№ 51
гр. Пловдив 27.03.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети наказателен състав, на открито
съдебно заседание на 28.01.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО БЕЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ВАСИЛ ГАТОВ
при секретар: М.Апостолова
и с участието на прокурор: Иван Перпелов
като разгледа докладваното от
съдията Христо Белев ВНОХД№498 по описа за 2018 год., приема за установено следното:
С присъда №44/10.05.2018г. по НОХД№2094/2017г., Окръжен съд-Пловдив
е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ц.Н.А. за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2017г. в гр.*умишлено е
умъртвил Н.А.А., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.”а“ от ЗИНЗС е постановено определеното наказание в размер на седемнадесет
години лишаване от свобода подсъдимият Ц.Н.А. да изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е ПРИСПАДНАТО
при изпълнение на наказанието седемнадесет години лишаване от свобода времето,
през което подсъдимият Ц.Н.А. е бил
задържан, считано от 22.06.2017г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК е ПОСТАНОВЕНО подсъдимият Ц.Н.А. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО наказанието, наложено му по НОХД №
7602/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, в размер на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в“ от ЗИНЗС е
постановено наказанието от четири месеца лишаване от свобода подс. Ц.Н.А. да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК е ПРИСПАДНАТО при
изпълнение на наказанието четири месеца лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият Ц.Н.А. е бил задържан по
ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 27.11.2016г. до 28.11.2016г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОСЪДЕН е подсъдимия
Ц.Н.А. да заплати на Й.Н.А., ЕГН **********, и И.Н.А., ЕГН **********,
сумата от по 10 000 /десет хиляди/ лв., на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за причинените им от горното деяние неимуществени
вреди.
За ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – бял хартиен плик, съдържащ тампони
от обтривки на Ц.А.; кафяв хартиен плик, съдържащ нож с пластмасова синьосива
дръжка; кафяв хартиен чувал, съдържащ бял чаршаф, зацапан с червенокафява
течност; кафяв хартиен чувал, съдържащ розово шарен чаршаф, зацапан с
червенокафява течност; кафяв хартиен чувал, съдържащ кафяво одеяло е
постановено – да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата
в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК е ОСЪДЕН подс. Ц.А., да заплати сумата от 1952.32 лв., по сметка на ОД на МВР – *,
представляващи направени разноски в хода
на досъдебното производство, 670 лева в полза на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Пловдив, представляващи разноски, направени в хода на съдебното
производство, както и 800 лв., държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
Присъдата е
атакувана с въззивна жалба от адв.Т.Д.-сл.защитник на подс.Ц.А. с алтернативни
искания:
-да бъде отменена
като неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушение на материалния и
процесуален закон с постановяване на нова такава и признаване подсъдимия за
невиновен, защото се касае за наказателно неотговорно лице-напълно невменяем.
-да
се измени същата като се намали наложеното наказание.
Въззивният съд предвид доказателствата, становищата на страните и след
като служебно на осн.чл.314 от НПК провери правилността на атакуваната присъда,
приема за установено следното:
От
фактическа страна е прието, че подсъдимият Ц.Н.А., чиято майка е починала, е
биологичен син на пострадалия Н. А.. Последният не го е
припознал.
Двамата живеели заедно в апартамент,
находящ се в гр.*, ул.”*” № 71, ет.1, ап.1. Жилището се обитавало и от другите
деца на пострадалия - свидетелите Й.А., И.А., С.А.. Последният заедно с жената,
с която живее на съпружески начала, свидетелката М.С., и трите им деца ползвали
една стая /детската/. В друга, хола, спели пострадалият Н. А. и частните обвинители Й.А. и
И.А., понякога и подсъдимият.
На 21.06.2017г. вечерта, всички вечеряли в хола. Преди
това пострадалият навън употребил алкохол. Пил бира и ракия. Свидетелят С.А. и
семейството му се прибрали в стаята си, за да спят. Подс.Ц.А. ги подканил да сторят това.
Свидетелят Й.А. излязъл. Свидетелката И.А. и баща й легнали в хола, всеки на
своето легло. Заспали.
След полунощ, на 22.06.2017г.
подсъдимият бил в тяхната стая. Загасил лампата. Взел ножа с пластмасова
синьосива дръжка, с дължина на острието 14,8 см, който ползвали при хранене.
Затворил с ръка устата на пострадалия Н. А. и
започнал да го пробожда с ножа в областта на гърдите. Нанесъл му четири прободно-порезни
наранявания на гръдния кош отпред в областта на гръдната кост и около нея в
ляво и три прободно-порезни наранявания по страничната повърхност на гръдния
кош отдясно. Всички проникнали в гръдната и в коремната кухина. Пострадалият се опитал да се предпази с ръце.
Други три удара с ножа му причинили три порезни рани по лява и дясна предмишница.
Подсъдимият нанесъл
ударите със замах и сила. Те преодолели костна структура - гръдната кост и
ребра в ляво и в дясно, достигнали и наранили околосърцевата торбичка и дясната
сърдечна камера, десния бял дроб, диафрагмата и черния дроб, стомаха на пострадалия Н. А.. Дълбочината на
раневите канали на прободно-порезните наранявания била от 2,5 см до 13 см, а
дължината на раните от 1,6 см до 4,3 см. При нанасяне на раната с дължина 4,3 см подсъдимият завъртял ножа - забил го и го
раздвижил. Трите порезни наранявания на горните крайници били с дължина от 1,5 см до 6
см.
Свидетелката И.А.,
която видяла случващото се и чула баща си да охка, се разплакала и развикала.
Искала да излезе от стаята, но подсъдимият не й разрешил. Казал й, че не е ударил пострадалия и запушил устата й, за да не вика.
Междувременно се прибрал
свидетелят Й.А., който включил осветлението в стаята. Подсъдимият го загасил. Й.А.
видял, че подсъдимият е затворил устата на баща им и че държи нож със синьосива
дръжка в ръка. Пострадалият Н. А. бил покрит с бял чаршаф. На леглото му имало
кръв. Подсъдимият казал на брат си да излезе от стаята, защото ще убие и него.
Свидетелят Й.А. се уплашил и излязъл. Съобщил на свидетеля С.А. и жена му какво
е станало.
Свидетелят С.А. също видял, че
подс.Ц.А. държи ножа със синьосива дръжка,
който хвърлил на леглото на баща им. Свидетелката С. го взела и го оставила на
компютърното бюро в тяхната стая. Забелязали, че пострадалият е прободен няколко пъти. Бил целият в кръв. На
въпроса защо го е направил, подсъдимият отговорил, че пострадалият Н. А.
заслужава да умре. Свидетелят С.А. ударил подсъдимия, който затворил входната
врата на апартамента, за да не чуват съседите, но С.А. я е отворил отново. Дошли комшии. Подсъдимият
избягал.
Свидетелят Х.Д., съсед, сезирал
компетентните органи, които установили смъртта на Н. А..
Подсъдимият Ц.А., обикаляйки
квартала, бил забелязан от свидетелите А.А. и Ю.А.. Свидетелят А. А. го качил в
лекия автомобил и го отвел в * РУ при ОДМВР гр.*. Пред това го проверил дали не
носи нож. Подсъдимият му споделил, че трябвало да убие баща си.
При огледа на местопроизшествие /л.8-9 от ДП/, са намерени и иззети - бял чаршаф, зацапан с червенокафява течност,
розово шарен чаршаф, зацапан с червенокафява течност, кафяво одеяло и нож с
пластмасова синьосива дръжка и дължина на острието около 15 см.
С протокол /л.82 от ДП/ са иззети проби от ръцете и краката на подсъдимия.
От заключението на тройната СМЕ№ 155/2017г. на труп /л.45-55 от ДП/ се установява, че при изследване
върху трупа на Н.А.А. са констатирани четири прободно-порезни
наранявания на гръдния кош отпред в областта на гръдната кост и около нея в
ляво, които проникват в гръдната кухина и в коремната кухина, три
прободно-порезни наранявания по страничната повърхност на гръдния кош отдясно,
проникващи в гръдната и в коремната кухина, три порезни рани по лява и дясна
предмишница, т.нар. „защитни наранявания” /общо седем прободно-порезни
наранявания на гръдния кош и три порезни наранявания на горните крайници/, нараняване на околосърцевата торбичка в ляво
и засягане на дясна камера на сърцето по предно-страничната й повърхност,
наранявания на десния бял дроб, наранявания на диафрагмата и на черния дроб,
засягане на предната повърхност на стомаха, масивен кръвоизлив в гръдната и в
коремната кухина, кръвоизлив в околосърцевата торбичка, ивичести кръвоизливи
под вътрешната сърдечна обвивка, т.нар. „петна на М.”, подчертана бледост на
трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните петна, мастна дистрофия на
черния дроб.
Причината за
смъртта на Н.А.А. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат от седем
прободно-порезни наранявания в областта на гърдите и три порезни рани по
горните крайници. Общата кръвозагуба се дължи, както на вътрешните кръвоизливи
в гръдната кухина /общо 1900 мл/ и в коремната кухина /700 мл,/, в резултат
на срязване на околосърцевата торбичка и на дясната сърдечна камера, нараняване
на десния бял дроб, наранявания на стомаха и на черния дроб, така и на външното
кървене на всички рани.
Настъпилата
смърт на Н. А. е в пряка причинно-следствена връзка с описаните седем
прободно-порезни наранявания на гръдния кош и три порезни наранявания на
горните крайници, с последвала остра
кръвозагуба. Всички прободно-порезни наранявания са причинени от действието на
предмет с остър връх и едностранен режещ ръб /нож/. Нараняванията са причинени
със замах и с достатъчно кинетична енергия, като при някои от тях е била
необходима по-голяма сила на удара, тъй като е трябвало да се преодолее костна
структура - гръдната кост и ребра в ляво и в дясно. Посоката и дълбочината на
раневите канали на всички прободно-порезни наранявания са измерени. Посоката е
отгоре-надолу, отляво-надясно, отдясно-наляво, отпред-назад. Дълбочината е
съответно 13 см, 10 см, 9 см, 7,5 см, 7 см, 8 см, 2,5 см. Дължината на
прободно-порезните рани е съответно 2 см, 2,3 см, 2,2 см, 4,3 см, 1,6 см, 2 см,
1,7 см. Трите порезни наранявания на горните крайници са с дължина 2 см, 1,5
см, 6 см. Посоката на раневите канали съвпада с посоката на замаха и ударите с
ножа. Притъпеният ъгъл на прободно-порезните рани или основата на образувания
равнобедрен триъгълник показва, че при нанасяне на удара в този край се е
намирал гърбът на ножа /нагоре/, а острият край на раните сочи положението на
острието на ножа - към долния край на раните.
Пред ПОС вещите лица допълват, че
нараняванията на пострадалия много добре
отговарят да са причинени с ножа с пластмасова синьосива дръжка, веществено
доказателство по делото,
който е източен напред. Раната с дължина 4,3 см се е получила от завъртане на
ножа - забиване и раздвижване.
Според протокола за химическа
експертиза /л.114 от ДП/, пострадалият Н. А. е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 2,08 на хиляда.
Заключението на допълнителната
тройна СМЕ № 257/2017г. /л.63-75 от ДП/ установява, че смъртта на Н. А. не е настъпила бързо или
моментално, като през цялото време той е бил в съзнание, имал е възможност да
изживее силните болки от всяко следващо пробождане с ножа - общо десет
наранявания в добре инервирани и болезнени зони. Викал е от тези болки и е
правил опити да се предпази с ръце, при което е получил „защитни наранявания”
по двете предмишници. Смъртта е настъпила по особено мъчителен за него начин.
Вещите лица са отчели концентрацият на етилов алкохол в кръвта на пострадалия -
2,08 на хиляда. Според съдебномедицинската токсикология, алкохолът в
по-големи дози /при тежка и коматозна степен на алкохолно опиване/ снижава
прага на болката и може да намали болезнените изживявания, но при по-малки
количества /като 2,08 на хиляда/ и привикнали към алкохола индивиди /Н. А. е с
мастна дистрофия на черния дроб, която най-често е резултат от редовна
алкохолна употреба/, този ефект не се наблюдава и чувствителността за болка е
запазена.
В съдебно заседание вещите лица
уточняват, че концентрацията на алкохол в кръвта - 2,08 на хиляда, е средна степен на алкохолно
опиване. При пострадалия поради
редовната употреба на алкохол, толерансът е по-голям, по-трудно го хваща и не е
бил лишен от възможността да изпитва силни болезнени изживявания по време на
многобройните наранявания.
СМЕ на
веществени доказателства /л.86-91 от ДП/
сочи, че ножът с пластмасова синьосива
дръжка е едностранно заточен, с обща
дължина - 27,1 см, дължината на острието - 14,8 см, широчина в най-широката
част - 2,6 см, дължина на дръжката -
12,3 см. По острието и дръжката на ножа има червенокафяви зацапвания. По ножа и
по дунапренов тампон
с обтривка от тялото /червеникаво петно от ляво коляно/ на подсъдимия Ц.А. има
кръв, която е човешка. Кръвната й
група е АВ /0/ и може да произхожда от Н. А., който е с кръвна
група АВ /0/, както и от всяко друго
лице с тази кръвна група. Дунапреновите тампони с поднокътно съдържимо от дясната и лявата ръка
на подсъдимия, не са
изследвани за наличие на кръв.
Дактилоскопната експертиза по ножа/л.95-96 от ДП/, не
установява наличие на
дактилоскопни следи.
ПОС се е позовал на заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на в.л.П., Д. /л.101-108 от ДП/,
че при подсъдимия се констатира умствена недоразвитост, която е на нивото
на лека умствена изостаналост, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка е приета за установена още, от частичните обяснения на подсъдимия Ц.А. /приобщени и по реда на чл.279 от НПК/,
от показанията на свидетелите И.А., Й.А., М.С., С.А., Д. А., Щ. А., Х.Д., А. А., Ю. А., от
заключенията на съдебномедицинските, дактилоскопната, химическата експертизи, от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и от
веществените доказателства – подробно посочени.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДС.Ц.А..
СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Защитата, правейки собствен анализ на доказателствените източници намира, че приетата престъпна фактология не почива на направения от нея разбор.
Настоящият въззивен състав не съзира процесуален дефект в мотивите от
гледна точка на вложеното съдържание, съпоставено с изискването по чл.
305, ал.3 от НПК. Изложени са установените обстоятелства, обсъдени са
доказателствата и по пътя на логическата дейност е извършена тяхната оценка.
Вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите и по правото е проследимо и
законосъобразно изградено. Упрекът на адв.Д., концентриран към фактическото
изложение би бил основателен, ако събраните и проверени доказателства в
съдебното следствие променяха параметрите на фактическото обвинение. В случая
такъв дисонанс липсва, поради което и упрекът към аналитичната дейност на
първоинстанционния съд е лишен от основание.
В мотивната си дейност ПОС е изчерпил възраженията на страните с излагането
на аргументи по фактите и по правото. Оценъчната дейност е в обхвата на чл. 102
от НПК, като не се констатира неснователно игнориране на доказателствени
източници, или превратна интерпретация. Мотивите не страдат от произволна
доказателствена оценка и при спазване на стандарта за доказване "извън разумното
съмнение", обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до
единствения възможен извод за съставомерно поведение на подс.А. по чл. 116
от НК.
Деянието и авторството са доказани
по несъмнен начин. Като е кредитирал едни доказателствени източници, а не
други, но е изтъкнал достатъчно сериозни и убедителни съображения в мотивите си
за това, основани на доказателствата по
делото, събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК ред, първостепенният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, чл. 13,
чл. 14
и чл.
107, ал. 3 и ал.
5 от НПК.
Обясненията на подсъдимия са обсъдени обективно,
съпоставени са с останалите доказателствени източници, с което окръжният съд е обективирал
законосъобразното си разбиране, че - от една страна, същите са годно
доказателствено средство, при това източник на
преки, първични доказателства, но от друга - представляват важно процесуално
средство за упражняване правото на
защита. Кредитирани са само онази част от обясненията му, която се подкрепя от други
доказателства, а в останалата
им част, която е в противоречие с доказателствената съвкупност, ПОС е приел като израз на правото му на защита.
При първия си разпит в хода на
съдебното следствие - с.з. на 26.03.2018г.-л.103, подсъдимият признава, че е убил баща си-„когато съм го утрепал,
тогава го видях“. Сестра ми го видя като си го утрепвам и тогава влизат върху
мене комшиите“.
При следващо си
обяснение-с.з. от 10.05.2018г.-л.140 от съдебното следствие сочи-„не съм
направил на баща ми нищо“.
Използван е процесуалния
инструментариум на
чл.279, ал.2 вр. ал.1 от НПК с
приобщаване обясненията му, дадени в хода на
досъдебното производство в протокола му за разпит от 22.06.2017г. /л.29 от
досъдебното производство/, в които признава, че го е наръгал три пъти, докато е
спял. След
прочитане на обясненията му от ДП, подсъдимия е заявил-„това не е вярно“.
За съществените въпроси от предмета на доказване: има ли съставомерно
деяние, извършено ли е то от подсъдимия (включително и по какъв начин е
извършено), като и за настъпилия резултат и причинната връзка, се правят
изводи, след като се ползват и останалите доказателствени средства по делото.
Обосновано
първоинстанционният съд е дал вяра на
обясненията му, в частта в която сочи, че е убил пострадалия Н. А., възприето и от свидетелката И.А..
Аргументирано, при анализа на
гласните доказателства е гласувано доверие на показанията на
родствениците на пострадалия, най-вече на свидетелите - И.А., Й.А., М.С., С.А., Д. А.,
Щ. А., първите двама и
като страни, без това обаче да
е основание техните показания да се изключат от доказателствената съвкупност, и още на протокола за оглед на
местопроизшествие, веществените доказателства, заключенията на вещите лица.
Според
настоящия въззивен състав, заявеното от св.И.А. получава съвсем неправилна
доказателствена трактовка от защитата. При внимателно проследяване съдържанието
на показанията й от с.з. на 26.03.2018г., ясно се установява, че тя пресъздава
свои преки възприятия от поведението на подсъдимия-„Аз лежах и стана вечерта в
12 часа. И той/визира подсъдимия/ взе ножа и удари баща ми и загаси лампата.
…Той затвори устата на баща ми и го удари с ножа. Три пъти отпред в гърдите и
един път-отзад…….И друг път съм виждала този нож. Върху масата съм го виждала…
Имаше в леглото на баща ми много кръв……Протегна се към мен и ми затвори устата,
за да не викам…..Исках да изляза от стаята, но той не ми разреши….Подсъдимия
излезна и избяга от къщи“……….
Допълващите показания на св.Й.А. са в
следната насока-„Влязох в стаята. Светнах лампата и видях, че в неговите
ръце-на подсъдимия, има нож….когато светнах лампата, той я загаси…….Върху
леглото на баща ми имаше много кръв…..докато бях в стаята, Ц. на мен ми
каза-„Излез от стаята, защото аз и теб ще убия“!Тогава аз отидох и съобщих на
батко ми С.“.
Разбираем е стремежът на защитата да установи
внушаемост и преднамереност в действията на малолетните свидетели, но няма
доказателствени основания да се счита, че двамата цитирани такива, желаят да
набедят подсъдимия и да му приписват престъпление, което не е извършил.
Достоверността на изложеното от тях
убедително кореспондира с показанията на
другите свидетели, както и липсата на съществени противоречия спрямо изложените
факти основателно дава повод и на въззивният съд да отхвърли тезата за внушаемост и манипулативност в показанията им. Същите
са ценени целокупно от първоинстанционният съд с останалите доказателствени
източници.
Така напр., разказът на
св.М.С. установява, че подсъдимия неведнъж ги е заплашвал преди 22.06.2017г.-„Взима
ножа и вика „Ще ви режа„ Мен ме заплаши-„ще те убия“, хлъзна ме от прозореца
един път и той вика-„ще те убия“………“викам на Ц. защо удари бащи си?“, Ц.
вика-„Той заслужава да умре…..после аз от страх да не убие пак някой, тъй като
той остави точно до баща си ножа и аз от страх го взех да не удари мен, или
мъжа ми и децата и го оставих в моята стая….После Ц. започна да бяга вънка“.
С.С.А. сочи-„ Аз го
попитах, той ми каза-„Заслужаваше го той това нещо-да умре“…..започна да удря
вратите, аз пак го ударих и почна да бяга“.
Реално това
са лицата, които са контактували в тези начални моменти с подсъдимия и съдържанието на въведените
доказателствени факти при разпита на посочените свидетели, установяват доказателствената
съвкупност относно съставомерното поведение на подс.Ц.А. по чл. 116
от НК. Подкрепени са макар и в по-косвен
план от разказите на Х.Д., Щ. А., А. А., Ю. А..
Св.Х.Д. заявява-„…видях
че убиецът го гонеха……една тълпа-от махалата хора, за да го хванат убиеца“.
Св.Щ. А.-„дойде брат ми С.…и
ми каза-„Уби баща ни мръсникът“, визирайки подсъдимия.
Досежно
свидетелстването на А. А. защитата на подсъдимия не се съгласява с мотивите на
ПОС, подсъдимия да му е споделил, че е убил баща си.
Св.А. А.
при разпита си пред Окръжният съд обаче потвърждава това заявявайки-„С колата
се разкарвахме, видях Ц. и го докарахме. Аз бях с Ю. А.. Преди да го вкараме в
колата видях дали има нож в него, нямаше и го качихме в колата. Само каза Ц.:“Трябваше
да го убия“ и това беше“.
С.Ю. А. на л.139 от
съдебното следствие пред ПОС, първоначално е твърдял, че в колата е попитал
подсъдимия защо е утрепал баща си, но той нищо не отговорил, само поискал
цигари. Ц. говорел повече с А. А. и това, че е ударил с нож баща му, не го е чул.
На осн.чл.281 ал.4
вр.ал.1т.1 от НПК, съдът е приобщил показанията му от ДП-л.38, където е
заявил-„той се качи в колата и го попитахме защо е ударил с нож по главата баща
си. Ц. отговори, че го е ударил, защото иначе баща му щял да го удари и го
отрепе. След това го отведохме пред Шесто РПУ-П. и го предадохме на дежурните
полицаи“.
Горния
фактически дисонанс в
никой случай не може да разколебае обвинението, като показанията на
св. Ю. А. съдържат производни доказателства и техният принос, както и този на
св.А. А., е само във връзка с консолидиране на първичните доказателства. Плюс това, същите не игнорират извода за достоверност на показанията
на
свидетелите И.А., Й.А. и останалите кредитирани гласни доказателства, които
в резултат от
логическата съпоставка с писмените и веществени доказателствени средства, експертизите, хармонират в непоколебимо
единство и
по убедителен начин доказват авторството на престъплението от страна на подс.Ц.А.. Т.е., еднозначният извод, който следва да се
направи, че кредитираните доказателства и доказателствени средства, реално
разкриват случилото се. Показанията
на свидетелите, на които се дава вяра са безпристрастни, обективни и логични,
налагат извода относим и към вменяемоста, а именно, че не може да се приеме някаква неадекватност,
некоординираност, дезориентираност до
такава степен, че подсъдимият да не е разбирал събитийността, а още по-малко да
не е могъл да ръководи постъпките си. В
тази връзка, основния
аргумент на защитата, лансиран и пред ПАС е, че деянието е извършено "в условията на невменяемост", т.е., че от правна гледна точка е налице хипотезата на чл. 33 от НК.
ПАС не приема това твърдение поради следното:
Ноторно е, че вменяемостта е
предпоставка на вината, а следователно - и на наказателната отговорност.
Несъмнено, съобразно разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 НК, за определяне на невменяемостта
се използват два критерия - медицински (психиатричен) и юридически (психологически).
Всъщност, следва
да се припомни, че невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие,
защото е дефинирана в закона и е основание за извода за наказателна
неотговорност. Т.е., след като съдът задължително използва заключение на
експерти - психиатри, той трябва окончателно да реши въпроса за вменяемостта,
но по признаците, които определят юридическия критерий - интелектуалните и
волевите.
Събраните
доказателства в насока, дали подсъдимия
страда от психично заболяване и какво е то, са обективирани последователно в
две съдебно - психиатрични
експертизи.
Първоначалната психиатрична експертиза е назначена от органа на досъдебното
производство. С оглед медицинските критерии, вещите лица са преценили, че Ц.А. по
време на деянието не е бил лишен от възможност да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
В производството пред въззивният съд, беше уважено искането на защитата на
подсъдимия за назначаване на повторна тройна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, на която се поставиха същите задачи.
Прочее, не
може да има никакво съмнение, че на нито една от двете експертизи не може да
бъде отправен упрек за липса на необходимите знания и опит в областта на
специалните науки, като в настоящия казус, основанието довело до реализация на
чл.153 пр.2 НПК е предвид данните
от разпита на експертите от комплексната СППЕ д-р П., Д., че първата е била
ангажирана с лечението на подсъдимия при престоя му в ЦПЗ-П. до изписването му на
14.06.2018г., и за да се разсеят всякакви съмнения за предубеденост, респ.,
съмения в неговата правилност, продиктува назначаването на
повторна комплексна психиатрична и психологична експертиза в състав от
експертите - Т., Г.-психиатри и В.-психолог.
Те сочат, че Ц.А.
е трето по ред дете в
семейство с пет деца. Семейството в което е отглеждан е с нисък социален
статус. По
негови данни е
посещавал училище и е завършил пети клас, но не е усвоил на елементарно ниво
училищни умения. През м. април 2017 г., е променил поведението си, станал напрегнат, неспокоен, говорел
несвързано, саморазговарял, счупил прозорците в дома си, имал агресивно
поведение, срязал гумите на колата на съсед, не спял през нощта. По този повод
е заведен от баща си на преглед в ЦПЗ –П., където е
хоспитализиран. Хоспитализацията е през периода 10.05.2017г. - 4.06.2017 г., с диагноза- Лека умствена изостаналост.
Започнато е лечение, като на 22.05.2017г., е осъществил бягство от
отделението. След като е уведомен баща му, пациента е върнат в отделението на
24.05.2017г. и стационарния престой продължава до плановото му изписването от
стационара. Според епикризата,
за целия престой при пациента не е регистрирана параноидна симптоматика и/или
данни за сетивни измами. Водещи при него са били поведенчески отклонения в
чиято основа е изразения интелектуален дефицит.
Следваща хоспитализация на освидетелствания е проведена след задържането му в
следствения арест, през периода 08.11.2017 г.-14.02.2018г. в Психиатрично
отделение при СБАЛЛС-Затвора-Л..
По време на хоспитализацията е имал коректно и подредено поведение, като е
спазвал режима и приемал назначената му терапия. Водещо в клиничната картина са
били симптомите на изразена умствена недоразвитост и подчертан дефицит в
емоционалната и социална компетентност на същия. Емоционално-волевата сфера се
характеризира с лабилност и неустойчивост. Мисловния му процес е конкретно
образен, без психопатологични деструкции в съдържанието. Декларира вербални халюцинации, като
демонстрира поведение, което не отговаря на клиничната логика, а отразява
неговите примитивни възгледи за този симптом.
Актуалният изведен интелектуален
потенциал у
подсъдимия е на ниво
по-ниско от условната норма /IQ - 63 по R./, което е
съответно на лека степен на умствена изостаналост, на фона на ярко изразен
когнитивен дефицит. Най-общо е с примитивен тип личностова структура,
ориентиран към задоволяване на непосредствените си базисни по същността си
потребности и влечения. Умее да вербализира съжденията си, боравейки с
изключително оскъден речеви фонд и употребявайки заучени, конвенционални
изразни средства. Вниманието е неустойчиво, но без съществени нарушения. Паметовите способности са с
дефицити, най-вече в стадия на репродукция, вероятно поради слабо развита
услужливост на същата и като цяло съответни на оскъдния интелектуален
капацитет. В личностов план
е подчертано егоцентричен и егоистичен. Мисленето му е насочено единствено към
задоволяване на неговите потребности и влечения-първични по своята същност.
Напълно липсва емпатийност и дори елементарно съчувствие.
Резултатите от теста за
агресивност „Б. - Д.“ са показали много високи нива по следните
показатели:
- Агресивно
недоверие - склонност към недоверие и подозрително отношение към хората,
произтичащи от убеждението, че окръжаващите са злонамерено настроени.
- Вербална
агресия - склонност към изразяване на негативни чувства както чрез форма
/кавги, крясъци/, така и чрез съдържанието на словесни обръщения /заплахи,
проклятия, ругатни и др./
- Телесна агресия - склонност към
използване на физическа агресия срещу друго лице
Обобщената оценка на теста за
агресивност е дало повод на специалистите да приемат, че при относителна валидност на тестовите
резултати Ц.А. е с наличие на над средна
склонност към употреба на различни видове агресия при своето отреагиране.
При наличието на валидни резултати
от проведения КПВ - 71 /Кратък психопатологичен въпросник/ се отчитат високи
стойности по скалите:
Психопатия-с нисък толеранс към
еднообразие и скука. Проблеми с авторитети. Непокорен и враждебен. Повърхностни
емоционални реакции по отношение на вина и срам. Повърхностни взаимоотношения.
Параноя-сърдит и възмущаващ се.
Пренасочва обвиненията и критиките. Враждебен и подозрителен. Ригиден в мисленето
си и упорит при отстояване на позициите си.
Шизоидия - емоционално хладен към околните и
неспособен на емпатийно отношение. Затворен, отчужден и неконвенционален.
Демонстрира сравнително стабилен
праг на фрустрационна устойчивост, който обаче след употреба на алкохол е
възможно силно да намалее, а в комбинация с повишената му раздразнителност и
импулсивност - да
доведе до крайни поведенчески реакции от негова страна без оглед възможните
последици. В защита на позициите си или при ситуация, преценена от него като
самозащита е твърде възможно да реагира с агресия, поради стеснения
социално-ролеви репертоар и малоценностовите преживявания.
Касателно извършеното деяние може да се
счита, че напълно осъзнава резултата от постъпката си, но е напълно безкритичен
към същността на подобен тип деяния. Напълно безкритичен е и изобщо към
всякакъв вид действия, които според обществото се приемат като престъпления. Не
е склонен да търси /и да дава/ обяснение за собствените си постъпки. Последните
приема като нещо напълно нормално, за разлика от действията на окръжаващите го,
които понякога в възможно да възприеме като заплашителни /без задължително да
бъдат такива/ и да отреагира с враждебност и агресия.
Изложените от него обяснения за
случилото се индикират наличието на ясен спомен и съзнаване на действията,
отразяват гореописаните личностови особености и кореспондират с направените
самопризнания пред разследващия орган.
От по-горе изложеното е видно, че осв. Ц.А. е с лека умствена изостаналост - състояние на задържано или не
пълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушения на уменията, който
възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво
на интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.
Ниското му интелектуално функциониране е
вероятно обусловено от фактори на
социалната среда, в която е
израснал.
Касае е се за незряла личност формирана в социум с понижени изисквания. Ориентиран е
към задоволяване на непосредствените си, базисни по същността си потребности и
влечения. С повърхностни емоционални реакции по отношение на вина и срам.
Присъща за него е поривност на подбудите за
поведение с водеща афективна логика за сметка на рационалността в преценката с
тенденция за взимане на
прибързани решения в следствие на моментни настроения и емоционални състояния,
несъобразени с последиците от тях в перспектива. При неудовлетворение на
собствените потребности и желания е твърде възможно да отреагира импулсивно с
понижен самоконтрол над възможностите за волева регулация над действията и
отреагиране под въздействие на моментни емоционални състояния, с бързо преходни
настроения, резултиращи във взимането и реализирането на нерационални,
неконструктивни решения с неефективност на уменията за справяне в проблемни и
конфликтни ситуации.
Предразположеността на Ц.А. към проява на физическа и
вербална агресия е умерено изразена. Склонността му да се възползва от
ситуацията и да действа под влияние на моментни чувства и импулси определя
възможността лесно да загуби самообладание и да прояви агресивни тенденции в
поведението.
Обикновено нарушаването на личното
пространство създава усещане за тревожност, а от своя страна сигналите за
агресивност, идващи от средата, изпълняват функцията на стимулатори, които
интензифицират агресивните прояви.
Насилието като форма на справяне с
фрустрацията е заучено поведение, тясно свързано с високи нива на конфликт и
ниски нива на топлина и семейна любов, хаотична социална среда, трудности в
общуването с околните-обстоятелства, установени и при освидетелствания. Употребата на нож в частност,
вкл. при освидетелствания,
освен с цел самозащита, може да се разглежда и като средство за повишаване на
собственото самочувствие, особено при по-слабите му физически възможности, за
повлияване на страха в околните, с цел респектиране, както и с цел преживяване
на собствена психическа безопасност.
О. Ц.А. е задоволително адаптиран
в обичайната му социална среда с ниски изисквания. От медицинска гледна точка може да
участва във воденото срещу него досъдебно производство и да носи наказателна
отговорност.
Леката умствена изостаналост не представлява медицинска пречка, която го лишава от възможността да разбира
свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си на
22.06.2017г., както и не
възпрепятства психичната му годност, да възприема, запаметява факти и събития
свързани с инкриминираното деяние на 22.06.2017г. и понастоящем да дава
достоверни сведения с конкретно- образен характер за тях.
Непълното развитие на интелекта е на нивото на горната граница на лека
умствена изостаналост т.е. по-близко до нормата за интелектуално функциониране
на личността. Нарушенията
в мисловния процес на освидетелствания са минимално изразени, като протичат на фона на правилно изградени
представи за адекватни обществени и личностни взаимоотношения. Ц.А. има психични възможности за
оценка на смисъла на поведението си и контекста на ситуацията и прогнозиране на
последствията от своите
действия.
Настоящият съдебен състав приема и влага в
представеното си съдържание на решаващ орган повторната експертиза, защото тя подробно и обосновано е
интерпретирала всички данни по
делото, като тук вече се съобразяват и тези от клиничните наблюдения върху подсъдимия, който беше настанен в
специализираното психиатрично отделение при Затвора - Л.. Специалните знания на
вещите лица, подробният и аргументиран отговор на поставените им въпроси,
дадоха възможност на ПАС да формира вътрешното си убеждение относно
психическото състояние на дееца, както и да изключи като неприемлива и
неподкрепена с доказателства тезата на защитата. Ерго, в конкретния случай, макар
при подсъдимия да е била установена психиатрична аномалия-лека умствена
изостаналост, то доказателствената съвкупност относима към момента на деянието
определя, че това му състояние не е довело до отпадане на психическите му
способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките си. Няма
основание да се счита и че изискуемите се от закона интелектуални и волеви способности
на дееца отсъстват в хода на
процеса. Диагнозата му потвърждава извода, че подс.Ц.А., макар и да страда от психично заболяване, то не е причина за негова
невменяемост и съответно същият следва да носи наказателна отговорност за
стореното.
Настоящият съд намира за
необходимо изрично да обсъди споделеното от Ц.А. и пред експертите, за възприета от него заплаха за
собствения живот, цялост и безопасност, т.е, за проявена спрямо
него физическа
агресия от пострадалия,
провокирала го да извърши нападението с нож срещу него.
Тази позиция на
подсъдимия се явява изолирана от останалия, събран и анализиран доказателствен
материал, след като отсъстват доказателства към него да е била проявена физическа агресия на инкриминираната
дата, или предната вечер, камо ли
интензивна, от
друго лице/в
случая пострадалия/, и това да е подбудило себесъхранителен мотив и подтик за извършване на нападение срещу Н. А.. Експертите в с.з. на
28.01.2019г., пред въззивният съд уточниха, че заключението им в тази част се
базира единствено на неговото/на подсъдимия/ твърдение за реална физическа
агресия спрямо неговата личност предната вечер, преди инкриминирата дата, и поради
тази причина са го подложили на коментар. Според ПАС, изразеното от подсъдимия
становище за предшестваща, предходна
агресия от пострадалия спрямо неговата личност е силно уязвима и напълно незащитена
доказателствено. Ерго, касае се за себезащитна позиция от страна на Ц.А., която на фона на
целокупния доказателствен материал остава изолирана и не получава доверие. /Прочее,
и при установеното
конфигуриране на телата на подсъдим и
пострадал по време на самото
причиняване на смъртоносните увреждания, действията на баща му са
изцяло защитни-по отблъскване на нападението с нож./. Данни, пострадалият да
е
манифестирал поведение с нападателна характеристика преди реализация на самото престъпление, или предната
вечер, която да е провокирала възникване на агресия у подсъдимия, не са доказателствено установени. Т.е., липсват фактически данни за предходен/предната вечер, конфликт между него и пострадалия,
който да има
релевантно значение за евентуално възприемане на друга по-благоприятна правна
квалификация за Ц.А.. Еднопосочността в свидетелските показания и
подкрепата
им от останалите
доказателствени източници, мотивира извод, да не се верифицира становище за предприета агресия
от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, преди извършване на инкриминираното
престъпление.
С действията си Ц.А. е целял
причиняването на смъртта на Н. А., защото нанесените брутални удари с нож върху жизненоважни органи на пострадалия са имали несъвместими с
живота последици и подсъдимия е съзнавал това. В същата насока се ценят и неговите действия след деянието, не свързани с
осигуряването на спешна и животоспасяваща помощ за пострадалия, като след реализирането му се е опитал да избяга, т.е., реакцията му
рециприра на
подредено,
а не дезорганизирано
поведение.
Твърденията на дееца, че е нанесъл само три удара с
нож, правилно
са приети от ПОС като
защитна позиция, тъй като се
опровергават по категоричен начин от заключенията на съдебномедицинските експертизи.
ПРАВНА СТРАНА:
След като и настоящият въззивен състав, на базата на всички доказателства
по делото приема, че подсъдимият е наказателно отговорно лице и че по безспорен
начин е установено изпълнителното деяние, то въпросите за авторството, причинната
връзка със съставомерния резултат и вината са доказани по един позитивен начин.
Подсъдимият е извършил деянието с
особена жестокост.
Както сочи
Р№221/28.05.1985г. на ВКС-„особената жестокост като качество на дееца трябва да
се оценява от отношението му към пострадалия”.
Подсъдимия е съзнавал какво върши, желаел е да
причини смъртта на жертвата именно по начина, по който е процедирал. Пласирането на множество удари с нож с голям
интензитет и упоритост, доказват
целта и маниера на действие. В пълна степен подс.Ц.А.
е дал воля на своя егоцентризъм и несъобразяване с неприкосновеността на
личността. Не са го омилостивили опитите на Н. А. да се предпази. Проявено е хладнокръвие, безразличие към стенанията на пострадалия, демонстрирана е
безпричинна свирепост спрямо него. Ударите са
реализирани с ожесточение
и коравосърдечност от страна на подсъдимия, били са пласирани върху лежащ, несъпротивляващ се и
беззащитен човек. Нанесъл е общо десет удара с нож, със замах
и сила спрямо пострадалия в областта на гърдите
и по горните крайници. Преодолял е костна структура /гръдна кост и ребра/ и е
наранил множество органи /околосърцевата торбичка и дясната сърдечна камера,
десния бял дроб, диафрагмата и черния дроб, стомаха/ на
пострадалия. Раневите
канали на прободно-порезните наранявания са с не малка дълбочина /от 2,5 см до
13 см/, а раните с не малка дължината /от 1,6 см до 4,3 см/. При раната с дължина 4,3 см., подсъдимият Ц.А. е забил ножа и го е раздвижил. Една от трите порезни
наранявания на горните крайници е с дължина 6 см. Убил е пострадалия, в присъствието на малолетната му дъщеря, проявил е коравосърдечие и безчовечност,
демонстрирал е отсъствие на състрадание.
Налице е и квалифициращото обстоятелство - по особено
мъчителен начин за убития, предвид заключението на допълнителната тройна СМЕ, че смъртта на Н. А. не е
настъпила бързо или моментално. Съобразно Решение № 7/1982 г. по н. д. № 62/81г. на ОСНК, ВКС, "особено мъчителният начин
на убийство трябва да се преценява с оглед броя и начина на нанесените удари,
причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на което той изживява
тежки предсмъртни мъки".
Според СМЕ не е настъпила моментална смърт, като жертвата е живяла няколко
минути, била е в съзнание, изпитала е приживе
предсмъртни болки и страдания от раните, придружени с ужас от неминуемия смъртен изход. Ето защо смъртта на Н. А.
е настъпила по особено мъчителен за него начин, защото по време на нападението
с ножа е разбрал за непосредствено застрашаващата го голяма опасност. През цялото
време е бил в съзнание, имал е възможност да изживее силните болки от всяко
следващо пробождане с ножа - общо десет наранявания в добре инервирани и
болезнени зони. Правил е опити да се предпази с ръце, при което е получил
„защитни наранявания” по двете предмишници. Въпреки употребения алкохол /2,08
на хиляда/ той е бил със запазена чувствителност за болка и не е бил лишен от
възможността да изпитва силни болезнени изживявания по време на многобройните
наранявания, като в тази връзка възраженията на защитата в
писмената жалба са несъстоятелни. Т.е.,
преди леталния край е изживял физически болки и
страдания, тежки предсмъртни мъки. Многобройността
на ударите в жизненоважни части по тялото на пострадалия,
множествеността на нараняванията, релевира нагласа у подсъдимия, потърпевшия да изживее такива именно болки и той е съзнавал тази квалифицираща
предпоставка, портретиращо
реализираното престъпление с квалифициращия признак-“особено мъчителен начин“
за убития.
Първата инстанция е дала отговор за наличието
на пряк умисъл при извършване на деянието, позовавайки се на константната и
задължителна съдебна практика.
Смъртта е причинена от деяние, което е
виновно, в смисъл на пряк умисъл за лишаване от живот на пострадалия. Независимо от това, какъв мотив е имал, умисълът се установява преди всичко от обективното
му проявление и това именно проявление, а не мотивът
за възприетото поведение, е от значение за доказване субективната страна на
престъплението. Неустановяването на конкретен мотив
(мотиви) за умъртвяването на пострадалия
при пряк умисъл в разглеждания случай, поначало не може да доведе нито до
липсата на престъпление въобще и оправдаване, нито до друга правна квалификация/вж.Решение№
480/04.03.2015г. по н.д.№1550/2014г. на ВКС, 2 н.о./.
Множеството удари,
насочени в уязвими места на човешкото тяло, тяхната сила и многобройност, в
противовес на опроверганите от съдебномедицинското заключение обяснения на
дееца, установяват несъмненото намерение на дееца да умъртви пострадалия.
По делото не са събрани доказателства подсъдимият да
е бил в състояние на афект,
с характерното за него стеснено съзнание под влияние на силни емоции, за да е приложим състава на чл.118 от НК. Анализът на действията на Ц.А. показва, че те са били
целесъобразни, без да е налице невъзможност в достатъчна степен да ръководи и
контролира постъпките си. Действията му са били подредени, съответно и целенасочени,
което не би могло да стане, ако съзнанието е било стеснено, а поведението му - афективно
моделирано. То показва последователност, организираност
и волева обусловеност, които не се вписват в характеристиката на личност,
лишена от възможност за правилна преценка и контрол върху постъпките си.
Не е бил в състояние на неизбежна отбрана, за да се анализира чл.119 от НК. Отсъствието на фактически данни за
противоправно нападение от пострадалия спрямо дееца изключва възможността за правни
изводи за неизбежна отбрана по чл. 12 НК,
респ. за превишаване на нейните предели при извършване на инкриминираното
деяние от подсъдимия.
По предявеното обвинение и съответно осъждане, отсъства
квалифициращ признак по чл.116 ал.1т.3 пр.1 НК, за да наложително специално
обсъждане на възражението в писмената жалба, че не било доказано пострадалия да
е биологичен родител на Ц.А..
Горепосоченото от своя страна определя и решаването
на въпроса за престъпната същност на стореното от подс.Ц.А., определимо като престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. чл.115 от НК за това, че на 22.06.2017г. в гр.*умишлено е умъртвил Н.А.А., като деянието
е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства са приети-
признанието на случилото се, младата възраст, леката умствена
изостаналост, а като
отегчаващи - предишното му осъждане, че е посегнал на биологичния си баща.
На тази база, предвид правилата на чл.54, 56, 57 от НК и чл.36 от НК, като най-подходящо
по вид, от алтернативно предвидените санкции, е
прието лишаването от свобода, чийто конкретен размер е фиксиран на СЕДЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ .
ИСКАНЕТО ЗА НАМАЛЯВАНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Изчерпателното
обсъждане на всички формиращи индивидуализацията на наказанието на подсъдимия данни и правилното им съотношение,
съгласно правилата по чл. 54 от НК, изключва възможността за смекчаването му.
В рамките на
вярно индивидуализираните обстоятелства, ПОС правилно го е определил - 17
години лишаване от свобода. Обсъдена е спецификата на
инкриминираното престъпление и са съобразени всички важни за индивидуализацията
на наказанието щрихи. Не е налице очевидно несъответствие между обема
наказателна принуда и обществената опасност на деянието, дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Не са пренебрегнати позитивни и
значими в полза на молителя данни, за да се счете, че наказанието е
несправедливо. Колкото
по-незначителен е повода за извършването на такова тежко престъпление, толкова
повече деянието се отличава с бруталност и жестокост, съответно следва да се
наказва по-строго. Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че деецът с такава лекота може да преодолее
волевите и социални задръжки, за да лиши от живот едно човешко същество. За да
постигне целите не само на личната, но и на общата превенция, наказанието следва да
съответства на настъпилия вредоносен
резултат, при който е отнето висшето човешко благо-живота на пострадалия в случая. Налице е и наслагване
на броя на квалифициращите признаци от състава, завишаващи степента на
обществената опасност на деянието - едновременно е извършено с особена
жестокост и по особено мъчителен за убития начин. Това, което е причинено като
резултат, многократно надхвърля необходимото за причиняване смъртта на
пострадалия. Налице е значителен интензитет на насилието. Вложената упоритост
при умъртвяването на жертвата - множеството нанесени удари с нож, също
установяват висока обществена опасност на дееца. В този контекст, отмереното наказание е точен еквивалент между
конкретното престъпление и съответното му възмездие. То не е диспропорционално,
напротив, достатъчно премерен фактор ще е да се реализира корективната му роля
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, приляга на извършеното
престъпление и е съобразено с личностния профил на извършителя. Намаляване на
наказанието под наложения размер лишаване от свобода не би обезпечило баланса
между интереса на обществото от справедливо такова за престъпление с висока
степен на обществена опасност и личността на подсъдимия, която е с потенциален
риск от последващо престъпно поведение. Ето защо, при конкретната съпоставка на
данните, които са от значение за правилната индивидуализация на наказанието, не
е допуснато нарушение на чл.36 НК и искането за намаляването му не може да бъде
удовлетворено.
Правилно е приложен чл.68 ал.1 НК, тъй като настоящото престъпно деяние е
извършено в изпитателния срок, определен му по НОХД № 7602/2016г., по описа на Районен съд
гр.Пловдив.
По гражданските искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД:
Неприемливо е оплакването срещу
присъденото обезщетение на гражданските ищци, след като е установена причинна
връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Уважената част от гражданския иск
е изцяло съобразена с общоприетия критерий по чл.
52 ЗЗД за справедливост, респ., държи сметка за емоционалната
близост и привързаност между починалия и неговите - дъщеря и син, както и за
действително изживените болки и страдания от загубата в резултат на престъпното
деяние на подсъдимия. Резултирали в това, на всеки един от гражданските ищци Й.Н.А. и И.Н.А., подсъдимия
да заплати сумата от по 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за причинените им от горното деяние неимуществени вреди.
Правилно е
произнесено по веществените
доказателства и разноските.
Подсъдимия следва да бъде осъден да заплати
направените разноски пред ПАС за вещи лица и преводач в размер на 1444.62 лв.
Предвид горепосоченото и
на осн.чл.338 от НПК въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44/10.05.2018г. по НОХД№ 2094/2017г., на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.Н.А. ЕГН **********,
да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС направените разноски
пред ПАС по делото, в размер общо на 1444.62 лева.
Решението подлежи на
протест и обжалване пред ВКС в 15 дн.срок от съобщението до страните за
неговото изготвяне.
Председател:
Членове: