Р Е Ш Е Н И Е
№ 391/19.6.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на 18.05.2023г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия Златева адм.дело №207 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на Р.С.К., ЕГН**********
*** против отказ рег.№367р-2706 от 09.02.2023г. на ВПД Началник РУ-Велинград за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Твърди, че не били налице отрицателните
предпоставки по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, както и не били взети предвид
представените документи във връзка с основателната причина за притежание на
оръжие за самоотбрана. Затова моли съдът да отмени отказа и да върне преписката
за ново произнасяне. Твърди, че притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси, като в срока по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ подал заявление за
подновяването му и последвал отказа, предмет на жалбата.
Ответникът по жалбата в писмено становище
по съществото на спора оспорва същата. Моли да бъде оставена без уважение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че жалбата бъде уважена.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
обжалване в настоящото производство е отказ рег.№367р-2706 от 09.02.2023г. на
ВПД Началник РУ-Велинград за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Отказът е постановен
по заявление №367000-139 от 05.01.2023г., подадено от Р.С.К., ЕГН********** ***
за подновяване разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са приложени удостоверение
за класиране и пенсия – видно от което жалбоподателят е работил през периода
01.08.1995г. – 03.09.2015г. в ОЗ“Охрана“-Пазарджик към ГДО при МП- , декларация
за съхранение на придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси, карта за
предварителен медицински преглед, удостоверение за годност и
употреба,удостоверение за липса на образувани срещу него наказателни
производство, сл.бележка за изстреляни боеприпаси, свидетелство за съдимост,
3бр. разпореждане за отпускане на пенсия.
Приложените писмени доказателства са в
изпълнение разпоредбата на чл.58, ал.1, т.1 - 9 от ЗОБВВПИ, регламентираща
изискуемите формални предпоставки за издаване на исканото разрешително.
След
извършена проверка на заявлението и приложените документи са изготвени докладни
записки рег.№367р-966 от 16.01.2023г., рег.№367р-967 от 16.01.2023г. и рег.№367р-2249
от 02.02.2023г., от съдържанието на които се налага извода, че лицето отговаря
на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗОБВВПИ,
но липсват доказателства за наличие на предпоставките по т.10 - основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.
С
писмо №367000-720 от 24.01.2023 г. на заявителя е даден 30-дневен срок за
отстраняване на непълнота на представените документи, установена при извършване
на проверката, изразяваща се в липса на основателна причина, която по несъмнен
начин да обосновава искането за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В отговор К. е посочил, че бил
работил към ГДО и правил конвои по затворите и бил многократно заплашван от
осъдените.
Във
връзка с установеното и на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ ВПД началникът на РУ-Велинград е постановил отказ за
издаване на Р.К. на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана и е иззел един брой
пистолет марка "ТТ", кал. 7, 62х25мм, с №ХВ2222 и боеприпасите за
оръжието.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспореният
отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, според която директорът на ГДНП на МВР или
оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава
писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано
отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Отказът е
обективиран в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Отказът е мотивиран - административният орган е посочил
фактическите основания, както и приложимата законова разпоредба. При издаването
му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Отказът е
и материално законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗОБВВПИ
огнестрелните оръжия - в зависимост от предназначението и техническите си
характеристики - биват за служебни или за граждански цели. За служебни цели се
използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по
смисъла на ТЗ за охрана
на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други
разрешени дейности. За граждански цели съответно се използва огнестрелно оръжие
с определени в ЗОБВВПИ характеристики, предоставено на физически и юридически
лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана, лов, спортни дейности,
учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални,
филмови и други постановки.
Наличието
на която и да е от посочените предпоставки е предмет на доказване – в случая от
страна на лицето, поискало издаване на разрешение за носене на оръжие. В
настоящия случай правилно административният орган е приел, че лицето не е
обосновало необходимост от носене на късо огнестрелно оръжие. Не е налице
доказана конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на жалбоподателя и/или членовете на неговото семейство. От данните
в преписката се налага изводът, че не са налице материалноправните предпоставки
за постановяване на позитивен административен акт по искането на К. и в този
смисъл отказът е законосъобразен. След като в рамките на проведеното
административно производство жалбоподателят не е доказал основателна причина,
обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, административният
орган е приложил правилно ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят е
посочил като причина за исканото разрешително фактът, че бил работил към ГДО и
правил конвои по затворите и бил многократно заплашван от осъдените – т.е. за самоотбрана.
Самоотбраната е една от причините, разписани в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, при наличието на които органът може да разреши
дейности с огнестрелно оръжие. Освен посочването на една от визираните в т. 10
причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината - следва да посочи достатъчно сериозни факти и
обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано
предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на
оръжие за самоотбрана. Административният орган не е задължен да издирва или
презюмира обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя от
исканото разрешение. Анализът на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ налага извод, че съответното физическо лице, което
иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, трябва в
писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват
несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и
имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и
отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси. Изложеното от К. в писмения отговор не съдържа каквато и да е
конкретика, още повече, че от 03.09.2015г. същият не работи вече в ОЗ“Охрана“-Пазарджик
към ГДО при МП. Това е достатъчно дълъг период – почти осем години – през който
няма данни да е имало дори една заплаха към него и/или членове на семейството
му от бивши затворници, които той е конвоирал. Нито в административното, нито в
съдебното производство са представени категорични доказателства за
необходимостта от използване на огнестрелно оръжие.
Притежаването и
възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява
източник на определена опасност за обществото, за самия притежател на оръжието,
за заобикалящите го лица и законодателят е поставил възможността за
упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които
следва да се установявано безспорно. При липсата на доказателства в тази насока
- необходимостта от извършване на такава дейност не е доказана.
Предвид
изложеното и като прецени изцяло законосъобразността на оспорения акт на
основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът в настоящия състав приема, че отказът е
издаден от компетентен орган в установената форма, при това не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и той е в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
жалбата против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. С оглед на това жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и предвид на фактическата и правна сложност на делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на Р.С.К., ЕГН********** *** против отказ рег.№367р-2706
от 09.02.2023г. на ВПД Началник РУ-Велинград за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН********** *** да заплати на РУ-Велинград към ОД МВР – Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/