№ 1035
гр. Пазарджик, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220102475 по описа за 2020 година
взе предвид: Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮБЦ“ ЕООД – гр.
София срещу В. Г. ПР. от гр. Пазарджик за признаване за установено по реда на чл. 422 от
ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 70,48 лв. главница, представляваща цена на
далекосъобщителна услуга и 19,28 лв. лихва за забава. Услугата е била предоставена от
"БТК" ЕАД (с марка "Виваком"), а вземането е било придобито от ищеца чрез цесия. За
вземането доставчикът на мобилната услуга е издал общо две фактури - от дата 08.06.2017 г.
и от дата 08.07.2017 г., които се сочат в исковата молба и в предходно подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
Материалноправната квалификация на иска е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.
1 от ЗЗД и чл. 228 и сл. от Закона за електронните съобщения във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Ответникът не е намерен на адреса и му е определен особен представител, който е подал
отговор, с който оспорва иска, като излага подробни доводи, свързани както с недоказаност
на цялото вземане, така и с размера му - последните са основани на съдържанието на
представените фактури, издадени от цедента "БТК" ЕАД. Излага и доводи за неяснота на
исковата молба до степен на нередовност, включително не съвпадат посочените размери
поотделно и като сбор - сборът е по-малък, без да е ясно дали искът е частичен, или ищецът
се отказва от иска за разликата. Отделно от това сочи, че липсват доказателства за
прехвърляне чрез цесия именно на посочените вземания - ищецът не е приложил списък на
прехвърлените вземания, единствено сочи, че прилага извлечение от приложение № 1 към
втория договор за цесия, без в действителност да го прилага.
Ищцовата страна е изразила становище след отговора на исковата молба. В него тя обяснява,
1
че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 86,94 лв. за двата
процесни месеца (по 43,47 лв. по всяка от фактурите), от която сума е цедирано на ищеца
вземане само в размер 70,48 лв. В същото време ищецът сочи, че след едностранното
прекратяване на индивидуалния договор мобилният оператор е издал крайна фактура №
********** от 08.08.2017 г. с начислена обща сума за плащане в размер 70,48 лв.
Въз основа на представените писмени доказателства съдът установи следното:
Между ответницата и "БТК" ЕАД е бил сключен договор за мобилни услуги от 02.02.2016 г.
(копие от договора е приложено по делото).
На 16.10.2018 г. между "БТК" ЕАД и "С.Г. Груп" ООД е бил сключен договор за цесия на
вземания, по силата на който цесионерът "БТК" ЕАД периодично след сключването на
договора прехвърля на цедента определени по своя преценка свои вземания към клиенти,
като ги конкретизира в нарочно уведомление, придружено от приложение № 1, съдържащо
данни за вземанията и длъжниците.
На 01.10.2019 г. между "С.Г. Груп" ООД и ищеца "ЮБЦ" ЕООД е бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, придобити чрез цесия по посочения договор с "БТК" ЕАД и и по
няколко други договора за цесия с други дружества (мобилни оператори и кредитни
институции). В този втори договор за цесия се сочи, че вземанията са посочени в раздел 1,
приложение № 1 - списък на вземанията.
Налице са по делото копия от двата договора за цесия, но не и от приложенията, съдържащи
индивидуализация на прехвърлените вземания. Извод, че вземане към ответницата В.П. на
стойност 70,48 лв. е прехвърлено от "БТК" ЕАД на "С.Г. Груп" ООД по силата на първия
договор за цесия, може да се направи от приложеното уведомление за цесия, издадено от
"БТК" ЕАД и адресирано до П.. За извода за наличие на цесия сама по себе си е без значение
дали уведомлението е стигнало до адресата, т.е. дали цесията е била съобщена. В
уведомлението обаче липсва по-подробна индивидуализация на вземането (номер на
фактура, номер и дата на договор и пр.), сочи се единствено неговият размер.
Приложение № 1 - списък на вземанията към втория договор за цесия изобщо липсва. Макар
ищецът да е заявил, че представя такова, не го е представил.
В приложените две фактури от 08.06.2017 г. и от 08.07.2017 г. са начислени суми за
мобилни услуги на стойност по 23,31 лв. без ДДС, като разликата до стойността на
фактурата от 43,47 лв. (без прехвърлените суми от минали периоди) е посочена като
лизингови вноски и лихви по лизингови вноски. Както сочи и особеният представител,
стойността на цените на мобилни услуги по тези фактури е равна на 55,94 лв. с ДДС
(2х23,31, увеличени с 20 на сто ДДС). Други суми, представляващи цени на предоставени
мобилни услуги (каквито лизинговите вноски не са, те представляват различно по вид
вземане) не се съдържат във фактурите. Съдът не открива също така в представения
документ от 08.08.2017 г. с посочения от ищеца номер, наименован не "фактура", а
"кредитна сметка", да се съдържа сума като 70,48 лв. Документът съдържа стойност на
мобилни услуги -5,27 лв. без ДДС (-6,32 лв. с ДДС), т.е. сума, подлежаща на приспадане,
2
както и лихви за забавено плащане на стойност 0,80 лв., лизингови вноски на стойност
262,66 лв. и "корекции, дарения и услуги от партньори" на стойност 350,72 лв.
Въз основа на горните факти съдът намира от правна страна, че искът би могъл в най-
добрия случай да бъде уважен за сумата 55,94 лв. главница (евентуално намалена със сумата
6,32 лв.), тъй като липсват доказателства за дължими цени на далекосъобщителни услуги в
по-голям размер, възникнали към "БТК" ЕАД. Той обаче би могъл да бъде уважен само ако
беше доказано, че точно това вземане, индивидуализирано по размер и време на възникване
или фактура, в която е начислено, е предмет на двете цесии. Категорични доказателства в
подкрепа на този извод по делото няма. Фактът, че някакво неиндивидуализирано вземане
на "БТК" ЕАД към В.П. (видно от уведомлението за цесия) е било прехвърлено на първия
цесионер (цедент по втория договор), както и това, че ищецът разполага с документи,
вероятно предоставени му от цедентите, именно за вземането по фактурите от юни и юли и
кредитното известие от август 2017 г., са индиция, че вероятно именно това вземане е било
предмет и на двете цесии, но не са достатъчни за несъмненото доказване на това
обстоятелство, съответно за уважаването на иска. И тъй като ищецът не доказа, че той е
кредитор по тези вземания, искът следва да се отхвърли изцяло - както за главницата, така и
за лихвата за забава върху нея.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска за признаване за установено, че ответницата В. Г. ПР., ЕГН **********, от
гр. Пазарджик, ул. "****" № 11, вх. А, ап. 15, дължи на ищеца "ЮБЦ" ЕООД - гр. София,
ЕИК *********, сумата 70,48 лв., представляваща вземане за потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга, предоставена от "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД, обективирана във фактури **********/08.06.2017 г. и **********/08.07.2017 г., което
вземане е прехвърлено на ищеца чрез две последователни цесии от 16.10.2018 г. и от
01.10.2019 г., както и сумата 19,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода
27.07.2017 г. - 01.04.2020 г., за които е била издадена заповед за изпълнение №
712/20.07.2020 г. по ч.гр.д. 1662/2020 г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3