Присъда по дело №14111/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16
Дата: 21 януари 2025 г.
Съдия: Гергана Богомилова Цонева
Дело: 20231110214111
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Б. ЦОНЕВА
СъдебниГЕНКА П. Т.

заседатели:Светла Кр. Ненчева
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Г. Анд. М., Н. М. Д. и С. Н. Р.
като разгледа докладваното от Г. Б. ЦОНЕВА Наказателно дело от общ
характер № 20231110214111 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и доказателствените материали по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. С., ЕГН **********, роден на ХХХХ г., в
гр. София, българин, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан, футболен мениджър, с постоянен и настоящ адрес: ХХХ, за
ВИНОВЕН в това, че на 17.11.2017 г., в гр. София, местност „жилищна група
Южен парк“, в жилищна сграда /блок/ №52 /стар №1/, вх. В, ап.1,2 /едно, две/,
употребил заплашване по отношение на М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител,
pег. №ХХХ, с район на действие гр. София, като й заявил: „Няма да вървиш.
Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“, с цел да
принуди М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител, рег. №840, с район на действие
гр. София, да пропусне нещо по служба, а именно - по изпълнително дело
№20178400400908, да не извърши опис на имота, находящ се в гр. София,
ХХХ, на основание чл.483 - чл.484 от ГПК и да не извърши последваща
продан на имота, нахощящ се в гр. София, ХХХ, по реда на чл.485-501 ГПК -
престъпление по чл.269, ал.1 НК.
1
На основание чл. 269, ал. 1, вр.чл.54, ал.1 от НК НАЛАГА на В. Д. С.,
ЕГН **********, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10
/десет/ месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, се
ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК В. Д. С., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР сторените в досъдебното производство
разноски за експертизи в размер на 234,04 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК В. Д. С., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сторените в съдебното производство
разноски за вещи лица в размер на 430,00 лева.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК се разпорежда с веществените
доказателства по делото, както следва: 4 (четири) броя оптични дискове,
приложени на л.20 и л. 93, том I от досъдебното дело и л.44 и л.51, том II от
досъдебното дело, да останат към материалите по делото до изтичане на
сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат унищожени по реда,
предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от днес пред
СГС по реда на глава ХХI от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н. о. х. д. №14111 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2023 г.
Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу В. Д. С., ЕГН
**********, за това, че на 17.11.2017г., в гр. София, местност „жилищна група Южен парк“,
ХХХХ, употребил заплашване по отношение на М. К. Ц. - частен съдебен изпълнител, peг.
№ХХХХ, с район на действие гр. София, като й заявил „Няма да вървиш. Ти просто си
загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва“ с цел да принуди М. К. Ц. - частен съдебен
изпълнител, per. №ХХХХ, с район на действие гр. София, да пропусне нещо по служба, а
именно - по изпълнително дело №2017ХХХХ0400908, да не извърши опис на имота,
находящ се в гр. София, ХХХХ, на основание чл.483 и чл.484 ГПК и да не извърши
последваща продан на имота, нахощящ се в гр. София, ХХХХ, по реда на чл.485-501 ГПК -
престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК.
По делото в качеството на частен обвинител е конституирана пострадалата М. К. Ц..
Не е приет за съвместно разглеждане граждански иск. Производството е разгледано по
общия ред, регламентиран в правилата на глава ХХ от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Аргументира становището си със събраните в съдебното следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, включително тези, приобщени по съответния ред
от досъдебната фаза, които обсъжда като подкрепящи еднопосочно обвинителната теза.
Намира, че съдът следва да кредитира свидетелските показания. Позовава се и върху
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, като допълваща изводите
му. При индивидуализация на следващата се за стореното посегателство наказателноправна
санкция прокурорът приема като адекватно на обществената опасност на деянието и
личността на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер от една година. Счита,
че отлагане на изпълнението на същото за срок от 3 години ще изпълни целите на чл.36 от
НК.
Частният обвинител се солидаризира със становището на прокурора за доказаност на
инкриминираното престъпление и неговото авторство. Моли да не се възприемат опитите на
защитата за изграждане на версията, че поведението на подсъдимия е било провокирано от
незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител. Подчертава, че възражения с
подобно съдържание са релевирани в множество други граждански производства, но
мотивирано са отхвърляни от съдебните състави, ангажирани с конкретните казуси. Маркира
и нееднократността на неговите прояви, като привежда в пример държанието му и към
момента на въвода на новия приобретател във владение на процесния имот след
извършената публична продан. Апелира за справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия - адв. Х. - САК, излага доводи против внесеното
обвинение. Намира, че прочитът на доказателствения материал установява
несъставомерност на отправените към пострадалата реплики като заплаха, посредством
която да бъде принудена да пропусне изпълнението на служебните си задължения. Тезата си
обосновава с анализ на използваните от С. изразни средства, в които не открива конкретика
на обективно познаваеми действия и процеси, които подсъдимият би могъл да приведе в
действие с инкриминираната цел. В тази връзка насочва вниманието върху изложението на
посетилите мястото на извършвания опис полицейски служители Й. и Т., които не били
констатирали конфликт. Коментира и забава на пострадалата да сигнализира
правоохранителните органи за създалата се конфликтна ситуация, което указвало липса на
необходимост да се търси тяхната намеса и отсъствие на провокиран основателен страх.
Защитникът споделя разбирането, че дори и реално изречени, инкриминираните фрази не
можели да генерират негативни емоционални усещания у пострадалата, доколкото били
използвани импулсивно. Подчертава и професионалните занимания на своя клиент, които
1
изключвали способността му да се изразява изискано. В резюме защитникът пледира за
постановяването на оправдателна присъда.
Подсъдимият В. Д. С., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Разбира в
какво е обвинен и се възползва от правото си да даде обяснения по случая, в които излага
собствена версия за събитията. По време на съдебните прения декларира, че се придържа
към аргументите на своя защитник. В гарантираното си право на последна дума моли за
оправдателна присъда.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият В. Д. С. е роден на ХХХ г., в гр.София, българин, български гражданин,
женен, с ЕГН **********. Той не е осъждан и липсват данни спрямо него да е прилаган
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. С. е със ХХ образование и е вписан в регистъра на физическите и юридическите
лица, изпълняващи дейност като посредници (агенти) на играчи, поддържан към ХХХХ.
Постоянният му адрес се намира в ХХХХ.
Подсъдимият и съпругата му - свид. Т. Й. С., били съдружници в „ХХХХ“ООД, ЕИК
ХХХХ. Предметът на дейност на юридическото лице включвал: „Пpoизвoдcтвo, вътpeшнa и
външнa тъpгoвия и уcлуги в cфepaтa нa битa, тpaнcпopтa, интeлeктуaлнaтa
coбственост, гpaждaнското строителство и всяка дpугa дeйност, зa която няма изрична
законова забрана“. Управител и негов представляващ била свид. С.. Търговската дейност на
дружеството била съсредоточена в сферата на строителството. В рамките на изпълнението й
била изградена и жилищна сграда №52 /стар номер 1/, в УПИ IV -112, квартал 9, по плана на
гр. София, местност „Жилищна група Южен парк“. За реализация на инвестиционните
намерения и завършване на строителството на обекта на 21.12.2007 г. между „ХХХХ“ООД и
„Емпорики банк – България“ЕАД (наименованието било сменено през 2014 г. с „Търговска
банка „Виктория““ - с универсален правоприемник от 2018 г. „Инвестбанк“АД) бил
сключен договор за банков кредит, рефинансиран с допълнителни споразумения
неколкократно в периода до 2011 г. Като поръчители по същия били вписани подсъдимият и
съпругата му. По повод облигационните отношения, възникнали между страните, вземането
на кредитора било обезпечено, съгласно нотариален акт, чрез учредяване на договорна
ипотека, вписана с вх. рег. №25074/20.06.2011 г., том №ХIII, акт №181/2011 г., върху
недвижимите имоти, разположени в посочената по- горе жилищна сграда, един от които бил
и апартамент 1, 2, находящ се във вх.“В“, на втори етаж, представляващ поземлен имот с
идентификатор №68134.1004.42.1.13.
Поради задълбочаващи се финансови затруднения, довели до невъзможност
дружеството своевременно да обслужва възникналото кредитно задължение към банковата
институция, по искане на „Инвестбанк“АД, на 12.07.2017 г., по гр.д. №41310/2017 г. по
описа на 69 състав, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,
ал.2 от ГПК от 12.07.2017 г., бил издаден изпълнителен лист. Същият бил насочен срещу
подсъдимия, съпругата му и управляваното от последната дружество, в качеството им на
съдлъжници. Въз основа на него, по молба от банката - кредитор, заведена с вх.
№11742/12.10.2017 г., било образувано изпълнително дело №2017ХХХХ0400908, възложено
на частния обвинител - частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. К. Ц., рег. №ХХХХ, с район на
действие Софийски градски съд (СГС). В хода на същото, доколкото по молба на взискателя
изпълнението следвало да бъде насочено и към ипотекирания в негова полза апартамент
№1,2, в жилищна сграда №52, вх.В, ет.2, изградена в УПИ IV -112, квартал 9, по плана на гр.
София, местност „Жилищна група Южен парк“ (ж.к. „Южен парк“), с постановление от
18.10.2017 г. на водещия производството ЧСИ била наложена възбрана върху имота.
Обезпечителната мярка била вписана по партидата на „ХХХХ“ООД в имотния регистър с
вх. рег. №70473/25.10.2017 г., том №019, акт №095/2017 г.
Предварително свид. Ц. изпратила покана за доброволно изпълнение по
2
изпълнителното дело до свид. С., в качеството й на управляващ и представляващ
дружеството - длъжник и едновременно с това поръчител по отпуснатия от „Емпорики банк
– България“ЕАД кредит. С нея адресатите били уведомени за размера на дълга и за
възбраната, наложена върху дружествени имоти и вписана по надлежния ред. Определена
била дата – 17.11.2017 г., за опис на ипотекираното имущество, което включвало и посочения
по- горе апартамент №1, 2.
Поканата била връчена на свид. С. на 25.10.2017 г., при условията на отказ, а за
подсъдимият С. тя била залепена по реда на чл.47 от ГПК, като се считала за връчена на
10.11.2017 г. С молба от 16.11.2017 г. свид. С. поискала отлагане на предвидените действия,
позовавайки върху обективна пречка, произтичаща от здравословното си състояние, за което
представила болничен лист. Така ангажираният документ не бил възприет от частния
съдебен изпълнител като удостоверяващ в изискуемата форма извинителна причина, поради
което и не бил уважен.
В изпълнение на служебните си задължения, на 17.11.2017 г., сутринта, преди 11:00
часа, частният обвинител Ц. посетила адрес: гр. София, ж.к.“Южен парк“, бл.52, вх.В, за да
извърши насрочения опис на ипотекираното в полза на взискателя по изпълнителното дело
имущество на длъжника „ХХХХ“ООД. Заедно с нея на мястото се явили свидетелите М. С.
Г. – помощник – частен съдебен изпълнител, С. С. С. - представител на „Инвестбанк“АД, А.
З. Б. – оценител на недвижими имоти и Д. Т. З. – служител на „Инвестбанк“АД. Тъй като
подлежащите на опис имоти били заключени, свид. Ц. се свързала по телефона със свид. С..
В продължение на проведения разговор управителят на дружеството – длъжник изпратило
свои служители - свид. Ю. И. Б. и свид. ГМТ, които предоставили достъп на частния съдебен
изпълнител и придружаващите го лица до интригуващите ги обекти в сградата.
След като влязла в апартамент №1,2, разположен на горепосочения адрес, свид. Ц. се
подготвила да пристъпи към опис на недвижимия имот, което изпълнително действие
следвало да бъде проведено по реда на чл.483 – 484 от Гражданскопроцесуалния кодекс на
Република България. Съгласно разпоредбата на чл.483 от ГПК - “Опис на имот“:
„Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той
е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг
начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността,
се взема предвид владението към деня на възбраната.“ Правилата на чл.484, ал.1 – 4 от
ГПК, от своя страна уреждат „Съдържание на описа“, съгласно което: „ (1) Описът
съдържа:
посочване на изпълнителния лист;
мястото, където се извършва;
местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и
възбрани, както и дължимите данъци;
началната цена, от която да започне наддаването;
евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху
описаната вещ.
(2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията
едновременно с искането за вписване на възбраната.
(3) (Нова -ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочва и денят на предявяване на
оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат
за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.
(4) (Предишна aл. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочват също мястото и
времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът
3
се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(5) (Предишна ач. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Описът се подписва от съдебния
изпълнител. Описът не се съобщава на страните.“.
Съгласно процесуалните изисквания на чл. чл. 485 - 501 от ГПК, след изпълнението
на описа на имота, съдебният изпълнител следвало да пристъпи към публична продан на
недвижимото имущество, върху което било насочено изпълнението. За тази процедура,
чл.485 (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.), ал. ал.1 - 6 от ГПК предвиждали ред за „Определяне на
началната цена за публична продан“, както следва: „(1) Съдебният изпълнител назначава
вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в
регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.
(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок
могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на
изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването
му, в противен случай повторно заключение не се извършва.
(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като
ХХаритметична стойност от всички оценки.
(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от
стойността на имота.
(5) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от
данъчната оценка, когато такава е определена.
(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична
продан.“
Според правилото на чл.486, ал. 1 и ал.2 от ГПК, „Пазене на недвижим имот“: „(1)
Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът
трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен
да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица,
съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.“
Задължения за съдебния изпълнител се предвиждали в последователност и в следните
текстове, касаещи процедурата по публичната продан, а именно: чл. 487, ал.1 – 4 от ГПК,
„Обявяване на проданта“ (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен
след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което
посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той, има ли
установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани
искови молби, възбрани и договори за наем, цената, от която ще започне проданта, и
мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Обявлението по ач. 1
се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в
сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота,
на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по
местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за
започване на проданта.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на
разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.
(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може
да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.“
4
Чл.488, ал.1 – 2 „Място на проданта
(1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и
завършва в посочения в обявлението ден.
(2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на
разположение на всеки, който се интересува от имота.“
Чл.489, ал.1 – 6 от ГПК „Наддавателни предложения
За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10
на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му
надвишава неговия размер.
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена
с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения
задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи само едно наддавателно
предложение.
(Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява
във входящия регистър.
(Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Проданта приключва в края на работното време в
последния ден. Иаддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в
този срок.
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат
право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под
началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто,
са недействителни.“
Чл. 490, ал.1 – 3 от ГПК „Лица без право да наддават
Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от
канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и
лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право
да вземат участие в наддаването.
Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е
недействителна.
В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на
вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от
взискателите може отново да се изнесе на продан.“
Чл. 491 „Неизвършване па проданта при плащане на дълга
Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения
длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по
изпълнителното дело, проданта не се извършва.“
Чл. 492, ал.1 – 3 от ГПК „Обявяване па купувач
В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени
наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд
съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява
постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В
протокола се вписват наддавалите и наддавателните предложения по реда на
отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е
предложич най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от
един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в
присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от
съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.
5
Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи
цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява
предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният
изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с
размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в
протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за
купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от
обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне
внесения задатък.“
Чл. 493, т.1 - 2 „Следващ купувач: Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, aл.
3:
т.1 (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) внесеният от наддавача задатък служи за
удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се
намалява с размера на един задатък;
т.2 (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) съдебният изпълнител
обявява за купувач на имота наддавача, който е предложни следващата най-висока цена;
ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от
обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил
следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички
наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за
купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената
от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са
били обявени за купувачи.“
Чл.494, ал.1 – 2 от ГПК „Нова продан
(1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни
предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на
чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се
извърши нова продан.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Новата продан се извършва по правилата за
първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата
продан при начална цена, равна на 90 на сто от началната цена по първата продан. Ако и
при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде
поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и
възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.“
Чл. 495. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от
2017 г.) „Изплащане на цената от взискател
Взискателят, обявен за кутувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането
в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава
неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за
вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл.
494, ал. 2.“
Чл. 496, ал.1 – 3 „Постановление за възлагане
Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок
дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
(Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) От деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
6
имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на кутувача, ако тези права не могат да се противопоставят
на взискателите.
Ако възлагането не бъде обжапвано, действителността на продажбата може да
бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на
цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска,
ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му
за купувач.“
Чл. 497. „Обявяване на новата продан
Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде
обявена за недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново
обявяване.“
Чл. 498, ал.1 – 3 „Въвод на купувача
(1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа
на влязлото в сипа постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за
платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.
(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота.
То може да се брани само с иск за собственост.
(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали
договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се
предоставя ползването и управлението на имота.“
Чл. 499, ал. 1 – 3 „Връщане на даденото при съдебно отстранение
Ако с влязло в сипа решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на
продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е
изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от
тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има
право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да
иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.
За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота
издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл.
498, an. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по
което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя
му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу
длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските
за своето участие в проданта.“
Чл. 500, ал.1 – 2 „Продан на съсобствен имот
(1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от
съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на
длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се
съгласят с това писмено.“
Чл. 501, ал.1 -2 „Продан на ипотекиран имот
(1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на
ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на
описа и проданта.
(2) В случаите по чл. 494 и 495 ипотекарният кредитор може да участва наравно с
7
другите кредитори“.
В изпълнение на служебните си задължения частният обвинител заедно с
придружаващите го лица започнали внимателен оглед на недвижимия имот, за което
започнали да изготвят нарочен протокол, физически изпълван със съдържание от свид. Г..
Докато обхождали жилището, около 11:30 часа, на 17.11.2017 г., на мястото пристигнал
подсъдимият В. С.. С явяването си той повишил тон на намиращите се в апартамента лица,
изразявайки крайното си недоволство от присъствието им там, като отправял обвинения, че
действията им са неправомерни и изискал незабавното им преустановяване. Започнал да
изрича и неприлични реплики и заплахи. Възприемайки поведението му, свид. Ц. спряла
изпълнението на описа и направила опит да обясни със спокоен тон повода за предприетите
от нея действия и особеностите на протичащата процедура. Подчертала, че съществува
специален ред за релевиране на възражения и обжалване на изпълнението. В този момент
гневните изблици на подсъдимия ескалирали. Изненадващо, без да бъде провокиран от
пострадалата, той се обърнал към нея и й заявил: „Няма да вървиш. Ти просто си загинала,
ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.“. Така обективираната вербална агресия била
насочена от С. към Ц. осъзнато и с цел да я принуди да пропусне нещо по служба, в частност
да не извърши описа на имота, върху който били съсредоточени изпълнителните действия,
съобразно предписания от чл.483 и чл.484 от ГПК ред, както и да не предприеме
последващата му продан, съобразно реда и правилата, установени в чл.485 - 501 от ГПК и
упоменати по- горе. Експресивността на думите силно повлияла върху пострадалата, която
се притеснила от вероятността мъжът да реализира своята заплаха с оглед поведението му,
видимо неовладяното му състояние и предвид очевидното му физическо превъзходство и
скъсената от него дистанция.
Поведението на подсъдимия било наблюдавано непосредствено от свидетелите Г., З.,
С. и Б.. Изразните средства на С., високият и рязък тон и силното му раздразнение, накарали
свид. С. да извадил мобилния си телефон и да включи звукозапис още от влизането на
подсъдимия в обекта. По този начин свидетелят успял да запечата и момента, в който били
изречени заплахите срещу ЧСИ Ц.. Очевидците на сцената уловили и изразеното невербално
притеснение у пострадалата и видимото й пребледняване.
Конфликтът бил чут и от намиращия се в съседни помещения в сградата служител на
„ХХХХ“ООД – свид. ГТ, макар той да не успял да различи репликите.
Събуденият страх от гнева и демонстрираното желание на подсъдимия да наложи
волята си, провокирал Ц. незабавно да потърси съдействие от органите на реда, подавайки
сигнал от личния си мобилен телефон, от който набрала Център за спешни повиквания с
номератор 112, обслужван от МВР. Докато разговаряла с дежурния оператор, С. продължил
своето неизвинително поведение, сипейки заплахи с физическа саморазправа и към други
лица, сред присъстващите, в частност срещу свид. С..
Тъй като повече от десет минути след позвъняването на Спешен телефон 112
полицейски екип не се отзовал на подадения сигнал, а С. продължавал с вербалните
нападки, което възпрепятствало продължаването на изпълнителните действия, частният
обвинител, обезпокоена, повторно потърсила връзка с дежурния център, настоявайки за
изпращане на екип правоохранителни органи. Изразила ясно опасенията си, че ситуацията
се задълбочава, което напълно ще осуети извършвания от нея опис. Позвъняване до Спешен
телефон 112 било реализирано и от помощника на частния съдебен изпълнител – свид. Г..
Когато възприел инициираното от частния съдебен изпълнител второ повикване до
полицейските органи, подсъдимият, който до този момент поддържал вербалния конфликт и
генерирал напрежение, бързо излязъл от апартамента и се отдалечил в неизвестна посока.
Няколко минути по- късно на адреса се явили свидетелите Р. Е. Т. и П. В. Й. –
служители при 04 РУ - СДВР. Тъй като не заварили подсъдимия, след беседа със заварените
8
на място лица - очевидци на събитията, те докладвали в дежурната част към районното
управление и си тръгнали.
Въпреки създалата се ситуация и заплахите към нея по повод работата й, ЧСИ Ц.
успяла да довърши служебните си задължения по опис на длъжниковото имущество. В
съставения за действието протокол била описана обстановката, в която протекла
процедурата, включително били отразени появата и демонстрираното от подсъдимия
поведение.
След като приключила ангажиментите си, ЧСИ Ц. напуснала апартамента, предмет
на опис. Няколко минути след нея я последвали и свидетелите С., Г., З. и Б.. При излизането
си от сградата те забелязали подсъдимия, който стоял встрани и наблюдавал оттеглянето им.
На 24.11.2017 г. частният обвинител депозирала пред Софийска районна прокуратура
писмен сигнал срещу подс. С., заведен като прокурорска преписка под №49716/29.11.2017 г.,
с който търсела съдействие по повод отправената срещу нея заплаха с цел да бъде принудена
да пропусне действие по служба, свързано с вменените й от закона правомощия в рамките
на образувано изпълнително производство да предприеме опис на имущество на длъжника и
последващата му продажба. По този повод било образувано досъдебно производство, към
чиито материали били приобщени и тези, събрани в хода на проведена предварителна
проверка от органите на СДВР по повод идентичен сигнал, адресиран до структурата на
МВР. В неговия ход била назначена и приета съдебно – психиатрична експертиза на частния
обвинител. В заключението й вещото лице отчело, че при освидетелстваната е възможно да е
бил генериран психичен дискомфорт в резултат на отправените към нея вербални заплахи.
Споделило, че частният обвинител не страда от поведенчески изменения, същински или
несъщински заболявания на психиката, които да повлияват качествено върху неговото
съзнание. С оглед конкретиката на казуса възприел, че отправените заплахи не са довели до
дезадаптивно поведение и дезорганизация на психичния живот на пострадалата.
В хода на разследването били изготвени и аудиотехнически експертизи на
представения от свид. Ц. оптичен носител със запис от телефона на свид. С. на заплахите на
подсъдимия, изречени на 17.11.2017 г, както и на диск, съдържащ записи на подадените до
Спешен телефон 112 сигнали от пострадалата и свид. Г..
В съдебното следствие са приети и множество документи, касаещи отношенията,
възникнали между свид. Ц., свид. С. и съпруга й по повод имуществото на „ХХХХ“ООД,
обект на принудително изпълнение, позволяващи проследяване и обогатяване на събитията,
предхождали, съпътствали и следвали инцидента, предмет на настоящото производство.
Междувременно, поради необслужване от „ХХХХ“ООД на парични задължения към
други контрагенти, по молба на един от тях - „София Сити Рент“ЕООД, било образувано т.д.
№2327/2018 г. по описа на СГС, по което с решение №1406/31.07.2019 г., била обявена
неплатежоспособността на дружеството, управлявано от съпругата на подсъдимия, с
начална дата 31.12.2012 г., като то било обявено в несъстоятелност.
Имотът на „ХХХХ“ООД, обект на опис в рамките на образуваното пред ЧСИ Ц.
изпълнително дело, бил изнесен на публична продан, приключила с възлагането му на
14.07.2020 г. на купувача Шалом Бен Зви.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените фактически обстоятелства, съдът приема за установени от събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства: показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: М. К. Ц. (вкл. и частично
прочетените й показания от досъдебното производство - л. , том I от ДП, приобщени по реда
на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК), А. З. Б., Д. Т. З., М. С. Г. (вкл. частично
прочетените им показания от досъдебното производство - л.64 – 65, том I, л.85, том I, л.68,
том I, и л.26 от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК), С. С.
9
С., П. В. Й., Р. Е. Т., Ю. И. Б. (вкл. частично прочетените от досъдебната фаза – на л. 97, том
II от ДП, по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК), Т. Й. С. и ГМТ (приобщени по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК от досъдебното производство – л.98-99, том II от ДП);
събраните и приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства: копия на сигнал до СГП, жалба до Управление
„Банков надзор“ при БНБ, покана за доброволно изпълнение, изх.№18805/18.10.2017 г.,
изпратена от ЧСИ Ц., съобщение за изготвена пазарна оценка на ипотекирано имущество,
изпълнителен лист от 12.07.2017 г. по гр. Д. №41310/2017г. по описа на СРС, заповед за
парично изпълнение въз основа на документ от 12.07.2017 г., издадена по ч.гр. д.
№41310/2017 г., молба от 16.11.2017 г. от „ХХХХ“ООД до ЧСИ Ц., болничен лист (л. 38- 63,
том I от ДП), справка за съдимост, копие на страница от книга на Оперативна дежурна част
към 04 РУ – СДВР, с данни за вписани сигнали за дата 17.11.2017 г. (л.36- 37, том III от ДП),
справки от Дирекция „Национална система 112”, с рег. № УРИ 10581р-2736/18.09.2020 г.
(л.39 и л.47, том III от ДП), характеристични справки за подсъдимия (л.63, л.65, , том III от
ДП), копия на книжа- нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот, изпълнителен лист, заповед за парично задължение въз основа на документ, молба от
„Търговска банка „Виктория“ЕАД за образуване на изпълнително дело, протокол за опис на
недвижим имот (л.68-82, том III от ДП), протокол за разпознаване на лица по снимки (л.86,
том III от ДП), извлечение от Търговски регистър относно състоянието на „ХХХХ“ООД,
копия на книжа – разпореждане от 24.04.2018 г. по изпълнително дело №2017ХХХХ0400908
за отказ да бъде спряна публична продан, схема с измервания за определяне очертанието и
площта на самостоятелен обект, нотариална покана от „ХХХХ“ООД до ЧСИ Ц., разписка за
връчване, постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 18.10.2017г.,
протокол за опис на недвижи имот, съобщение за изготвена пазарна оценка на ипотекирано
имущество, съдебно- техническа експертиза, молба от ТБ „Виктория ЕАД от 18.07.2018 г.,
уведомление по повод постъпилата молба от ЧСИ Ц., решение от 31.07.2019 г. по т.д.
№2327/2018г. на СГС, удостоверение от помощник – частен съдебен изпълнител при ЧСИ
Ц., протокол от 27.08.2019 г. от публична продан, определение от 22.10.2019 г. по т.д.
№2327/2018 г. на СГС, определение от 01.07.2020 г. по т.д.№2327/2018 г., постановление за
възлагане на недвижим имот от 14.07.2020 г., покана за доброволно изпълнение – предаване
на владение на недвижим имот, писмен отговор от постоянен синдик на „ХХХХ“ООД
(червена папка, приложена на л.117-174 от съдебното дело), нотариален акт за продажба на
недвижим имот, разрешение за строеж, обяснителна записка, разрешение за ползване,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, учредителен акт
на еднолично дружество с ограничена отговорност „ХХХХ 2015“ЕООД, схема на
самостоятелен обект в сграда, протокол за опис на недвижим имот, писмен отговор от
постоянен синдик на „ХХХХ“ООД (л.192 – 210 от съдебното дело), копия на книжа –
разпореждане от 09.08.2019 г по ИД №2017ХХХХ040908 на ЧСИ Ц., решение от 26.09.2019
г., решение от 30.10.2020 г. по в.гр.д. №8896/2020 г., протокол за въвод във владение на
недвижим имот, протокол от 09.05.2022 г., експертизи: съдебно- психиатрична експертиза
(л.74 - 85 от ДП), аудиотехнически експертизи (л.49- 50, том II от ДП и л.86-91, том I),
веществени доказателства: оптични дискове със записи, предадени от частния обвинител
(л.34, том I и л.91, том I от ДП), дискове със записи от електронната система на Дирекция
„Национална система 112” (л.44, том III от ДП и л.51 от съдебното дело), веществени
доказателствени средства: фотоалбум към протокол за разпознаване на лица, подложени на
анализ по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК.
При първоначален обзор на приобщените в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени източници същите биха могли условно да бъдат диференцирани в две групи
с оглед детайлите по изложението на обстоятелствата, свързани с обстановката, създала се
на мястото на извършвания от частния съдебен изпълнител опис на недвижимо имущество и
тези, предхождали и следвалия я, касаещи представителите на „ХХХХ“ООД – свид. С.,
10
съпруга й и частния обвинител и обусловили факта на извършената особена форма на
принуда срещу частния съдебен изпълнител, конкретното поведение на подсъдимия и
съществения въпрос относно авторството на инкриминираната престъпна проява. В тази
насока сведения, от една страна, могат да се черпят от показанията на свидетелите Ц., Г., С.,
З., Б. и Т, противопоставени на версията за събитията, очертана в обясненията на
подсъдимия, показанията на свид. Т. С. и частично тези, изхождащи от свид. Б.. Доколкото
между включените в така условно диференцираните групи лица се разкриват близки
отношения, от една страна, с пострадалата, а от друга, с подсъдимия, с оглед гарантиране
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и в отговор на
релевираните от защитата му възражения, приобщените гласни доказателства посредством
разпитите на всеки от свидетелите, респ. обясненията на С., налагат внимателна проверка за
корелацията на тези доказателствени източници с други несъмнено установени обективни
доказателства, чието събиране в процеса не е зависело от волята на никого от изброените по-
горе лица. При този подход следва да бъдат изложени и съображения кои от тях са
използвани от този съдебен състав при формиране на свободното му вътрешно убеждение
по фактите, респективно съществуват ли такива, които не са кредитирани с доверие.
Съществени сведения за включените в предмета на доказване обстоятелства съдът
открива в показания на пострадалата М. Ц.. Следва да бъде съобразено, че с оглед
естеството и механизма на визираното престъпление тя се явява пряк очевидец на неговото
проявление. Конституирана в качеството на частен обвинител в процеса, Ц. е лицето, чиято
правна сфера деянието пряко е засегнало. Поради това изявленията й следва да бъдат
подложени на критичен анализ, за да се прецени, доколко те са добросъвестни и
съответстват на обективната действителност.
Макар в разказа на Ц., върху който в значима степен се обосновава положителното
заключение за факта и авторството на деянието, съпоставен с тези на свидетелите Г., С., Б., З.
и Т, да бяха констатирани известни нюанси досежно хронологията на събитията и тяхното
съдържание, на същите не може да се придаде особена тежест. По отношение на основните
факти, включени в предмета на доказване, се наблюдава еднопосочност на получените
сведения от визираните гласни доказателствени средства и съзвучие с останалите релевантни
източници на информация.
При обсъждането на показанията на частния обвинител съдът не намира основание за
дискредитирането им като изопачени и тенденциозни. С присъщата на утвърден спомен
логична последователност, подробно и вътрешно балансирано пострадалата възпроизвежда
развоя на събитията от 17.11.2017 г., обусловили предмета на делото. Без противоречия в
съдържателния план на своя разказ, тя споделя повода и обстоятелствата, при които на
инкриминираната дата се е намирала в апартамента, собственост на „ХХХХ“ООД,
разположен в гр. София, ж.к.“Южен парк“, изпълнявайки своите задължения на частен
съдебен изпълнител. Устойчиво пресъздава конкретните си служебни ангажименти,
качеството, в което ги е извършвала към датата на деянието, отношенията, в които е
встъпвала с лица, свързани с образуваното изпълнително дело, както и периода, в който е
водила същото. Сведенията й за тези подробности от фактологията срещат подкрепа в
показанията на колегата й свид. Г. и служителите на други институции – С., З. и Б.,
присъствали на мястото, приложените по делото документи, касаещи образуването и хода на
изпълнителното производство срещу ипотекирано имущество на „ХХХХ“ООД, а дори
частично и в обясненията на подсъдимия и свид. Т. С., основно касателно пристигането на
С. на мястото на извършвания опис и повода за това, комуникацията помежду им и нейните
особености. Убедително пострадалата предлага развитието на отношенията си със свид. С. в
предходни и последващи периоди спрямо процесния случай. Споделя за изблици на
вербална агресия от страна на С. и след процесните събития, макар и дадени към други
етапи от изпълнителното производство, в частност към датата на въвода във владение на
новия собственик на имота. Пояснява, че те са провокирали допълнително притеснение у
11
нея, съпроводено със стремеж да търси винаги съдействие на органите на реда, така че да
бъдат предотвратени крайности от С..
Частният обвинител описва с нужната конкретика и точност на детайла поведението
на подсъдимия при появата му в имота, обект на опис. Категорична, непротиворечива и
последователна е тя, предлагайки хронологията на конфликта между нея и С. и повода за
ескалацията на неговия гняв. Пострадалата цитира и съдържанието на репликите, с които
подсъдимият е консумирал състава на престъпление по чл.269, ал.1 от НК, възприети от нея
като недвусмислено послание за непосредствено предстоящо посегателство върху телесния
й интегритет, подчинено на единствената цел да бъде осуетено изпълнението на
задълженията й като ЧСИ в хода на изпълнителното дело. Информация за така описаните
събития се открива в показанията на свидетелите Г., С., Б. и З., възприели спора между
подсъдимия и Ц., които преповтарят идентично формулировката на изразните средства,
ползвани от С., въвеждайки данни и за допълнителни негови нападки към други
присъстващи, с което е довел, макар и временно за преустановяване на изпълнителните
действия. Потвърждение на думите на свид. Ц. се открива и в показанията на свид. Т, който,
с оглед разстоянието, на което се е намирал, е успял да долови, макар и откъслечно,
конфликт, описан като „тупурдия“ и фрази, натоварени с негативизъм, определени от него
като „псувни“. Това съдържание, макар да не е отнесено до конкретно лице, разкрива
сходство с част от репликите, изречени на мястото от С., останали извън обхвата на
повдигнатото обвинение. Изявленията на свид. Т се явяват коректив и средство за проверка
на изнесените от частния обвинител, свидетелите Г., С., З. и Б. сведения и доколкото
разкриват устойчиви съвпадения по фактите, дават допълнително основание да се заключи,
че разказите на тези лица съответстват на обективната действителност. Анонс за
обективността на сведенията на Ц. се открива и в приетата по делото съдебно -
психиатрична експертиза, в която се потвърждава провокирания емоционален дискомфорт,
като реакция на пострадалата в рамките на възникналия конфликт. Твърденията на ЧСИ
намират отражение, с припокриване в съществени детайли и в заключенията на допуснатите
по делото аудиотехнически експертизи (протоколи с №286-Ф/28.09.2018 г., л.86-91, том 1 от
ДП и №226/2021 г. от 29.03.2021 г. –л.49-50, том 2 от ДП), в които на хартиен носител се
проследява съдържанието на думите, изречени от всички присъстващи в апартамента -
предмет на опис, лица, сред които се отличават репликите на привлеченото към отговорност
лице, идентични по своето съдържание с тези, цитирани от свидетелите. Разказът на Ц. за
въздействието и насочеността на изречените от подсъдимия заплахи се съчетава с този на
присъствалите на място очевидци и относно личните им наблюдения върху поведенческите
изяви на пострадалата и нейния агресор, както и за провеждания между подсъдимия и
заварените лица разговори, непосредствено преди и след реализацията на принудата срещу
частния съдебен изпълнител и повода за тях – индиция за моментното състояние на С.,
отношението му към свид. Ц. и конкретната насоченост на неговото поведение.
Съдът се доверява и на заявеното от свид. Ц. относно законосъобразността на
изпълняваните от нея действия спрямо имуществото на „ХХХХ“ООД към датата на
процесните събития. Извършването им в съответствие със законовите предписания и
фактическите предпоставки се извлича от множеството документи, приложени към делото,
сред тях и съдебни решения. От тях се установява отсъствието на пороци в процедурата по
опис, последващата продан и възлагането на ипотекираните имоти, станала повод за
нападките на С. към Ц.. Доколкото към момента няма основание да се подлагат под
съмнение тези факти, то отсъства и аргумент да се приеме наличието на достатъчно
провокиращо реакцията на С. и оправдаващо я обстоятелство.
Изложените дотук изводи не се накърняват и от факта на констатирано частично
противоречие между заявеното от Ц. пред съда и пред разследващия орган относно
конкретната последователност и формулировка на заплашителните фрази, използвани от
подсъдимия, отстранени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК. След прочита на
12
показанията от досъдебната фаза пострадалата поясни, че в своето изложение е вложила
еднакъв смисъл. Отсъствието на възможност за дословно възпроизвеждане този съд намира,
че е резултат от отминалото време, което се явява разумен аргумент. Още повече когато
детайлизацията касае единствено точността на изказа, но не налага разлика в семантичното
послание.
В отговор на възраженията на защитника, съдът не възприема като основателен
отправения упрек относно забавата във времето, към което свид. Ц. е подала сигнал до
правоохранителните органи за съдействие, ползвано като довод в противовес на истинността
в твърденията на пострадалата за характера и въздействието на поведението на подсъдимия.
Така поднесен анализът на гласните доказателствени средства не кореспондира с
действителното тяхно съдържание. Този съд намира, че всички отделни пасажи в разказите
на пострадалата и другите очевидци, включително и относно момента на депозиране на
сигналите до Спешен телефонен пост 112, са хронологично подредени, детайлни досежно
време, конкретни действия на С. в рамките на ситуацията, отличават се със
систематизираност и с логическа връзка помежду си. Видно, както от свидетелските
показания, така и от аудиотехническата експертиза (протокол №226/29.03.2021 г.),
представила съдържанието, честотата и часовия порядък, в който е позвънявано до
дежурния център, съдействието е потърсено почти веднага, след като подсъдимият е влязъл
в апартамента. Закъснението на органите на реда не се обосновава с бездействие от страна
на пострадалата, а със забавата на полицейския екип, дадена въпреки няколкократно
инициираните в кратки периоди обаждания с ясни послания за нужда от помощ поради
проява на агресия. Същевременно, отсъствието на белетристично изложение на твърденията
в момента на отправяне на апелите за намеса до полицейските структури не само не
опровергава действителността на отправените заплахи и целта, на която са били подчинени,
но се явява логична реакция на лице, поставено в ситуация на изненада и силен стрес. В
полза на тези разсъждения с особена тежест следва да се посочи и съдържанието на
извлечените на хартиен носител в рамките на приобщената фоноскопска експертиза записи
от подадени сигнали до телефон 112. Последните онагледяват ясно накъсаната реч и
репликите, ползвани от лицето, търсещо съдействие, като не оставят съмнение за смисъла на
оплакването от поведението С. и неговата насоченост.
Изложението на фактите от Ц. отговаря на спецификите на нейната личност, като в
него отсъства фантастност, тенденциозно поднасяне на нереализирани в действителността
събития, с единственото желание за постигане на нерегламентирани цели, нито се отличава с
нелогични паузи или противоречия. Като значимо обстоятелство следва да се подчертае и
изминалото време от датата на събитията, който негативен фактор не е засегнал
способността на частния обвинител да пресъздаде обстановката на престъплението.
Обстоятелството, че пред съда показанията са в отделни аспекти по- подробни от тези в
досъдебната фаза, се обяснява и с техниката на проведения в съдебното заседание разпит и
участието на страните в него, а не на сугестивност по отношение на Ц. от лични
пристрастия или от трети лица. Житейски правдиво е поведението й да остане на мястото,
на което е призвана да извърши възложеното й по закон, въпреки изпитаното притеснение за
своята сигурност и все още неотминалия шок, доколкото все пак е изпълнявала служебни
задължения, които не е можела да изостави и е носела пряка отговорност за тяхното
провеждане. Същевременно, след напускането на подсъдимия Ц. не е пребивавала сама в
апартамента, поради което и не се е налагало да се дистанцира от това място, което е в
достатъчна степен адекватно като реакция в създалата се екстремална ситуация.
Способността на частния обвинител да се мобилизира относително бързо, включително да
преработи случилото се, без последваща дезадаптация, не изключва възможността тя да е
възприела заплахата за своята сигурност като реална, което с оглед конкретната ситуация е
даденост. Външната проява на емоции зависи от индивидуалните особености на отделната
личност, поради което и не се подчинява на предварително зададени формули. В този
13
смисъл и възраженията на защитата, че пострадалата не е възприела заканата като
мотивираща у нея страх от реализация, са неприемливи.
Последователността в изявленията на Ц. и тяхната корелация с останалите приети за
достоверни доказателствени източници, създаващи убедителна основа за изводи по фактите,
указват, че не съществува основание твърденията на частния обвинител да се отдават на
личен подтекст, в разрез с изискванията за добросъвестност на поведението му като страна в
процеса. М. Ц. поддържа своята теза за авторството и механизма на деянието непроменена,
разкривайки логическа хомогенност и детайлност, които проявени в провокираща силен
стрес ситуация (открито съдебно заседание, в което отново са изправени пред лице –
извършител на посегателството срещу нея), сочи на действително преживени събития.
Обстоятелството, че именно тя понася вредите от неправомерното поведение на С., търси
справедливо възмездие и в най- голяма степен има интерес да бъде призната неговата вина,
не би могло да доведе до компрометиране на изявленията й, нито да се извежда с
предимство пред съществото на нейния разказ за настъпилия инцидент, като водеща
поведението й аргументация, още повече в хипотеза, в която по отношение категоричното
присъствие на извършителя в създалата се ситуация със съответните обективни и
субективни измерения на поведението му се установяват убедително съвпадения и с факти,
изводими от други доказателствени източници, макар и косвени по своя характер.
Достоверността на нейните показания не следва да се преценява и през призмата на
съществуваща нагласа да се постигне на всяка цена осъждане на С., като му бъде вменено
авторство, независимо от действителността на заявеното. Противното разбиране би
почивало на погрешна интерпретация на съдържанието на тези доказателствени източници и
би влязло в колизия с установеното в нормата на чл.14, ал.2 от НПК.
Сведенията на свид. Ц. са проверени и потвърдени и посредством проведеното с
нейно участие разпознаване. При него тя е изобличила подсъдимия С. като мъжът, който е
реализирал принуда спрямо нея в качеството й на ЧСИ, за да осуети изпълнение на
задълженията й. Законосъобразно и при стриктното спазване на процедурата, лимитирана в
разпоредбите на чл. 169-171 НПК, е извършено това действие по разследването. Протоколът
за извършеното разпознаване е съобразен с установения в съответните норми на НПК
регламент за неговите реквизити и форма, като отразените в него факти, кореспондират
напълно със свидетелските показания и най- вече със снетите от непълнолетния очевидец.
Писмено удостовереното в него намира потвърждение и в изготвения по повод съставянето
му фотоалбум. Вещественото доказателствено средство онагледява обстоятелството, че на
свидетеля са представени лица, чиято външност действително разкрива значителни сходства.
Следователно, заявеното от Ц. досежно идентификацията на подсъдимия може да бъде
възприето като обстоятелство с висока степен на достоверност, още повече когато
присъствието в инкриминираното време и място се признава дори от подсъдимия, който
отрича единствено съдържанието на своите действия.
Поднесените от частния обвинител събития и тяхната хронология намират отражение
и в спомените на свидетели Г., С., З. и Б., като между тях се разкриват устойчиви сходства,
позволяващи извода, че споделеното от Ц. отговаря на действителността. Всеки от
четиримата свидетели акцентира върху елементите на обстановката на престъплението, като
независимо един от друг проследяват телодвиженията на подсъдимия, в унисон помежду си
и с твърденията на частния обвинител. Убедителни са в твърденията си, че С. е
жестикулирал в близост до свид. Ц., съчетавайки тази си деятелност с вербализирана заплаха
за живота й, като си припомнят и изречените към частния обвинител от него фрази. В
синхрон помежду си четиримата споделят собствената си спонтА. реакция на
наблюдаваното агресивно поведение на подсъдимия, още повече когато впоследствие то се е
насочило и към част от тях. Категорични са, че с тези свои прояви подсъдимият е прекъснал,
макар и временно, изпълнението на описа, изразявайки и явното си намерение протичащата
процедура да бъде окончателно осуетена, доколкото поведението си е преустановил едва
14
когато е разбрал за поредния измежду няколкото сигнали до органите на МВР. Акцентират и
върху разпознатите от тях признаци на уплаха у пострадалата, откриващи се в разказте им
като „притеснена, за да предизвика усещането, че има необходимостта от полицейска
защита“ (свид. З.), „човек се стяга“, „пребледня“ (свид. Б.). Тези факти сочат, не само че
заплахата е можела да бъде възприета като реална от своя адресат, но и че като такава я е
формулирал и самият деец. Последователни са свидетелите и относно заеманата от
пострадалата длъжност към датата на деянието, изпълняваните от нея задължения в
апартамента – място на деянието и конкретно извършваната дейност по провеждане на
описа на недвижимо имущество, което да бъде изнесено на публична продан. Тези
обстоятелства, доколкото са поставени в унисон с фактите, изводими от приложените по
делото книжа, свързани с образуваното изпълнително дело, възложено на частния съдебен
изпълнител, а дори и показанията на свид. Т. С., утвърждават убеждението относно
наличието на изискуемото качество на пострадалата и реализираните от нея служебни
действия, за осуетяването на които е отправена именно към нея заплаха.
Не се открива непоследователност в процесуалното поведение на свидетелите,
отдадена на личен подтекст и солидарност към частната обвинителка. Този извод не се
накърнява и от факта на констатирани частични противоречия и забрава между заявеното от
тях пред съда и пред разследващия орган относно посланието на вербализираната агресия на
подсъдимия, отстранени по реда на чл.281, ал.4 и ал. 5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Последните
не се отчитат от решаващия орган като непреодолими, доколкото при избора си кои
изявления да кредитира той разполага с позицията да се позове и върху други, независими
доказателствени източници, даващи обзор върху обстановката на местопрестъплението и
действията на лицата, замесени в развилата се спорна ситуация. Премерено от тази гледна
точка, съдът се доверява и на изявленията от досъдебната фаза на свидетелите, допълващи
депозираните в непосредствен разпит в съдебното следствие, доколкото твърденията,
съдържащи се в тях, за особеностите на поведението на С. разкриват пълен синхрон със
споделеното в тази насока от свидетел Ц.. Същевременно, всеки от тях е категоричен, че
дори в репликите на подсъдимия, адресирани към частния съдебен изпълнител, отчетливо се
е налагала заплахата със саморазправа, подчинена на желанието да бъдат осуетени
изпълнителните действия. В този смисъл и вметнатото от свид. Б., свид. Г. и свид. С., че в
думите на С. клетвите и заплахите към Ц. са намерили своеобразно съчетание, не ползва
отрицанието на действителното послание на думите като форма на заплаха. Това е така,
доколкото въпрос на моментна оценка на фактите в ситуация на силен стрес за тези
свидетели се явява повече конкретика. Тази условност, самостоятелно, не е в състояние да
компрометира достоверността на разказа на пострадалата, предвид това, че идентификация
на действията на подсъдимия е постигната категорично най- малкото посредством
изричното му изобличаване и чрез заключението на изготвената аудиотехническа експертиза
(протокол №286-Ф/28.09.2018 г.), в която на хартиен носител са извлечени конкретно
ползваните словоформи от него и контекста, в който те са изречени, позволяващо обективно
възприемане на техния смислов заряд. Цялостното поведение и погледът, съсредоточен
единствено върху пострадалата, са указали насочеността на поведението на подсъдимия
изцяло към нейната личност и очевидно към повлияване върху нейните психологически
процеси в преследване на своите намерения да възпре извършването на нейните задължения.
Подробни в разказите си са очевидците и за състоянието на подсъдимия, определяйки го
като „изнервен“, „агресивен“, „арогантен“, което с оглед останалите параметри на неговото
проявление, напълно резонно е давало основание не само на частния обвинител, но и на
всички присъстващи в жилището да повярват, че заплахата ще се реализира, ако Ц.
продължи изпълнението на своите действия спрямо имуществото на дружесството му.
Що се отнася до забравените или стоящите в противовес на заявеното пред съда
пасажи от показанията на четиримата свидетели от досъдебната фаза, съдържащото се в тях
отрицание на факта на инкриминираното поведение на С. да е провокирало персонално у
15
тях негативни усещания, последното добре се обяснява с факта, че инцидентът като повод и
насоченост не засяга пряко тяхната личност, а тази на частния обвинител. Запитани относно
идентичността на прочетеното и действителността, те споделиха, че описаното в по-
ранните им изявления следва да се възприеме като отговарящо на реалността, с оглед
изминалото значително време. Ангажираните причини са приемливи и житейски правдиви.
Показанията от досъдебната фаза следва да се кредитират с доверие не само поради факта,
че са депозирани в предходен момент, когато споменът за обсъдените подробности е бил по-
ясен, но и съобразявайки разкриващото се съответствие със споделеното в тази насока от
свидетелите с фактите, установими от събраните други гласни и писмени доказателствени
източници. Още повече че от значение са не предизвиканите у околните психични
възприятия, а тези на конкретната жертва на нападение, които в случая не се поставят под
съмнение предвид неколкократно подадените сигнали до спешен център 112. Точният
смисъл на изреченото от подсъдимия се доказва преди всичко от показанията на свид. Ц.,
като е логично именно тя, като непосредствено засегната, да запомни най-добре конкретните
думи на извършителя.
При цялостната служебна проверка и аналитично обсъждане на разказите на
пострадалия и свидетелите Ц., С., Г., Б. и З. не се констатират сериозни амплитуди досежно
меродавните за предмета на доказване факти. Показанията им търпят надлежна проверка
чрез съпоставката помежду им, като резултатът не указва съществени противоречия и
изключващи действителността на споделените факти алогизми. Отношенията на колегиална
близост са само един от компонентите от портрета на всеки от тях, който, наред с
интелектуални възможности, уменията им за точно възпроизвеждане на фактите и
поведенческите им нагласи, е поставен във фокуса на вниманието на настоящия ръководно-
решаващия орган при използване на утвърдените в съдебната практика емпирични техники
за проверка на получените със свидетелски показания факти и тяхното проявление. Тази
връзка обаче не следва да се абсолютизира и да се разглежда априорно като пречка да бъде
оценена като достоверна предадената информация. Индивидуалните когнитивни особености
на всеки от заявилите себе си очевидци на извършеното деяние съответстват на уменията
им за точно възпроизвеждане на фактите и са способствали споменът за събитията да бъде
съхранен в максимално автентичен вид. Предвид изложените по- горе аргументи съдебният
състав прецени, че обсъдените дотук като релевантни към предмета на доказване показания
съдържат онази пряка информация за процесното деяние, респ. за обстоятелствата
съпътстващи, предхождащи и следващи го, годна да ги конституира като основни източници
на факти, върху които съдът гради изводите си по същество. Тези изявления притежават
качествени характеристики, за да дадат нужното за наказателния процес достоверно,
обективно и точно знание за събитията, при което е извършено деянието и неговия автор.
Като подкрепящи сведенията на частния обвинител за развоя на процесните събития
и понесените от тях негативи, съдът разчита показанията на свид. Т, приобщени към
материалите по делото по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК. Относно хронологията на
посегателството от подс. С. спрямо частния обвинител свидетелските показания на
посоченото лице представляват до голяма степен косвени доказателства. Заявеното от него
обаче следва да се кредитира, тъй като се намира в пълна корелация с преките доказателства,
изводими от разказите на лицата – очевидци. Макар запечатал в спомените само кратък
отрязък от обстановката, свидетелят убедително застъпва твърдението, че е чул словесен
конфликт между подсъдимия и ЧСИ, характеризиран като „тупурдия“, като допълва и
възприети псувни, макар да не е в състояние да адресира автора на същите. Подчертава
обаче, че ясно е разчел в поведението на С. неудовлетворението от извършвания опис, както
и „агресията“ към пострадалата, ведно с възприятията му за стремежа на подсъдимия да
„пречи“ на действията, което кореспондира с показанията на свид. Ц. и нейните колеги. В
случая няма основание да се подлага под съмнение достоверността на поднесената
информация не само с оглед личността на разпитвания, но и предвид съдържанието на
16
неговия разказ, което не страда от алогизми. С оглед констатираните сходства с други
елементи от доказателствената съвкупност, тази съдебна инстанция подхожда с доверие към
показанията на свид. Т, като ги намира за обективно и добросъвестно изнесени.
Част от обосновката на обвинителната теза се заема от приетото по делото
заключение на съдебно- психиатричната експертиза на свид. Ц.. В нея вещото лице е
мотивирало извод за отсъствие на реално провокиран у пострадалата към датата на деянието
основателен страх за живота, съпътстван от дезадаптивно поведение и дезорганизация на
психичния живот. В заключението не е отразена констатирана склонност на
освидетелстваното лице към преувеличение на преживяванията, изключена е симулацията.
Така констатираното чрез прилагане на научни методи състояние на психиката, изключващо
възбудена интензивна тревожност обаче, не ползва, според този съд, защитната теза. В
правната доктрина и в практиката на върховната съдебна инстанция константно е застъпено
становището, че реалността на отправените заплахи се преценява спрямо обстановката, в
която те са обективирани и вероятността от възможното и бързо пристъпване към
съответното поведение или постигането на очертания резултат, недвусмислено предполагащ
противоправно посегателство. В този смисъл, реакциите на техните адресати - проявление
на защитно поведение, данни за преживян стрес и тревожност, респ. нарушено пълноценно
социално функциониране, се разглеждат единствено като вторичен и поради това
незадължителен белег. Така застъпеното разбиране се позовава и на езиковото тълкуване на
определението на заплахата, дадено в текста на чл.198, ал.2 от НК, което извежда на преден
план действителното послание на изразните средства, почерпено изключително от
поведението на техния автор и обстоятелствата, при които ги изрича, което именно
допринася за оценката на тяхното звучене. Дали страхът, уплахата или пробуденият
психичен дискомфорт – понятия, които съпоставени едно с друго се определят като
фразеологични синоними, са „основателни“, е правен въпрос, отговор на който следва да
бъде даден от съответния ръководно - решаващ орган въз основа на анализа на формираната
по делото доказателствена съвкупност. Недопустимо е прехвърлянето на тази отговорност
върху привлечените за участие в процеса вещи лица, чиято задача не е да извършват оценка
на материалите, а да предоставят становище относно категории, изискващи научен подход и
методика, без да прекрачват границите на своята компетентност.
В конкретния случай, съдебният психиатър е отговорил коректно на формулираните
към него задачи, свързани с психологическия статус на свид. Ц., личностовата й
конституция, интелектуалното й развитие и способността й да реагира на външни
дразнения. Споделил е, в рамките на своята научна област, отсъствието на данни за прикрит
или ясно изявен посттравматичен синдром, който логически да се свързва с преживяното и
инкриминирано по делото деяние. Отклонил се е обаче от своята компетентност, като се е
произнесъл по въпроса за наличието или не на „основателност“ на страха, доколкото, както
се каза, така очертаната категория е правна, извлича се от субектите в процеса посредством
анализ на целокупния доказателствен материал и не следва да се изяснява посредством
експертизи. Безспорно, емоциите са психологическа категория, която се определя по
предварително заложени критерии в рамките на научно изследване. Установяването или
изключването на конкретното психично състояние у пострадалата към датата на деянието,
респ. след нея и към момента на изследването, обаче не е достатъчно, за да се приеме
еднозначно наличието или липсата на възприета като реална (т.е. „основателна“) заплаха. В
последния абзац от своето заключение вещото лице изрично е вписало, че не отрича, че Ц. е
изпитала психичен дискомфорт, т.е. чувство на страх, макар и недотам интензивно,
вследствие на отправените заплахи. Именно тази констатация се явява не само
потвърждение за правдивостта в представената от пострадалата фактология, но и
свидетелства ясно, че заплахата е била реална в съзнанието на частния съдебен изпълнител,
независимо че той е съхранил своето самообладание. Законът не изисква пострадалият да се
е изплашил до степен психиката му да бъде парализирана (Решение № 477/88 ВС), а
17
единствено да е осмислил думите като възможно осъществимо намерение. Положителен
извод, каза се и по- горе, в тази насока се черпи от разказите на свидетелите, съчетани с
изследваните по делото звукозаписи, свидетелстващи за настойчивостта в поведението на
подсъдимия, неговото състояние, конкретната обстановка и интензивността на търсеното от
частния обвинител съдействие от органите на МВР. В духа на изложените дотук
разсъждения, съдът кредитира заключението на психиатричната експертиза в онези му
части, които засягат изследването на личностовите особености на свид. Ц., включително
неотреченото наличие на провокирани негативни преживявания у нея от поведението на
подсъдимия, но отказва да ползва становището в частта, в която се обсъжда липса на
„основателност“ на страха, пробуден у пострадалата от заплахите, изречени към нея.
Фактът на отправени от подсъдимия заплахи към частната обвинителка с цел да
осуети изпълнението на задълженията й, не се опровергава от свидетеля Ю. Б., който дори и
след прочита на показанията му от досъдебната фаза, споделя, че не е присъствал постоянно
в близост до подсъдимия и частния съдебен изпълнител. Именно от тази позиция той отрича
слухови възприятия относно възникнал между подсъдимия и пострадалата словесен
конфликт, като прави впечатление, че за този етап от хронологията на събитията свидетелят
борави изключително с предположения. Така разчетеното съдържание на неговите
показания възпрепятства възможността за тяхното кредитиране, тъй като те не отразяват
сведения за факти, възприети непосредствено от свидетеля и поддаващи се на анализ.
Показанията на свидетелите Й. и Т. също не ползват защитната теза, доколкото са
лишени от конкретика и информативност. В тях се открива единствено липсата на познание
за събитията, обусловили хода на делото, обяснено с отсъствието на спомен за посещение на
адреса в гр. София, ж.к.“Южен парк“ и препратки към докладни записки, ползването на
които книжа в процеса е недопустимо. С оглед констатираните съдържателни недостатъци
така обсъдените гласни доказателствени средства следва да бъдат изключени от
формираната съвкупност, върху която съдът обосновава своята теза.
Достоверността на показанията на пострадалата и останалите свидетели се допълва от
заключенията на приетите по делото аудиотехнически експертизи (протоколи с №286-
Ф/28.09.2018 г., л.86-91, том 1 от ДП и №226/2021 г. от 29.03.2021 г. –л.49-50, том 2 от ДП), в
рамките на които са възпроизведени и проверени за автентичност записите на подадените от
свид. Ц. и свид. Г. в деня на процесните събития сигнали за реализирано срещу пострадалата
противоправно поведение, предоставени от Дирекция „Национална система 112”, както и
записът на протеклия между частния съдебен изпълнител, неговите колеги и С. спор на
17.11.2017 г., снет от личния мобилен телефон на свид. С.. Категорично в мнението си са
вещите лица, че така приобщените веществени доказателства не са манипулирани. В
съдържанието на разговора между подсъдимия и Ц. се разграничава ясно моментът на
изричане на заплахата към нея и обстоятелствата, съпътстващия я, свидетелстващи и за
преследваната от дееца цел. Предоставя се и възможност за възприемане на
непосредствената й формулировка и обективното послание. Пресъздаденото в протокола
съдържание на записите от Спешен телефон 112, от своя страна, онагледява първите
споделени пред трети лица възприятия за преживяната от пострадалата психическа принуда,
които разкриват пълната си идентичност с поддържаната от нея и останалите свидетели
версия за проявлението и резултата от инкриминираното престъпно посегателство,
извършено от подсъдимия. Доколкото приема, че обсъдените две фоноскопски експертизи
удовлетворяват изискванията на процесуалния закон, съдът ги кредитира като част от
доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по същество.
Не опровергават изведената от съда фактология и показанията на свидетел Т. С.. От
устните й изявления се придобива впечатление, че тя не е очевидец на описаните в
обвинителния акт събития и отношенията между С. и частния обвинител, а е узнала
обобщена информация за тях изключително от разказа на своя съпруг. Това обстоятелство,
18
наред с близката й връзка с привлеченото към отговорност лице, поставя показанията й в
категорията на деривативните доказателствени източници, чийто коментар следва да бъде
извършен с внимание особено когато няма основание да се обсъжда съдържателна
непълнота или компрометираност на показанията на пострадалата. Съдът прочита с доверие
предложените от свид. С. сведения относно финансовото състояние на управляваното от нея
дружество „ХХХХ“ООД, водените от същото граждански и търговски дела, ведно с
образуваното срещу него изпълнително дело с водещ ЧСИ Ц., доколкото те са поставени в
синхрон с показанията на другите свидетели, дори с обясненията на подсъдиия, както и с
приетите в хода на съдебното следствие множество документи. Настояването й обаче, че
задълженията на частния обвинител към 17.11.2017 г. са били изпълнявани в разрез със
закона, основно поради насочването на принудително изпълнение върху имот, който не е
бил част от имуществото на длъжника, не се възприема като достоверно, доколкото то е
поставено в конфликт със свидетелските показания и подредените към делото множество
книжа, включително съдебни решения, уведомления и други документи, видно от които
твърдените пред този съд пороци не съществуват. Следва да се акцентира, че подобни
възражения са били предявявани и пред други съдебни инстанции, но са окончателно
отхвърлени, със съдебни актове, чиято задължителна материална сила този съд, на
основание чл. 297 ГПК, е длъжен да зачете. Още повече когато в хода на следствието не са
събрани правнорелевантни към основния предмет на делото факти, налагащи различен
анализ на доказателствената съвкупност, което вече е суверено правомощие на настоящата
съдебна инстанция. Що се отнася до конкретното поведение на подсъдимия, проявено на
17.11.2017 г., за него разпитваната предлага единствено лаконичен преразказ на споделеното
от своя съпруг, поради което е поставено в зависимост от верифицирането на неговите
обяснения. Доколкото обаче последните са опровергавани от доказателствения материал, то
тези пасажи от изявленията на С. съдът отказва да постави в основата на своите изводи по
съществото на настоящия казус.
На последно, но не и по значимост място се подлагат на анализ дадените в съдебното
следствие обяснения от подсъдимия, при отитане на двойнствената им природа на средство
за защита и източник на доказателства. В тях С. споделя опростена, но напълно
припокриваща се с разказа на своята съпруга фактология. В нея не отрича посещението си в
жилището, предмет на опис в рамките на изпълнителното дело, както и отправеното към
заварените там представители на различни институции, сред които и частния обвинител,
изискване да преустановят действията си. Споделя и факта на задълбочавалата се към 2017 г.
финансова криза в общия бизнес с неговата съпруга. В тази си част неговите обяснения
обладават характеристиките на доказателствено средство и доколкото разкриват корелация с
другите материали по делото, следва да се възприемат като обективно отражение на
събитията.
Твърдението на С., че не е пристъпвал под никаква форма към вербална агресия
спрямо пострадалата обаче е напълно опровергано от формираната устойчива съвкупност от
гласни и писмени доказателствени източници, съдържащи се показанията на М. Ц.,
свидетелите Г., С., Б., З. и Т, както и приетите по делото експертизи. Прави впечатление, че
в обясненията си подсъдимият поставя основен акцент върху спорните въпроси, които е
направил опит да постави на обсъждане, възникнали между него и заварените на място лица,
по повод собствеността на „ХХХХ“ООД, включително упреците към ЧСИ, че е превишила
своите правомощия, но остава дистантен към личното си отношение спрямо пострадалата.
Твърди, че е разговарял с Ц. без заплахи или намерение за отправяне на такива с цел
принуждаването й към желано от него бездействие. Така предложен, разказът му обаче не
може да се противопостави на показанията на пострадалата, допълнени и подкрепени от
другите преки очевидци на събитията, както и извлечените на хартиен носител в рамките на
аудиотехническите експертизи файлове, които са в достатъчна степен хронологично
подредени, детайлизирани и непротиворечиви, така че да указват еднозначен извод за
19
мисловното съдържание, въплътено в неговите думи и целта, с която са изречени.
Обсъдените по- горе пропуски в обясненията на подсъдимия налагат впечатление на
избирателност при поднасянето на фактите и стремеж част от тях да се игнорират.
Откриващата се формалност в изявленията на подсъдимия и стремежът да се
изключат моменти от инцидента на 17.11.2017 г., както и опитите му да представи свид. Ц. в
негативна светлина, като подвластна на нерегламентирани цели, не могат да бъдат уважени
и споделени като налагащи трактовка на събраните до момента факти, изключващи
съществуването или оправдаващи действията му спрямо частния обвинител. В този смисъл и
настоящата съдебна инстанция се позовава върху обясненията на С. само в онези им части,
разкриващи корелация с останалия доказателствен материал, но отказва да ги ползва за
изясняване обстоятелствата, свързани с проявлението на престъпното посегателство и
тяхното авторство.
От приложената справка за съдимост съдът извежда данни относно липсата на
обремененост на съдебното минало на подс. С., които следва да бъдат отчетени при
индивидуализацията на неговата отговорност. В идентичен аспект се подлагат на обсъждане
и подредените още в досъдебната фаза характеристични справки от различни лица за
подсъдимия, осветляващи проявите му в обществото, социалния му статус и впечатлението,
което създава у околните.
Събраните по делото писмени доказателства - договори, съдебни решения, молби,
схеми, обяснителни записки, протоколи и постановления за различни действия и мерки,
предприети в хода на образуваното изпълнително дело под №2017ХХХХ0400908, съдът
цени, тъй като същите служат при очертаване на част фактологията по делото. Те пряко
разкриват отношение към изясняване на служебната ангажираност на частния обвинител
към инкриминирата по делото дата и нейния предметен обхват, част от отношенията, в
които е встъпвало „ХХХХ“ООД по повод свои необслужени задължения, реда за
придобиване на отделни активи в неговото имущество и тяхното отчуждаване и прочие.
Съдът не открива пороци във формата на така събраните по делото документи, приети по
инициатива, както на частния обвинител, така и на подсъдимия, които да пораждат
съмнения относно техния произход и мотивите за ангажирането им в процеса. Впрочем,
противно на твърденията на свид. С., че не е била уведомена надлежно за насрочения на
17.11.2017 г. опис и назаконосъобразността на предприетите в отсъствието й действия, се
явява съдържанието на представения протокол от извършения такъв и мотивите, с които е
прието, че провеждането му не противоречи на закона, споделени очевидно и от съдебните
инстанции, произнасяли се по различни жалби, насочени срещу съдебния изпълнител по
този повод. Този факт ведно със свидетелските показания, от които се установяват и
обстоятелствата, при които е била изпълнена тази дейност от ЧСИ, указва неоснователност
на възражението за правомерна реакция в поведението на подсъдимия срещу присъствието
и предприетия от нея опис на имущество, което изключвало умисъла му. Що се отнася до
изготвения протокол от извършен опис, той не само удостоверява факта на извършеното
действие, но и обстоятелствата, възпрепятствали своевременното му приключване, респ.
свързани с поведението на подсъдимия. Другите изготвени в хода на изпълнителното
производство документи – протоколи и постановления, свидетелстват за хода на
изпълнителното дело. Сред тях следва да се цени и този от въвода във владение на новия
собственик, в който отново е отразено поведението на подсъдимия, изложено агресивно,
подкрепящо твърденията за нееднократност на неговите прояви на свид. Ц. и утвърждаващи
облика на тяхната насоченост.
В резюме първоинстанционният съдебен състав приема, че приобщените към делото
писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, разграничени като
ползващи се с доверието на решаващия орган, позволяват да се направи категоричен извод за
осъществена от подсъдимия С. принуда спрямо частен съдебен изпълнител, реализирана
20
посредством заплаха, с цел да се осуети изпълнение на възложените му по закон
задължения, реализирана срещу частния обвинител Ц..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически обстоятелства се налага следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият В. Д. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.269, ал.1 от НК.
От обективна страна - на 17.11.2017 г., в гр. София, местност местност „жилищна
група Южен парк“, ХХХХ, употребил заплашване по отношение на М. К. Ц. - частен
съдебен изпълнител, peг. №ХХХХ, с район на действие гр. София, като й заявил „Няма да
вървиш. Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва“ с цел да принуди М.
К. Ц. - частен съдебен изпълнител, per. №ХХХХ, с район на действие гр. София, да пропусне
нещо по служба, а именно - по изпълнително дело №2017ХХХХ0400908, да не извърши
опис на имота, находящ се в гр. София, ХХХХ, на основание чл.483 и чл.484 ГПК и да не
извърши последваща проддан на имота, нахощящ се в гр. София, ХХХХ, по реда на чл.485-
501 ГПК.
Безспорно установени по делото са фактът на противоправното деяние, физическата
страна на което се изразява в съответното поведение на подсъдимия, неговите времеви и
пространствени параметри, индивидуализацията на предмета на престъплението, на
засегнатите лица и причинените вредни последици, за което сведения се извличат от
разпитите на свидетелите Ц., Г., С., Б., З. и частично Т. Тези показания корелират с
приобщените писмени материали, изготвените за нуждите на производството
аудиотехнически и отчасти съдебно - психиатрична експертизи, веществените доказателства
– оптични носители с аудиозаписи и множество книжа.
В нормата на чл. 269, ал. 1 НК е дадена правната регламентация на специална
хипотеза на принуда спрямо орган на власт или представител на обществеността.
Непосредствен обект на защита се явяват обществените отношения, свързани с управлението
и осъществяването на дейността на държавните органи във всички направления на
държавния апарат. С цитирания нормативен текст е предвидена отговорност за всяко
наказателноотговорно лице, което употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на
властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен
съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията
му. Поставено е изискване за особено качество на пострадалия, върху когото се осъществява
принудата и наличие на допълнителен елемент от субективната страна на деянието, а
именно преследваната от дееца цел, чийто предметен обхват е ограничен и разкрива
специфики.
В конкретния случай отговорността е ангажирана по предложение второ на чл. 269,
ал. 1 НК, а именно, за това, че деецът е употребил заплашване с цел да принуди орган на
властта да пропусне нещо по служба. Обвинението е очертано в обвинителния акт с
параметри, указващи употреба на заплахи, като форма на изпълнително деяние, спрямо
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) – свидетеля и частен обвинител М. Ц., отправени с думите
„Няма да вървиш! Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.”, с цел да
я принуди да пропусне нещо по служба като ЧСИ, а именно – произтичащите й от
разпоредбите на чл.483 и чл.484 ГПК и чл.485-501 ГПК последователно следващи се
правомощия - да извърши опис на имот и последващата му публична продан, в рамките на
образуваното и възложено й изпълнително дело.
Съдът открива устойчива доказателствена основа за извод относно наличието на
един от обективните белези от състава на престъплението - изискуемото особено качество на
лицето, спрямо което е упражнено въздействие - „частен съдебен изпълнител“. Тази част от
21
фактологията намира подкрепа в приобщените писмени доказателства - множество заверени
копия на книжа от търговски, граждански дела и от изпълнително дело №2017ХХХХ040908
и в събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г., С., Б., З., Т
и С., както и обясненията на подсъдимия.
Съобразно предпоставения от фактическото описание в обвинителния акт предмет на
доказване, по делото бе установен убедително и следващият обективен признак на
престъплението- неговото изпълнително деяние, реализирано чрез употреба на заплаха като
форма на психическо въздействие върху пострадалата, с която деецът е преследвал
моделиране на поведението на частния обвинител, така че последният да пропусне
изпълнение на служебните си задължения.
Доказателствената съвкупност по делото предлага устойчива основа за извод, че се
разкрива обективната съставомерност на репликите, отправени от подсъдимия към свид. Ц.
към момент, в който тя е следвало да изпълни своите служебни ангажименти по опис и
последваща публична продан на ипотекиран имот, собственост на „ХХХХ“ООД.
Използваните словоформи пряко кореспондират с дефиницията на заплахата, уредена в
чл.198, ал.2 от НК, която намира приложение за очертаване пределите на понятието и в
текста на чл.269, ал.1 от НК. При тълкуването на този правен термин доктрината и
съдебната практика възприемат еднозначно, че в предметния му обхват попада съзнателното,
целенасочено обективиране на думи, изрази или невербални послания, посредством които се
засяга свободното протичане на психичните процеси на лицето - адресат, като се създава
усещане за вероятност от тяхната непосредствената реализация. Последното обичайно
провокира негативно емоционално състояние. Не е поставено обаче изискване като ефект от
тях психиката на пострадалия да е била парализирана (Решение №477/88 г. Върховен съд), за
да се възприеме заплахата като реална. Достатъчно е изразните средства да илюстрират
познаваеми процеси и явления, които под контрола на заплашващия биха могли да доведат
до отрицателен негативен резултат.
Установява се от възприетия с доверие доказателствен материал, че на
инкриминираната по делото дата - 17.11.2017 г., подсъдимият е проявил вербална агресия,
насочена към частния обвинител. Семантичното послание на изразните средства: „Няма да
вървиш! Ти просто си загинала, ако ми продадеш имота. Ти си мъртва.”, е годно да окаже
негативно въздействие върху волята на лицето, идентифицирано като адресат на репликите.
Правилно тяхното съдържание е разчетено от държавното обвинение като „заплаха“,
доколкото то се свързва със заявка непосредствено да бъдат предприети противоправни
действия, насочени към личността на пострадалата. Конкретните словоформи,
недвусмислени по своето послание, изречени с подчертаващ значението на думите тон,
тълкувани в контекста на създалата се ситуация и проявената в нея настойчивост на
подсъдимия, са достатъчни, за да обосноват съставомерност на поведението на
привлеченото към отговорност лице по посочения от държавното обвинение текст на
престъпление. Спазено е изискването за яснота на изразеното намерение и постигането на
персонална индивидуализация на адресата, доколкото принудата, като част от структурата
на инкриминираното деяние, се реализира винаги спрямо конкретна личност. Репликите,
използвани от С., включват фрази, навеждащи на крайна физическа саморазправа или пряко
асоцииращи се с този възможен резултат. За подсилване на очаквания и възпроизведен ефект
от вербалната заплаха тя е била употребена като комбинация от множество, последователни
изречения, подчинени на една мисъл, обективирани на висок тон, при скъсена физическа
дистанция, придружени с подсказваща силния гняв жестикулация, всяко от които
изпращащо сходно послание за възможно, непосредствено скоро предстоящо посегателство
срещу физическия интегритет на Ц., с негативни последици за нейното здраве и живот, от
което именно са причинени негативни усещания на страх у нея. Дори буквалното тълкуване
на употребените изразни средства не позволява те да бъдат характеризирани само като
клетви или прокоби. Аргумент в подкрепа на този извод се черпи от показанията на всички
22
разпитани като свидетели очевидци по делото, проверени, подкрепени и допълнени от
другите писмените доказателства и доказателствени средства, които са категорични, че
фразите са изразявали заплашване и именно като такова те са били възприети от своя
адресат.
Изречените от С. думи безспорно са възприети от Ц. като предупреждение за
предстоящо физическо нападение, в случай че не преустанови действията в хода на
изпълнителното производство, към които е пристъпила и са предстояли. В употребената реч
ясно е формулиран резултатът, с който ще бъде засегната правната сфера на пострадалата.
Обстоятелството, че подсъдимият не е оповестил средствата, с които ще го постигне, респ.
дали лично или чрез привеждането на външни фактори ще стори това, е без значение.
Случаят не е оставял съмнение, че при довършването на започнатия от ЧСИ опис и
последващата публична продан спрямо имота на „ХХХХ“ООД, леталният изход за нея е
неизбежен. Така формулирана, мисълта очертава достатъчно ясно, че се визира резултат, до
който може да доведе само едно неправомерно поведение. Думите насочват към познаваеми
процеси и взаимна обвързаност между тях, поради което отсъстват всякакви предпоставки да
се изпитва съмнение за смисъла им, за тяхната насоченост и поради това да се възприема
като безадресно и несериозно поведението на подсъдимия. По изложените съображения,
репликите не могат да бъдат отнесени и към клетвите, обидите и прокобите, зад които не
стои по - далечно намерение. Изводът се налага предвид цялостната ситуация, в която е била
поставена свид. Ц. - подсъдимият е бил видимо разгневен, артикулирал е на висок и
съдържащ отчетлива ултимативна интонация тон, поведението му е било продължителни, с
него той обективно не е позволявал на частния съдебен изпълнител да извърши работата си,
доколкото последната е била спряна и е станал причина неколкократно да се търси помощ от
полицията. Впрочем, сходни по смисъл реплики са били изречени и срещу друг от
присъстващите длъжностни лица, чиято експресивност допълнително е подсилила
изпитвания от пострадалата дискомфорт и усещането за непосредствена, реална
застрашеност, независимо от обстоятелството, че тези факти не са били инкриминирани по
делото. Последното се е отразило ясно в поведението й, в което всички очевидци по делото
са разчели смут. Заплахата би могла да възбуди основателен страх тогава, когато цялостната
обстановка сочи на такова състояние на дееца, при което пораждането на решение за
извършване на посегателството се явява сигурно или вероятно. Не е необходимо
извършителят да е имал действително намерение да пристъпи към реализация на
оповестеното. Обстоятелството, че подсъдимият сам е преустановил поведението си и се е
оттеглил поради сезирането на оргаите на реда, не опровергава тези изводи, доколкото
присъствието му и реализираното в неговите рамки е било с достатъчен интензитет, за да
осъществи нарочно търсеното психично въздействие върху адресата на заплашването.
Престъпление по чл.269, ал.1 от НК е обективирано, по необходимост, с изразните средства
на езика, които в случая разкриват достатъчен интензитет на проявление. От значение се
явява тяхното непосредствено семантично послание и пряко възбудената от тях асоциация,
но винаги в конкретната ситуация и в широкия контекст на установените отношения между
автор и адресат на закана. Следва да се приеме, че поведението на подсъдимия е било
персонално адресирано към свид. М. Ц., а подборът на изразните средства (вербални) не
само не е съобразен с изискванията за общоприемливо общуване, но и проектира
категорична противоправна насоченост да се засегне съществено личността, нейната воля и
мислене, подчинено на по- далечна цел.
Ситуацията категорично се разграничава от обикновения словесен сблъсък. В случая
не се разгръща ползване на обичайна лексика в повтаряща се ситуация или инцидентен,
свръхемоционален, лишен от конкретна цел израз на неодобрение, които да са заявени и
съответно да могат да бъдат възприети като импулсивни и без сериозни намерения,
доколкото обстановката, в която е предприето поведението на С., изключва поставяне знак
на равенство. Важно е да се отбележи, че негативният облик на отношенията между
23
пострадалата и подсъдимия не се е изграждал в продължение на дълго време, така че
подобни прояви да се превърнат в рутина и да провокират различни възприятия за адресата
на заплашването.
В противовес на споделеното от защитата становище този съд приема, че
основателността на предизвиканото чувство на страх от така изреченото не е поставена под
съмнение. Цялостното поведение на С. способства извод за напълно възможна и конкретна
реализация на изразените намерения за посегателство върху личността на ЧСИ. Самата
пострадала признава за душевен дискомфорт в резултат на изречените заплахи, породили
осезателни асоциации за предстоящи негативни за нея последици, като описва дори
собствените си реакции, включващи и усещания за фаталност. Последното недвусмислено
указва на моментното стресово състояние, макар и ненамерило силно външно изражение,
подчертано от очевидците по делото и неотречено от съдебно- психиатричната експертиза.
В този смисъл реализираното заплашване обективно е било в състояние да създаде усещане
за непосредствена витална несигурност.
Не разколебава този извод и способността на свид. Ц. да овладее своите емоции,
доколкото възможността за възприемането на заплашването като сериозно се преценява към
момента на отправянето му и независимо от индивидуалните особености на човешката
психика да преодолява критични моменти. Както бе споменато и при обсъждане на
доказателствения материал, Обстоятелството, че от позиция на времето, ситуацията е била
отработена и не е засегнала съществено психичния мир на пострадалата (върху което се е
съсредоточило вещото лице в съдебно- психиатричната експертиза) единствено сочи на
психологическата способност на лицето да преодолее негативните емоции. То не
опровергава достоверността на първоначалните му възприятия за изпитан с основание страх,
доколкото именно те пораждат значението си за оценка на деятелността на подсъдимия и
преценката за нейната съставомерност като деяние по инкриминирания по делото текст.
Доколкото основателният страх е правна категория, тя не подлежи на изясняване с
инструментариума на съдебната психиатрия, поради което и в тази си част, както бе
маркирано и по- горе психиатричната експертиза не е задължителна за съда. В тази връзка
следва да се спомене, че законодателят не е поставил изискване лицето да изпаднало в
крайна социална изолация или в състояние на ступор, а само да съществува основание, че
заплашването звучи реалистично, би могло да бъде осъществено – обстоятелства,
подлежащи на преценка към времето на извършване на деянието и според индивидуалните
особености на всеки пострадал, а не след минаването на определено време. За
съставомерността на престъпленията, включващи в своя механизъм „заплашване“, не е
необходимо деецът да има предварително оформено решение да изпълни своята закана, нито
обективна възможност да действа в осъществяване на взетото решение. Достатъчно е да е
манифестирал готовност да го предприеме активност, чието естество е годно да събуди
страх и която се извежда от конкретиката на ситуацията, а тя в случая присъства.
В конкретния случай се разкрива и корелативно необходимата субективна страна на
престъплението, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. Деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. В интелектуален аспект
подсъдимият е предвиждал извършването употребата на принудата под формата на
заплашване с непосредствено предстоящо посегателство посегателство против личността на
частния обвинител, приведена като способ за постигане на по- далечната си цел, а именно
възпрепятстване изпълнението на задълженията на ЧСИ. Имал е възприятни представи, че
това поведение е възприето пряко от Ц, като реално и годно да възпроизведе основателен
страх за осъществяването на заявеното. Съзнавал е и че по този начин накърнява
обществените отношения, които гарантират реда на управление и възможността за
изпълнение на възложените от закона задължения на частния съдебен изпълнител. Във
волево отношение същият е целял този неблагоприятен резултат.
24
Следва да се постави акцент и върху особеността при субективната страна на
престъплението по чл.269, ал.1 от НК, изискуема като допълнителен неин признак и
свързана с наличие на съставомерна цел – деецът цели чрез принудата да въздейства върху
жертвата по начин, така че да я мотивира да извърши или да пропусне да извърши нещо по
служба. Константни положения в доктрината и съдебната практика са, че умисълът и
непредпазливостта като форма на вина, необходими за престъпността на общественопасното
деяние не изчерпват всички негови психични моменти, в обсега на които са мотивите
/подбудите/, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на
решението за извършване на престъплението, спокойното или възбудено състояние, при
което то е взето или се изпълнява, и други. Наказателноправното значение на тези
допълнителни субективни, невключени във вината психични елементи на престъпното
деяние е определено от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни
признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента
на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при
диференциране на наказателната отговорност. В конкретния казус релевантно за правната
квалификация на престъпното деяние е предвидената специална цел, наличието на която
убедително бе установена по делото и която е била обективирана чрез реализацията й.
Държавното обвинение твърди, че С. е целял да възпрепятства извършването на опис на
ипотекираното имущество и неговото последващо излагане на публична продан в рамките
на образуваното изпълнително дело, респ. да накара частния съдебен изпълнител да
пропусне изпълнението на свои задължения, произтичащи от императивните разпоредби на
ГПК. Така формулираната теза е доказателствено обезпечена. Описаната по- горе
фактическа обстановка показва, че появата на подсъдимия на мястото на извършваните
изпълнителни действия, отправените от него реплики конкретно към водещия частен
съдебен изпълнител, са били подчинени на желанието безусловно да се спре
продължаването на производството. На последното, впрочем, свидетелстват и
възпроизведените в протокола за извършения опис, а така и изведените на хартиен носител в
рамките на аудиотехническата експертиза (протокол №286-Ф/2018 г.) записи от телефона на
свид. С. на изречените от подсъдимия реплики, в които се открива ясно обособен пасаж, в
който тези намерения са изречени дословно. Към този момент действията на частния
съдебен изпълнител са били започнати и със своята намеса, отнемайки поне петнадесет
минути от времето на екипа, С., съобразно своите разбирания и правна култура, е целял
единствено тяхното осуетяване, което е била една напълно вероятна и възможна хипотеза.
С. е реализирал намесата си чрез думи, изразяващи неприкрита агресия и ясно послание,
формулирайки резултата, който ще последва в случай че действията бъдат довършени.
Постигането на последния действително не е обозначено с детайлно очертан причинно-
следствен процес от телодвижения, но с оглед цялостния контекст подобна детайлизация не
е и нужна, за да се прозре, отвъд формата на неговите слова, заплахата с непосредствено
посегателство срещу живота, чиято естествена последица е смъртта на човешкия индивид.
Това му поведение именно е било способ за постигане на по- далечната цел - подчинено на
стремежа обективно да осуети реализацията на служебните правомощия на частния съдебен
изпълнител. С оглед изчерпателност, следва да се сподели и разбирането на този състав, че
дори и да се приеме, противно на доказателствата по делото, че дейността на ЧСИ в
конкретния казус е разкривала пороци, то редът за противопоставянето на същите е
предписан от Гражданския процесуален кодекс и той не включва физическа или психическа
саморазправа с частния съдебен изпълнител.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 269, ал. 1 НК законодателят е предвидил санкция
„Лишаване от свобода“ без специален минимум в размер до 6 години.
Предвид обстоятелството, че съдебното производство е реализирано по
конвенционалния ред на Глава Двадесета от НПК, то индивидуализацията на наказателната
25
отговорност на подсъдимия следва да бъде извършена при условията на общата разпоредба
на чл. 54 НК. Този съдебен състав не констатира основания за приложение на разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. Установените по делото смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не формират необичайно множество, като никое от тях не носи и
белезите на изключителност, а същевременно липсват и данни за формиране на изискуемия
от закона кумулативен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Съдът не отчита като отегчаващо обстоятелство поддържаната в обясненията на С.
версия, с която той отрича факта на извършеното, доколкото последното се явява проекция
на правото му да реализира защита, каквато намери за адекватна, съобразно разкриващите се
по делото обстоятелства. Това разбиране следва и по аргумент от нормата на чл.115, ал.4 от
НПК, съгласно която обвиняемият има право да откаже да дава обяснения, респ. има право
да представя доказателства, в съответствие с възприетата от него защитна позиция.
Доколкото позоваването върху тези права, съобразно нормата на чл.103, ал.3 от НПК, не
следва да се тълкува в тежест на подсъдимото лице, то не следва да се отчита в негативен
аспект и предлагането на версия, която удовлетворява интересите на подсъдимия, но е
оборена от доказателствата като защитна такава.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. СРС съобрази като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, доколкото към датата
на деянието той е неосъждан. Последният факт не следва да бъде пренебрегван, тъй като с
оглед достигнатата от дееца възраст указва на способността му да контролира поведението
си в дългосрочен план и на инцидентност на проявата. Като смекчаващо обстоятелство
следва да се приеме и трудовата му ангажираност. В идентичен аспект следва да бъде
разглеждана и продължителността на провежданата срещу С. наказателна процедура в
период от повече от седем години от датата на инкриминираното деяние. Макар
констатираната забава да не разкрива белезите на изключителност, тя е фактор, който не
следва да бъде игнориран, доколкото повлиява върху ефективността на наказанието и
целите, преследвани с неговото налагане. Още повече че за нейното настъпване
подсъдимият не е допринесъл с поведението си.
Като отгечаващо вината обстоятелство следва да се третира фактът на проявената от
подсъдимото лице настойчивост с оглед постигането на противоправния резултат.
Установено е категорично, че проявата разкрива съчетание от множество реплики, изречени
с остър, висок тон, в обстановка на постоянно генерирано напрежение и демонстрация на
отсъстващо намерение на дееца да се оттегли от мястото на описа, докато не осуети
действията на ЧСИ, посредством които е произведено въздействието върху психиката на
пострадалата. Същевременно поведението е предприето пред трети лица, чието обективно
присъствие и обстоятелството, че те са успели да възприемат непосредствено вербалната
заплаха, не е повлияло демотивиращо подсъдимия в избора му на противообщественото и
запретено поведение.
При съвкупната преценка на наличните обуславящи отговорността обстоятелства
съгласно общата разпоредба на чл. 54 НК, настоящият съдебен състав намира, че следва да
определи наказанието над минималния и под предвидения от законодателя среден размер на
санкцията, обусловено от съотношението на констатираните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства и превеса на последните, а именно: 10 /десет/ месеца
„Лишаване от свобода“. При съображение, че наказанието не е необходимо да бъде
прекалено тежко, а е достатъчно подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за
справедливо определянето на този размер. Настоящият съдебен състав констатира, че наред
с базисните предпоставки по чл. 66 НК – /наложеното в процесния случай наказание е до 3
години „Лишаване от свобода“ и лицето не е осъждано на наказание „лишаване от свобода“
за престъпление от общ характер/, за реализацията на целите на наказанието, визирани в
26
разпоредбата на чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на осъдения, не се налага
подсъдимият С. да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Липсва необходимост
същият да бъде изолиран от естествената му социална среда в пенитенциарно заведение,
което ще представлява прекомерно използване на наказателна репресия, несъответна на
обществена опасност на престъплението и дееца. Същевременно не се събраха
доказателства, от които да се налага извод, че подсъдимият е личност с утвърден престъпен
динамичен стереотип и деформирано правосъзнание. Ето защо, изтърпяването на
наложеното наказание от 10 /десет/ месеца „Лишаване от свобода“ следва да бъде отложено
с минималния предвиден в закона изпитателен срок в размер на 3 години, който ще се
превърне в достатъчен контрамотив в съзнанието на С. за въздържане от общественоопасни
деяния занапред, предвид потенциалната опасност от неговото привеждане в ефективно
изпълнение. В контекста на изложените разсъждения следва да се отбележи, че прилагането
на института на чл. 66 НК не е задължително за съда, а представлява една потенциална
възможност, обусловена от конкретиката на всеки отделен случай, в частност от целите на
наказанието по чл. 36 НК. Последните обаче са диалектически свързани, т.е. определянето на
санкцията не може да доведе до пренебрегване на генералната превенция за сметка на
личната и обратно - същата не следва да се налага единствено като назидание спрямо
останалите членове на гражданското общество. Ето защо, според настоящия съдебен състав
балансът между законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат посредством
отлагане изпълнението на определеното наказание, което в достатъчна степен би
допринесло за превъзпитанието на дееца и би способствало за правилното формиране на
неговия мироглед. Съответно такова наказание напълно удовлетворява обществения интерес
да се създаде разбирането, че възмездието за извършеното е неизбежно. Тази санкция ще се
прояви като достатъчно предупреждение и към останалите членове на обществото да не
реализират противоправни деяния от този вид, като по този начин няма да бъде игнорирана
и генералната превенция, заложена като цел на наказанието в нормата на чл.36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Към материалите по делото са приобщени по надлежния процесуален ред следните
предмети, касаещи производството с характеристиките си на веществени доказателства – 4
/четири/ броя оптични дискове, приложени на л.20 и л.93, том I от досъдебното дело и л.44 и
л. 51, том II от досъдебното дело.
Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, се произнесе по
така описаните веществени доказателства, като намери, че същите следва да останат към
материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат
унищожени по реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.
Предвид изхода на делото, в тежест на подсъдимия са поставени извършените в
наказателното производство разноски в размер на 234,04 лева за изготвяне на експертизи на
досъдебната фаза, които следва да се преведат по сметка на СДВР и в размер на 234,04 лева
за разноски за вещи лица, сторени в съдебната фаза на производството, в размер на 430,00
лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на Софийски районен съд.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

27
Съобщи за изтекли лични данни