Присъда по дело №383/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 34
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200383
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 34
гр. Севлиево, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Наказателно дело
частен характер № 20214230200383 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. ХР. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2021 год.,
на черен път, в местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево, нанесъл на
Д. ИВ. Г. от гр.Севлиево удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите и с това си деяние
й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание
без разстройство на здравето, с което е извършил престъпление, за което на основание
чл.130, ал.2 и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, като му налага
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. ХР. Г., със снета по-горе самоличност, за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му по-тежко обвинение
за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. ХР. Г., със снета по-горе самоличност, за
1
ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2021 год., в местността „Севлиевски лозя“, в землището
на гр.Севлиево, в нейно присъствие, казал думи, унизителни за честта и достойнството
на Д. ИВ. Г. от гр.Севлиево – „***“ и „***“, с което е извършил престъпление, за което
на основание чл.146, ал.1 и 54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 1500.00 / Хиляда и петстотин / лева.
На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия В. ХР. Г., със снета по-горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ за
изтърпяване ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от
НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА подсъдимия В. ХР. Г., да заплати на тъжителката Д.И. Г. от
гр.Севлиево обезщетение за причинени от деянията неимуществени вреди в размер на
сумата от 2 200.00 / Две хиляди и двеста / лева, от които 1200.00 лева за вреди,
произтичащи от престъплението по чл.130, ал.2 от НК и 1000.00лева за вреди,
произтичащи от престъплението обида, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на причиняване на вредите – 26.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати на тъжителката направените от нея разноски по делото в
размер на 619.00 / Шестстотин и деветнадесет / лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. Г. против В. ХР. Г. граждански иск, с който се
претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението по чл.130 от НК над размера от 1200.00лева до пълния размер от
3000.00лева и произтичащи от престъплението обида над размера от 1000.00лева до
пълния размер от 2000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия В. ХР. Г., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове в размер на 100.00 / Сто / лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. CD носител относно постъпил
сигнал на ЕЕН 112, след влизане на присъдата в сила, ДА СЕ УНИЩОЖИ.
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Д.
ИВ. Г. от гр.Севлиево против В. ХР. Г. от същият град.В същата тъжителката развива
оплаквания за извършени спрямо нея престъпления, преследвани по частен път –
причинена лека телесна повреда и нанесена обида.В тъжбата е формулирано искане
подсъдимият Г. да бъде признат за виновен в това, че на 26.08.2021 год., на черен път, в
местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари
причинил на Г. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и за това, че по същото време и на същото
място, в нейно присъствие, казал думи, унизителни за честта и достойнството й – „***“
и „***“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителката Д. ИВ. Г. -
конституирана в процеса като граждански ищец - против подсъдимия В. ХР. Г., с който
се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 3000.00лв. и обезщетение за
причинени от престъплението по чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на
сумата от 2000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпления по
чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено
в закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият В. ХР. Г. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му е
повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за
виновен и твърди, че не е нанасял удари на тъжителката и не е отправяла обидни думи
към нея.В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатите му обвинения, тъй като същите не били доказани по
безспорен и несъмнен начин, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло.
От обясненията на подсъдимия В. ХР. Г., показанията на свидетелите П. Ц.
АНТ., М. Ив. Г., Ян. М. Ив., Г.В. Г., И. Г. В., М.Д.С. и С. Г. В. и от останалите
доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
Тъжителката Д. ИВ. Г. и семейството й притежавали вилна постройка с дворно
място, която се намирала в местността „Севлиевските лозя“, в землището на
гр.Севлиево.В съседство с нея се намирали вилна постройка и дворно място, които
били собственост на подс.В. ХР. Г. и съпругата му – свид.М.Д.С..От години
отношенията между семейството на тъжителката Г. и това на подсъдимия Г. били
обтегнати.На 26.08.2021 г. тъжителката Г. и съпругът й – свид.Г.В. Г. били на вилата си
и през деня приготвяли зимнина.След обяд и след приключване на работният ден
подс.Г. се прибрал на вилата си, където била и съпругата му – свид.М.Д.С..В
последствие употребил алкохол.Синът на тъжителката – свид.И. Г. В. също бил на
работа дневна смяна и след това отишъл на вилата при родителите си.Около 19.00 часа
свид.Г. Г. се намирал в дворното си място и варял буркани с чушки.Тъжителката също
се намирала извън вилата, в дворното им място.Подс.Г. се приближил до оградата
разделяща двата имота и през мрежата започнал да обижда свид.Г. Г. и съпругата му –
1
тъжителката Д.Г..Между последната и подс.Г. възникнала словесна разправия.Подс.Г.
продължил да обижда тъжителката Г. като я нарекъл „***“ и „***“.Обидните думи,
изречени от подс.Г. били чути от съпруга на тъжителката и сина й – свид.И. Г. В..Тъй
като разправията продължавала последният подал сигнал за случващото се на ЕЕН 112,
откъдето пък сигнала бил препратен към оперативния дежурен в РУ МВР –
Севлиево.На мястото бил изпратен автопатрулен екип по охрана на обществения ред, в
състава на който били свидетелите П. Ц. АНТ., М. Ив. Г. и Ян. М. Ив., тримата
служители в посоченото по-горе полицейско управление.Тъй като достъпът с
автомобил до вилните постройки на двете семейства бил ограничен, служителите на
МВР спрели малко по-надолу от имотите и били посрещнати от свид.И. Г.
В..Последният ги отвел пеша до имота на подс.Г..Последният вече се бил прибрал в
дома си и бил помолен от служителите да излезе на пътя.Там вече се намирали освен
свид.И. В. и неговата майка – тъжителката Г., както и съпругът й – свид.Г. Г..След като
разговаряли с двете страни, пред свид.Я.И. – тъжителката споделила, че подсъдимият я
е обиждал като я наричал „***“ и „***“.Полицейските служители поканили подс.Г. и
свид.В. да слязат до служебният автомобил, за да бъде взето административно
отношение спрямо тях.След това, на двамата, били издадени разпореждания на
полицейски орган да не влизат в спор и пререкания помежду си, да не отправят закани
за саморазправа, да не извършват самоуправни действия помежду си, да не използват
неправомерно сила, заплахи или обиди и всички спорни въпроси да решават по
съответния правов ред.След това служителите пуснали подс.Г. да се прибира, а около
пет-десет минути след него и свид.И. В..След това служителите на МВР напуснали
мястото и продължили да изпълняват служебните си задължения.Междувременно
свид.Г. Г. се бил прибрал в дворното си място и продължил да вари
буркани.Тъжителката Г. обаче се намирала на пътя, преминаващ покрай двата
имота.Прибирайки се към своя имот, след като бил пуснат от полицейските служители,
между подс.Г. и тъжителката Г. отново възникнало напрежение, прераснало в
пререкания.Свид.Г. Г. чул пререканията между двамата и тръгнал към двамата, за да
отърве съпругата си.Тъй като бил трудно подвижен и се придвижвал с бастун не успял
бързо да стигне до тях, но видял, че подс.Г. нанася на тъжителката удари с ръка по
лявото ухо, врата и гърдите.В следствие на нанесените й удари тъжителката паднала на
земята.След като й нанесъл ударите подс.Г. тръгнал да се прибира в дома
си.Междувременно свид.И. В. вече се придвижил до двата имота, видял, че майка му е
паднала на земята и тръгнал да й помогне да стане и да се прибере в къщи.Последната
му споделила, че подс.Г. я е удрял по главата и подмишницата, както и, че в следствие
на ударите паднала на земята.Казала му отново да извика полицията.Свид.И. В. й
помогнал да стане и да се прибере във вилата им.След това тъжителката подала сигнал
за случилото се на ЕЕН 112.Сигналът бил препратен към опиративно-дежурната част
на РУ МВР Севлиево.От там обяснили на тъжителката, че нямат възможност да
изпратят отново служители на мястото и я посъветвали да посети бърза помощ и да си
извади медицинско свидетелство за нанесените й увреждания.Тъжителката се обадила
по телефона на другият си син – свид.С. Г. В., разказала му какво се е случило и го
помолила да я откара до бърза помощ.Същата вечер свид.С. В. откарал майка си до
ЦСМП – филиал Севлиево, където й бил извършен преглед, който бил отразен и в
журнала.Тъй като 28-ми и 29-ти август били почивни дни / събота и неделя / на
30.08.2021 г. тъжителката посетила съдебен лекар в гр.Габрово, който й извършил
преглед и й било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 100/2021 г.
По искане на тъжителката съдът допусна извършването на съдебно-медицинска
експертиза, която съдът прие за правилна и законосъобразна.Съгласно заключението
2
на вещото лице д-р Я.К., пострадалата на 26.08.2021 г. Д. ИВ. Г. е получила следните
увреждания – болезнен оток зад лявото ухо, болезненост по шийните мускули вляво
странично, кръвонасядане отпред горе на гръдния кош, кръвонасядане на лявата
предмишница, кръвонасядания на двете колена.Имала е субективни оплаквания от
главоболие и болки в шията при движение.По механизъм на получаване, описаните
увреждания /оток и кръвонасядания/ са резултат от удари с или върху твърди тъпи
предмети.Това може да са удари с юмруци /за отока, кръвонасяданията на гръдния кош
и предмишницата/ или падане /за кръвонасяданията на на предмишницата и на
коленете/.Няма увреждания, които да отразяват специфично предмета, с който са
нанесени.Уврежданията са довели до болка и страдание.Не се потвърждава наличие на
разстройство на здравето, тъй като не е извършен уточняващ диагнозата преглед от
специалист-невролог, във връзка с посочените оплаквания от неврологичен
характер.По характер уврежданията са локални мекотъканни промени – оток и
кръвонасядания.Съответно периодът на възстановяване при тези увреждания е както
следва – за отока – около 5-6 дни, а за кръвонасяданията – около 7-10 дни /период на
оплаквания, свързани с уврежданията/.Възможно е да остане пигментация на мястото
на кръвонасяданията и за по-дълъг период, но без наличие на оплаквания.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното от него заключение
като допълва, че за кръвонасяданията е посочил основния механизъм на получаване -
при удар в областта.Нарушава се целостта на капилярите и прониква кръв в околните
меки тъкани, затова са видими кръвонасяданията с болезненост в областта.Отокът се
получава след въздействие от травма според областта, може при същия механизъм,
както при получаване на кръвонасядане в зона, където е по-малко кръвоснабдена, или
където има по–малко рехава наситена на кръвоносни съдове тъкан да не възникне
толкова явно кръвонасядане, но да се образува оток, поради нарушената
пропускливост на съдовете без тяхното разкъсване и проникване на лимфа и течности
в меките тъкани, нарушавайки обема.За тези болки и страдания възстановителния
период варира индивидуално, но това е обичайният период, за който отшумяват те
(посочения в СМЕ).При първия преглед на тъжителката на 30.08.21 г. са констатирани
едни външни увреждания и в същото време оплаквания, съобщени от пострадалата -
главоболие, болки при движение в шията, които кореспондират с външните
увреждания и в този смисъл могат да бъдат разстройство на здравето, смущаване на
функции.За да бъде прието по-нататък това обаче, неслучайно е посочено, че е
необходима констатация със специалист, който да каже дали оплакванията са диагноза
като мозъчно сътресение или увреждане на мускулна или нервна тъкан, и ако има
такова разстройство на здравето, да се назначи и лечение.Няма данни по делото след
прегледа от съдебния лекар да има такава констатация, затова няма как по обективен
начин вещото лице да приеме в заключението на СМЕ, че има такова разстройство на
здравето.Дори хипотетично да е имало, то не е потвърдено по медицински
начин.Разкъсването на капиляри и възникването на оток не довеждат до разстройство
на здравето, а само до локална болка.Тук не става дума за нарушаване целостта на
тъкани в обем, че да се характеризира като рана, независимо външна или вътрешна, но
със засягане на зона в тялото, конкретното увреждане, в тази зона да смути някаква
функция, както би било при оток на клепачите и смущение на зрението или др.Когато
тези всъщност прояви кръвонасядания или оток са в по-голям обем.Има случаи когато
са в значителен обем, че се приемат като кръвозагуба, поради обема кръв излязла от
кръвоносните съдове.Кръвонасядания и отоци, както и охлузвания по тялото, вещото
лице приема да се квалифицират като болка и страдание, или само болка, тъй като сами
по себе си не причиняват разстройство на здравето, освен в случаите, които вещото
3
лице сочи като хипотези.Тъй като субективните оплаквания не са изследвани от
специалист, който да ги конкретизира и свърже с вътрешни промени, няма как да се
приеме, че има разстройство на здравето.Това остава само хипотеза, но не обективно
потвърдена, а целта на експертизата е да потвърди обективна истина.Вещото лице е
изготвило СМУ на 30.08.2021 г. и има приложени снимки, а прегледа в Спешна помощ
е извършен на 26.08.21 г.Целите на преглед от Спешен екип и преглед от съдебен
лекар са съвсем различни, самият преглед е различен.Въпреки, че и двата прегледа
съдържат описателна част на здравословното състояние, но видимо фиша за спешна
помощ са проведени изследвания на анатомични зони, от които е имало оплаквания, а
именно глава, шийна област.Проведени са тия изследвания рентгенографски, и не са
установени фрактури, които са целта на спешната помощ - да изключат възможности за
спешна намеса.Това не е в противоречие с описанието на състоянието на
констатираните от вещото лице увреждания, даже ги потвърждава детайлно по-
скоро.Не е предмет на спешната помощ да констатират кръвонасядания.Съдебният
лекар е установил кръвонасядания, които е възможно да се появят малко по-късно.При
оказване на спешна помощ такива травми често не се отразяват, защото не се приемат
за спешно състояние.Диагнозата кореспондира с оплакването главоболие и с
оплакването болка зад ухото.Уврежданията, установени от съдебният лекар на 30.08.21
г., така описани с промяна в цвета им към кафеникав, означава, че не са пресни
увреждания, по-точно не може да се определи, затова обичайно приемаме, че те могат
да са от конкретния период, не са и от по-стар период, защото цвета вече преминава
към жълто-зелено.Тоест не са стари и отговарят на процесния период.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че обвиненията,
повдигнати с тъжбата не са доказани по безспорен и несъмнен начин, поради което
отправя молба към съда да го признае за невинен и оправдае по тези обвинения, като
същевременно отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.
По отношение на обвинението за отправени към тъжителката обидни думи се
излага твърдението, че то е недоказано.От изслушания запис от информационната
система на тел.112, от приложените към делото писмени доказателства, както и от
подробните показания на полицейските служители, категорично се установило, че
обект на проверката са били възникнали конфликтни отношения между подсъдимия и
свидетеля Г., а не между подсъдимия и тъжителката.Двама от полицейските служители
- А. и Г. познавали страните и заявяват, че съществува дълготраен конфликт между
семействата.Не се потвърждавало обаче твърдяното от сина и съпруга на тъжителката
за отправени обиди към нея.Свидетелят И. Г. бил обяснил на полицаите, че те са се
карали, не е имало оплаквания за телесни увреждания, самата тъжителка била в нервно
състояние, викала, крещяла, тия неща сочели на една пълна недостоверност на
показанията, депозирани по делото от близките на тъжителката, които освен, че били
лично заинтересовани, допълнително били в дълготраен явен конфликт и в съдебни
спорове включително и при НЧХД 252/21 г., в което се установи, че свид.И. Г. е
нанесъл побой на подсъдимия.Поради тази причина техните показания следвало да се
ценят внимателно и да се съпоставят с обективните данни, вкл. с обясненията на
подсъдимия.Твърди се също така, че по-късно, около 1 час след това, подсъдимият бил
нанесъл удари на тъжителката, при което тя паднала и си ударила колената.В тази
насока отново бил изслушан записа от тел.112, в който се съдържали лаконични
оплаквания за нанесен на тъжителката удар.По отношение на това обвинение, което
подсъдимия напълно отхвърлял, свид.С. сочела, че след като подсъдимият бил
освободен от полицията, той се прибрал в къщи и не е имал никакъв допир с
4
тъжителката.Следвало съда много внимателно да обсъди показанията на свидетелите
И. В. и Г. Г..Свид.Г. - съпруг на тъжителката първо заявявал, че И. се е обадил на
полицията, след като се върнал, след като ходил да купува цигари и тогава подсъдимия
почнал да бие тъжителката.Също така твърдял, че на връщане от полицаите
подсъдимият почнал да бие тъжителката.Твърдял, че й ударил шамар по лявото ухо,
била излязла тъжителката да изхвърли боклук и започнал да я обижда и псува и тогава
я набил.Самият свидетел И. В. пък първоначално се обадил на тел.112 и обяснил, че не
може да си почива и да слуша обиди.Впоследствие заявил, че когато се връщал от
полицейската проверка чул майка му да вика: „Веселин ме удари с ръка в лявото ухо
два пъти.“, под мишница я ударил, псувал я.Твърди, че имала синини по ръката,
колената й били наранени.Това било нелогично и се опровергавало от обективните
данни на самите проверки и това, което заявили полицейските служители.Същият
свидетел твърдял, че тя била ударена, когато той се прибрал, и баща му го пратил да я
прибере тъжителката.По отношение на самите увреждания характерно било, че
твърдяното събитие се е случило на 26.8.21 г.От приложения журнал на ЦСМП се
установява извършен преглед на тъжителката вечерта на същата дата, в който е
отразено, че при същата е констатирано нейното състояние, за което в.л. Я.К. заявил, че
кореспондира с посоченото увреждане – болезнен оток зад ляво ухо.В журнала не били
отразени кръвонасядания по гръдния кош, лява премишница, двете колена, както
твърдял свид.И. В..Едва на 30-ти август в понеделник, тоест 4 дни след твърдяната
дата 26-ти август, при прегледа извършен от Я.К. вече били отразени тези увреждания,
които той описал в своето заключение и които характеризирал като такива, довели до
болка и страдания без разстройство на здравето.При тия именно данни и съпоставката
им, не можело да се направи обоснован извода дали всички тия установени на 30-ти
телесни увреждания всъщност са причинени при евентуален побой или друга контузия
случила се на 26-ти август.Вещото лице допускало, че е възможно да е в този период,
но това допускане се опровергавало от посоченото в журнала на ЦСМП.Тези
съображения били още един довод съда да приеме, че и това обвинение не е доказано
изцяло и със своята присъда следвало да признае подсъдимия за невинен.
Съдът не споделя така изложените доводи от страна на защитника на
подсъдимия по следните съображения.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че на 26.08.2021 г.
между семействата на подс.Г. и това на частната тъжителка Г. възникнал поредният
конфликт.Безспорно е и това, че по повод на възникналите пререкания между членове
на двете семейства, от страна на свид.И. В., в 19.21 часа било подадено обаждане към
ЕЕН 112.Във връзка с това на място бил изпратен полицейски екип, в състава на който,
както вече бе посочено по-горе, били свидетелите П. Ц. АНТ., М. Ив. Г. и Ян. М.
Ив..Безспорно е също така, че възникналият първоначален конфликт бил словесен.В
обясненията си пред съда подс.Г. отрича да е изрекъл такива думи по отношение на
тъжителката, каквито твърдения се съдържат и в показанията на свид.С..Съдът не
кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия, както и показанията на свид.С. в
тази им част, тъй като те се опровергават от останалите доказателства, събрани в хода
на съдебното следствие, вероятно са защитна позиция на подсъдимия, целяща неговото
оневиняване.Същевременно свид.С. е негова съпруга и е заинтересована от изхода на
делото.От показанията на свид.Г. Г. и тези на свид.И. В. се установява, че по време на
възникналият конфликт подс.Г., в присъствието на тъжителката, казал думи,
унизителни за честта и достойнството на последната, а именно „***“ и „***“, като
употребил и други нецензурни думи, които не са предмет на обвинението, повдигнато
5
с тъжбата.Безспорно е, че свид.Г. Г. е съпруг на тъжителката, а свид.И. В. – неин
син.Същите отчасти са заинтересовани от изхода на делото.От една страна обаче те са
преки очевидци и са имали възможност да наблюдават отстрани случилото се на
26.08.2021 г., както и да възприемат думите, изречени от подс.Г..От друга страна
техните показания се подкрепят от изслушания запис от информационната система на
тел.112, но най-вече от показанията на полицейският служител - свид.Я.И., която
заявява пред съда, че след като посетили с колегите си сигнала, който бил подаден и
провели беседа с двете страни, от страна на тъжителката, пред нея, изрично било
заявено, че подсъдимият я е обиждал като употребил нецензурни думи, в това число я
нарекъл „***“ и „***“.При така изложеното, съдът кредитира с доверието си
показанията както на свид.Г. Г., така и тези на свид.И. В., от които, както и от
останалите доказателства по делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че
на посочената в тъжбата дата и място подс.Г., в присъствието на тъжителката казал
думи, унизителни за честта и достойнството й, а именно „***“ и „***“.
Безспорно е също така, че на същата дата – 26.08.2021 г., в 20:25 часа, на ЕЕН
112 постъпило второ обаждане, този път от тъжителката Д.Г. за нанесен й побой от
подсъдимия.В обясненията си пред съда подс.Г. отрича да е имал какъвто и да било
конфликт с тъжителката и да й е нанасял каквито и да било удари.Неговите обяснения
се подкрепят от показанията на свид.С..Съдът обаче не кредитира с доверието си
обясненията на подсъдимия, както и показанията на свид.С. в тази им част, тъй като те
се опровергават от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
същите са защитна позиция на подсъдимия, която цели неговото
оневиняване.Същевременно свид.С. е негова съпруга и е заинтересована от изхода на
делото.От показанията на свид.Г. Г. и тези на свид.И. В. се установява, че след като
полицейските служители посетили мястото, приключили с проверката и си тръгнали
възникнало ново спречкване между подсъдимия и тъжителката, при което от страна на
първият на последната били нанесени удари по ухото, шията и предмишницата, в
следствие на което тя паднала и си контузила колената.Както вече бе посочено по-горе,
безспорно е, че свид.Г. Г. е съпруг на тъжителката, а свид.И. В. – неин син, поради
което отчасти са заинтересовани от изхода на делото.От една страна обаче те са преки
очевидци и са имали възможност да наблюдават отстрани случилото се на 26.08.2021
г., както и да възприемат ударите нанесени от подс.Г., а свид.И. В. и нейното
състояние.Отчасти техните показания се подкрепят от тези на полицейските
служители, които заявяват, че в последствие бил получен втори сигнал за
произшествие, възникнало между същите страни и на същото място.Полицейските
служители твърдят също така, че за да не възникне ново спречкване, след като
обработили случая, най-напред пуснали подс.Г., а около пет-десет минути след това и
свид.И. В..Именно в промеждутъка от време, през което свид.И. В. все още се намирал
при полицейските служители, подс.Г. се придвижил до въпросните имоти, където
отново се спречкал с тъжителката, при което й нанесъл посочените по-горе удари.Това
негово действие е било видяно от свид.Г. Г., а прибирайки се по пътя към вилата им
свид.И. В. чул виковете на своята майка, след което я заварил паднала на земята.Пред
него тя обяснила случилото се, както и ударите, които й били нанесени от страна на
подсъдимия.Съдът кредитира с доверието си показанията на свид.Г. Г. и свид.И. В.,
тъй като те се подкрепят, както от изслушания запис от информационната система на
тел.112, от извлечението от журнала на ЦСМП – филиал Севлиево, от съдебно-
медицинското удостоверение, от заключението на вещото лице д-р ЯНК. Г. К.,
изготвил съдебно-медицинската експертиза, а частично и от показанията на свид.С. Г.
В..От показанията на свид.Г. Г. по безспорен и несъмнен начин се установява, че след
6
заминаването на полицейските служители подс.Г. нанесъл удари на тъжителката в
лявото ухо, врата и предмишницата, в следствие на което тя паднала на земята и
наранила коленете си.Тези негови показания се подкрепят, както вече бе посочено по-
горе от показанията на свид.И. В..Безспорно е също така, че още същата вечер
тъжителката помолила другият си син – свид.С. В. да я откара до спешна помощ за
оказване на медицинска помощ, което той и сторил.Безспорно е също така, че тя е
посетила ЦСМП – филиал Севлиево на 26.08.2021 г., където й бил извършен преглед и
това обстоятелство е отразено в журнала на медицинското заведение.Не се спори, че
при извършеният й преглед в ЦСМП са описани част от получените увреждания.В с.з.
обаче вещото лице заявява, че това се дължи на обстоятелството, че основната задача
на екипите на спешна медицинска помощ е при посещение при тях да установят дали
пациента има увреждания, които се нуждаят от спешна медицинска намеса.В този
смисъл напълно нормално е при посещението при тях да не са били отразени всички
увреждания, получени от тъжителката при инцидента на 26.08.21 г.Безспорно е също
така, че 28.08. и 29.08.21 г. са били почивни дни – събота и неделя, поради което едва
на 30.08.2021 г. тъжителката е посетила съдебният лекар в гр.Габрово, където й е бил
извършен обстоен преглед и са били описани всички увреждания, констатирани от
съдебният лекар.За този преглед, както вече бе отбелязано по-горе, й е издадено и
съответното медицинско удостоверение.Следва също така да се отбележи, че според
заключението на вещото лице, дадено в с.з., уврежданията, които той е констатирал и
които не са били отразени от спешните медици са с давност около 26.08.2021 г. –
датата, на която се твърди, че са й били причинени от подс.Г..Според вещото лице тези
увреждания не са били съвсем пресни, но не са и от по-стар период, поради което може
да се приеме, че те са причинени на твърдяната от тъжителката дата.Същевременно
вещото лице заявява и, че съдебният лекар е установил кръвонасядания, които е
възможно да се появят малко по-късно от прегледа, извършен в спешната помощ.От
друга страна, механизма на причиняване на описаните увреждания отговаря на
твърдяното от страна на тъжителката относно начина на причиняването им.При така
изложеното, съдът намира за безспорно установено, че на 26.08.2021 г. подс.Г. е
нанесъл на тъжителката Г. удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите и с това си
деяние й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
По делото бе безспорно установено, че в следствие на нанесените й от
подсъдимия удари тъжителката Д. ИВ. Г. е получила увреждания, които са довели до
болка и страдание.По искане на тъжителката бе допусната съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която, както вече бе посочено по-горе, се установява,
че уврежданията, получени от нея, са довели до болка и страдание.В случая не се
потвърждава наличие на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128, и чл.129
от НК.Съдът намира, че заключението на вещото лице по така допуснатата експертиза
е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение в неговата
правилност.Представеното и прието от съда Съдебно-медицинско удостоверение само
по себе си не може да обоснове извода за причинени телесни увреждания по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.За установяването на вида и характера на уврежданията,
обуславящи и съответната правна квалификация на деянието са необходими специални
познания, каквито съдът не притежава, поради което законът е предвидил, че в такива
случаи се назначава експертиза.Не случайно, разпоредбата на чл.144, ал.2, т.2
разпорежда, че експертизата е задължителна, когато съществуват съмнения относно
характера на телесната повреда.Съдът напълно споделя изложеното в съдебно
заседание от вещото лице досежно различията относно характера и вида на телесните
7
увреждания, отразени в съдебно-медицинското удостоверение и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, поради което намира за ненужно да преповтаря тези
изводи.При така изложеното, съдът счете, че причинените на тъжителката леки телесни
повреди се изразяват в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето
и, че подсъдимият Г. не е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК,
каквото обвинение му е повдигнато с тъжбата.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.В. ХР. Г., след като на 26.08.2021 год., на черен път, в
местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево, нанесъл на Д. ИВ. Г. от
гр.Севлиево удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите и с това си деяние й причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, за което бе признат за
ВИНОВЕН.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения и във връзка с преквалификацията на
деянието съдът призна подсъдимия В. ХР. Г. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по
първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от
НК.
Съдът намира за установено по несъмнен начин, че подс.В. ХР. Г., след като на
26.08.2021 год., в местността „Севлиевски лозя“, в землището на гр.Севлиево, в нейно
присъствие, казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. ИВ. Г. от
гр.Севлиево – „***“ и „***“, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, за което бе признат за
ВИНОВЕН.
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на човека,
положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена
ценност.Употребените от подсъдимия изрази по отношение на тъжителката, изречени в
присъствието на пострадалата, съпругът й и единият й син, обективно погледнато са с
подчертано негативно и вулгарно съдържание.Същите са от естество да засегнат честта
и достойнството на тъжителката Г..Пострадалата е възприела обидните
изрази.Изречените от подсъдимия обидни думи са били чути и от свидетелите Г.В. Г. и
И. Г. В..От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл.Подсъдимият е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е предвиждал последиците му,
напълно е съзнавал характера на употребените в присъствието на пострадалата и на
други хора думи, както и, че същите са унизителни за честта и достойнството на
тъжителката и въпреки това ги е отправил, като по този начин е искал да я унижи.
За вида и размера на наказанията
Разгледани поотделно, за всяко едно от двете престъпления, за които
подсъдимият Г. бе признат за виновен, са налице условията за приложение на чл.78а от
НК.В случая обаче има идеална съвкупност от престъпления, а съгласно чл.78а, ал.7 от
НК правилата на алинеи 1-5 на чл.78а от НК не се прилагат при множество
престъпления.Същевременно с Присъда № 260000 от 28.08.2020 г. по НЧХД №
154/2020 г. по описа на РС-Севлиево подсъдимият вече е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК, поради което е налице пречка за
това с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.“б“ от НК.Следователно не са налице
8
предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При определяне на наказанията, съдът съобрази обществената опасност на
деянията и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията, като и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За престъплението по
чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева, а за престъплението по чл.146, ал.1 от НК -
наказание глоба от хиляда до три хиляди лева.
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК
Извършеното от подс.Г. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК
и не разкрива висока степен на обществена опасност.Не е завишена обществената
опасност и на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и оказаното
съдействие за разкрИ.ето на обективната истина.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на
престъплението, нанесените телесни увреждания, материалното и имотно състояние,
съдът счете, че с оглед постигане на целите на генералната и специалната превенция, от
така предвидените като вид наказания на подс.В. ХР. Г. ще следва да се наложи
второто от предвидените по текста на обвинението, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща
пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказание на
подс.В. ХР. Г. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК.
За престъплението по чл.146, ал.1 от НК
Извършеното от подс.Г. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК
и не разкрива висока степен на обществена опасност.Не е завишена обществената
опасност и на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и оказаното
съдействие за разкрИ.ето на обективната истина.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, тежестта на
престъплението, възрастта, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите,
съдът определи на подс.В. ХР. Г. наказание глоба в полза на държавата в размер на
1500.00 / Хиляда и петстотин / лева.Съдът счита, че не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне
на наказание на подс.В. ХР. Г. по реда на чл.55, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК.
За определеното общо наказание
На основание чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът
ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия В. ХР. Г. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-
тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1
и 2 от НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
9
периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция, упоменати в чл.36 НК.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на сумата от
3000.00лв. и обезщетение за причинени от престъплението по чл.146 ал.1 от НК
неимуществени вреди в размер на сумата от 2000.00лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като се претендират и разноските
по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо нея престъпления.В резултат
на нанесените удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите на тъжителката Д. ИВ. Г.
били причинени телесни увреждания, изразяващи се в причиняване на болка и
страдание.Чрез нанасянето на обида от страна на подсъдимия е накърнена
неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалата,
положителната самооценка, която същата има за собствената си личност и което е
градила през годините.Търпените вреди и от двете престъпления са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това
гражданският иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за вреди от престъплението по
чл.130, ал.2 от НК съдът съобрази характера и вида на причинените телесни
увреждания и причинените болка и страдание, времето за възстановяване на
пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени, че в тази част
искът следва да се уважи в размер на сумата от 1200.00лева.При преценка на размера
на обезщетението за вреди от престъплението обида, съдът съобрази характера на
обидните думи, мястото, където са били изречени и степента, в която чрез тях са
засегнати интересите на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на
съда, прецени, че в тази част искът следва да се уважи в размер на сумата от
1000.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия В. ХР. Г. да заплати на
тъжителката Д. ИВ. Г. обезщетение за причинени от деянията неимуществени вреди в
размер на сумата от 2 200.00 / Две хиляди и двеста / лева, от които 1200.00 лева за
вреди, произтичащи от престъплението по чл.130, ал.2 от НК и 1000.00лева за вреди,
произтичащи от престъплението обида, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на причиняване на вредите – 26.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати на тъжителката направените от нея разноски по делото в
размер на 619.00 / Шестстотин и деветнадесет / лева.
Съдът отхвърли предявения от Д. ИВ. Г. против В. ХР. Г. граждански иск, с
който се претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди, произтичащи
от престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 1200.00лева до пълния размер
от 3000.00лева и произтичащи от престъплението обида над размера от 1000.00лева до
пълния размер от 2000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Съдът счете,
че така претендираните суми са прекомерни предвид характера и вида на причинените
10
телесни увреждания и неблагоприятни последици за пострадалата.
Подс.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса
върху уважения размер на гражданските искове в размер на 100.00 / Сто / лева.
За вещественото доказателство
Вещественото доказателство – 1 бр. CD носител относно постъпил сигнал на
ЕЕН 112, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожи.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
11
Съобщи за изтекли лични данни