Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 260062, 10.03.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети февруари през 2021 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 72 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
с правно основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ вх.№
306/27.01.2020г., уточнена с молба вх.№ 681/14.02.2020г. от “Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
“Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор и Марек Слачик – член на Съвета на
директорите, действащи чрез преупълномощен адв.В.Н.,***, съдебен
адрес:***, против Е.Б.А., ЕГН-**********,***,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че дружеството има вземания срещу
ответницата в общ размер на 1 061.99
(хиляда шестдесет и един лева и 99 ст) лева, формирани по следния начин:
- общо 182.14
(сто осемдесет и два лева и 14 ст) лева, представляващи неплатени абонаментни такси, както
следва:
-
40.89 лева – абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* от 16.08.2016г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.10.2017г.;
-
82.88 лева – абонаментни такси по Допълнително споразумение от 24.08.2016г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********, за отчетен период
20.08.2017г. – 19.10.2017г. и
-
58.37 лева – абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* от 07.09.2017г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.10.2017г., и
-
общо 879.85 (осемстотин седемдесет и девет лева и 85 ст) лева, представляващи
неплатени лизингови вноски, както следва:
-
11.99 лева – лизингова вноска по Договор за лизинг от 10.10.2015г. с
предпочетен № + +359*********, за отчетен период 20.08.2017г. – 19.09.2017г.;
- 543.62 лева – лизингови вноски по Договор за
лизинг от 24.08.2016г. с предпочетен № ++359*********, за отчетен период
20.08.2017г. – 19.12.2017г., и
-
324.24 лева – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен №
++359********* от 07.09.2017г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.12.2017г.,
ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за същите вземания до окончателното им изплащане. Претендира за
направените разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 776/2019г. на
РС-гр.Исперих и по исковото производство. Поради неплащане от ответницата на
посочените задължения, от страна на дружеството-оператор
са предприети постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед за
изпълнение на парично задължение по цитираното горе ч.гр.д.№ 776/2019г.
по описа на РС-гр.Исперих за процесните
вземания. Тъй като длъжникът не е намерена на установения по делото постоянен
адрес ***, а е с настоящо местоживеене в РТурция, неизвестен адрес, е извършено
връчване на Заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5
от ГПК, поради което и по указание на съда, дадено по реда чл.415, ал.1, т.2
във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответницата Е.Б.А., ЕГН-**********,***, отново не е намерена
на единствено известния в страната адрес в гр.Исперих. Назначеният й по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.А.М.,***, представя писмен
отговор, като счита предявеният иск за допустим, но го оспорва като
неоснователен и недоказан, и претендира отхвърлянето му. В съдебно заседание е ангажирано писмено становище вх.№ 260680 от
16.02.2021г., като е поискано съдът да се произнесе, съобразно събраните и
проверени по делото доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По Заявление
вх.№ 4088/03.10.2019г. по ч.гр.д.№ 776/2019г. на РС – гр.Исперих
е издадена Заповед от 04.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя-ищец
по настоящото дело “Теленор България” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* против ответницата
Е.Б.А., ЕГН-**********,
за заплащане
на сумата от 1 061.99 (хиляда шестдесет
и един лева и 99 ст) лева
– неизплатени задължения по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с
предпочетен № + +359********* от 10.10.2015г.2; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № + +359********* от 16.08.2016г.; Допълнително споразумение от
24.08.2016г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и
Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* от 07.09.2017г. и Договор за лизинг към него, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда – 03.10.2019г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 25.00 (двадесет и пет) лева – заплатена
ДТ за образуване на делото и 360.00
(триста и шестдесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Според
обстоятелствата, описани в заявлението и възприети от заповедния съд,
вземанията по издадената Заповед за изпълнение са фактурирани като неплатени
месечни абонаменти и лизингови вноски по цитираните Договори, сключени между
заявителя и длъжника Е.Б.А., ЕГН-**********, за които задължения са
издадени:
-
Фактура № ********** от 20.09.2017г., в размер на 125.60 лева;
-
Фактура № ********** от 20.10.2017г., в размер на 153.77 лева;
-
Фактура № ********** от 20.11.2017г., в размер на 34.60 лева и
-
Фактура № ********** от 20.12.2017г., в размер на 748.02 лева.
Видно от
представените от ищцовата страна писмени доказателства, констатирано и в
заключението вх.№ 260438/29.01.2021г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, за исковия отчетен
период 20.08.2017г. – 19.10.2017г., ответницата е ползвала мобилни услуги по сключени между нея и “Теленор България” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* договори, както следва:
- На 10.10.2015г.
е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********;
- На същата дата – 10.10.2015г., ответницата е сключила с ищцовото
дружество и Договор за лизинг, по силата на който е получила за ползване мобилно
устройство - мобилен
телефонен апарат Lenovo A6000
Black,
с обща лизингова цена от 275.77 лева (с ДДС), чрез изплащане на 23 месечни лизингови
вноски в размер от по 11.99 лева (с ДДС), съгласно
Погасителния план към Договора, като се фактурират от Лизингодателя и заплащат
от Лизингополучателя, съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията по месечните сметки за ползваните чрез номера мобилни услуги през
отчетните периоди (чл.3, ал.2 от Договора за лизинг);
- На 16.08.2016г. е сключен между същите страни Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
за срок от 24 месеца, по програма Интернет 6500, със стандартен месечен
абонамент в размер на 19.99 лева;
- На 24.08.2016г. между
страните е сключено Допълнително
споразумение № към Договор за
мобилни/фиксирани услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, по
програма Нон стоп промо МВ, със стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лева;
- На същата дата – 24.08.2016г., ответницата е сключил с ищцовото
дружество и Договор за лизинг, по силата на който е получила мобилно устройство, марка Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black, с обща
лизингова цена 1 186.57
лева (с ДДС). За
ползването на апарата е уговорено изплащане на 23 месечни лизингови вноски в
размер от по 51.59 лева (с ДДС), съгласно Погасителния план към Договора
(чл.5), с краен падеж 24.07.2018г., като се фактурират от Лизингодателя и
заплащат от Лизингополучателя, съгласно сроковете, условията и начина за
плащане на задължениеята по месечните сметки за ползваните чрез номера мобилни
услуги през отчетните периоди (чл.3, ал.2 от Договора за лизинг).
- На 07.09.2017г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
за срок от 24 месеца, по програма Тотал 24.99 с неограничени национални минути
и роуминг в зона ЕС, със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева;
- На същата дата – 07.09.2017г., ответницата е сключил с ищцовото
дружество и Договор за лизинг, по силата на който е получила мобилно устройство, марка Huawei P10 Lite Gold, с обща
цена на лизинговата вещ от 395.85 лева
(с ДДС). За ползването на апарата е уговорено изплащане на 23 месечни лизингови
вноски в размер от по 13.51 лева (с ДДС), съгласно Погасителния план към
Договора, като се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя,
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задължениеята по месечните
сметки за ползваните чрез номера мобилни услуги през отчетните периоди (чл.3,
ал.2 от Договора за лизинг).
Договорите са сключени при Общи условия (ОУ) на оператора за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, представени по
делото и представляващи неразделна част към индивидуалните договори. Съгласно
чл.26 от тези Общи условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. Последният се уведомява още при
сключване на договора за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактурата, като неполучаването й не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27
от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й. При неспазване на срока, Потребителят дължи неустойка за
забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
За потребените от ответницата услуги по обсъжданите договори и за
процесния период (20.08.2017г.
– 19.10.2017г.,.), са й начислени по описания начин,
по клиентския номер: 002377255, дължими суми за плащане по 4 броя фактури, представени по
делото:
-
Фактура № ********** от 20.09.2017г., за отчетен период
на потребление 20.08.2017г. до 19.09.2017г., с падеж на плащане 05.10.2017г;
- Фактура № ********** от
20.10.2017г., за отчетен период на потребление 20.09.2017г.
до 19.10.2017г., с падеж 04.11.2017г.;
-
Фактура № ********** от 20.11.2017г., за отчетен
период на потребление 20.10.2017г. до 19.11.2017г., с падеж 05.12.2017г.
и
-
Фактура № ********** от 20.12.2017г., за отчетен
период на потребление 20.11.2017г. до 19.12.2017г., с падеж 04.01.2018г.
Същите са коментирани в заключението на съдебно-счетоводната експертиза (т.2),
като констатира, че са изцяло относими към исковия период и по тях няма
извършени плащания от страна на ответницата. Фактурите включват незаплатени абонаментни
такси и незаплатени лизингови вноски, разграничени в заключението на
екпертизата.
В
т.1 от заключението вещото лице констатира незаплатени абонаментни такси от
ответницата за исковия отчетен период 20.08.2017г. – 19.10.2017г., и в
размерите, заявени с исковата молба, отразени и в Таблица № 1 към заключението,
както следва:
-
40.89 лева, представляващи неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* от 16.08.2016г., от които 19.99 лева са
начислени по Фактура № ********** от 20.09.2017г. и 20.90 лева са начислени по
Фактура
№ ********** от 20.10.2017г.;
- 82.88 лева, представляващи неплатени абонаментни
такси по Допълнително споразумение от 24.08.2016г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359*********, от които 40.99 лева са начислени по Фактура
№ ********** от 20.09.2017г. и 41.89 лева са начислени по Фактура
№ ********** от 20.10.2017г., и
-
58.37 лева, представляващи неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* от 07.09.2017г., от които 32.49 лева са начислени
по Фактура № ********** от 20.09.2017г. и 25.88 лева са начислени по
Фактура
№ ********** от 20.10.2017г.
В т.4 и т.5 (с изготвено приложение
към тях – Таблица № 1), експертното заключение констатира, че предоставените на
ответницата, в качеството й на Лизингополучател, мобилни устройства, са й
предадени от Лизингодателя-ищец – в деня на подписване на съответните Договори
за лизинг, съгласно чл.4 от тях, като плащания на дължимите лизингови вноски са
извършвани до 07.09.2017г., при останали неизплатени задължения, както следва
(Таблица № 1 към заключението):
-
11.99 лева – 1 брой неплатена лизингова вноска по Договор за лизинг от
10.10.2015г. с предпочетен № + +359*********, за отчетен период 20.08.2017г. –
19.09.2017г., начислена по Фактура № ********** от 20.09.2017г.;
- 543.62 лева – неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 24.08.2016г. с предпочетен № ++359*********, за отчетен
период 20.08.2017г. – 19.12.2017г., от които 6.63 лева са начислени по Фактура №
********** от 20.09.2017г., 51.59 лева са начислени по Фактура
№ ********** от 20.10.2017г., 21.09 лева са начислени по Фактура № **********
от 20.11.2017г. и 464.31 лева са начислени по Фактура № ********** от
20.12.2017г., и
-
324.24 лева – неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен №
++359********* от 07.09.2017г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.12.2017г., от
които 13.51 лева са начислени по Фактура № ********** от 20.09.2017г.,
13.51 лева са начислени по Фактура
№ ********** от 20.10.2017г., 13.51 лева са начислени по Фактура № **********
от 20.11.2017г. и 283.71 лева са начислени по Фактура № ********** от
20.12.2017г.
Според експертното заключение (т.6) няма данни ответницата да е
върнала на ищцовото дружество лизинговите вещи.
Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от Договорите за лизинг,
Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното му
за ползване устройство, като подпише договор за изкупуването му най-малко 10
дни преди изтичане на срока на Договора за лизинг, след изпълнение на условията
за придобиване на собствеността, посочени в Общите условия и заплащане на
допълнителна сума, уговорена в съответния договор, която ще бъде фактурирана
чрез фактурата за ползваните мобилни услуги. Ако не се възползва от това право,
дължи връщане на устройството в срок от 1 месец, след изтичане срока на
договора. Експертизата не установява ответницата да е изпълнила тези условия,
но е задържала за себе си мобилните устройства.
Ищецът твърди, че по
отношение на претендираните задължения за лизингови вноски е налице обща
изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, като въпреки
неизплатената обща цена, предоставените на ответницата устройства не били
върнати на мобилния оператор.
В настоящото
съдебно производството ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 1 200.00 лева. От тях: 100.00 лева – заплатена ДТ при образуване на делото, от
която 25.00 лева – заплатена при образуване на Заповедното производство по
ч.гр.д.№ 776/2019г. на РС-гр.Исперих и разликата от 75.00 лева – заплатена при
образуване на исковото производство, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, 180.00 лева –
заплатено възнаграждение за особен представител на ответницата, 360.00 лева –
присъдено по заповедното производство адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № 7114/13.09.2019г. и заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото исково производство в размер на 360.00 лева,
съгласно Договор за правна защита и съдействие № 11035 от 20.11.2020г., за
които страната представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК (л.95 от делото).
Ответницата не е направила съдебни и деловодни разноски.
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване на парично вземане е
допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3, предл.1 от
ГП. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието
на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 17.12.2019г. по ч.гр.д.№ 776/2019г. по
описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “Теленор България” ЕАД-гр.София, ЕИК *********. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за същото вземане – 03.10.2019г.
Разгледан по същество – искът е основателен. За уважаването му, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на претендираните вземания, както и тяхната изискуемост.
В хода на делото
категорично се доказаха
възникналите и съществували между страните договорни правоотношения по обсъдените
в обстоятелствената част Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг.
За исковия период, дължимите от потребителя Е.Б.А., ЕГН-********** суми за ползваните услуги, са й
съобщавани от Оператора при условията и по реда на чл.26 от приложимите Общи условия (ОУ) за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, а именно чрез представените по делото
Фактури, като от своя страна потребителят е следвало да заплати задълженията си
по начина и в сроковете, посочени във всяка Фактура, съгласно чл.27 от същите
Общи условия.
При спазване на правилата за разпределяне
на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответницата
е да докаже, че е изпълнила паричните
си задължения към ищеца, като е извършвала
плащане или са настъпили други правопогасяващи задълженията й
обстоятелства, което не е направено. Същата не
ангажира пред съда ползващи я и допутими
според закона доказателства, установяващи изпълнение на задълженията й
по цитираните горе фактури. По този начин претендираните
вземания
се явявяват
доказани от ищеца във вида и размера, заявени
с исковата молба, като се потвърждават и
от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Неизпълнението в срок на
задължението за плащане на дължимите суми към ищцовото дружество, ангажира и
отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден върху главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД), като се следва, съобразно заявената претенция, за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за процесното вземане – 03.10.2019г., от който момент се счита предявен и искът
за установяване на вземането, до окончателното му изплащане.
По Договорите за лизинг, по които е настъпила
обща изискуемост, поради изтичане на сроковете им, ответницата нито е погасила в
пълен размер лизинговата цена за ползваните мобилни устройства, нито е изпълнил
условията на чл.1, ал.2 от Договорите за придобиване на собствеността върху тези
устройства, нито ги е върнала на Лизингодателя в уговорения срок и към момента.
Ето защо липсва каквото и да било основание, освобождаващо я от последиците на
неточното изпълнение, респ. дължи плащане на незаплатените лизингови вноски,
доказани в претендирания размер от 879.85
(осемстотин седемдесет и девет лева и 85 ст) лева, ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД) за периода на забава и съобразно заявената искова претенция, обсъдено
по-горе.
Следва
да се постанови решение, с което предявените установителни претенции да бъдат изцяло уважени, а при този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени и направените и
претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са
доказани в общия размер от
1 200.00 лева и следва да бъдат
разграничени, както следва: общо 385.00
(триста осемдесет и пет) лева по заповедното производство (25.00 лева -
заплатена ДТ и 360.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) и общо 815.00 (осемстотин и петнадесет) лева по
исковото производство (75.00 лева - доплатена ДТ при завеждане на исковете,
200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, 180.00 лева – заплатено
възнаграждение за особен представител на ответницата и 360.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение).
Воден
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т.1 във вр. с ал.3 от ГПК, вземането
на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д К К– изпълнителен директор и МС – член на Съвета на
директорите, против Е.Б.А., ЕГН-**********,***, в общ размер на 1 061.99 (хиляда шестдесет и един лева и 99 ст) лева, формирано
по следния начин:
- общо 182.14
(сто осемдесет и два лева и 14 ст) лева, представляващи неплатени абонаментни такси, както
следва:
-
40.89 лева – абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* от 16.08.2016г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.10.2017г.;
-
82.88 лева – абонаментни такси по Допълнително споразумение от 24.08.2016г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********, за отчетен период
20.08.2017г. – 19.10.2017г. и
-
58.37 лева – абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* от 07.09.2017г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.10.2017г., и
-
общо 879.85 (осемстотин седемдесет и девет лева и 85 ст) лева, представляващи
неплатени лизингови вноски, както следва:
-
11.99 лева – лизингова вноска по Договор за лизинг от 10.10.2015г. с
предпочетен № + +359*********, за отчетен период 20.08.2017г. – 19.09.2017г.;
- 543.62 лева – лизингови вноски по Договор за
лизинг от 24.08.2016г. с предпочетен № ++359*********, за отчетен период
20.08.2017г. – 19.12.2017г., и
-
324.24 лева – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен №
++359********* от 07.09.2017г., за отчетен период 20.08.2017г. – 19.12.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания – 03.10..2019г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.Б.А.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на
“Теленор България” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от Д К К –
изпълнителен директор и М С – член на Съвета на директорите:
- сумата от 385.00 (триста осемдесет и пет) лева – направени разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 512/2019г. на РС-гр.Исперих и
- сумата от 815.00 (осемстотин и петнадесет) лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 776/2019г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: