Решение по дело №490/2019 на Районен съд - Велинград

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

с участието на секретаря Павлина Матушева, като разгледа докладваното от съдия Пенчева  а.н.дело № 490 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е по жалба на  „ЛЕО 94" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. "Александър Стамболийски" № 7, представлявано от управителя О.И.В., чрез адв.Д.- АК Благоевград, против Наказателно постановление № К-0048125 от 21.10.2019 г. на Директора на РД - Пловдив за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите   е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.              

         Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, както и с неправилно прилагане на материалния закон и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че при преценка за осъществен състав на нарушение органът, издал обжалваният акт не е обсъдил и не е изложил мотиви по подаденото от него възражение и не е взел предвид представените  доказателства. Счита, че в нарушение на процесуалните липсва обсъждане на предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Счита, че в нарушение на процесуалните правила актът за установяване на административното нарушение не е съставен в присъствието на жалбоподателя или  надлежно упълномощен негов представител, предвид че съставеното пълномощно е без нотариална заверка на подписа. Не била посочена датата на извършване на нарушението, а само тази на извършената проверка. Твърди се, че не е субект на нарушението, предвид че в случая приложима се явява специалната разпоредба  на чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЗП. В допълнение  сочи, че в чл. 127, ал. 2 ЗЗП не е предвидено абсолютно задължение за поддържане на регистър за предявените рекламации в обекта, по арг. на чл. 127, ал. 4 ЗЗП, предвиждаща, че потребителя може да предяви рекламации, не само в търговския обект, което не вменява безусловно задължение за търговеца да поддържа регистър на рекламации именно в търговския обект.

            В условия на евентуалност счита, че нарушението представлява маловажен случай, предвид че регистър на рекламациите е представен в хода на производството пред административнонаказващия орган.

            В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения представител поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, чрез юрисконсулт Б., оспорва жалбата. Счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсулстско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 НК /препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 05.01.2019г., а жалбата е подадена на 07.11.2019г./ от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

            При преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прима за установено следното:

             На дружеството жалбоподател е съставен АУАН № К 0048125 от 12.09.2019г.  за това, че при проверка, извършена на 02.08.2019г. в стопанисван от него туристически обект – кафе-сладкарница „Иглика“, находяща се в гр. Велинград, бул. "Александър Стамболийски" № 7 е установено, че не се поддържа регистър на предявените рекламации на потребителите.

         По време на проверката обектът бил в работен режим и в него имало клиенти. Същият притежавал временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект № 668/17.07.2019г, издадено от Кмета на Община Велинград. Управителят на дружеството не присъствал на проверката, но лицето което било в обекта и се представило за служител във фирмата и в последствие се явило като упълномощено лице при съставяне и връчване на акта, заявило на проверяващите, че в обекта няма и не се поддържа регистър на предявените рекламации. За резултатите от проверката  бил съставен Констативен протокол № К-2671938 от 02.08.2019г., който е връчен на И.О. В.-лицето, присъствало при проверката,  с указания управителят или упълномощено от него лице да се яви на 29.08.2019г. , в 10,30 часа в КЗП, РД Пловдив, РЗ Пазарджик.

         На датата на съставяне на акта-12.09.2019г. се явил като  упълномощен представител на жалбоподателя същото лице И.В. и представил регистър на рекламациите с дата от 17.07.2019г.

          Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

            Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г.М.-актосътавител и свидетелите при проверката и при съставяне на акта- Н.И. и А.М., както и писмените доказателства представени по делото.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

 АУАН № К-0048125/12.09.2019г. и Наказателно постановление № К-0048125/21.10.2019г. са съставени от компетентни органи съгл. 233, ал. 1 чл. 192, т. 5, във вр. чл. 191, ал. 1 ЗЗП, във вр. със Заповед 1060 ЛС/04.11.2015г. на Председателя на КЗП и чл.233, ал. 2,  във вр. със Заповед № 289/22.04.2015г. на Председателя на КЗП и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Същите не страдат от пороци, съставляващи основания за отмяна. Съдържат се изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Индивидуализирани са извършителят на деянието, посочени са необходимите признаци от неговия състав, в степен позволяваща на обвиненото лице да организира своята защита-време и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, имена и адреси на контролните органи и на свидетелите, име и длъжност на административнонаказващия орган. Посочени са съответните нарушени законови разпоредби, както и санкционните такива.

          Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е посочена датата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието е на двата акта в тях еднозначно се сочи, че нарушението е установено по време на извършената на 02.08.2019г. проверка в обекта на контрол, която следва да се счита за дата на извършването му и която изрично е посочена в тях.

        Неоснователно е и възражението, че административнонаказващият орган не е обсъдил възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Необсъждането на предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение и не представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, обосновава правилното   приложение  на закона и подлежи на съдебен контрол, при която ако  съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не и е обсъдил и  приложил, следва след като изложи доводи в насока, че нарушението е маловажен случай да  отмени  наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Самото непроизнасяне на административнонаказващия орган за маловажност на случая не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото преценката за степента на обществена опасност на нарушението е преценка по същество и е във връзка с допуснати нарушения на материалния закон, а не се отнася до допуснати нарушения на процедурата по издаване на наказателното постановление.  

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът за установяване на нарушението не е съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице, предвид че пълномощникът се е легитимирал  с пълномощно, което е без нотариална  заверка на подписа на упълномощителя. Видно от съдържанието на акта същият е съставен в присъствието на И.В. с отбелязван в него, че е упълномощено лице. По делото липсва приложено  пълномощно, но  не е спорно между страните, че такова, в писмена форма, е било представено при съставяне на акта. За формата на упълномощителната сделка в ЗАНН, към който препраща ЗЗП по отношение на производството по установяване на нарушенията, не се съдържат специални правила. Доколкото актът за установяване на административното нарушение по правната си същност е констативен индивидуален административен акт в производството по съставянето му са приложими общите правила  на АПК за страни  и участници. Представителството на граждани и организации пред административните органи  е уредено в чл. 18 АПК, където в ал. 2 е предвидено, че когато същите се представляват от лица извън кръга на предвидените в чл. 32 ГПК, във вр. чл. 18, ал. 1 АПК пълномощното следва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписа.

Доколкото  жалбоподателя в случая е юридическо лице, в производството по съставяне на АУАН същият може да бъде представляван по пълномощие от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, адвокат или от друг гражданин, като единствено по  отношение на представителството от  други граждани  или организации е налице изискването пълномощното да е писмено с нотариална заверка на подписите.

По делото няма данни дали упълномощеното лице заема длъжност юрисконсулт при жалбоподателя или е  адвокат,  в който случай от съставеното писмено пълномощно, за него надлежно би възникнала представителна власт да участта от името на „ЛЕО  94“ ЕООД в производството по съставяне на АУАН  0048125 от 12.09.2019г., поради което следва да се счита, че същият е сред лицата, посочени в чл. 18, ал. 2 АПК ,за надлежното упълномощаване на които се изисква пълномощното да е с нотариална заверка на подписа.    Действително актосъставителят не е изпълнил задължението си да провери възникнала ли е надлежно представителна власт на явилия се пълномощник, но не следа да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН.   Макар в случая да липсва валидно упълномощаване на това лице за извършване на съответните процесуални действия във връзка с конкретното административнонаказателно производство, не е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Надлежното съставяне и връчване на акта има за основна цел запознаване на нарушителя със съдържанието му, за да може то да упражни правото си на защита още в тази предварителна фаза на производството преди налагане на административното наказание. В случая наказаното лице се е възползвало от процесуалната си възможност да направи писмени възражения по акта, съгласно чл. 44, ал.1 от ЗАНН.   Възраженията са подписани от управителя и представляващ дружеството, съответно той е бил наясно какво точно нарушение е вменено на представляваното от него дружество още в предварителната фаза на производството, преди налагане на административното наказание. Впоследствие издаденото НП е оспорено и пред районния съд. Следователно по никакъв начин не е било ограничено или възпрепятствано упражняването на правото на защита на санкционирания субект.

 Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая не се явява субект на нарушението с доводи, че по отношение на него приложима се явява разпоредбата на чл. 75, ал. ал. 2 ЗЗП.

             Жалбоподателят  е сред лицата, които чл. 1 от Търговския закон определя за търговци както по правноорганизационната си форма-същият е търговско дружество, учредено по реда на същия закон, така и съобразно извършваната дейност по предоставяне на туристически услуги по смисъла на § 1, т. 69 от ДР ЗТ в туристически обект по смисъла на чл. 3, ал.2, ЗТ. 2 ЗТ- кафе сладкарница, поради което за него приложима се явява разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗТ.  Разпоредбата на чл. 75,  ал. 2 ЗТ, на която се позовава намира приложение спрямо лицата, които предоставят услуги, но не са търговци по смисъла на Търговския закон, сред които санкционираното  дружество не попада.

          Неоснователно е и второто възражение за несъставомерност на деянието, тъй като законът не изисквал регистърът да се съхранява непременно в обекта.

           Не се спори, че съгласно чл. 127, ал. 4 от ЗЗП, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. От това може да се изведе извод, че регистъра за рекламации може да бъде съхраняван на адреса на управление на търговеца или на място посочено от търговеца, а не единствено в обекта на продажби на стоки. За съставомерността на нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП обаче е  достатъчна липсата на регистър за рекламациите. Доколкото в случая тази липса е безспорно установена от показанията на разпитаните свидетели са налице нормативните предпоставки за ангажиране отговорността му за неизпълнение на задължение   съгласно чл. 222 от ЗЗП.    По време на проверката в обекта е бил изискан регистър за предявени рекламации, но не е бил представен, с обяснението на лицето, заварено да работи в обекта, че такъв регистър няма. Това се потвърждава и от съставения в момента на проверката Констативен протокол № К-2671938/02.08.2019 г.

 В случая обаче, макар и да се доказва извършено нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП,   предвиждащо  задължение за търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, административнонаказващият орган не е обсъдил и отчел обстоятелството, че в хода на производството по установяване на нарушение и налагане на наказание  регистър на предявените рекламации    е представен, което не се отрича от проверяващите.  Предвид това обстоятелство, следва да се счита, че нарушението е отстранено. Освен това няма данни жалбоподателят да е извършвал до момента други нарушения. В допълнение по данни от приложения КП № 2671938 от 02.08.2019г. на проверяваният обект е предоставено временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране на туристически обект от 17.07.2019г., т.е. обектът е функционирал кратко време и съществуващата вероятност да бъдат засегнати правата на потребителите в този случай е значително по-малка. Това обосновава извод, че нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от съответния вид и следва да се приеме, че е  налице маловажен случай и да се приложи чл. 28 ЗАНН.

 В конкретната хипотеза следва да се отдаде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно отстраняване на нарушението в кратък срок  и краткотрайния период на извършването му. Неотчитането им  от страна на административнонаказващия орган обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и е основание за неговата отмяна.

По тези съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а наказателното постановление следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат и следва  да се присъдят сторените в производството разноски за процесуално представителство в размер на 200,00 лв., на осн. чл. 63, ал.3 ЗАНН.       

 Искането за присъждането им е заявено своевременно-в хода на съдебните прения. Представени са доказателства, че същите са уговорени и действително заплатени, видно от представения пред съда Договор за правна защита и съдействие, който в случая служи като разписка, съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

  С оглед размера на наложеното административно наказание,  размерът на възнаграждението е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на  Висшия адвокатски съвет, паради което релевираното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното настоящият състав на  Районен съд Велинград

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № К-0048125 от 21.10.2019 г. на Директора на РД - Пловдив за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на  „ЛЕО 94" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. "Александър Стамболийски" № 7,  за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите   е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, Комисия за защита на потребителите да заплати на„ЛЕО 94" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. "Александър Стамболийски" № 7, разноски в размер на 200, 00 лв. /двеста лв. / за процесуално представителство по  а.н.д. № 490/2019г. по описа на Районен съд Велинград.                 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Административен съд Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева