Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 31.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на девети
юли две
хиляди и осемнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цалова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 127 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" АД и ответникът е сключен договор
за паричен заем № 2355391 от 27.07.2015г., съгласно който, заемодателят е
предоставил на заемателя кредит в размер на 1000 лв. Ищецът сочи, че страните
са уговорили договорна лихва по кредита в размер на 192, 30 лв., като по този
начин общата стойност на плащанията по него възлиза на 1192, 30 лв. Твърди, че
общото задължение по кредита е следвало да се погаси в срок до 22.05.2016г., на
10 равни месечни вноски, в размер на 119, 23 лв. всяка, като падежа на първата
вноска е 26.08.2015г., а този на последната – на 22.05.2016г. Ищецът сочи, че
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 4 от договора за заем, поради
което му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1112, 40 лв., която
съобразно уговорено между страните е следвало да се плати разсрочено на 10
равни месечни вноски, всяка от 111, 24 лв. Ищецът твърди, че длъжникът е
изпаднал в забава на 27.08.2015г., от когато до датата на подаване на
заявлението в съда му е начислена лихва за забава в размер на 190, 98 лв.,
както и такса разходи за събиране на просрочени вземания в общ размер на 45 лв.
Ищецът признава, че ответникът е заплатил по договора сумата от 115, 30 лв., с
която е погасена частично неустойката по чл. 4 до размера на сумата от 88, 30
лв., както и такси разходи в размер на 27 лв. Твърди, че кредита е станал
изискуем, поради настъпване на крайния му падеж. Твърди, че на 01.04.2016г. е
подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г., по силата на което, кредитодателят му е цедирал
вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на
цедента в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД е изпратил уведомително писмо до
заемателят за извършената цесия, но същото е останало непотърсено, видно от
отбелязването на пощенския оператор. Сочи, че ответникът следва да се счита за
уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията
към нея. Твърди, че за вземанията си, които са в общ размер на 2425, 38 лв., се
е снабдител със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3319/2017г. на ВТРС, връчена
на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, което обосновава интереса му от
предявяване на установителния иск. Предвид на изложеното моли съда да приеме за
установено, че ответницата му дължи по договора за заем главница в размер на 1000
лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер
на 192, 30 лв. за периода 26.08.2015г. – 22.05.2016г., такса разходи в размер
на 18 лв., договорна неустойка в размер на 1024, 10 лв. за периода 26.08.2015г.
– 22.05.2016г. и лихва за забава в размер на 190, 98 лв. в периода от 27.08.2015г.
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.09.2017г. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва действителността на процесния договор за
кредит. В тази връзка изтъква, че не е спазен размер на шрифта по чл. 10 ал. 1 ЗПК и той е по – малък от 12, че в нарушение на чл. 11 ал. 2 ЗПК Общите условия
към договора за кредит не са подписани от страните на всяка страница. Оспорва
да е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за прехвърляне на
вземанията от страна на цедента. Възразява срещу валидността на претендираната
неустойка, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави, респ. че така
уговорена не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя /чл. 143
т. 5 ЗЗПотр. вр. чл. 24 ЗПК/. Оспорва дължимостта на претендираните такси
разходи, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива.
Възразява, че съществува неяснота относно начина за формиране размера на
договорната лихва и лихвата за забава и посочва, че на основание чл. 8 ал. 2 от
договора се е стигнало до начисляване на лихва върху лихва. По тези съображения
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
паричен заем № 2355391/27.07.2015г. се установява, че трето за делото лице -
"***" АД е предоставило на ответника заем в размер на 1000 лв., който
следвало да върне за срок от 10 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от
40 пункта и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49, 01 пункта. Съгласно чл. 2
т. 7 общия размер на всички плащания по договора възлиза на 1192, 30 лв., които
заемателят следвало да бъде върне на 10 месечни вноски, всяка в размер на 119,
23 лв. Падежът на месечните вноски е посочен в чл. 2 т. 5, като последната
вноска следвало да бъде заплатена от длъжника на 22.05.2016г. Според чл. 3 ал.
1 от договора с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил изцяло
заемната сума, като договора има силата на разписка за предадената съответно
получената заемна сума. Ответникът е поел задължение в тридневен срок, считано
от сключване на договора да предостави на кредитора обезпечение било като две
физически лица поръчители, при посочени в договора изисквания, било чрез
банкова гаранция с бенефициер - заемодателят /чл. 4 ал. 1/. Страните са се
уговорили, че при неизпълнение на това задължение заемателят, че дължи
неустойка в размер на 1112, 40 лв., която ще заплаща заедно с всяка месечна
погасителна вноска, към която се добавя сумата от 111, 24 лв. Съгласно чл. 8
ал. 1 от договор страните са се съгласили, че при забава в плащането на
погасителна вноска с повече от 30 дни, заемодателят ще бъде принуден да направи
разходи за събиране, изразяващи се в напомнителни писма, ел. съобщения,
телефонни разговори и т.н., за което заемателят ще дължи заплащането на разходи
в размер на 9 лв. Те ще се начисляват и за всеки следващ 30 - дневен период,
през който има забавено плащане на погасителна вноска с повече от 30 дни, но
тези разходи не могат да бъдат повече от 45 лв. Заемателят дължи и законната
лихва за всеки ден забава при неплащане на някоя от погасителни вноски /чл. 8
ал. 2/. Съгласно чл. 10 заемодателят има право по всяко време да прехвърли
правата си по този договор на трето лице. С исковата молба са представени и
Общите условия на заемодателя към сключваните от него договори за паричен заем
с трети лица – заематели, които не са подписани от страните по процесния
договор.
Видно от рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. кредитодателят и "Агенция за събиране на
вземания" ООД, чийто правоприемник е ищеца, са се съгласили, продавачът да
прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. Тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора,
считано от датата на неговото съставяне. Договорено е, че Приложение №1 ще бъде
съставяно във вид на ел. документ по ЗЕДЕП, както и че при спазването на този
договор ще се прехвърлят и нови вземания, които ще се индивидуализират от
страните в ново Приложения №1 със съответната нова дата, като с неговото
съставяне, изпращане и потвърждаване става неразделна част от договора.
Съгласно т.2.3 от договора всяко от прехвърлените вземания включва всички
непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, вкл. и с изтеклите
лихви. Продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното приложение №1 от купувача /т.4.9./.
От извлечение
от приложение № 1 от 01.04.2016г. към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г. се установява, че кредитодателят е цедирал на ищеца
вземането си към ответника, което е индивидуализирано с номер и дата на
договора /№ 2355391/27.07.2015г./, размер на главницата /1000 лв./, общо
дължима сума по кредита – 2304, 70 лв. и остатък на задължението към датата на
прехвърляне – 2257, 16 лв. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД
цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.04.2016г.
вземания са прехвърлени на ищеца по делото. Видно от представените с исковата
молба два броя пълномощни /лист 20-21/ цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми от негово име всички длъжници по договорите за кредити, вземанията по
които са прехвърлени с договора за цесия, за извършената продажба на вземания.
В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил уведомително писмо
/лист 22/, адресирано до ответника, в което изрично е отразено, че кредитодателят
е прехвърлил на ищеца вземането си по процесния договор за паричен заем. От
представеното известие за доставяне се установява, че писмото не е получено от
адресата си, тъй като не е потърсено от него. Препис от описаните пълномощни и
уведомително писмо са представени с исковата молба и са връчени на ответника,
ведно със съобщението по чл. 131 ГПК, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, както
и на назначения му особен представител.
Ищецът
признава, а и от справка – извлечение от системата на заемодателя се
установява, че ответникът е платил по кредита общо сумата от 115, 30 лв. Според
справка за дължима сума /лист 80/, изходяща от ищеца, след прехвърляне на
вземането, други плащания по договора за кредит не са извършвани, поради което
ответникът дължи сумата от 1000 лв. – главница, договорна лихва в размер на
192, 30 лв., неустойки в размер на 1024, 10 лв. и лихва за забава в размер на
191, 03 лв.
От заключението
на изслушаната по делото съдебно – техническа се установява, че договора за
паричен заем № 2355391/27.07.2015г. е написан и отпечатан на шрифт „***” в размер 11 пункта. Установява се още, че текста на ОУ
към договора е написан и отпечатан на същия шрифт в размер 8 пункта, като само
четири реда от тези ОУ са напечатани с размер на шрифта 12 пункта.
От приложеното
ч.гр.д. № 3319/2017г. по описа на ВТРС се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение № 1806/02.10.2017г. за сумата от
1000 лв. – главница, за сумата от 192, 30 лв. – за периода от 26.08.2015г. до
22.05.2016г., за сумата от 1024, 10 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 26.08.2015г. до 22.05.2016г., сумата от 18
лв. – такса разходи и сумата от 190, 98 лв. - лихва за забава за периода
27.08.2015г. – 29.09.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което заявителят е предявил иск за
установяване на вземанията си в съответствие с разписаното в чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са надлежно прехвърлени на ищеца
от стария кредитор, за което ответник е надлежно уведомен.
Ищецът се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения рамков договор за
цесия от 16.11.2010г. със стария кредитор и подписаното между тях приложение №
1/01.04.2016г., в което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията
по договора за паричен заем № 2355391/27.07.2015г. са му прехвърлени по реда на
чл. 99 ЗЗД. За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигне
на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно
обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени
права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му
бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването
има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента
уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна
на стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението
за цесията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по
силата на нарочно упълномощаване от цедента. В този смисъл е решение №
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС. В случая
доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Изпратеното до
длъжника уведомително писмо обаче се е върнало невръчено, тъй като не е
потърсено от получателя. Препис от това писмо, както и от споменатото
пълномощно са приложени към исковата молба, като според Решение № 3/16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС, с
достигане на същите до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по
смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него
съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235 ал. 3 ГПК. По делото следва да се приеме, че длъжникът е
уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, въпреки че това е станало по реда на чл. 47 ГПК. За
уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен
ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването
на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК
правила. Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия си адрес и не
е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява
стопанска дейност като регистриран търговец, са налице предпоставките за
залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния
срок по ал. 2, съобщението до него се смята за редовно връчено. Фингираното
връчване на съдебните книжа не засяга редовността на уведомяването, тъй като в
случая е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника, от което
същият не може да черпи права. Ответникът е продал жилището си, където се
намира регистрирания му адрес, не е посочил в съответната общинска служба нов
адрес и не пребивава на вписания в договора за кредит настоящ адрес. Същият сам
се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне,
поради което не може, чрез особения си представител, да противопоставя
възражения за ненадлежното си уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Още повече, че длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от него лице преди да е уведомен за цесията /Решение № 40/13.05.2010г.
по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и Определение
№ 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се доказва
длъжникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на лице
различно от цесионера, поради което възражението на ответника за ненадлежното
му уведомяване за цесията не засяга придобитите от ищеца права по силата на
процесния договор за прехвърляне на вземания. Ето защо към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че
ищецът е титуляр на дълговете на кредита, както и че прехвърлянето на вземането
е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
На следващо място от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че сключеният между ответника и кредитора /"***"
АД/ договор за паричен заем № 2355391 от 27.07.2015., притежава необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания
относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно
чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7
– 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договора за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като
посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването
му. Неспазването на кое да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в
достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора. Същата е особен
вид недействителност, предвид правните й последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Въпреки опорочаването на договора за потребителски кредит, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането на чистата стойност на
кредит, без лихви и други разходи.
В случая ответникът, чрез особения си представител, е
релевирал възражение за неспазване на изискванията по чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал.
2 ЗПК. Според първата разпоредба /в редакцията й към 23.07.2014г., относима към
процесния договор с оглед датата на сключването му - 27.07.2015г./ договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по – малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От заключението на
изслушаната по делото СТЕ, което е обективно и компетентно дадено и не е
оспорено от страните, категорично се установи, че текста на процесния договор е
изписан и отпечатан на шрифт „***” в размер 11
пункта, а този на ОУ към него е написан и отпечатан на същия шрифт, преобладаващо
в размер 8 пункта. Следователно е налице твърдяното от ответника нарушение на
изискването за изписване на всички елементи на договора на шрифт не по – малък
от 12, което е достатъчно, за да се обяви договора за паричен заем № 2355391/27.07.2015г.
за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК. Нещо повече,
съгласно изискването на чл. 11 ал. 2 ЗПК ОУ са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В
случая нито една от страниците на представените с исковата молба ОУ не са
подписни от страните по договора. Това представлява самостоятелно основание за
обявяване недействителността на процесния договор за потебителски кредит според
чл. 22 ЗПК.
След като договора е недействителен на основание чл.
22 ЗПК, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. на
това което е получил в заем, но не дължи лихви и други разходи. Следователно
ответникът дължи връщане единствено на главницата по договора, която е в размер
на 1000 лв. Ищецът е направил признание, че ответникът е заплатил по кредита
сумата от 115, 30 лв., като с оглед изначалната недействителност на процесния
договор, със същата следва да се погаси съответната част от дължимата главница,
но не и други задължения по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива не се
дължат. При това положение заемателят е останал задължен по кредита за сума от 884,
70 лв.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС
намира, че предявения иск се явява частично основателен относно вземането за
главница до размер на 884, 70 лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. За
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лв., както и за
останалите предявени вземания за договорна лихва в размер на 192, 30 лв. за
периода от 26.08.2015г. до 22.05.2016г., за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 1024, 10 лв. за периода от 26.08.2015г. до
22.05.2016г., за такса разходи в размер на 18 лв. и за лихва за забава в размер
на 190, 98 лв. - за периода 27.08.2015г. – 29.09.2017г., искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Поради основателността на възражението за недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК, съдът не следва да се занимава с останалите наведени от ответника възражения за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави респ. поради неравноправност на същата по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, нито с тези за недоказаност на вземането за извършвани разходи.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
частично основателна, съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство
ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер на 201, 49
лв. В процеса същият е защитаван от юрисконсулт, поради което на основание чл.
78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв., определено от съда в границите по чл. 25 ал. 1 НЗПП. По правилото
на чл. 78 ал. 1 ГПК и при общ размер на разноските от 401, 49 лв. ответникът
следва да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част на иска, сумата от 146,
45 лв., явяваща се дължимия от него размер на разноските за исковото
производство. По тези съображения за заповедното производство ответникът дължи
на ищеца разноски, съразмерно с уважената част на иска в размер на 35, 95 лв.
По аргумент от т. 7 на ТР № 6/2013г. по тълк. дело №
6/2012г. на ОСГТК, ВКС внесения от бюджета на съда депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. следва да се възложи на страните, съобразно изхода на спора.
Така, съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 80 лв., респ. ответникът,
с оглед уважената част от исковете следва да заплати сумата от 40 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Т., ЕГН: **********,***. Търново, ***, че ДЪЛЖИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК СУМАТА от 884,
70 лв., /осемстотин осемдесет и четири лева и 70 стотинки/, представляваща
дължимата част от главницата по договор за паричен заем № 2355391/27.07.2015г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.09.2017г. до окончателното й изплащане, за което вземане
има издадена заповед за изпълнение № 1806/02.10.2017г. по ч.гр.д. № 3319/2017г.
на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за главница за
разликата над уважения размер от 884, 70 лв. до пълния предявен размер от 1000
лв. или за сумата от 115, 30 лв., за договорна лихва в размер на 192, 30 лв. за
периода от 26.08.2015г. до 22.05.2016г., за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 1024, 10 лв. за периода от 26.08.2015г. до
22.05.2016г., за такса разходи в размер на 18 лв. и за обезщетение за забава в
размер на 190, 98 лв. за периода 27.08.2015г. – 29.09.2017г., КАТО
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р.А.Т., ЕГН: **********,***. Търново, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 146, 45 лв. /сто четиридесет и шест
лева и 45 стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част на иска, както и СУМАТА от 35, 95 лв. /тридесет
и пет лева и 95 стотинки/, представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 80 лв. /осемдесет лева/
- дължимата част от възнаграждението за вещото лице, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Р.А.Т., ЕГН: **********,***. Търново, *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 40
лв. /четиридесет лева/ - дължимата част от възнаграждението за вещото лице,
съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 3319/2017г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: