че дължи неустойка, която се
начислява еднократно и се дължи като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Посочва се, че при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни се начисляват разходи за събиране (такси и
разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, тел. разговори и посещения на
адрес), в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период до максимален размер от
45 лв., които нямат характер на неустойка. Сочи се, че ответникът е следвало да
изплати заемната сума на 15.03.2017 год. – последната падежна дата, но не е
сторил това.
Изложени са твърдения, че на 01.10.2017
год. съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 год. вземането по договора за паричен заем е
било прехвърлено, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД. Въз основа на това последното
дружество е встъпило в правата на кредитора и е депозирало пред съда заявление
за издаване на заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника –
ответник.
Твърди се, че вземането по
договора с ответника не е погасено, като задължението на последния към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК възлиза на сума в размер на 552.08 лв. Посочва се, че същият дължи на ищеца
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 163.46 лв. Сочи
се, че дължи на кредитора разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, представляващи разходи на заемодателя за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, в размер
на 27 лв. Поради трайна забава и неизпълнени задължения от страна на ответника,
същият дължи мораторна лихва върху непогасената главница, считано от датата следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем – 16.03.2017 год., до
датата на подаване на заявлението – 30.11.2017 год. Поради закъсняло плащане ответникът
дължи и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (08.12.2017 год., бел. на с.д.).
Съдът, след
преценка доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 20.12.2016 год. в гр. София ответникът e сключил с „Изи Аест Мениджмънт“ АД договор
за паричен заем с номер 2708687, по силата на който му била предоставена заемна
сума в размер на 600 лева, Ответникът е усвоил изцяло заетата сума,
непосредствено след сключването на договора. Процесната сума е следвало да бъде
върната на заемодателя в срок от 12 седмици, на 12 бр. седмични вноски, всяко
от по 52.54 лв., включваща първоначална главница и договорна лихва. Общата
дължима от заемателя сума е в размер на 630.48 лв. Ответникът е извършил
плащания в размер на 85.40 лв. По заема е останала непогасена главница в размер
на 552.08 лв. Върху главницата е дължима договорна лихва за периода от
28.12.2016 год. – датата на падежа на първата вноска, до 15.03.2017 год. –
датата на последната погасителна вноска, в размер на 25.85 лв..
Съгласно чл. 4 от Договора, в срок до три
дни от подписването му, заемателят се е задължил да предостави на заемодателя
обезпечение, което не е сторил. За неизпълнение на това си задължение, съгласно
уговореното между страните, заемателя се е задължил да плати неустойка в размер
на 178.32 лв. Неустойката е следвало да заплаща разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка вноска се добавя сумата от
14.86 лв. Дължимата от ответника договорна неустойка е в размер на 163.46 лв.
Между страните е било уговорено още, че
съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 дни се начисляват разходи за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение до максимален размер от 45 лв., които нямат
характер на неустойка. В случая ответникът дължи разходи и такси за събиране на
просроченото задължение в размер на 27 лв.
На 01.10.2017 год. вземането по договора за
заем е прехвърлено, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, съгласно Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год. и последното
дружество е встъпило в правата на кредитора. От приложения списък за
прехвърлени вземания, неразделна част от Рамковия договор, е видно, че под № 143
за кредит № 2708687, като длъжник е вписан М.И.Н. с отпусната главница в размер
на 600 лв., остатък от главницата към 01.10.2017 год. – 552.08 лв., договорна лихва
към същата дата – 25.86 лв., остатък неустойка/разходи за забава – 190.46 лв. и
лихва за забава – 35.19 лв. Общо дължими към датата на продажбата – 803.59 лв.
При така
установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
На 08.12.2017 год. „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД е подало в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Образувано било Ч.Гр.дело №
851 по описа за 2017 год. на КжРС (прието като доказателство по делото), по
което е била издадена заповед № 776/17 от 11.12.2017 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал.5 от ГПК.
Ищецът е представил предложение за
сключване на договор за паричен заем от 20.12.2016 год., Договор за паричен
заем № 2708687 от 20.12.2016 год. заедно с Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 год., ведно
със списък на вземанията. Посочените документи са приети като писмени
доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени
доказателства може да бъде направен извод, че правоотношенията между ищеца и
ответника се уреждат именно от тях.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД, озаглавен
Прехвърляне на вземания и задължения, Кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
С Решение № 78/ 09.07.2014 год. по т.д. №
2352/ 2013 год. на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е
прието че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Видно от приложените към ИМ писмени
доказателства, достигнали до ответника на 24.10.2018 год., чрез назначения му
особен представител, към рамковия договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 год. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да
представлява цедента при изпращане на уведомителни съобщения до длъжника и
подписването на съответните уведомителни писма. Връзката между вземането на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД към М.И.Н. и претендираното от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД вземане е несъмнена и произтича от договора за паричен
заем. Ето защо съдът намира, че цисията е действителна и е произвела действие спрямо
ответника съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
При това положение и след като ищецът е
доказал съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса
съгласно чл. 154 ГПК предпоставките за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК
досежно исковите суми, то в тежест на ответника е било да установи, че е
заплатил така претендираните суми. Ответникът не е сторил това, поради което
следва да се признае дължимост на претендираните суми в пълен размер.
Съгласно т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014 год.
по тълк. дело № 4/ 2013 год. на ВКС на РБ, ОСГТК, съдът който разглежда
исковете по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
На ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да се присъдят разноски по делото за заповедното производство, след
приложението на чл. 78, ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, която норма препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. Съгласно чл. 26 от Наредбата – за защита по бързи производства,
заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 150 лв., поради което съдът приема, че за
заповедното производство за осъществената от юрисконсулт защита се дължи
възнаграждение в размер на 50 лв., както и сумата от 25 лв. за внесена д.т.
За исковото производство на ищцовото дружество
се дължат разноски за делото пред КжРС в размер на 400 лв., отново след
приложението на чл. 78, ал.8 ГПК и съобразно чл. 13, т.2 от
НЗПП, съгласно който за подготовка на документи и завеждане на дело
възнаграждението е от 15 до 50 лв., като с оглед размера на исковите претенции
юрисконсултското възнаграждение се определя на 25 лв., а се дължат и внесени –
д.т. в размер на 25 лв. и депозит за особен представител в размер на 300 лв. или
общо сумата от 400 лв. – деловодни разноски.
Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, че М.И.Н., с ЕГН **********,***,
дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В Л“ № ***, етаж М.,
представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез пълномощника – юрк. Н.А.С.,
сумата от 552.08
лв. (петстотин петдесет и два лева и
8 ст.) – главница по договор за паричен заем с номер 2708687 от 20.12.2016 год.,
договорна лихва за периода от 28.12.2016 год. до 15.03.2017 год. в размер на 25.86 лв. (двадесет и пет лева и 86 ст.), неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 163.46
лв. (сто шестдесет и три лева и 46 ст.), разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 27.00 лв. (двадесет и седем лева и 0 ст.), лихва за забава върху
непогасената главница от 16.03.2017 год. до 30.11.2017 год. в размер на 40.10 лв. (четиридесет лева и 10 ст.),
законната лихва върху главницата от 08.12.2017 год. до окончателно изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 776/17 от 11.12.2017 год. по Ч.Гр. дело № 851/ 2017 год. по описа на РС – Кнежа.
Сумите могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка ***:
IBAN:
***, BIC/***: BPBI BG SF – „Юробанк България“ АД (б.
„Пощенска банка“ АД).
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК М.И.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „В. Л.“ № ***, етаж М.,
представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К., направените в настоящото
производство разноски общо в размер на 400
лв. (четиристотин лева), както и сторените разноски в заповедното
производство по Ч.Гр.Дело № 851/ 2017 год. по описа на Кж.РС – в размер на 75 лв. (седемдесет и пет
лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: