Решение по дело №4365/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260221
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Яна Емилова Владимирова-Панова
Дело: 20211100504365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 17.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание на десети декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                              ЯНА ВЛАДИМИРОВА 

       

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 4365 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20251247 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 34957/2020 г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 156 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 26.02.2021 г. по гр.д. № 34957/2020 г. на Софийски районен съд, II г.о., 156 състав, е признато за установено по отношение на И.М. Г., че дължи на „Т.С.“ ЕАД  на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1488,79 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. „София, ж.к. *******, аб. № 283812  за периода м.04.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 37,45 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 03.06.2020 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 214,07 лева за периода 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 26.05.2020 г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, като е отхвърлен искът за главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата над сумата от 1488,79 лева до пълния предявен размер от 2241,37 лева и за периода м.05.2016 г. до м.03.2017 г., както и искът за цената на услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 37,45 лева до пълния предявен размер от 43,97 лева и за периода м.02.2017 г. до м.05.2017 (включително), както и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 214,07 лева до пълния предявен размер от 341,28 лева, както и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от 8,35 лева за периода 31.03.2017 г. до 26.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.06.2020 г. по ч. гр. д. № 21618/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. На основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК е осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника И.М. Г., чрез процесуалния му представител адв. А.И., с която се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че същото е постановено при нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че ответникът нямал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 към ЗЕ. Същият бил собственик на имота, но неговите праводатели запазили правото си на ползване, поради което налице била т.нар гола собственост. Партидата на имота също се водела на друго лице, като не било установено на какво основание е извършена промяната на титуляря на партидата през 2014 г. и дали същата е водена надлежно. Сочи, че радиаторите в процесния имот били свалени. Дължало се плащане единствено на разходваната топла вода и за сградна инсталация, но не и за реално потребление. Експертизата била изготвена единствено въз основа на информация, подадена от ищеца, което било нередно. Начислените „служебно“ суми, поради неосигурен достъп до имота, не били такива за реално потребление, поради което се нарушавал принципа да се заплаща реално доставена услуга. В тази връзка се твърди и противоречие на Наредба № 16-334 от 2007 г., по силата на която са начислявани въпросните служебни задължения, с актове на ЕС, както и със ЗЗП и ЗЕ. Оспорено е обстоятелството, че до имота не е бил осъществяван реален достъп. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва. Претендират се разноските за въззивното производство.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от третото лице подпомагаща страна „Т.С.“ ЕООД.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД искове са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно. Същото е и допустимо в обжалваната част.

Като взе предвид приетите по делото доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК.

Предмет на въззивното производство са претендираните от ищеца суми за реално потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2019 г., мораторна лихва върху главницата, считано от 15.09.2017 г. до 26.05.2020 г., както и суми за дялово разпределение – главница за периода от м.02.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имота с адрес гр. София, п.к. 1574, общ. Слатина, ж.к. „*******.

С доклада по чл. 146 ГПК, изготвен от първоинстанционния съд с определението по чл. 140 ГПК и обявен за окончателен без възражения от страните в първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 19.10.2020 г., първоинстанционният съд е посочил, че ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи материалноправните предпоставки за възникване на притезанията, предмет на производството, а именно: 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли право на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

За доказване на тези факти ищецът е ангажирал писмени доказателства, представени с исковата молба. Третото лице подпомагаща страна също е представило писмени доказателства във връзка с извършеното дялово разпределение за аб. № 283812 – дялово разпределение за период 1.05.2016 г. – 30.04.2017 г.; за период 1.05.2017 0 20.04.2018 г.; за период 1.05.2018 г. – 30.04.2019 г.; документ за годишен отчет за период 1.05.2016 – 30.04.2017 г. и за период 1.05.2018 г. – 30.04.2019 г., протокол за неосигурен достъп за период 1.05.2017 г. – 30.04.2018 г., от който се установява, че до процесния топлоснабден имот не е бил осигурен достъп на първата и втората дата за отчет на разпределители/топломери и водомери за топла вода. Допуснато е и изслушването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза по задачи, поставени от ищеца и от съда, във връзка с установяване на количеството топлинна енергия, ползвано за процесния период, и размера на вземанията на ищеца.

С въззивната жалба ответникът сочи, че качеството му на „потребител на топлинна енергия“ не било доказано от ищеца, доколкото от представения нотариален акт се установявало, че по отношение на процесния имот е учредено вещно право на ползване в полза на други лица. Оспорването не е заявено с писмения отговор, но съгласно приетото в решение № 27 от 25.05.2018 г. по гр. д. № 2136/2017 г. на ВКС, I г.о., ограниченията на чл. 133 ГПК важат само за представяне на нови доказателства и заявяване на нови защитни възражения по съществото на спора от ответника, основани на факти, които са съществували и са му били известни при подаване на отговора на исковата молба. Оценката, която страните правят на събраните по делото доказателства и правните доводи, с които подвеждат фактите по делото под съответната правна норма, се излагат от тях пред съда при устните състезания, съответно в писмената защита по чл. 149 ал.3 ГПК, и не се обхващат от преклузията на чл. 133 ГПК /в този смисъл и решение по гр.д. №  2410/2013г. на ВКС, І г.о./ Независимо от изложените от страните по време на устните състезания правни доводи, при решаването на делото, първоинстанционният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да установи фактите и породените от тях правоотношения. Такава преценка дължи и въззивният съд в рамките на доводите във въззивната жалба.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а ДР ЗЕ, „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът И.М. Г. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. За доказване на това обстоятелство дружеството ищец е представило като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26 от 21.06.1991 г., том ХХХХI, дело № 7709/1991 г. на нотариус С.М.. По силата на посочения нотариален акт М.и М.Г.и са дарили на сина си И.М. Г. апартамент № 44, гр. София, компл. ******. Дарителите са си запазили правото на ползване върху имота заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 70, т. I, рег. № 1274, дело № 62/2007 г. по описа на нотариус Р.Я.. От него се установява, че И.М. Г. е учредил договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД върху следния недвижим имот: апартамент № 44, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. „******. Представено е и удостоверение от Столична община, район „Възраждане“, от което се установява, че на изградения жилищен комплекс след 1976 г. на територията на района е дадено наименование ж.к. „Христо Смирненски“. До момента на издаване на удостоверението наименованието на комплекса не е променено с решение на столичен общински съвет от ж.к. „Христо Смирненски“ в популярното сред населението име ж.к./кв. „Слатина“.

В случая представените доказателства не установяват при условията на пълно и главно доказване фактът, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и за сочения период. От нотариалния акт за дарение, с представянето на който ищецът се стреми да установи това качество, е видно, че дарителите М.и М.Г.и са си запазили ограниченото вещно право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно. По делото не са представени доказателства, от които несъмнено да се установява дали правото на ползване на двамата ползватели е прекратено, както и кога е станало това. Не са въведени и такива твърдения от ищеца. В случая при наличие на собственик и вещни ползватели на процесния имот, по отношение на които не се твърди и не е установено дали и кога правото на ползване е прекратено, сумите за ползваната топлинна енергия за процесния топлоснабден имот се дължат от вещните ползватели, които са подразбираните клиенти на топлинна енергия. Изложеното не противоречи на приетото в т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената. В мотивите към тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая ответникът безспорно е собственик на топлоснабдения имот, но от представените доказателства се установява, че по отношение на имота е учредено вещно право на ползване, поради което подразбираните клиенти са ползвателите – в тази връзка следва да се отбележи, че от представените с исковата молба протокол от общото събрание на съсобствениците на етажна собственост с адрес : бл. ***, вх. А и Б, ж.к. „Слатина“ и списък на абонатите от етажна собственост: бл. ***, вх. А и Б, ж.к. „Слатина“, присъствали на общото събрание, проведено на 4.09.2002 г., се установява, че към тази дата съгласие за сключване на договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода е изразил вещният ползвател на имота М.Г.. В случая от нотариалния акт за дарение на процесния топлоснабден имот се установява, че ползвателите са титуляри на вещно право на ползване, като нито се твърди, нито се установява имотът да се ползва или да се е ползвал на облигационно основание, в който случай би намерила приложение т. 1 от посоченото тълкувателно решение.

От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху процесния топлоснабден имот също не се установява дали и кога вещното право на ползване на двамата ползватели имота – М.и М.Г.и – е прекратено.

Доколкото по делото не са представени доказателства, от които да се установява по безсъмнен начин дали и кога вещното право на ползване е прекратено, следва да се приеме, че по отношение на ответника И.М. Г. не е доказано качеството „клиент на топлинна енергия“ за процесния недвижим имот. Фактът, че партидата, открита при ищеца за процесния топлоснабден имот, е на името на ответника, е ирелевантен и не променя гореизложените изводи на въззивния съд.

Предвид изложеното не се установява първата от материалноправните предпоставки за основателност на исковете, с оглед което въззивният съд не следва да обсъжда наличието на останалите.

Доколкото изводите на първоинстанционния и въззивния съд не съвпадат по отношение основателността на предявените искове, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – отхвърлени.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на ответника и за двете съдебни инстанции. Не се установява да са направени разноски за първоинстанционното производство. За въззивното същите са в размер от 34,81 лв. – държавна такса за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №20251247 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 34957/2020 г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 156 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 26.02.2021 г. по гр.д. № 34957/2020 г. на Софийски районен съд, II г.о., 156 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение на И.М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1488,79 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. „София, ж.к. *******, аб. № 283812 за периода м.04.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 37,45 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 03.06.2020 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 214,07 лева за периода 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 26.05.2020 г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.06.2020 г. по ч. гр. д. № 21618/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, както и в частта, с която е осъден И.М. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 587,58 лв., представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на И.М. Г., ЕГН **********, че същият дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 1488,79 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. „София, ж.к. *******, аб. № 283812  за периода м.04.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 37,45 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 03.06.2020 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 214,07 лева за периода 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 26.05.2020 г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 9.06.2020 г. по ч. гр. д. № 21618/2020 г. по описа на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 156 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 34,81 лв. – съдебни разноски за въззивното производство.

 

Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

 

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД искове са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.