РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Перник, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211700100720 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 5781/13.12.2021г., предявена от
К. В. П., чрез адв. Г. Й., в която се излага, че на *** около 21 часа, в гр. ***, на ул. ”***”, на
около 20 метра, с кръстовището с ул. ”***”, е настъпил пътен инцидент при който л.а.
„Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № ”***, управляван от К. К., поради недостатъчно внимание
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, блъска пресичащия
пътното платно, с посока от ляво – на дясно спрямо посоката на движение на л.а., К. П..
Преди настъпването на удара ищецът пресякъл първата лента за движение, преминал във
втората лента, като малко преди да пресече изцяло платното за движение лекия автомобил
го блъска. За ПТП-то е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
***, по описа на РУ на МВР Радомир, като е образувано и ДП № 136/2021 г. , по описа на
РУ на МВР Радомир. Пострадалия вследствие на инцидента ищец бил откаран по спешност
в ***, където е установена тежка диафизарна фрактура на тибия и фибула на десен крак,
поради получената тежка фрактура на подбедрицата, със силна деформация, на ищеца е
поставена гиспова имобилация, получена е също и фрактура на пет ребра в ляво по
аксиларна линия и на шесто ребро в ляво по скапуларна линия. Поддържа, че вследствие на
произшествието му били причинени изключително тежки телесни увреди, довели до
продължително разстройство на здравето, като за период от З месеца за битовите и
ежедневните му нужди се грижели близките му, които му помагали да се облича, обува, да
се изправя от седнало или легнало положение и през този период ищецът прекарвал дните си
изцяло на легло. Възстановителният период продължавал, като дори при най – елементарно
движение, промяна на времето, вкл. и нощно време ищецът изпитвал силни болки в
увредения крайник, като при натоварване същият започвал да се подува и да отича.
Вследствие на катастрофата ищецът получил посттравматично стресово разстройство.
Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със
застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирал пред застрахователя
1
на 09.09.2021 г. молба с искане за изплащане на обезщетение, по която била образувана
щета, по която до предявяване на иска не последвал отговор и не било извършено плащане.
В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева /съгласно
направено уточнение с молба от 29.08.2022г./. Претендира се заплащане на законната лихва
върху тази суми от датата на предявяване на поканата, по реда на чл. 380 КЗ, 09.09.2021 г.,
до окончателното плащане на дължимата сума, както и авдокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в полза на адв. Й..
Ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ в срока по чл.131 ГПК, чрез процесуален
представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло иска
по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, алтернативно
оспорва размера на предявената претенция. Твърди се, че липсва яснота относно механизма
на произшествието, поради което не може да бъде направен извод за отговорността за
възникване на ПТП, респ. за отговорността за възстановяване на щетите, възникнали в
резултат на същото. Липсват доказателства относно настъпването на произшествието.
Оспорва представения Констативен протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за
ПТП“ описваща механизма на произшествието, по-конкретно движението на автомобила с
несъобразена скорост. Констативният протокол няма доказателствена сила. Твърди, че
произшествието не е настъпило на пешеходна пътека, а пешеходецът е пресичал в
нарушение на всякакви правила за движение по пътищата – на необозначено за това място,
навлизайки внезапно и тичайки върху платното за движение, след употреба на алкохол и без
да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, преди да навлезе на платното
за движение, в пълно нарушение на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата.
Твърди, че водачът на л.а. „Мерцедес“, peг. № *** не е имал възможност да предприеме
успешно спиране, тъй като пешеходецът е навлязъл внезапно на платното за движение, без
съобразяване с трафика. При това, ако се вярвало на Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, № ***, при навлизането си на пътното платно, пешеходецът сам се е
ударил в лявата част на автомобила, в областта на челното стъкло. Твърди се, че водачът на
МПС се е движел със скорост, която в никакъв случай не е надвишавала позволената за
конкретния пътен участък, но просто не е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди
противоправното поведение на пешеходеца, който не се е съобразил поведението си на пътя
с редица правни норми, което от своя страна е станало причина за възникване на
произшествието. Твърди се, че пешеходецът сам се е поставил в ситуация, при която
произшествието не е могло да бъде избегнато. Пешеходецът се е движел по пътното платно,
под въздействието на алкохол - 1,85%о. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва
твърдените увреждания да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие. От представената оскъдна медицинска документация, се установяват
предишни травми и фрактури, несвързани с процесното ПТП. Оспорва твърдения висок
интензитет на претърпените болки и страдания, като евентуално и само ако бъде
установено, че застрахователят следва да носи отговорност, твърди, че претендирания
размер е изключително завишен и не отговаря на получените травматични увреждания.
Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, изготвен от
дежурен ПТП при сектор пътна полиция при ОДМВР Перник, и от който се установява, че
на същата дата, в гр.***, на ул. "***" на около двадесет метра след кръстовището с ул. „***“
е настъпило потно пътно-транспортно произшествие между пешеходец К. В. П. и л.а.
„Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № ”***, управляван от К. К. К..
2
По делото е приета комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж. Б. В. и д-р К. Ч., която съдът кредитира като компетентно и
обективно дадена, неоспорена от страните, от която се установява, че при прегледа
извършен от вещото лице д-р Ч. ищецът се оплаква от периодично появяващи се болки при
физическо натоварване и при промяна на атмосферните условия в областта на дясна
подбедрица. Дясната подбедрица е видимо деформирана в областта на счупването, като се
описва натрупан костен калус по предната повърхност на подбедрицата в обласпа на
фрактурата. Налице е леко накуцваща походка. Мускулната маса в областта на
подбедрицата е запазена. Сателитните данни за процесния участък, протокол за оглед от
дежурната група и фотоалбума, изготвен в деня на ПТП определят, че в района на
произшествието най-вероятно не е била монтирана друга вертикална маркировка. При
липсата на каквито и да било други данни експертизата заключва, че стойност от 40 км/ч
отговаря, както на деформацията по бронята на МПС-то, така и на условието за достатъчна
разликата в относителните скорости на двамата участници, позволяваща масивната
деформация по предното стъкло. Относно мястото на удара в напречно направление,
предвид положението на МПС след ПТП — около средата на прилежащата му пътна лента,
липсата на следи от автомобилни гуми /спирачни следи и следи от странично плъзгане/,
както и липсата на каквито и да било данни за съществено отклонение на автомобила, за
разстоянието от мястото на удара до окончателното му спиране, експертизата приема, че
към момента на инициален контакт с пешеходеца, л.а. „Мерцедес" е бил разположен около
средата на пътната лента с посока към гр. ***. Опасната зона на автомобила, при скорост на
движение от 40 км/ч и при конкретните пътни условия, е 29,22 метра. В случаите, когато не
е посочен момент, от който да бъде направено изследването, при подобни ситуации, в които
възрастен пешеходец пресича платното за движение, за начален момент е прието да се
избира моментът, в който пешеходецът стъпва на платното за движение. В случая, точната
скорост, относима към съответния тип движение на пострадалия /бързо бягане, спокойно
бягане, бърз ход и т.н,/ не може да бъде определена, както от техническа, така и от
медицинска гледна точка. Експертите отбелязват, че подбраните стойности за скорости
отговарят за пешеходец, който е в състояние на алкохолно опиване, но наличните данни не
позволяват изключване или определяне на по-вероятна хипотеза от изброените по-горе. От
извършения анализ вещите лица дават заключение, че водачът на л.а. „Мерцедес” е
разполагал с техническата възможност да спре преди мястото на удара и по този начин да
предотврати ПТП, ако пострадалият е пресичал платното за движение със скорост
отговаряща на бърз ход или по-ниска скорост — спокоен или бавен ход, всички относими за
лице в състояние на алкохолно опиване. При горните изводи отбелязват, че на на *** в гр.
*** л.а. „Мерцедес“ се движи по мокра пътна настилка на ПП 1-6, с посока от гр. *** към гр.
***. При преминаване в района на кръстовището с ул. „***” и скорост на движение за МПС
от 40 км/ч, пешеходецът К. П. навлиза от левия край на платното за движение на ул. „***“ и
започва напречно пресичане с посока към срещуположния край на пътя. На разстояние от
около 19.5 метра след линията на ориентира и на около 1,3 метра в ляво от десния край на
ПП 1-6 автомобилът блъска с предната си част тялоло на пострадалия. Ударът за
пешеходеца се явява в областта на дясната подбедрица, под масовия му център, в резултат
на което тялото извършва сложна ротация, достигайки предното панорамно стъкло на МПС,
където контактът за тялото е в областта на торса — гръдния кош контактува с предното
панорамно стъкло. Водачът на автомобила реагира за спиране и се установява на място,
което е отразено от служителите на ПП и е преместен на ново място в последствие, като и
двете положения са описани при огледа от дежурната група, а пострадалия изпада от МПС,
най-вероятно след кратко „носене". В района на местопроизшествието не са установени и
описани никакви следи и отломки. В приложената по делото медицинска документация,
посочена и цитирана в обстоятелствената част на експертизата на името на К. В. П., са
описани и отразени следните травматични увреждания: Счупвания на костите на дясна
3
подбедрица в диафизарната им част. Счупвания на ребра — на пето ребро от лява гръдна
половина по аксиларна линия и на шесто ребро от дясна гръдна половина по две фрактурни
линии - по аксиларна и по скапуларна линии. По отношение на травмата в областта на дясна
подбедрица е осъществена имобилизация на крайника с гипсов ботуш. Описаните в
медицинската документация травматични увреждания локализирани в областта на десен
долен крайник и в областта на гръдния кош са в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с
претърпяната автомобилна травма блъскане на пешеходец от лек автомобил при процесното
ПТП настъпило на *** В резултат от травматичните увреждания ищецът е търпял
значителни по интензитет физически болки и страдания по време на възстановителния
период, като болките са били с по-голям интензитет в първите дни и месеци след инцидента
и са намалявали интензитета си по време на възстановителния период. Към момента на
прегледа 10.11.2022г., ищецът се оплаквал от периодично появяващи се болки при
физическо натоварване и при промяна на атмосферните условия в областта на дясна
подбедрица, която видимо е деформирана в областта на счупването, където се опипва и
видимо се наблюдава натрупване на костно вещество /костен калус/ по предната
повърхност на подбедрицата в областта на фрактурата и е налице леко накуцваща походка.
За в бъдеще се очаква при физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия
ищецът да продължава да изпитва физическа болка в областта на десен долен крайник. като
тази клиника може да се проявява с години в т.ч. и за цял живот. Средностатистическият
период на възстановяване. при нормално протичащ възстановителен процес, по отношение
на травмата в областга на дясна подбедрица е от порядъка на около 7-8 месеца.
Средностатистическият период на възстановяване, при нормално протичащ възстановителен
процес, по отношение на травмата в областга на гръдния кош е от порядъка на около 1,5-2
месеца. По отношение на затрудняването на движението на снагата, дължащо се на
счупванията на пето и на шесто ребра е настъпило пълно възстановяване в обема на
движения по време на възстановителния период от около 1-1,5 месеца и не са настъпили
неблагоприятни последствия за здравето на ищеца. По отношение на затрудняването на
движението на десния долен крайник, дължащо се на счупванията на двете кости на
подбедрицата. основните функции на долния крайник, а именно опорната и ходенето са
възстановени в почти пълен обем, като е настъпила деформация на подбедрицата от
неправилно зарастване под ъгъл на костните фрагменти с наличие на леко накуцваща
походка. Според наличните данни произшествието настъпва около 21 часа на *** в гр, ***,
на ПП 1-6, в района при кръстовището с ул. „***” В този период от годината посоченият час
на ПТП попада около залеза на слънцето, като от фотоалбума, изготвен от дежурната група
при огледа на местопроизшествието се вижда, че към момента на огледа уличното
осветление в района на ПТП работи изправно. В показанията на св. К. К. по ДП - водач на
МПС от *** се чете: „Все още не беше тъмно по време на удара, беше сумрачно...“, а в
показанията му от съдебно заседание се чете: „…беше съетло, било е някъде между 7-8
вечерта. В светлата част на Денонощието...“ В показанията на св. К. П. 0тново по ДП от
22.07.21r. се чете: „...Навън беше светло, още не се беше стъмнило…“. Платното за
движение на ул. „***” в процесния участък е изградено две пътни ленти, като лявата пътна
лента е с ширина от 3,7 метра, а дясната — 3,5 метра. В района около избрания ориентир
десният край на ул. „***“ се пресича под известен ъгъл от ул. „***“. формирайки
процесното „У-образно“ кръстовище. Пътната настилка е изградена от едрозърнест, мокър
асфалт, без дупки и неравности. Участъкът от пътя /ПП l-6/ е прав, като в протокола за оглед
е записано, че преди процесното кръстовище се наблюдава лек ляв завой, като от
сателитните данни се установява, че разстоянието до незначителната крива е около 150
метра. В събраните по делото материали липсват данни за наличието на маркирана
пешеходна пътека в района на ПТП, предназначена за пресичането на ПП 1-6. Позволената
скорост за съответен участък е регламентирана в ЗДвП и в този смисъл определянето й е
извън компетенцията на настоящата експертиза. Скоростта на МПС преди ПТП и към
4
момента на удара е била 40 км ч., а опасната зона, изчислена в уравнение (2), е 29,22 метра.
В резултат от претърпяното ПТП на *** К. В. П. е получил: счупвания на костите на дясна
подбедрица в диафизарната им частх и счупвания на ребра — на пето ребро от лява гръдна
половина по аксиларна линия и на шесто ребро от дясна гръдна половина по две фрактурни
линии — по аксиларна и по скапуларна линии. В наличната по делото медицинска
документация са описани и установени травми в областта на гръдния кош, изразяващи се в
счупвания на две ребра от двете гръдни половини и счупвания на костите на дясната
подбедрица. В медицинската документация по делото и от показанията на ищеца дадени във
фазата на досъдебното производство, не са налице данни същият в резултат от мозъчно
сътресение да е изпадал в безсъзнателно състояние. В медицинската документация са
отразени и описани клинични и рентгенологични данни от проведените образни
изследвания за счупвания на кости — на ребра от двете гръдни половини и на костите на
дясна подбедрица. Както е отразено и в отговора на предходните задачи
средностатистическият период на възстановяване при счупвания на две ребра от двете
гръдни половини, по три фрактурни линии е от порядъка на около 1.5 - 2 месеца, а по
отношение на счупванията на голямопищялната и на малкопищялната кости на
подбедрицата в диафизарната им част е от порядъка на около 7-8 месеца, като не са налични
данни в делото за осъществени контролни медицински прегледи и изследвания след датата
на инцидента. При прегледа на 10.11.2022г. ищецът е заявил, че след първоначалния
медицински преглед от датата на инцидента след това не е посещавал лечебни заведения, не
са му извършвани контролни прегледи и изследвания. Както е посочено и в отговора на
предходните задачи е налице леко накуцваща походка, дължаща се на неправилно
зарастване на костите на дясна подбедрица и е налице видима деформация в областта на
подбедрицата с натрупване на костно вещество /калус/. За в бъдеще се предполага, че
ищецът ще изпитва физическа болка при физически натоварвания и промяна на
атмосферните условия. Не са налице данни в кориците на делото ищецът да е консултиран и
преглеждан от лекар-психиатьр и от психолог. Средната степен на алкохолно опиване /лица
с концентрация на алкохол между 1,5-2,5 промила/, се характеризира със значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост,
сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане на дейностга на
централната нервна система. При клинично изследване се установяват смущения в зрението,
липса на координация на движенията, невъзможност да се пише, смущения в говора,
тремор, загуба на критичност, сериозни нарушения в поведението, избухливост,
агресивност, дължащи се на корова потиснатост и освобождаване на първичните инстинкти.
От клинична гледна точка се отчита интоксикация. При концентрация на алкохол в кръвта
от 1,77 промила и резултат от 1,85 промила лицето се е намирало в средна степен на
алкохолно опиване и със сигурност е било алкохолно повлияно. За сигурно алкохолно
повлияни лица, се считат лица с концентрация на алкохол в кръвта над 1,5 промила. Следва
да се отбележи, че клиниката на алкохолното опиване невинаги е еднаква, както при
различните лица, така и у един и същи човек, т.е. всеки индивид би могъл да покаже
различна алкохолна реакция, която зависи от една страна от фактори заложени в самия
индивид, а от друга - от фактори извън него. При клиничното изследване за взимане на
кръвна проба от ищеца в 02.17ч. на 20.07.2021 г. е отразено обективно: не съобщава за
субективни оплаквания, установява се мирис на алкохол, не се установяват абстинентни
явления, координация-нарушена, съзнание-ясно, хоризонтален и вертикален нистагьм — не
се изследва поради наличие на фрактура и обездвижване. Поведение-адекватно, словесен
контакт-активен, тест за равновесие — не се изследва поради фрактура на подбедрицата.
5
В конкретния случай следва да се от бележии, че клиничното изследване е осъществено в
02.17ч. на 20.07.2021 г., т.е. около 5 часа след инцидента и няма информативна стойност
касаеща поведението на ищеца към момента на инцидента настъпил на *** около 21,00 часа.
Останалите приети по делото документи са от значение само за заключението на
вещите лица. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без
помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с
увреждането и начина на лечение.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.И. и К. К..
При разпита св. И. свидетелства, че познава ищеца, като него служител. Знае през
лятото на ***. да го е блъснала кола. Видял го в деня след инцидента пред ***. Ищецът бил
с гипсиран крак над коляното, бос и седящ пред Бърза помощ. Оплаквал се, че го боли
десния крак. Тъй като няма къде да живее, свидетелят го настанил в една от техните стай.
Свидетелства още, че ищецът много го болял крака и по тази причина му давал
обезболяващи. Имал нужда от съдействие, тъй като не можел да се обслужва сам и колегите
му помагали да ходи до тоалетна и го хранели. Две – три седмици се оплаквал, че много го
боли крака и не може да спи. Около 15-20 дни след инцидента започнал да се придвижва с
патерици. Имал и рана на крака. За да започне да се придвижва без помощни средства му
били необходими около 10-12 месеца. Постоянно се оплаквал, че много го боли и няколко
пъти ходил със свои познати на превръзки. Бил с гипс поне три месеца. Свидетелят заявява,
че не знае до колко се е възстановил, но крака му и към датата на съдебното заседание бил
видимо крив. Отново се върнал на работа, но на различна длъжност, повече с ръце, но леко
си имал крива походка.
При разпита св. К. свидетелства, че си спомня да е участвал в пътен инцидент през
лятото на ***. Той управлявал лек автомобил Мерцедес Е 320, сив на цвят, движел се в
посока ***. Било светло, някъде между 7-8 часа вечерта. В светлата част на денонощието.
Движел се много леко с не повече от 30-40 км. ч.. Както карал минал кръстовището и в
следващия момент усетил удар в колата. За секунди реагирал и спрял. Видял, че има човек
паднал на земята от предна лява страна на автомобила. Тялото на човека било до колата.
Единствения детайл който бил деформиран било челното стъкло, счупено горе-долу на
средата. Не може да каже дали пешеходеца е тичал, предполага, че по всяка вероятност е
вървял бавно, иначе щял да се удари в колата и да има откат на самото му тяло към другото
платно, а тялото било точно до колата от лявата страна.
Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието
е била налице валидна застрахователна полица по риска „гражданска отговорност“ досежно
л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № ”***.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск по чл. чл. 432, ал. 1 КЗ е за изплащане от застрахователя ЗАД
„ДаллБогг Живот и здраве“ обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца от
реализираното на *** ПТП, изразяващи се в болки и страдания, в посочения размер, ведно
със законните последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
6
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при
условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен
начин при така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се
приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случаи, съобразени
с конкретния. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в
страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на
ищеца към момента на настъпване на увреждането – 51 г., продължителният лечебен и
възстановителен период, извършените медицински намеси и необходимостта от такива,
интензитета на болките в първите дни и месеци след инцидента, които са намалявали
интензитета си по време на възстановителния период, претърпените неудобства от личен и
битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, в резултат
на претърпяните наранявания, пострадалият е търпял болки и страдания с много голям
интензитет, като в първите 15-20 дни дори не е могъл да обслужва сам ежедневните си
нужди, докато започнал да се придвижва с патерици, както и че започнал да се придвижва
без помощни след доста продължителен период от време, а именно около 10-12 месеца,
последиците за ищеца от претърпените травми – при промяна на времето и натоварване –
болки в местата на счупване. При определяне на обезщетението следва да бъде отчетено
също, че възстановяване при счупвания на две ребра от двете гръдни половини, по три
фрактурни линии е от порядъка на около 1.5 - 2 месеца, а по отношение на счупванията на
голямопищялната и на малкопищялната кости на подбедрицата в диафизарната им част е от
порядъка на около 7-8 месеца. Отделно следва да се има предвид настъпила деформация на
подбедрицата от неправилно зарастване под ъгъл на костните фрагменти с наличие на леко
накуцваща походка, както и че за в бъдеще се предполага, че ищецът ще изпитва физическа
болка при физически натоварвания и промяна на атмосферните условия. С оглед на
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди е необходима сума в размер на 55 000 лева, представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление
7
№ 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
Предвид изложените мотиви следва да бъде частично уважен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата от 57 000
лева, като над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лева искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Настоящият състав, като съобрази основателността на предянената претенция и факта
на доказване в посочения размер, намира, че следва бъде разгледано направеното от
ответника възражението за съпричиняване от страна на ищеца.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен
(решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството,
че без приносът не би се стигнало до уврежданията.
Съдът, обсъждайки събраните по делото доказателства и по – конкретно, приетата и
неоспорена комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, писмените
доказателства и свидетелските показания, намира, че в конкретния случай е налице
съпричиняване, предвид факта, че мястото, където е пресичал ищеца, не е било обозначено
за пресичане от пешеходци, той е имал възможност да възприеме приближаващия се лек
автомобил. От друга страна вещите лица дават заключение, че водачът на л.а. „Мерцедес” е
разполагал с техническата възможност да спре преди мястото на удара и по този начин да
предотврати ПТП, ако пострадалият е пресичал платното за движение със скорост
отговаряща на бърз ход или по-ниска скорост — спокоен или бавен ход. Същевременно
свидетелят К., управлявал лекия автомобил свидетелства, „…не мога да кажа пешеходеца
дали е тичал, по всяка вероятност е вървял бавно, иначе щеше да има откат…“, което
води до извод, че водачът на лекия автомобил е могъл да предприеме успешно аварийно
спиране и ударът е бил предотвратим от страна на водача на лекия автомобил, ако
последният е забелязал своевременно пешеходеца и е предприел аварийно спиране. Това се
отнася, както за водача, така и за пешеходеца, който също е имал видимост.
С оглед на това и, предвид поведението на водача на автомобила, който е карал със
скорост не по – висока от допустимата, както и поведението на пешеходеца, който
безспорно е установено, че е пресичал пътното платно на място, на което е нямало
обозначена пешеходна пътека с маркировка или с пътен светофар, като най-близката
пешеходна пътека е била на около 200 метра, както и чл. 116 ЗДвП, който задължава водача
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Възможността на успешно аварийно
спиране и предотвратяване на ПТП-то, то степента на съпричиняване от страна на
пострадалия е не повече от 25%, като наличието на алкохол в кръвта не е нарушение на
правилата в ЗДвП, а от друга страна не се установи и нарушение на чл. 114 от ЗДВП-
внезапно навлизане на платното за движение. Поради гореизложеното дължимото
обезщетение е в размер на 42 750,00 лева, до който размер предявената претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважена,
като за разликата до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 09.09.2021 год. е дължима от 10.12.2021 год. до изплащане
8
на вземането. Неоснователно е възражението да не са представени изискани от
застрахователя документи/данни, а имевво банкова сметка на ищеца, тъй като не са
ангажирани доказателства, какви документи са изискани и доколко са относими към
произнасянето по щетата.
Тъй като ищеца е освободен от заплащането на държавна такса и разноски, ответникът
дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на ОС - Перник
държавна такса в размер на 1 710,00 лева, както и 852,00 лева депозити за вещите лица,
сърозмерно с уважената част от исковата претенция.
Адв. Г. Й. е оказал безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на осн.чл.78, ал.1
ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 4 070,00 лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
С оглед изхода на спора, на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер 127,60 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1,
да заплати на К. В. П. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. Г. Й., сумата
от 42 750,00 /четиридесет и две хиляди седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на ***, около 21
часа, в гр. ***, на ул. ”***”, на около 20 метра, с кръстовището с ул. ”***”, ведно със
законна лихва, считано от 10.12.2021 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Г. Й. Й. от САК сумата от 4 070,00
лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и процесуално
представителство.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК К. В. П. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК ********* сумата от 127,60 лева – сторени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК
********* да заплати по сметката на Окръжен съд Перник сумата от 2 562,00 лева –
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9