№ 56
гр. Благоевград, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Емилия Дончева
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500855 по описа за 2022 година
Производството по в.гр.д. 855/22 г. по описа на БлОС е образувано след
отмяна от ВКС на въззивно решение № 355/5.8.2021 г., по в. гр.д. 1221/2020 г.
на Окръжен съд-Благоевград и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивният съд. Предмет на въззивната проверка е
обжалваното от "Б.", ЕООД решение № 1140/08.07.2020 г. по гр.д. №
566/2019 г. на РС- С.
В жалбата се изтъкат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт, който се атакува.
Насрещната страна оспорва доводите в жалбата като несъстоятелни.
За да се произнесе БлОС взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, предявен от „С.М.“, ООД срещу
„Б.“, ЕООД за признаването, че е собственик на самостоятелен обект/имот,
който погрешно е заснет в кадастралната карта в площта на имот с
идентификатор 65334.300.3202.1.286, записан на ответника, с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Налице е твърдение за несъответствие по см.
на § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР, което е свързано със спор за право на собственост
върху обекта. Първоинстанционният съд е уважил иска.
ВКС в решението си, с което отменя решението на предходния състав
на въззивният съд, е посочил за установено, което се подкрепя от събраните
доказателства на следното:
Според договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в
1
Нотариален акт № 62, т. II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008г., въз основа
на който ищецът - „С.М.“ ООД се счита за собственик, „С.П.“ ЕООД му
продава, процесния обект, а именно: „Външно електрозахранване с кабели 20
kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2х800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с
магазини в УПИ VI -851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр.С., със застроена
площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с
масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно
напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек
трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на УПИ VI-851,
2849в, 2849г от кв.40 по плана на гр.С., с площ на целия имот от 4074.34 кв.м.
и при съседи на имота: УПИ I, УПИ III-2849а и 2849б и от две страни улици,
ведно с цялото оборудване на трасформаторния пост /състоящо се от уредба
20 kV, два трасформатора по 800кVа и уредба НН-два силови маслени
трасформатора тип ТМ-20/04 kV 800кVа група на свързване Din-5,
мощностни разединители тип КРУ SF 6 Италия или АББ за вход/изход и
охрана трафо, автоматични защитни прекъсвачи, захранване с кабели, изводи,
предпазители и заземителна инсталация/.
При изповядване на сделката, според отбелязването в нотариалния акт
продавачът - „С.П.“ ЕООД се е легитимирал за собственик на имота с
Нотариален акт № 62, том II, дело №246/2005г., като са отбелязани за
представени и разрешение за ползване СТ-12-375 от 25.4.2008 г. на ДНСК,
одобрен архитектурен проект № 52/4.3.2008 г. на гл. архитект на Община С.
и разрешение за строеж № 51/4.3.2008 г., който нотариален акт ВКС е
констатирал, че не е представен по делото.
С Нотариален акт за доброволна делба № 67/19.12.2008г., вписан в СВ
на 19.12.2008г. е извършена такава между „С.П.“ ЕООД, „С. П.“ ООД и
„С.М.“ ООД на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с
търговска част с административен адрес гр. С., ул. “Б., построена в южната
част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв. 40 по плана на гр. С., с площ на
целия имот от 4074.34 кв.м., а именно на: 1.Супермаркет „Е.“ с обща
застроена площ от 985.61 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ и блок“ В“
на жилищната сграда с търговска част; 2.Банков офис с площ 104.20 кв.м.,
находящ се на партер № 2 / кота -3.70 кв.м./; 3.Магазин за цветя с площ 9
кв.м., находящ се на партер № 2 / кота -3.70 кв.м./; 4.Магазин за промишлени
стоки с площ 12.69 кв.м., находящ се на партер № 2 / кота3.70 кв.м./, съгласно
която: „С. П.“ ООД и „С.М.“ ООД получават в общ дял и стават собственици
при следните права: 1/8 ид.ч. за „С. П.“ ООД и 7/8 ид.ч. за „С.М.“ ООД на
Супермаркет „Е.“; „С.М.“ ООД получава в дял и става собственик на Банков
офис; Магазин за цветя и Магазин за промишлени стоки; а „С.П.“ ЕООД се
отказва от имотите, предмет на договора и от парична равностойност на дела
си.
При сключване на доброволната делба са представени нот. акт №
62/2005 г., разрешение за строеж № 76/9.6.2005 г., разрешение за въвеждане в
експлоатация № 56 от 1.8.2008 г., разрешение за строеж № 18.94/19.8.2006 г.,
одобрен архитектурен проект № 208/19.8.2008 г. и одобрен архитектурен
проект № 131/4.12.2006 г., каквато констатация се съдържа в отменителното
2
решение на ВКС.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в
Нотариален акт № 12/14.08.2009г. „С.М.“ продава на съсобственика си „С.
П.“ ООД собствените си 7/8 ид.ч. от супермаркет „Е.“, с което „С. П.“ ООД
става изключителен негов собственик.
Установено е, според ВКС и че на 13.2.2012 г. „С. П.“ ЕООД апортира в
„Б.“, ЕООД недвижимите имоти построени в жилищната сграда с търговска
част с административен адрес гр. С., ул. “Б., която сграда е с идентификатор
65334.300.3202.1, а именно: 1.Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от
1007,30 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ и блок“ В“ на сградата, от
които първото ниво, находящо се в северозападната част на сутеренния етаж,
плоча на кота – 6,50, със застроена площ на първото ниво от 183,64 кв.м.,
ведно с 6,15 кв.м. общи части, а второ ниво, находящо се на партер № 2,
плоча на кота -3,70, с обща площ на второто ниво 823,66 кв.м., със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на сроеж,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286; 2.
Магазин за цветя с площ 9 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.288; 3.Магазин за промишлени стоки с площ
12.69 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
65334.300.3202.1.287
ВКС въз основа на така приетите за установени факти, за да отмени
решението на предходния състав на БлОС, е приел, че пи решаване на делото
не е отчетено обстоятелството, че както при сключване на договора за
покупко продажба от 15.7.2008 г. с нот. акт 62/2008 г., така и при
доброволната делба от 19.12.2008 г. е представен нотариален акт № 62 /2005
г., което според ВКС сочи, че правата на спорещите дружества имат общ
произход /евентуално чрез общ праводател или осъществило се в полза на
няколко лица общо оригинерно придобивно основание/, както и на наличие на
съсобственост върху УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв. 40 по плана на гр. С. -
сградата, построена в южната част на този имот е посочена като съсобствена
при сключването на договора за доброволна делба.
Затова ВКС е дал указания за представянето му от ищеца, както и на
други доказателства, с които разполага за преценка дали дружеството е
доказало по категоричен начин правото си на собственост.
Сочи ВКС, предвид експертното заключение, че действително
преустройствата са извършвани въз основа на два различни инвестиционни
проекта, респ. издадени на две различни разрешения за строеж, но акцентира,
че по делото липсват категорични данни чия собственост е била едноетажната
сграда, преустроена в трафопост и представлява ли е същата самостоятелен
обект преди извършване на преустройството.
ВКС приема за установено, че трафопостът представлява самостоятелен
обект на право на собственост и като такъв следва да бъде нанесен в
действащата кадастрална карта. Посочил е, че това правомощие е на
собственика, поради което ищецът следва да докаже собствеността си по
категоричен начин т.е. по пътя на пълното и пряко доказване.
3
В тази връзка ВКС е счел, че представянето на нотариалния акт №
62/2005 г. е било необходимо и с цел установяване точния обем от права ,
притежавани от праводателите съотв. „С.П.“, ЕООД и „С. П.“, ООД както
върху сградата, в която след преустройството е обособен супермаркет „Е.“,
така и върху едноетажната сграда, която е била преустроена в трафопост,
евентуално наличие на свързаност между двете сгради, както и
функционалното предназначение на едноетажната сграда преди
преустройството.
От представените от ищеза пред БлОС при повторното
разглеждане на делото от въззивната инстаниця, нотариални актове в
изпълнение на указанията на ВКС се установява, че праводателят на ищеца -
„С. П.“, ООД e изключителен собственик на имота, в който е изграден
трафопоста.
Това е видно от нотариален акт № 62/2005 г., с който „С.П.“, ЕООД на
основание чл. 483, ал. 1 от ГПК и писмени доказателства е признат за
собственик на основание покупко продажба и замяна на недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот VI-851, 2849в, 2849г от кв. 40 с площ на имота по
скица 4 074,34 кв.м. и от визирапите в него при издаването му нотариални
актове, представени също от ищеца по настоящото дело, с които се
установява съотв. че:
С НА № 22/2003 г., „С.П.“, ЕООД е закупила поземлен имот пл. № 851
в кв. 40.
С НА № 118/2004 г. - е закупила от УНО-60“, ЕООД 300/994 кв.м.
ид.ч.от УПИ с пл. № 2849г.
С НА № 63/2004 г. - закупува УПИ 2849в.
С нот. акт № 44/2005 г.- закупува 694 кв.м. ид.ч. от УПИ VI , отреден за
имоти пл. № 851 и № 2849в и №2849г.
С нотариален акт № 174/2004 г. за замяна „С.П.“, ЕООД придобива
собствеността на 23,81 кв.м. идеални части от ПИ пл. № 2849“б“, попадащ в
УПИ III, отреден за имоти с пл. № 2849“а „ и 2849“б“ в кв. 40.
Ето защо следва да се счете, че „С.П.“, ЕООД е изключителен
собственик на имота, поради което е собственик по приращение на основание
чл. 92 ЗСоб. и на всичко постороено в него. Според цитираната разпоредба
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Това „друго“ не се твърди от ответника,
като видно е, че трафопоста не фигурира измежду обектите, които
праводателите на страните по настоящото дело и ищеца са си поделили.
Възраженията на ответника за липса на идентичност на имотите в отделните
нотариални актове е несъстоятелно, като не се изтъква в какво според него се
изразява липсата на идентичност, предвид съвпадането на описанието на
имотите от отделните продажби с имота, за който е издаден нотариален акт
62/2005 г.
Ето защо РС като е приел, че е ищецът е собственик на процесния
имот и е уважил предявения иск е постановил законосъобразно решение.
4
Настоящият състав счита, че не следва да се произнася по възражението
за давност на ответника, тъй като указанията на ВКС в отменителното
решение, които са задължителни за настоящото произнасяне имат отношение
само досежно правото на собственост на праводателя на ищеца.
В случай, че не се сподели посоченото то настоящият състав, изразява
и следните съображения за неговата неоснователност. Според БлОС не се
установяват елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗСоб., а
именно факта на владение върху имота в продължение на 5 години.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическа
власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик като то
следва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. За
субективният елемент на владението – за намерението за своене - в чл. 69 от
ЗСоб. е закрепена презумпцията, според която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
Владението трябва да намери външна изява с предприемане на
конкретни действия. Насочеността на действията към сетивното им
възприемане от други, имат за цел да разкрие именно намерението за своене,
за да може собственика да се защити.
Ето защо и предвид сочената за такова фактическа власт – захранване на
сградата, собственост на ответника с ток, според БлОС тя не е достатъчно
явно владение, тъй предназначението на изградения трафопост е било именно
с тази цел, за която се е и ползвал. Следователно това захранване не е
достатъчен израз за намерението на ответника за владение, защото действията
на ЧЕЗ, служителите на който са имали ключ от трафопоста и които действия
са били възможни да се възприемат не сочат по несъмнен и категоричен
начин на осъществявано владение от дружеството, в чието имущество
трафопоста според дружеството ответник е апортиран от несобственик.
Владението не е явно. Явното упражняване на владението означава да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това с цел
защита. Ето защо възражението за придобиване на имота по давност е
несъстоятелно.
По изложените съображения решението на РС, с което е уважен
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва да
се потвърди. Установи се, че ищецът е собственик на процесния имот, което е
предпоставка за основателността на иска, при съобразяване, че като
самостоятелен обект, той неправилно е отразен в кадастралната карта в
границите на имот, собственост на ответника.
С оглед изхода на делото на въззиваемия се следват разноски в размер
на 300 лв., представляващи адвокатско възнагражедине
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
5
Потвърждава решение № 1140/08.07.2020 г. по гр.д. № 566/2019 г. на
РС- С..
Осъжда „Б.“, ЕООД, с ЕИК **** да заплати на „С.М.“, ООД, с ЕИК
**** сумата от 300 лв., представляваща разноски направени пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6