Р Е Ш Е Н И Е № 158
гр. Сливен, 25.11.2020
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Николинка
Йорданова и с
участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 145 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 260007/17.08.2020 г., постановено по АНД № 414/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № 1199975 на ОД на МВР - Сливен, с който Г.Ф.К. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е осъдена ОД на МВР – Сливен да заплати на Г.Ф.К. сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Касаторът ОД МВР Сливен обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда за изтекла абсолютна давност за провеждане на административно-наказателното производство спрямо нарушителя. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди издаденият електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява, в писмено становище от пълномощника на касатора, поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника по касацията.
В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. Чрез пълномощника си адв.Х. оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Установено е, че на 24.04.2016 год. в 09.29 ч. е заснето движението на лек автомобил "Мерцедес" модел „Е 250 Д" с per. № ……………, собственост на ответника по касацията К., по бул. „Цар Симеон“ в гр. Сливен, до фирма „Фрукто". Процесният автомобил бил управляван в посока от гр. Ямбол. Посредством автоматизирано техническо средство „TFR1 - М 570“ било установено, че лекият автомобил се движел със скорост от 81 км/ч., при максимално разрешена 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1199975, в който било отразено, че за констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на К., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП се налага административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 лева.
ЕФ е изпратен на 25.04.2016 год. чрез куриерска фирма „Стар пост" на жалбоподателя, което означава че към тази дата той вече е бил издаден. Същият е връчен на жалбоподателя едва на 17.02.2020 год..
Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, първоинстанционният съд е стигнал до правилни правни изводи като с решението си е отменил електронния фиш.
Касационната инстанция споделя доводите на съда, че конкретното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е несъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесния фиш, не са ангажирани, а приетите и събрани от РС са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Правилно е прието от районния съд обаче, че е налице изтичане на давността за извършеното нарушение. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо че електронния фиш, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, деянието е извършено на 24.04.2016 г. Чл. 81, ал. 1 и 2 от НК сочат, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето. Давността е прекъсната с издаването на ЕФ, което е последното осъществено действие от АНО по наказателно преследване – 25.04.2016 г. Няма никакви доказателства, че след тази дата АНО е извършил действия, с които да спре или прекъсне давността. С оглед изложеното и според настоящият съд са налице предпоставките за прекратяване на административно-наказателното производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на издаване на Електронния фиш 25.04.2016 г., до датата на връчването му на наказаното лице – 17.02.2020 г., е изтекъл срок, по-голям от 3-годишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, а в този период не са предприети действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочен акта, т. е. относителната погасителна давност за административно -наказателно преследване е изтекла.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
Искания за разноски от ответника по касацията не са правени.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 260007/17.08.2020 г., постановено по АНД № 414/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.