О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Бургас, 08.08.2019 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 47 състав, в закрито заседание на осми
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Митев НЧД № 3059 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска
районна прокуратура от 05.07.2019г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено
производството по ДП № 431 ЗМ-97/2018г. по описа на Първо РУ-Бургас, пор № 301/2018г.
по описа на БРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Срещу постановлението е
постъпила жалба от З.С.Щ., сочен за пострадал от престъплението, чрез адв. С. П. от БАК, със съдебен адрес:***. В жалбата се
посочва, че изводите на БРП са неправилни. Излагат се подробни доводи във
връзка с оценката на събраните до момента доказателства и по-конкретно относно
изготвените по делото автотехнически експертизи. Иска
се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БРП със
задължителни указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимиран субект – соченият
за пострадал от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е
подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана
по същество, съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното производство
е образувано на 24.01.2018 г.г. по реда на чл. 212,
ал. 2 НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и е
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 24.01.2018 г. в гр.
Бургас, ул. „Иван Вазов“ до спирка срещу Транспортна болница, при управление на
МПС нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.С.Щ.. В хода на
разследването били извършени множество ПСД и ОИМ. С атакуваното постановление
на БРП от 05.07.2019г. наблюдаващият прокурор приел, че разследването е
проведено пълно, всестранно и обективно, като е останало недоказано
извършването на горепосоченото престъпление, поради което и прекратил
производството. Прокурорът е изложил подробна фактическа обстановка, като в
заключение е приел, че се касае за случайно деяние, респ. прави се извод за
липсата на осъществен престъпен състав.
Във фактическата обстановка
прокурорът следва да посочи своите изводи за фактите, които са се осъществили в
обективната действителност на база на събрания по делото доказателствен
материал. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали
са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи
служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване
на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства
следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че делото е останало неизяснено от фактическа
страна, като не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване.
В случаите на разследване
на престъпления по транспорта много съществени за правилното изясняване на
фактическата обстановка се явяват заключенията на назначаваните автотехнически експертизи. По настоящото дело са изготвени
две експертизи, като следва да се отбележи, че вещото лице, което ги е
изготвило е компетентно, тъй като същото фигурира в списъка на вещите лица за
съдебния район с посочена специалност съдебни автотехнически
експертизи.
По мнение на настоящия
състав обаче, на първо място е налице неяснота в експертизите, която създава
предпоставки за различни изводи относно важни обстоятелства по делото-
скоростта на движение на автомобила по време на удара, опасната зона и др.
Както е посочено и в депозираната жалба, при изчисленията във връзка със
скоростта на движение и опасната зона са
използвани различни стойности. При отговора на задача втора на експертизата на
л. 56 и при отговора на задача девета на комплексната експертиза на л. 180 е
използвано означението „j”. При изчисляване на скоростта на движение и в двете експертизи е посочено, че „j” е
„спирачното закъснение на автомобила при интензивно спиране“, като е прието, че
същото се равнява на 6 м/сек² и се достига до извод за скорост в момента
на удара 24 км/ч. Непосредствено след това и в двете експертизи при изчисляване
на опасната зона на спиране е
посочено, че „j” е „максималното спирачно закъснение на автомобила за сух
асфалт“, като е прието, че същото се равнява вече на 8 м/сек². По мнение на
настоящия състав не става ясно дали „спирачното закъснение на автомобила при
интензивно спиране“ и „максималното
спирачно закъснение на автомобила за сух асфалт“ са едно и също нещо, или не,
респ. ако са едно и също нещо коя стойност следва да се приеме- 6 м/сек²
или 8 м/сек². В конкретния случай това не е без значение, тъй като видно
от използваните формули, ако при изчисляване на скоростта на движение по време
на удара вместо 6 м/сек² (както е направило вещото лице) се използва 8
м/сек², се получава, че скоростта в момента на удара е била около 28 км/ч.
Изчислената скорост на движение е била използвана и при последващите
изчисления, поради което ако тя се окаже друга, то неизменно и последващите параметри ще се изменят- спирачният път ще е
по-дълъг и ще се изминава за повече време и т.н. С оглед на това, съставът
намира, че следва да бъде изяснено дали използването на различни стойности
почива на определени научни положения или се касае за техническа грешка. В
първия случай следва да бъде посочено кое налага използването на различни
стойност, а във втория следва да се посочи коя е вярната стойност и защо, като
с нея бъдат направени правилните изчисления.
Налице е и непълнота на
експертизата, дължаща се на непоставяне на задача от страна на разследващите
органи. В постановлението си за прекратяване прокурорът на първо място посочва,
че установената скорост на движение на автомобила е била разрешена, тъй като е
била в рамките на действащото ограничение. Няколкократно също така се набляга,
че избраната от водача скорост на движение е била съобразена с оглед правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На нито едно
място в експертизите обаче не се посочва изрично, мотивирано и конкретно каква
е била съобразената скорост за движение при конкретната ситуация. Посочено е
единствено какво е било ограничението на скоростта и каква е била скоростта на
движение на автомобила. Действително, изложени са констатации, че времето е
било ясно и сухо, с добра осветеност, без обаче изрично да е посочено дали
избраната скорост за движение е съобразена, или не. По мнение на съда, това
обстоятелство следва да е безспорно установено, а не да почива на
предположения, тъй като то е залегнало в основата на заключението на прокурора,
че се касае за случайно деяние. Именно в този смисъл е и посочената от самия
прокурор съдебна практика, в която е посочено, че са изключени опасни зони,
които са създадени от скорости над максимално предвидените и несъобразените с
конкретната пътна обстановка скорости. Допълнително следва да се посочи, че
остават съмнения дали в конкретния случай съобразената скорост съвпада с
въведеното ограничение (без това също изрично да е посочено), тъй като в
експертизата на стр. 57 (стр. 180 при комплексната експертиза) е прието, че
времето за реакция на водача в тъмната
част от денонощието е „t¹= 1,2 сек.“, при положение, че
времето за реакция варира от 0,6 до 1,4 сек. (Карапетков,
С., Разследване на ПТП. Технически коментар за юриста, изд. Технически
университет София, 2010 год., стр. 44-46). Това навежда състава на извода, че е
налице поне едно обстоятелство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което се
отразява на преценката за избор на скоростта. Необходимо е в експертизата
изрично да се посочи налице ли са фактори, които е следвало да бъдат взети
предвид при избора на скорост, респ. ако са налице- каква е била съобразената
скорост на движение при конкретните пътни условия преди възникването на опасността. В тази връзка е необходимо и да се отговори на въпроса
в конкретния случай, при движение с каква скорост в момента на обективната
възможност да се възприеме опасността (от тротоара, където свършват храстите, а
после и от навлизането на платното) не би настъпило произшествието.
На последно място, по делото
действително е налице докладна записка, в която се посочва, че в района нямало
охранителни камери, но по мнение на настоящия състав следва да бъде отправено
запитване до Община Бургас дали към момента на произшествието на спирката,
непосредствено преди която то е възникнало, е имало поставени камери, доколкото
е ноторно, че към настоящия момент има поставени
камери на голяма част от спирките на градския транспорт на територията на
общината.
Така описаните неясноти и
непълноти могат да бъдат отстранени чрез извършването на допълнителна
експертиза, която да отговори на съответните въпроси, както и чрез отправяне на
съответните запитвания.
За пълнота следва да се отбележи,
че всички останали доводи в жалбата, извън този, който бе обсъден, са
неоснователни. На първо място, проведени са необходимите и възможни оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на
свидетели на произшествието. Също така е посочено, че в момента на удара
автомобилът се е движил със скоростта, с която се е движил и преди това, като
спирането е започнало именно от този момент. Посочено е и че скоростта е
изчислена с оглед изминатото разстояние от момента на удара (когато е започнало
спирането) до окончателното спиране на автомобила. Именно последното
обстоятелство е обективно, поради което изводът не почива единствено на
показанията на свидетели. Тук следва да се отбележи, че за изчисляването на
скоростта е без значение дали автомобилът е завил откъм ул. „Христо Ботев“ или
е идвал от посока ул. „Александровска“, тъй като
изчислението се прави на база изминато разстояние след удара. Също така е
описано, че интензивно спиране е това спиране, при което няма блокиране на
колелата, поради което именно няма спирачни следи, но което не изключва
възможността за изчисляване на скоростта на движение. Следва да се отбележи, че
докато за спирането, при което се достига до пълно блокиране на колелата е известно
като „аварийно“, то за това спиране, при което няма блокиране се използват
различни понятия (напр. „служебно“- Карапетков, С.,
Разследване на ПТП. Технически коментар за юриста, изд. Технически университет
София, 2010 год., стр. 55), които обаче означават едно и също нещо.
Действително, в експертизата се обсъждат два момента на възникване на
опасността, но това не я опорочава, тъй като се свежда до преценката на правоприлагащия орган да приеме един от тези два момента на
правнорелевантен. Обсъдени са и всички въпроси,
свързани с движението на пострадалия, които имат значение в конкретния
случай. В отговора на задача шеста на стр. 59 пък е взето предвид и
разстоянието от храстите до пътното платно.
В обобщение съдът, в настоящия му
състав, приема, че в случая разследването не е пълно, като съдът е изправен в
невъзможност да провери дали фактическата обстановка е приета на база на
правилно интерпретирани доказателства и дали на база на приетите факти,
правилно е приложен законът. Всичко това дава основание на БРС да отмени
постановлението за прекратяване и да върне делото на БРП за извършване на
действия, съобразно с мотивите на настоящото определение.
Така мотивиран и на
основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ постановление на Бургаска районна прокуратура от 05.07.2019г.,
с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено производството по ДП 431 ЗМ-97/2018г.
по описа на Първо РУ-Бургас, пор № 301/2018г. по описа на БРП, водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на БРП за продължаване на процесуално-следствените действия в
съответствие с мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на пострадалия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: