Определение по гр. дело №15666/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 октомври 2025 г.
Съдия: Светлана Тодорова Панайотова
Дело: 20241110115666
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41137
гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110115666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „.“ ЕАД против Д. Х. Д., с искане да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 377 лева, представляваща сбор от месечни абонаментни такси и
неустойки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. . г. по
описа на СРС, 138 състав.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде уважено и искането за прилагане на ч.гр.д. № . г. по описа на СРС,
138-ми състав.
Съдът намира, че не следва да бъде допускана исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като същата не е ясно формулирано и не се явява необходимо за делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № . г., по описа на СРС, 138-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 11.11.2025 г. от
9.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
„.„ ЕАД е предявило срещу Д. Х. Д. искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 377 лева, формирана
като сбор от следните суми: сумата от 79,73 лева - представляваща общ размер на
неизплатена цена на мобилни услуги, доставени от ищеца по договори, а именно по Договор
за мобилни услуга № . г., изм. с Допълнително споразумение № . от 07.04.2021 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер . – сума в размер на 45,82 лева и по
Договор за мобилни услуги № . от 08.03.2021 г. за номер . – 33,91 лева, и сумата от 297,27
лева, представляваща общ размер на неустойка за предсрочно прекратяване на договори, а
именно за прекратяване на договор за мобилни услуги № .1 г. за мобилен номер . – неустойка
в размер на 92,03 лева, за прекратяване Договор за мобилни услуга № . г., изм. с
Допълнително споразумение № . от 07.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги
за мобилен номер . – неустойка в размер на 113,63 лева и за прекратяване на Договор за
мобилни услуги № . от 08.03.2021 г. за номер . – 91,61 лева, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № . г., по описа на СРС, 138-ми състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение между него и ответника по
сключени Договора за мобилни услуги № . от 12.02.2021 г. за клиентски номер . със
стандартна месечна абонамента такса в размер на 34,99 лева с вкл. ДДС и промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лева с вкл. ДДС; Заявление за смяна на номер
№ . от 12.02.2021 г., съгласно което мобилен номер . е заменен с нов ., за който продължават
да се прилагат условията по посочения по-горе договор; Договор за мобилни услуги № . от
08.03.2021 г. за мобилен номер . със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 34,99
лева с вкл. ДДС и промоционална в размер на 30,99 лева; Заявление за смяна на номер № .
от 08.03.2021 г., съгласно което мобилен номер . е заменен с номер ., за който продължават
да се прилагат уговорените условия; Договор за мобилни услуги № . от 08.03.2021 г. за
мобилен номер . със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 34,99 лева с вкл.
ДДС и промоционална в размер на 30,99 лева с вкл. ДДС; Заявление за смяна на номер №. от
08.03.2021 г., съгласно което мобилен номер . е заменен с мобилен номер ., за който
продължават да се прилагат условията на договора, както и по Допълнително споразумение
№ . от 07.04.2021 г. към договор за мобилни услуги. Поддържа, че ответникът не изпълнил
своите задължения за заплащане на дължимите по договорите суми, поради което
договорите били прекратени едностранно от мобилния оператор по вина на абоната, като
била начислена неустойка по всеки от договорите за мобилни услуги в размер на три
месечни абонаментни такси, към която сума се прибавял и сбор от отстъпката в
абонаментния план до края на срока по договора. Сочи, че неустойката по всеки от
договорите е начислена на основание т. 11 от тях. Твърди, че след прекратяване на
договорите са издадени фактури за заплащане на претендираната неустойка, като са
издадени фактури и за ползваните мобилни услуги, но дължимите суми останали
2
незаплатени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Сочи, че ищецът не е упражнил надлежно правото си предсрочно да прекрати
договорите, поради което не е възникнало и вземането за неустойка като последица от
предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя. Оспорва клаузата, в
която е уговорена процесната неустойка като нищожна и неравноправна. Сочи, че в полза на
потребителя не е уговорена клауза за заплащане на неустойка от страна на мобилния
оператор при прекратяване на договора по негова вина, поради което уговорените неустойки
имат неравноправен характер, като освен това излизат от присъщите и обезпечителна и
обезщетителна функция. Поддържа, че мобилният оператор се е възползвал от положението
си на икономически по-силната страна, която има възможност на повлияе върху правата и
задълженията на страните, поради което поддържа, че уговорените клаузи са неравноправни.
Допълва, че с оглед размера на уговорената неустойка, а именно три неплатени абонаментни
вноски, мобилният оператор цели да получи имуществена облага от насрещната страна,
която ще получи и ако договорът не беше прекретен, но без да предоставя ползването на
услуги, поради което поддържа, че уговорената неустойка излиза извън присъщите и
функции и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор. На
отделно основание сочи и, че същата се явява необосновано висока, като самата клауза не е
индивидуално уговорена, поради което е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и не
следва да се прилага. Моли за отхвърляне на исковете.
По предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на твърдените договори за мобилни
услуги с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на
месечните абонаменти такси, че е изпълнявал задълженията си по договорите –
предоставяне на мобилни услуги.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на вземанията, за което не сочи доказателства.
По предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 92, ал.1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
твърдените договори, че е изпълнил задълженията си по договора (т.е. че е изправна страна);
че в договора е била уговорена неустойка в случай на прекратяване на същия поради
неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения, че договорът е бил
прекратен, както и какъв е размерът на неустойката.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил
изправна страна по договора, за което обстоятелство ответникът не е ангажирал
доказателства.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може да
постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК спрямо него. Неприсъственото
3
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена половината от внесената държавна такса, както
и че с постигането спорът им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред
първата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4