О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 01.11.2018г. ***
Старозагорски
районен съд Петнадесети граждански състав
В закрито заседание в следния
състав
като разгледа докладваното от съдия
Олга Златева
гражданско дело номер 3886 по
описа за 2018 година.
Производството е
образувано по искова молба на Д. А.С. *** против Н.Т.Т. ***.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът
намира, че следва да се уважат направените от страните доказателствени искания.
Следва да се укаже на страните,
че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото и че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при
необходимост и право на това.
Воден
от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА в качеството на свидетели
при режим на довеждане: ..., ... и ....
ПРИЕМА като писмени доказателства
по делото: нот.акт № 99, том 2, рег. № 2076, дело № 230/2013г. на нотариус
Христо Спасов, Заповед № РД-14-281/04.10.2018г. на КЗЛД, констативен протокол
от 11.10.2018г., удостоверение с изх. № 22/05.10.2018г., протокол за съгласие
за монтаж на охранителни камери от 02.12.2017г., писмо от КЗЛД от 16.10.2018г.,
писмо от КЗЛД от 25.09.2018г., отговор до КЗЛД от ... от 22.10.2018г., отговор
до КЗЛД от ... на писмо от 28.06.2018г., писмо от КЗЛД от 28.06.2018г.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.190 ГПК ответника да представи по делото, най-късно в първото
съдебно заседание, договор за монтаж на камерите, схема на монтажа им, къде са
насочени и кой съхранява информацията от тях, като го предупреждава, че с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проект за
доклад по делото:
Производството е
образувано по искова молба на Д. А.С. град Стара Загора против Н.Т.Т. ***.
Ищцата твърди, че със
съпруга си били собственици на жилище - ап.№ 12 в етажната собственост,
находяща се на …. Собственик на жилище в същата етажна собственост бил и
ответникът Н.Т.Т.. И двете страни живеели в процесния период и към момента на
посочените адреси. На 06.12.2017 г., без знанието и съгласието на етажните
собственици, както и да има качеството на администратор на лични данни, сам или
ползвайки поръчка към специализирано дружество, ответникът монтирал три броя
камери за видеонаблюдение на входа - една от външната страна на входната врата
на блока, една от вътрешната страна на входната врата и една срещу входната
врата на стълбищната площадка на първия етаж. В продължение на около 5 месеца не била
поставена и указателна табела за това. Не бил информиран никой от живущите в
сградата относно необходимостта от поставяне на такива камери. Ако същите били
поставени за охрана на личния имот на ответника, то следвало да бъдат монтирани
на входната врата и вътре в жилището на същия, без да обхваща територията на
стълбищната площадка на 4 етаж, където били вратите на другите жилища (в този
смисъл -решения на КЗЛД от 2016
г.), каквито камери на стълбищната площадка на 4-ти етаж
нямало. Камерите били поставени по начин такъв, че ищцата непрекъснато била
заснемана при влизане и излизане от сградата, с кого влиза или излиза от
сградата, с кого общува пред сградата. По същия начин бил заснеман и съпругът й,
както и всеки един от живущите в тази етажна собственост. Съгласно алинея 1 на
чл. 32 от КРБ - Личният живот на гражданите е неприкосновен. А според нормата
на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ- Никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без
неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
закона случаи. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и
семейния му живот и срещу посегателството върху неговата чест, достойнство и
добро име. На осн. чл. 5, ал. 2 от КРБ - Разпоредбите на Конституцията имат
непосредствено действие. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Конституцията такова
заснемане е правомерно единствено в предвидените от закона случаи. Но
извършваните записи не са извършени на публично място по реда на чл. 13. ал. 2
ЗПСП или в рамките на частна охранителна дейност по ЗЧОД, нито на друго
предвидено в закон основание, поради което няма основание да приеме, че те се
правят законосъобразно. Принципно, дори европейската практика сочела, че за да
е осъществено нарушение на правото на зачитане на личния живот, гарантирано от
чл. 8, § 1 от ЕКПЧ и чл. 32 от КРБ, не било необходимо установяване и доказване
от потърпевшите на обстоятелства какъв е диапазонът на заснемане на камерите,
има ли монтиран микрофон, има ли възможност при ответника за запис на обектите,
към които са насочени камерите и т.н., доколкото същите се намирали във
владение изцяло на ответниците и към момента на изследване било възможно да се
заличи всякаква улика. Според чл. 4. ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни
било допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията,
посочени в т.1 - т. 7 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за изпълнение на
нормативно установено задължение на администратора на лични данни: физическото
лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който
физическото лице. за което се отнасят данните, е страна, както и за действия,
предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане, обработването
е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което
се отнасят данните; обработването е необходимо за изпълнението на задача, която
се осъществява в обществен интерес; обработването е необходимо за реализиране
на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на
което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат
интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.) Лични данни представлявала
всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или
може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или
чрез един или повече специфични признаци.Администратор на лични данни, наричан
по-нататък "администратор", бил физическо или юридическо лице, както
и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или
съвместно с друго лице определял целите и средствата за обработване на личните
данни. Съгласно Чл. 38 от ЗС- При сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Съгласно Чл. 6. От ЗУЕС (1) Собствениците са длъжни да: не пречат на другите собственици,
ползватели и обитатели да използват общите части на сградата; не причиняват
вреди на други обекти и общи части на сградата; не завземат общи части на
сградата; 7. не накърняват добрите нрави; изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост; осъществяват използването на общите части
на сградата по реда, определен в правилника за вътрешния ред; не извършват
дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават
тяхната цялост и архитектурен вид, носим ос пособността, устойчивостта на
строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на
сградата. Входната врата, стълбищната площадка, територията пред и след
входната врата били все общи части на етажната собственост и като такива
подлежали на управление по реда на ЗУЕС. Съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10, б. а от ЗУЕС общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са
необходими за поддържането на общите части; б. д от ЗУЕС общото събрание приема
решения и за поставяне на реклами или технически съоръжения върху сградата.На
основание чл. 17. ал. 3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се
гарантирало с осигуряване на мнозинство повече от 50 на сто от представените
идеални части от общите части на етажната собственост.Съгласно чл. 17. ал. 2.
т. 6 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с
осигуряване на мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от общите
части на сградата на собствениците, имащи право на глас. Не съществувало
решение на ОС на етажните собственици за монтиране на трите броя камери. Етажните
собственици не били давали съгласие за монтирането на камерите. Ищцата не била
давала изрично съгласие като физическо лице да бъде заснемана, независимо от целта,
с която са поставени камерите.Не била страна по договор в полза на клаузите, на
който се събират данни за личния й живот и в тази връзка не била правила такова
искане. Не се счита, че „администраторът"- ответник на лични данни има
преимуществен обществен или личен интерес пред конституционно закрепените права
на неприкосновеност на личния живот. Ответникът не бил администратор на лични
данни. Монтирането на трите камери с посочено вече местонахождение било
неправомерно. Впоследствие ищцата научила за съставянето на някакъв антидатиран
протокол за съгласие да бъдат монтирани камери, но това станало по повод неин
сигнал през месец май 2018 г.
до КЗЛД. Същият нямал правната стойност на решението на общо събрание на
етажните собственици. Ефектът за събиране на негласна информация не закъснял и
след Коледата на 2017г. ответникът започнал да „нашепва" на съпруга й, че
вечер в късните часове мъже я изпращали до входа и си говорили доста палаво и
неприлично. Естествено това водело до възбудени подозрения, каквито съпрузите
нямали един към друг, а в някои от случаите - и до семейни скандали и обяснения
с часове. Действително ищцата работела в „Кауфланд” - 2 и в късните часове
(след 22 часа) бивала изпращана от колеги и колежки от една посока, тъй като
кварталът бил краен. До монтирането на камерите никой не бил правил проблем за
това, но след събирането на тази негласна информация за ищцата и злоупотребата
с нея възникнало напрежение в семейството и довело до нарушаване най-общо на
душевния мир на ищцата и начина й на живот. Събираната и съхранявана информация
от ответника винаги можела да бъде използвана за користни цели, вместо ма
общественополезни такива. Ищцата се опасявала от злонамерени действия от
събрани данни за тяхното присъствие и отсъствие от дома, с кого се срещат и как
разговарят, притеснявала се от
опозоряване от използване на записите, както и че се налага тя и съпругът й да
променят навиците си да се събират на вечеря с приятели, защото не само на тях,
но и на приятелите не било приятно да ги заснемат.Съобразявала се дори по какъв
начин да бъде облечена.Това било принудително ограничение върху начина на
поведение, душевния мир и въобще начина на водене на личния живот на ищцата,
които не бил в противовес на общоприетите правила на поведение в обществото. Горното
представлявало дискомфорт на нормалния бит и ограничаване на контактите на
ищцата с близки и познати, стрес от непрекъснатото съобразяване, страх от
възможността записите от камерите да бъдат използвани за опозоряването й, страх
от злоупотреба с информацията, че жилището остава без надзор, нарушена семейна
атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране в дома й. И всичко това било в
пряка причинно-следствена връзка от монтиране на камерите на места, които да
проследяват движението, вида и начина на общуване на другите хора, вместо за
охрана на собствен имот. Вследствие от това ищцата станала значително
по-притеснителна, сприхава в дома си, нервна, страняла и отбягвала разговори
със съпруга си.Тези състояния правели
впечатление на околните и те често я обсипвали с въпроси на какво се дължи тази
промяна отпреди около 5 месеца. Отделно от посочените нарушения на
неприкосновеността на личния живот, довели до описаната промяна и доколкото
причина за това били монтираните три броя камери, злоупотребата и възможностите
за злоупотреба с информацията, събирана чрез тях, те представлявали заплашване
и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтичало от упражняване
на правомощия, които субективно пречат и/или ограничават такива на потърсилия
правната зашита. Именно с предявяване на иска по чл. 109, ал.1 ЗС последният можел да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
тези свои права и в този смисъл и премахване на източника на въздействието, за
да се възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди
нарушението. С тези възможности разполагал и съсобственикът, и то не само по
отношение на трети на съсобствеността лица, а и по отношение на друг
съсобственик. В този смисъл, ако един съсобственик неоснователно пречи на
другия да упражнява свои права в етажната съсобственост, последният можел да
иска прекратяване на неговите неоснователни действия с иска по чл. 109, ал. 1
от ЗС. Монтираните камери пречели на упражняването на конституционно
гарантираните с чл.32 от Конституцията на Република България права на
неприкосновеност на личния ми живот. Налице бил правен интерес за ищцата да
потърси от компетентния съд защита на накърнени права.
Моли съдът да осъди
ответника да демонтира поставените камери за видео наблюдение около входната
врата и на стълбищната площадка на първия етаж на сградата, находяща се в гр.
Стара Загора, ул.”Козлодуй"№ 40 и да преустанови неправомерното заснемане
с тях, тъй като с тяхното поставяне се нарушава
неприкосновеността на имота и правата, свързани със свободното му и несмущавано
ползване, както и на конституционно гарантирано право на неприкосновеност на
личния живот; да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1500 лв. за
периода от 26.12.2017г. и продължаващо до датата на завеждане на иска в съда,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди - дискомфорт на
нормалния й бит и ограничаване на контактите й с близки и познати, стрес от
непрекъснатото съобразяване, страх от възможността записите от камерите да
бъдат използвани за опозоряването и, страх от злоупотреба с
информацията, че жилището й остава без надзор,
нарушена семейна атмосфера, водеща до потиснатост при прибиране
в дома й от непрекъснатото заснемане и наблюдение
от монтирани от ответника видеокамери за видеонаблюдение и заснемане на
сграда в гр.Стара Загора, ул.Козлодуй №40, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 26.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, да осъди
ответника да заплати на ищцата направените разноски, съобразно уважената част
от исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се считат за неоснователни и недоказани и се моли да бъдат
отхвърлени, както и да му бъдат присъдени разноски, тъй като твърденията,
изложени в подадената искова молба, не отговаряли на истината. Поради
зачестилите кражби и разбиване на входната врата и мазетата на кооперацията, в
която живеел ответникът, на адрес …, живущите на адреса, с изключение на
ищцата, дали съгласие и било взето решение за монтиране на охранителни камери,
които да обхващат общите части на входа на кооперацията. На обекта били
монтирани три камери, едната - насочена към входа на блока, другата - към
площадката отпред и третата - към паркоместата. Имало поставена и информационна
табела за наличието на система за видеонаблюдение. Възпроизвеждащото устройство
било закупено, но не било монтирано и инсталирано. Поради тази причина
изпълнението на поръчката било спряно и до момента не било монтирано възпроизвеждащото
устройство. Камерите никога не били функционирали и не осъществявали видеозапис
или видеонаблюдение в реално време. Освен пред съда, ищцата подала жалба в КЗЛД
на 16.05.2018г., където била образувана преписка по случая, която се счита за
явяваща се преюдициална по исковата претенция на ищцата.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по 109 от ЗС и с иск
по чл. 45 от ЗЗД – за сумата от 1500 лв.
В тежест на ищеца е да докаже
твърдените от него обстоятелства в исковата молба. По иска по чл. 45 от ЗЗД –
следва да докаже претърпените неимуществени вреди, характера и размера на
вредите, които претендира, причинно-следствената връзка между деянието на
ответника и вредите. Ответникът следва да провежда насрещно доказване, да
докаже наведените с отговора възражения и твърдения в негов интерес, да обори презумпцията
за вина.
По иска по чл. 109 от ЗС - в тежест
на ищеца е да докаже действията на ответника, с които му пречи да упражнява
правото си на собственост, т.е. че с твърдените в исковата молба неоснователни действия
на ответника същият пречи на ищеца да упражнява своето право в пълен обем, с
какво и как точно пречи.
Ответникът следва да провежда насрещно
доказване и да докаже възраженията и твърднията си в отговора в свой интерес,
НАПЪТВА страните към медиация или
друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със
спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.
НАСРОЧВА делото на 14.12.2018г. от 09.30ч.,
за която дата да се призоват страните.
Да се
връчи на страните препис от определението, а не ищеца и от отговора и
приложенията.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: