№ 15735
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110146163 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от М. Л.
В. срещу „................... АД за признаване за установено, че не дължи поради погасяването им
по давност на следните суми: сумата от 4090,68 лева, представляваща неизплатена сума за
потребена вода, ведно със законна лихва за периода от 20.06.2014г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1939,60 лева за периода от 10.02.2008г. до
11.04.2014г. и 436,11 лева, разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен
лист от 14.10.2014г. по ч.гр. дело № 33890/2014г. по описа на СРС, 62-ри състав, въз основа
на който било образувано изпълнително дело № 20148630404379 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, рег. № 863 към КЧСИ.
Ищецът М. В. твърди, че по заявление на ответника било образувано гр. дело №
33890/2014г. по описа на СРС, по което бил издаден изпълнителен лист, с който бил осъден
да заплати сумата от 4090,68 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода,
ведно със законна лихва за периода от 20.06.2014г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 1939,60 лева за периода от 10.02.2008г. до 11.04.2014г. и 436,11 лева,
разноски по делото. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изп. дело № 20148630404379 по описа на ЧСИ Сия Халаджова. Поддържа, че по
изпълнителното дело на 18.07.2016г. било изпратено запорно съобщение до „Юробанк
България“ АД за налагане на запор върху банкови сметки. След тази дата не били
извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността и които да
са били насочени към принудително удовлетворение на вземането. Твърди, че била налице
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният процес бил прекратен по силата на
закона на 18.07.2018г. От последното изпълнително действие била започнала да тече
1
давност за вземането, която била изтекла най-късно на 18.07.2021г. Поддържа, че
извършените след прекратяването на производството изпълнителни действия не
произвеждали целения от взискателя резултат, тъй като били извършени по прекратен
изпълнителен процес. Твърди, че е изтекла предвидената в ЗЗД погасителна давност.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който се признава
предявения иск. Поддържа, че на 15.09.2021г. с постановление на ЧСИ Сия Халаджова, рег.
№ 863 образуваното изпълнително дело № 20148630404379 било прекратено и дружеството
не претендира от ищеца процесните суми. Моли съда да прекрати делото поради липса на
предмет. Претендира разноски.
С молба от 04.10.2021г. ищецът е посочил, че независимо дали образуваното изп. дело
било прекратено по право или с нарочно постановление на ЧСИ поради настъпила
перемпция самият факт на съществуващ в полза на кредитора изпълнителен титул за
вземанията продължава да засяга правната сфера на длъжника. Поддържа, че дори само
възможността на кредитора въз основа на издадения изпълнителен лист да инициира ново
изпълнително производство обуславя правен интерес за ищеца да установи
несъществуването на материализираното в изпълнителния лист материално право въз
основа на междувременно настъпили правопогасяващи факти или както е в случая на
погасяване на правото на принудително изпълнение. Счита, че има правен интерес и
предявеният иск е допустим.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявения иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
В случая с оглед изразените от страните становища, с определение от 15.07.2023г., в
което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно
заседание на 21.09.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу М. Л. В., е издаден на 14.10.2014г.
изпълнителен лист по гр.д. № 33890/2014г. по описа на СРС, I ГО, 62 състав за процесните
суми, въз основа който е образувано изп. д. № 20148630404379 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на правен
интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск.
Относно твърденията, че изпълнителното дело е прекратено с постановление за
2
прекратяване от 15.09.2021г. на ЧСИ Халаджова, съдът намира, че приетото постановление
за прекратяване на изпълнителното дело е постановено след завеждане на исковата молба
/05.08.2021г./, освен това за ищеца е налице интерес да отрече със сила на пресъдено нещо
вземанията по изпълнителния лист с оглед възможността въз основа на така издадения
титул да бъде образувано ново изпълнително дело.
По основателността на исковете, съдът намира следното.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случая ответникът е
признал предявения иск като основателен.
От изискания препис от изп. дело № 20148630404379 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, рег. № 863 се установява, че същото е образувано по молба на „................... АД
от 19.11.2014г. С молбата са възложени на съдебния изпълнител права по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 13.12.2014г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземания на
длъжника в „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД,
„Общинска банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД. На 13.12.2014г. е изпратено
запорно съобщение до „Гард Проджект Къмпъни“ ЕООД, с което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане съдебният изпълнител е
конституирал НАП като присъединен взискател по делото за публични вземания към М.
Димитров в общ размер на 288,84 лева. На 19.01.2016г. е постъпила молба от „...................
АД, с която е поискано да бъдат наложени запори на банкови сметки, трудово
възнаграждение и/или пенсия, възбрани на притежаваните от длъжника недвижими имоти и
да бъде извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 18.03.2016г.
съдебният изпълнител е изпратил покана до длъжника, в която е посочил, че на 16.05.2016г.
от 11.00 часа ще извърши опис, оценка и изземване на движими вещи, негова собственост,
находящи се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“ 1, бл. 139, вх. Б, ет. 1, ап. 25. На
18.07.2016г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД. На 01.07.2020г. е
постъпило писмо от адв. М., пълномощник на М. В., за информация кога може да прегледа
изпълнителното дело. На 15.09.2021г. е постановено постановление за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. На 30.09.2021г. е
разпоредено да се вдигнат наложените възбрани и запори.
С оглед извършеното признание на факта на изтекла погасителна давност от страна
на ответното дружество, който факт се установява и от приетия препис на изпълнителното
дело, искът следва да бъде уважен като основателен. За пълнота следва да бъде посочено, че
в периода след 18.07.2016г. не са извършвани действия, годни да прекъснат давността, нито
от страна на взискателя, нито от страна на съдебния изпълнител. Поради което последното
валидно извършено изпълнително действие по делото преди перемпцията датира от
18.07.2016г. /наложеният запор върху вземания в „Юробанк България“ АД/, респ. давността
за процесните вземания е изтекла към 19.07.2021г. /преди образуване на настоящото
3
производство/.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът, който е бил
освободен от задължението за заплащане на държавна такса в производството с определение
от 16.08.2021г., поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да
заплати дължимата държавна такса по сметка на СРС, в случая същата с оглед цената на
предявения иск е в размер на 258,65 лева. Ищецът е бил представляван безплатно от адв. М.
М., поради което на адв. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по представения по делото договор за
правна защита и съдействие № 116 от 01.07.2021г. /л. 5 от делото/. Размерът на дължимите
разноски за оказаната безплатна правна помощ на ищеца възлиза на сумата от 653,32 лева,
изчислен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ в приложимата й редакция към
датата на сключване на договора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че М. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........................ не дължи на
„................... АД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. София, ..................“
№ 159, ет. 2 и 3, поради погасяването им по давност на следните суми: сумата от 4090,68
лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода, ведно със законна лихва за
периода от 20.06.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1939,60
лева за периода от 10.02.2008г. до 11.04.2014г. и 436,11 лева, разноски по делото, за които
суми е бил издаден изпълнителен лист от 14.10.2014г. по ч.гр. дело № 33890/2014г. по описа
на СРС, 62-ри състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №
20148630404379 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 към КЧСИ.
ОСЪЖДА „................... АД да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 258,65 лева, представляваща дължимата държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „................... АД да заплати на адв. М. М., САК с личен номер **********,
адрес на упражняване на дейността: гр. София, „Княз Борис I“ 104, вх. Б, ет. 1, ап. 25, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 653,32 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на М.
Л. В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5