Р Е Ш Е Н И Е № 261509
19.05.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Марина Кондарева като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8200 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото са обективно и
субективно съединение искове при условията на кумулативност с правна
квалификация чл. 123, предл. второ вр. с чл. 133, ал.1, изр. второ ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищец „Калина Малина“ ЕООД с ******чрез
адв. Г.Д. твърди, че по силата на договор за цесия от дата 05.10.2018г. е
придобил вземане в размер на 2 099 785 лева от ***, която сума
представлявала разпределен дивидент в полза на цедента като сбор от натрупани и
неразпределени печалби по години в които *** е бил едноличен собственик на
капитала на „Старосел Турс“ ЕООД с ЕИК ********* както следва:
от неразпределена печалба за
2010г. е разпределен дивидент в размер на 8 100 лева;
от неразпределена печалба за
2011г. е разпределен дивидент в размер на 14 100 лева;
от неразпределена печалба за
2012г. е разпределен дивиден в размер на 11 300 лева;
от неразпределена печалба за
2013г. е разпределен дивиден в размер на 23 100 лева;
от неразпределена печалба за
2014г. е разпределен дивидент за размер на 118 100 лева;
от неразпределена печалба за
2015г. е разпределен дивидент в размер на 160 400 лева;
от неразпределена печалба за
2016г. е разпределен дивидент 446 100 лева;
от неразпределена печалба за
2017г. е разпределен дивидент в размер на 1 429 300 лева;
Решението за разпределението на
неразпределената печалба от минали години било взето с протокол от 30.09.2018г.
с който едноличния собственик на капитала на
„Старосел Турс“ ЕООД – *** е разпределил дивидент в размер на
2 210 300 лева образуван от неразпределената печалба за периода от 2010г.
до 2017г. вкл. съгласно горепосоченото разпределение на дивидента за
съответните суми по години като е било взето решение сумата да бъде изплатена
на собственика в срок до 20.12.2018г.
Твърди се още, че на
02.10.2018г. било подписано споразумение между ***като кредитор и „Старосел
турс“ ЕООД като длъжник, „Старосел Инвест Груп“ ООД с ЕИК ********* и
„Балкантабако“ ЕООД с ЕИК ********* в качеството им на солидарни длъжници за
заплащане на сумата от 2 099 785 лева в полза на ***в срок до
31.12.2018г.
Поето е задължение за заплащане
неустойка в случай на забава в размер на 0.1% от дължимата сума за всеки ден
забава, но не повече от 30% от общото задължение.
Поддържа се че с договора за
цесия от 05.10.2018г. наред с прехвърлянето на сумата от 2 099 785
лева, която представлява разпределен в полза на цедента ***дивидент от „Старосел
турс“ ЕООД са прехвърлени и всички привилегии обезпечения и друг
принадлежности. За извършената цесия била изпратена покана-уведомление от
цедента ***до „Старосел турс“ ЕООД и солидарно отговорните лица „Старосел
Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД, с която същите са уведомени за
извършената цесия и възможността за плащане към новия кредитор – ищец
„Калина-Малина“ ЕООД като поканата била получена от всички длъжници на
08.10.2018г.
Заявява, че длъжниците не са
изпълнили задължението произтичащо от взетото решение за разпределението на
печалбата, поради което била начислена и неустойка за забава в размер на сумата
от 241 475,27 лева.
Предвид на гореизложеното се
иска от съда солидарното осъждането на ответниците „Старосел турс“ ЕООД, „Старосел
Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД да заплатят в полза на ищеца:
сумата от 20 000 лева - частичен иск от общо вземане в размер на
2 099 785 лева придобито по силата на договор за цесия от 05.10.2018г., което представлява разпределен дивидент от натрупана неразпределена печалба на „Старосел
турс“ ЕООД съгласно решение на
едноличния собственик на капитала от 30.09.2018г. изпълнението на което задължение
е солидарно поето от „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“ ЕООД съгласно
споразумение от 02.10.2018г.;
10 000 лева -
частичен иск от общо вземане в размер на 241 475. 27 лева, придобито по силата
на договор за цесия и съставляващо неустойка за забава по споразумение от
02.10.2018г. с начална дата от 01.01.2019г. и крайна дата 25.04.2019г.
ведно със законната лихва за
забава върху горните суми считано от датата на подаването на исковата молба –
30.04.2019г. до окончателното им изплащане.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответниците „Старосел Турс ЕООД“
с *******, „Старосел Инвест Груп“ ООД с ****** и „Балкантабако“ ЕООД с *******
всичките чрез адв. И.П. оспорват предявените искове по основание и размер.
Поддържат, че протоколът за разпределението на печалбата от 30.09.2018г. е
антидатиран, съставен на дата различна от посочената в него, и то след като ***е
престанал да бъде едноличен собственик на капитала на „Старосел Турс“ ЕООД –
09.10.2018г., респ. въобще на 30.09.2018г. не е имало взето решение за
разпределение на печалбата като протоколът е съставен след като ***не е
разполагал с правата на едноличен собственик на капитала. Посочено е че
процесният протокол за разпределение на печалбата не е осчетоводен, тъй като
такова задължение за дружеството „Старосел Турс“ ЕООД не е възниквало, респ. не
било осчетоводено и задължение за внасянето на данъка, който би бил дължим ако
действително е било извършено разпределение на печалбата под формата на
дивидент.
Възразява се за липса на
предпоставките на фактическия състав за разпределение на дивидент от натрупана
печалба за периода от 2010г. до 2017г., тъй като не са налице надлежно взети
решения за одобряване на ГФО за всяка от
годините включени в исковия период.
Възразява се за недопустимост на
разпределение дивидент за процесните суми по исковия период;
Възразява се че споразумението
което вменява възникването на солидарна отговорност на ответниците е нищожно
поради липса на предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като решението за
разпределението да дивидент не е взето към момента в който ***е било едноличен
собственик на капитала. Твърди се, че процесното споразумение представлява
частен диспозитивен документ, който е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение между „Старосел Турс“ ЕООД и ***, респ. след
прекратяване управленския мандат на **** със „Старосел Инвест Груп“ ООД и
„Балкантабако“ ЕООД поради което и *** и **** са лица действали без
представителна власт. Заявява се и възражение за нищожност на сделката поради
липса на основание – поемането на солидарност при изплащането на задължението
за разпределен дивидент не е обусловено от насрещна престация.
Възразява се за нищожност на
неустоечната клауза по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречието й с
добрите нрави.
Възразява се за недействителност
на договора за цесия от 05.10.2018г. и Покана-уведомление.
Предвид на гореизложените
съображения се иска отхвърлянето на предявените искове.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност
и на основание чл. 12 вр. с чл.
235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
За да възникне правото на получаване дивидент от съдружника/едноличния
собственик на капитала в ООД/ЕООД по смисъла на чл. 133, ал.1, изр. второ ТЗ, следва да са
налице следните елементи от
фактическия състав на нормата: да е изтекла финансовата година, да е приет (одобрен) годишният
финансов отчет и баланса, да е налице годна за разпределяне печалба след
облагането й с корпоративен данък, да е налице решение на
съдружниците/собственика за начина на ползване на получената печалба и нейното
разпределение и изплащане на дивиденти.
По делото е установено, че към
30.09.2018г. едноличен собственик на капитала и ***на ответник „Старосел турс“
ЕООД е ***като на 09.10.2018г. е извършена продажба на дружествените дялове в
полза на „Балкантабако“ ЕООД на която и дата *** е бил освободен от длъжността
и отговорността ***на дружеството / справка АВ – Търговски регистър/.
Установено е също така че към дата 02.10.2018г. ***на „Старосел Инвест Груп“
ООД и „Балкантабако“ ЕООД е управителят на ищеца – **** като след 09.10.2018г.
управлението на двете дружества е променено в лицето на сегашнните им
управители и законни представители. Следователно, твърдените от ищеца документи
с дати 30.09.2018г. – протокол, в който е оформено решение за изплащане
дивидент като сбор от натрупана и неразпределена печалба за периода 2010г. – 2011г., споразумение за
солидарно поемане задължение на ответниците „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“
ЕООД да изплатят наред със „Старосел Турс“ ЕООД разпределение дивидент на *** и
договор за цесия от 05.10.2018г. сключен между *** и ищеца са документи, които
се твърди да са били изготвени и съставени преди промяна в собствеността на ответниците
и преди промяна в техните управленски органи. Ето защо предвид направените
възражения за антидатиране на тези документи от ключово значение е установяване
преди всичко дали тези документи са били съставени на посочените в тях дати,
респ. дали към дата 09.10.2018г. тези документи със сигурност са съществували и
следователно дали обективно са били противопоставими на ответниците след смяна
на тяхната собственост и управление, от една страна, а от друга страна, дали
лицата посочени за съставители на тези документи са имали съответното
материалноправно качество – за ***– едноличен собственик на капитала на „Старосел
Турс“ ЕООД, а за *** – ***на ответниците Старосел Инвест Груп“ ООД и
„Балкантабако“ ЕООД.
Съгласно чл. 181, ал.1 ГПК достоверна
дата на частния свидетелстващ документ е налице в следните хипотези: при
нотариално заверяване на датата, подписа или съдържанието на частния документ,
това е доказателство, че документът е съществувал на датата, на която е бил
представен пред нотариуса; Датата на смъртта на автора на документа или
изпадането му във фактическа невъзможност да го подпише, това е крайната дата,
на която е било възможно документът да е бил съставен, иначе е възможно документът
да е бил подписан и по-рано; Датата, на която съдържанието на документа е било
възпроизведено в официален документ; Датата на настъпване на друг факт, от
който следва по безсъмнен начин, че частният документ е съществувал. „Трети
лица” по смисъла чл. 181, ал. 1 ГПК, са лицата, които не са участвали в
сделката, обективирана в документа, но биха претърпели вреди, ако сделката е
антидатирана, т.е. правата им биха могли да възникнат само при условие, че
датата на придобиването им предхожда датата на документа – така Решение № 176 от
8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2008 г., IV г. о., ГК на ВКС - какъвто обаче
не е настоящият случай тъй като не се касае до конкуренция на притезания било
то от облигационно или вещноправен характер. В случая се касае до едностранна
сделка – решение на едноличния собственик на капитала на търговско дружество в
това му качество въз основа на което възниква основание за вземане на това лице,
но в лично качество срещу самото дружество, при което последното няма качество
трето лице. Знанието при търговското дружество е факт, който е завършен с
узнаването на определено обстоятелство от органа му на управление. В тази
връзка безспорно е обстоятелството че към 09.10.2018г. „Старосел Турс“ ЕООД е
знаел за извършено разпределение на дивидент – печалба за периода 2010-2017г.,
но това знание е материализирано в личността на ***, който след 09.10.2018г.
респ. след вписване промените по партидата на търговеца губи качеството си
както на управител, така и на едноличен собственик на капитала в това
дружество, поради което и за съществуването на процесните документи не може да
се извлече знанието за тях у ответниците което е съществувало до 09.10.2018г.
Именно поради гореизложеното следва извода затова, че страна в процеса, която не е
участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла
на чл. 181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на
съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени
средства – така Решение № 32 от 18.06.2019 г.
на ВКС по т. д. № 1109/2018 г., I т. о., ТК на ВКС.
При преценка на обстоятелството
дали процесните документи – протокол за разпределение на дивидент и
споразумение са съществували към датата отразена в тях, респ. към 09.10.2018г. следва
да се имат предвид следните установени факти.
В договора за продажба на
дружествени дялове от 09.10.2018г. продавачът ***изрично посочва че „Старосел
Турс“ ЕООД няма задължения към трети лица които не са осчетоводени. По въпроса за
доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания
по реда на чл. 290 ГПК е създадена постоянна практика на ВКС, която
е задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСГТК /решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и други/ и съгласно която счетоводните книги и вписванията в тях
могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според
тяхната редовност, която не се презумира, а трябва да бъде установена, и с
оглед останалите по делото доказателства. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно
водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в
негова полза, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а
същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото
доказателства.
Според приетата съдебно-счетовоната
експертиза с вещо лице Х.Д. вх. № 39707/10.07.2020г., която съдът кредитира
като компетентна и безпристрастна при проверка на счетоводните книги на
„Старосел Турс“ ЕООД няма данни за отразено задължение по разчетна сметка 429
„Други разчети с персонала и съдружниците“, сметка 494 „Разчети със
собственици“ или друга сметка със същото съдържание в която да е отразена
процесната сума, която подлежи на изплащане. Според вещото лице по сметка 122
„Неразпределена печалба от минали години“ и сметка 123 „Печалба и загуба от текущата
година“ не е отразено разпределянето на печалба, както и не е отразено
записване по кредита на сметка 429 и сметка 494, респ. няма такива записвания и
в подсметките, което обстоятелство според вещото лице недвусмислено индицицира,
че процесния протокол от 30.09.2018г. не е отразен в счетоводните книги на това
дружество. Не е отразено и задължение за данък дивидент в оборотна ведомост за
2018г., аналогично не е осчетоводено задължение на ответниците „Балкантабако“
ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ЕООД към ***вследствие на встъпването им в дълг
по споразумението от 02.10.2018г. като фактът на солидарността не подлежи на
осчетоводяване. Вещото лице посочва, че „Старосел Турс“ ЕООД не е разпределяло
печалба и такова обстоятелство не е намерило отражение в други сметки. С
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза вх. № 269372/04.03.2021г. вещото
лице Д. установява счетоводния продукт на „Старосел турс“ ЕООД – Бизнес
навигатор, лицензианта на който продукт „Комерс Финанс“ АД го е предоставил на
дружество ***с ЕИК ****, което дружество е ползвало този софтуерен продукт при
счетоводното обслужване както на „Старосел турс“ ЕООД, така и на другите двама
ответници. Обслужването е било извършвано чрез отдалечен достъп като физически
софтуера се е намирал на адрес: *****. Според вещото лице в счетодовния продукт
***са осъществявани счетоводни записи/редакции осъществени от ****като няма
счетоводна операция по осчетоводяването на протокола за разпределението на
дивидент от 30.09.2018г. в каквато насока са показанията на св**** – **** на „****
и според показанията на който лично този свидетел е осчетоводил процесния
протокол на 1.10.2018г. Вещото лице по втората приета допълнителна експертиза
вх. № 272583/29.03.2021г. установява, че поредността на номерата на служебните
кодове на лицата осъществявали достъп до софтуерния продукт ***създадени на
01.10.2018г. и 02.10.2018г. е спазена. В о.с.з от дата 08.04.2021г.
процесуалния представител на ответниците представя на вниманието на вещото лице
Д. екранен изглед на извлечение разпечатка опис на документи от 01.09.2018г. до
31.10.2018г. на „Старосел Турс“ ЕООД като вещото лице заявява при разпита си,
че е запозната с извлечението на тази разпечатка и потвърждава, че само един
документ е променян впоследствие – на 15.10.2018г. от вид Ф20% - покупки с
начислен ДДС. Вещото лице посочва, че при създаването на счетоводен запис може
да се променя неговото съдържание, но не може да се промени видът на
първоначално създадения документ поради което и изключва възможността за
манипулиране на счетоводните записвания като заявява, че е възможно е да се
създаде архив на счетоводната информация и този архив да се качи на друго място
и там да се променя нещо, но в конкретния случай изводите на вещото лице са
базирани на данните от счетоводството въз основа на които се съставя на
годишния финансов отчет.
Според *** *** счетоводната база
данни на „Старосел Турс“ ЕООД за периода м. септември 2018г. – месец октомври
2018г. е била различна и подменена с оглед на което и процесния протокол за
разпределение на дивидент не е осчетоводен. По делото не се установява
наличието на различна счетоводна база данни нито чрез преки, нито чрез косвени
доказателствени източници като следва да се посочи, че няма данни от ***при
счетоводното обслужване на дружествата да са извършвани счетоводни записи на
различни места. В допълнение показанията на св. *** затова, че ***го е
потърсил, за да изиска справка за натрупана, но неразпределена печалба за
минали години и впоследствие лично му бил занесъл този протокол за
осчетоводяването му, което било и направено от свидетеля не се кредитират, тъй
като на 09.10.2018г. *** изрично декларира обстоятелството в договора за
продажба на притежаваните от него дялове, че няма неосчетоводени вземания,
респ. индиция затова че вземането не е
осчетоводено е фактът че не е начислен данък дивидент, респ. не са декларирани
обстоятелствата по чл. 55 ЗДДФЛ което е могло обективно да бъде извършено до 09.10.2018г. от
самия **** в качеството му на ***на „Старосел Турс“ ЕООД с което да даде
публичност на вземането си пред държавен орган.
Установено е по делото видно от
разменената кореспонденция между ***и Старосел Турс ЕООД, както и от
показанията на св. **** че при извършването на счетоводната дейност са налични
хронологични разпечатки на всички операции за даден период, като тези
разпечатки според свидетеля са представени по арбитражно дело между Рила
Консулт и Старосел Турс ЕООД по повод неизплатено задължение на последното
дружество за счетоводно обслужване. Според свидетеля в тези разпечатки бил
отразен процесни протокол за разпределение на дивидент. Според св. ***
счетоводната база данни Старосел Турс ЕООД била отразена в продукта **** без
кавички, а според ****счетодовната база по която вещото лице е работило е с
отразено наличие на кавички.
Настоящата инстанция, от една
страна, не кредитира показанията на св. ***в частта им за осчетоводяване на
протокола, тъй като същите се опровергават от заключенията на
съдебно-счетоводната експертиза – първоначална и две допълнителни, от друга
страна, показанията на този свидетел следва да се преценят с оглед евентуалната
му заинтересованост предвид обстоятелството че е бил служител на Рила Консулт ЕООД,
което пък дружество участва по арбитражно дело срещу ответник „Старосел Турс“ и
не на последно място, дружество Рила Консулт ЕООД е свързано лице по смисъла на
ТЗ с ищеца и неговия ****** *** предвид съпружеската връзка с едноличния
собственик на капитала на Рила Консулт – *** *** ****, което обстоятелство и се
потвърди от св. ***при разпита му..
Не се кредитират и обясненията
на **** **** за наличието на две счетоводни бази данни, респ. за наличието на
манипулации и евентуално заличаване на протокола за разпределение на дивидент,
тъй като, първо, вещото лице Д. не констатира извършването на корекции на
счетоводни операции, и второ, дейността по счетоводното обслужване на „Старосел
Турс“ е извършвана от дружество собственост на нейния съпруг, при което дори да
се приеме, че в архива на Рила Консулт е имало отразяване на протокол за
разпределение на дивидент възниква съмнение за достоверността на такова
отразяване поради наличието на частен интерес за ищеца от това по настоящото
дело.
От обясненията на страните
дадени в хода на производството по делото се установява, че отношенията между ***и
ответниците датират отпреди повече от 10 години като ***е лице което е посочено
от***да бъде собственик на капитала на „Старосел Турс“ ЕООД, а самата***е е
била овластена посредством нотариално заверено пълномощно /л.155/ да извършва
редица фактически и правни действия, вкл. от предмета на дейност на това
дружество – закупуване на недвижими имоти, представляване дружеството при
сключване на сделки, пред трети лица – банки и държавни органи.***е разполагала
и с възможност да извършва плащания към трети лица от името на дружеството,
каквито се установяват да са извършени от нейно име – писмо от обслужваща банка
за предоставяне на парола за разпореждане с фирмени средства, платежни
нареждания, финансови отчети за приключване на мероприятия. След 09.10.2018г. е
осъществена кореспонденция с управителя на „Балкантабако“ ***по електронна поща
относно дейността на дружеството „Старосел Турс“ ЕООД с оглед на което и за
настоящата инстанция не остава съмнение, че дейността на ответниците е
свързана, а***освен счетодовни действия е извършвала и реално фактическо
управление на „Старосел Турс“ ЕООД и свързаните с него „Балкантабако“ ЕООД
и „Старосел Инвест Груп“ ООД.
По делото не се събраха данни за
дейността на управителя и едноличен собственик на капитала *** извън
обясненията на управителя ***затова че *** е бил техническо лице назначено с
оглед мобилността му. За последните обстоятелства обаче доказателства не се
представиха. Същевременно неясно е за процесния период каква е съпричастността
на *** към генерираната, но неразпределена печалба като косвени индиции за
такава съпричастност в пряката икономическа дейност на дружествата има ***, тъй
като, от една страна, тя е пълномощник на ***, а от друга страна, според
нейните обяснения тя счетоводно не е обслужвала дружеството, но същевременно е
била свързана с икономическата му дейност тъй като е сключвала сделки и е
извършвала плащания по тези сделки.
Горните обстоятелства се
интерпретират в насока и на установения факт отново от обясненията на *** *** и
*** затова че***е била наясно с обстоятелството, че предстои смяна в
собствеността на капитала на дружествата и техните управленски органи.
Следователно, това което настоящата инстанция приема с категоричност е че***обективно
е можела да узнае ако е имало е разпределение на дивидента от 30.09.2018г. и е
имала непосредствена фактическа и правна възможност да информира затова новите
управители на дружествата, както и да възложи именно по силата на
упълномощаването си осчетоводяването на процесния протокол. Доказателства за
последните няма. Застъпваната теза на ищеца затова, че е налице манипулация на
счетоводните записвания извършени след смяна собствеността и управителните
органи на ответниците касае този доказателствен източник като за съществуването
и възпроизвеждането на взетото решение за разпределение на дивидент към
09.10.2018г. ищецът не ангажира други доказателства.
Следователно по делото не е доказано, че несъмнено към
датата на изготвянето на процесния протокол за разпределение на дивидент и
споразумението за солидарно поемане на задължения ***е бил едноличен собственик
на капитала на „Старосел Турс“ ЕООД като е имал правомощие да вземе такова
решение, респ. не е доказано, че *** е
имал законово правомощие в качеството си на ***на последното дружество
да го задължи към себе си наред със солидарно отговорните ответници
„Балкантабако“ ЕООД и „Старосел Инвест Груп“ ООД представлявани от *** за
заплащането на сумата разпределена като дивидент. Последното обстоятелство води
и до недействителност на споразумението от 02.10.2018г. по чл.26, ал.2, предл.
1 ЗЗД – липса на предмет тъй като щом не е установено, че *** е имал качеството
на едноличен собственик, то и взетото от него решение за разпределяне на
дивидент е недействително, а от там и длъжниците по споразумението не могат да
встъпят в дълг, респ. извършената цесия от 05.10.2018г. не може да доведе до
прехвърляне на права, които цедентът не е придобил поради което и цесионерът –
ищецът не може да придобие повече права отколкото праводателя му притежава.
Ето и защо предявения иск за
сумата от 20 000
лева - частичен иск от общо вземане в размер на 2 099 785 лева придобито по
силата на договор за цесия от
05.10.2018г., което представлява разпределен дивидент от натрупана неразпределена печалба на „Старосел
турс“ ЕООД се отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Акцесорната претенция за неустойката
от 10 000 лева -
частичен иск от общо вземане в размер на 241 475. 27 лева също се отхвърля като неоснователна, тъй като това
вземане обезпечава изпълненето на задължението за главница каквото се отрече да
съществува.
На основание чл. 78 ГПК с оглед
изхода на спора по делото в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
сторените от тях разноски в размер на сумата от 8 543 лева съгласно
представения по делото списък на разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от „Калина-Малина“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Кракра № 59 с ******ПРОТИВ:
„Старосел Турс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: с. Старосел с ****** ***;
„Старосел Инвест Груп“ ООД с ЕИК
********* с ****** *** и
„Балкантабако“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Старосел с ****** **** ***
ЗА СОЛИДАРНОТО заплащане на:
сумата от 20 000 лева
като частичен иск
от общо вземане в размер на 2 099 785 лева дължимо по силата на договор за цесия от 05.10.2018г., която сума представлява разпределен дивидент от натрупана неразпределена печалба на
„Старосел турс“ ЕООД съгласно решение на
едноличния собственик на капитала от 30.09.2018г. изпълнението на което
задължение е солидарно поето от „Старосел Инвест Груп“ ООД и „Балкантабако“
ЕООД съгласно споразумение от 02.10.2018г.;
сумата 10 000 лева като частичен иск от общо вземане в размер на 241 475. 27
лева, придобито по силата на договор за цесия и съставляващо неустойка за
забава по споразумение от 02.10.2018г. с начална дата от 01.01.2019г. и крайна
дата 25.04.2019г.
ведно със законната лихва за
забава върху горните суми считано от датата на подаването на исковата молба –
30.04.2019г. до окончателното им изплащане като неоснователни и недокзани;
ОСЪЖДА „Калина-Малина“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Кракра
№ 59 с ****** ДА ЗАПЛАТИ общо в полза на „Старосел Турс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: с. Старосел с ****** ***; „Старосел Инвест Груп“ ООД с ЕИК
********* с ******* и „Балкантабако“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: с. Старосел с *** сумата от 8 543 лева, която представляват
разноските за настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.