07.08.2014г.
Мотиви на
присъда № 51/25.07.2014г.по НОХД № 187/2014г.по описа на
ЯОС:
Ямболската окръжна
прокуратура е предявила обвинение против М.А.Щ. *** Оряховица , област Велико
Търново за престъпление по чл.199 ал.1
т.4, вр.с чл.198 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 “а” от НК, затова че на 14.04.2014г. , около
11,00ч. в гр.Ямбол , до блок № 75 на ул.”Х.Т.” е отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 306 лева от владението на С.М.М. *** с намерение
противозаконно да ги присвои , като употребил за това сила , изразяваща се в
издърпване и разкъсване с ръце на държаната от М. нейна платнена чанта за пазар
и изваждане от същата портмонето на пострадалата , съдържащо паричната сума ,
като при извършване на деянието е действал в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК , както и за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 , вр. с чл.194 ал.1 вр. с
чл.29 ал.1 б”а” от НК , за това , че на 15.04.2014г. , около 13,30ч. в гр.Ямбол
,във вход А на блок № 5 на ул.”Д.Б.” е отнел чужди движими вещи – парична сума
в размер на 76лева от владението на И.М.Д. *** ,без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като при извършване на деянието е действал в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б”а” от НК.
В съдебно заседание
участващия прокурор поддържа изцяло
предявените обвинения, като счита, че същите са доказани от обективна и от
субективна страна. Счита , че не са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК предвид тежкото съдебно
минало на подсъдимия, независимо от оказаното от него съдействие за разкриване
на обективната истина и възстановяването на щетите от извършените от него две
престъпни деяния.Пледира по отношение на извършеното от подсъдимия престъпление
по чл.199 ал.1 т.4 от НК да му бъде наложено наказание 6 години „лишаване от
свобода”, което при условията на чл.58а ал.1 от НК следва да бъде редуцирано в
размер на 4 години „лишаване от свобода”.Относно извършеното от него
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК счита , че следва да му определено и
наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода” , което също на основание
чл.58а ал.1 от НК следва да бъде редуцирано на 2 години „лишаване от свобода”.При
условията на чл.23 ал.1 от НК следва да се определи и наложи на подсъдимия Щ.
едно общо наказание , най тежкото между тях , а именно – 4 години „лишаване от
свобода” , което да изтърпи в затвор при първоначален „строг режим”.
Подсъдимият участва
в съдебно заседание лично и със служебно
назначен защитник адвокат Д., чрез който прави искане делото да бъде разгледано
по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради цялостно признаване на фактите в
обвинителния акт. Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното. Чрез защитника си подсъдимият оспорва квалификацията на първото
деяние , като счита че не е грабеж , а кражба тъй като няма употребена сила за
отнемането на движимите вещи от пострадалата.При определяне на вида и размера
на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия пледира за приложение на
разпоредбата на чл.55 от НК , като му се наложи наказание под минимума
предвиден в закона.Твърди се че е предприел тези кражби в емоционално
разстройство предвид тежката бременност на жената с която живеел на семейни
начала.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник съдебното следствие се проведе
по реда на чл.372 ал.4, вр.с чл. 371 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият се призна
за виновен и призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като направи отказ да се събират доказателства за тези факти.
За да постанови
присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.04.2014г.преди
обяд , подсъдимият М.А.Щ. *** бил в центъра на гр.Ямбол в непосредствена
близост до магазин за месо и местни продукти „Т. намиращ се на ул.”Т.”.По
същото време магазина посетила свидетелката С.М.М. ***.В магазина последната
закупила месо и кайма , стойността на които заплатила с пари от пенсията си ,
която била получила по-рано същия ден.Тях свидетелката М. държала и извадила от
портмоне, което на свой ред била поставила в чанта за пазар от плат , която
носела със себе си.След като заплатила покупките си, М. върнала обратно
портмонето в чантата си , като го поставила на дъното и.В същата чанта
поставила и покупките си .Всичко това подсъдимият Щ. видял през витрината на
магазина, след като внимателно проследил и наблюдавал действията на
свидетелката.Подсъдимият взел решение да проследи М. след излизането и от
магазина и в удобен за него момент да вземе от чантата и портмонето.
Без да знае и да
подозира , че е била обект на наблюдение от страна на подсъдимия с цел
престъпно посегателство срещу нея и имуществото и , М. напуснала магазина , миг
след което посетила намираща се в непосредствена близост до него аптека, от
която закупила медикаменти за свои нужди.Преди да излезе от аптеката
свидетелката отново поставила портмонето си на дъното на чантата си, с
намиращата се него сума от 306 лева.Отправила се по изходна пътека на ул.”Т.” ,
пресечка встрани от магазин за местни продукти „Т.достигаща до стълбище пряко
водещо до успоредната на ул.”Т.” улица „Х Т”, на която под № 85 се намирал
домът и.Свидетелката М. преминала през пътеката и стълбището след нея, като в
ръце държала и носела чантата си за пазар с поставени вътре в нея покупки и портмонето
и.В изпълнение на своето решение , подсъдимият Щ. последвал възрастната жена ,
като вървял близо зад нея.След като преминали стълбището , около 11,00ч.
двамата се озовали до блок № 75 на ул.”Х.Т.”.В този момент подсъдимият Щ. подхвърлил
две монети с номинал от 1 и 5 стотинки, така че същите да паднат в чантата на М..Опитал
се да я убеди , че подхвърлените от него монети са нейни , че са паднали от
чантата и, с което свидетелката не се съгласила.Тогава подсъдимият рязко бръкнал
с двете си ръце в чанта на М. , издърпал я със сила към себе си и започнал да
търси в нея портмонето на пострадалата, в резултат на което разкъсал
чантата.Свидетелката М. се опитала да запази чантата си , като направила опит
да я издърпа и задържи към себе си , отправила викове за помощ, на които нямало
кой да откликне и неуспешно опитала с ръце да отблъсне пребъркващите чантата и
ръце на подсъдимия.Поради възрастта си М. не успяла да се противопостави на
подсъдимия Щ. и на употребената от него и спрямо нея сила.След като разкъсал и
пребъркал чантата , подсъдимият намерил в нея портмонето на пострадалата с
намиращата се него сума от 306лева.Взел го , след което бързо се отдалечил
обратно в посока центъра на града.По-късно същия ден подсъдимият Щ. захвърлил
портмонето на пострадалата в околностите на парк „Боровец”в гр.Ямбол , като
преди това извадил и задържал за себе си намиращите се в него парични средства
в размер на 306 лева.Тях подсъдимият Щ. похарчил за свои нужди.
За извършеното
срещу нея посегателство свидетелката С.М. уведомила органите на реда същия ден.
На следващият ден –
15.04.2014г. , около 13,30ч. , подсъдимият Щ. влязъл в магазин за хранителни
стоки, находящ се на кръстовище на ул.”Д.Благоев” на същата улица , насрещно по
диагонал срещу Стоматологична поликлиника- гр.Ямбол.В същият магазин в този
момент бил свидетеля И.М. ***.Покупките си свидетеля Д. заплатил със свои
парични средства, които извадил от портмоне , което бил поставил в задния десен
джоб на панталона си.След тяхното заплащане Д. поставил обратно портмонето си в
същия заден джоб на панталона си.В портмонето си , след заплащане на закупеното
от него, свидетелят Д. имал парични средства от 76 лева.
В непосредствена
близост до Д. , подсъдимия Щ. имал възможността да види , че в портмонето на
свидетеля останали парични средства и видял , че същия го поставил в задния
джоб на панталона си.Тогава подсъдимият взел решение да проследи св.Д. след
излизането му от магазина и в удобен момент да отнеме от него портмонето с
намиращите се в него пари.
Без да знае и
подозира , че е бил обект на наблюдение от страна на подсъдимия с цел престъпно
посегателство срещу него и имуществото му, свидетелят Д. напуснал магазина и се
отправил към дома си , намиращ се недалеч от търговския обект , във вход А на
блок № 5 , на същата улица”Д.Б.”, в посока търговски комплекс „Билла” – Ямбол и
изхода на града.Минути по-късно Д. влязъл във вход А на бл. № 5 на
ул.”Д.Благоев” , като застанал на площадката на асансьорното съоръжение на входа, което повикал.Ръцете на Джуреов
били заети със закупените от него хранителни продукти.След Д. във входа влязъл
и подсъдимия Щ..Подсъдимият подхвърлил на земята в краката на свидетеля дребни
монети , като се опитал да го убеди да се наведе и да ги вземе уверявайки го че
са негови.Д. отказал да стори това.Тогава подсъдимият се приближил до него и с
ръка извадил от задния десен джоб на панталона на свидетеля Д. портмонето му с
намиращите се нв него 76лв.Веднага след това подсъдимия Щ. излязъл извън входа
с отнетото от него портмоне и паричните средства в него и бързо се отдалечил от
жилищния блок.Минал встрани от него и се отправил в посока градския парк.По път
подсъдимия изхвърлил портмонето на Д. , като преди това извадил и задържал за
себе си намиращите се в него 76лв.Така отнетите 76лв. подсъдимия Щ. похарчил за
свои нужди.
За извършеното
срещу него посегателство свидетеля Д. уведомил органите на реда същия ден.
След разкриване на
престъпните деяния и на тяхното авторство в лицето на подсъдимия Щ. ,последния
възстановил причинените на Д. и М. имуществени вреди.
Осъществявайки
деянията си подсъдимия М.А.Щ. е действал в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК тъй като :
-
С присъда от 12.05.2009г. на Окръжен съд – Търговище , постановена по НОХД
№ 101 по описа на същия съд за 2009г.,влязла в сила на 29.07.2009г.е осъден на
основание чл.211, предл.2-ро ,вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б „а” и чл.55
ал.1 т.1 от НК на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода” и на основание
чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б”а” и чл.55 ал.1 т.1 от НК е
осъден на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода”, като на основание чл.23
ал.1 от НК му е определено общо наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване от
свобода” ;
-
С присъда от 08.07.2009г. на Окръжен съд Велико Търново , постановена по
НОХД № 305 по описа на същия съд за 2009г., влязла в сила на 17.09.2009г. е
осъден на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б”а” и
б”б” и чл.55 ал.1 т.1 от НК на 4 години „лишаване от свобода”;
-
С присъда от 18.03.2010г. на Районен съд – Велико Търново , постановена по
НОХД № 96 по описа на същия съд за 2010г. влязла в сила на 04.04.2010г. е
осъден на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.29 ал.1 б”а”
вр. с чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода”;
-
С Определение на Районен
съд – Велико Търново от 10.05.2010г. постановено по ЧНД № 507 по описа на същия
съд за 2010г. ,влязло в сила на 26.05.2010г. на основание чл.25 ал.1 вр. с
чл.23 ал.1 от НК на същия е определено общо наказание по НОХД № 96/2010г. на РС
–Велико Търново, НОХД № 101/2009г. на ОС – Търговище и НОХД № 305/2009г. на ОС
– Велико Търново в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода”;Изпълнението
на така наложеното му общо наказание не е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК и не са изтекли пет години от изтърпяването му.
Видно от заключението по протокол №
146/13.06.2014г.на НТЛ при ОД на МВР – Ямбол за изпълнение на назначената по
делото видеотехническа експертиза , лицето присъстващо в 10-те видеофайла , три
от които заснети от охранителните камери на магазин на хранителни стоки ,
находящ се на кръстовището на ул.”Д.Б.” , на същата улица, насрещно по диагонал
срещу стоматологична поликлиника – гр.Ямбол и 7 заснети от охранителните камери
на магазин „Технодом Брос”, в непосредствена близост до вход А на бл. № 5 на
ул.”Д.Б.”, във време около 13,30ч. на 14.04.2014г., на запис в приобщените по
делото като веществени доказателства оптичен носител CD-R EMTEC с надпис „Терифакс-54” и оптичен носител CD-R EMTEC с надпис „Технодом Брос” е подсъдимия М.А.Щ..
По делото няма спор за
фактическата обстановка, тъй като производството пред съда е по реда на Глава
27 НПК - съкратено съдебно следствие по смисъла на чл. 371 т. 2 в което
подсъдимия изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава се за виновен и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът намира, че от събраните в ДП доказателства и
изложената фактическа обстановка са установени безспорно и се налагат от
събраните и проверени гласни и писмени доказателства. Тези доказателства са
установени чрез съответните процесуални способи за събиране и са в съответствие
с реда за изготвяне и проверка поради което са допустими. Налице са приложени писмени
доказателствени средства, включително протоколи за предаване, разписки и др. от
които безспорно се установява паричните средства предмет на двете престъпления.
В тази връзка са събраните свидетелски показания, включително обясненията на
подсъдимия, заключението на видеотехническата експертиза. Може да бъде направен
категоричен извод за съвместимост и пълнота на доказателствените средства
събрани в процеса. Изводът, съдържащ се в експертното заключение също следва да
бъде възприет, както способ за доказване по реда на чл. 136 от НПК. Показанията
на свидетелката С.М. са достатъчно подробни и изчерпателни както относно начина
на осъществяване на деянието, така и относно характерните и отличителни белези
и поведение на подсъдимия Щ.. Тези нейни възпроизведени обстоятелства напълно
се покриват с обясненията на подсъдимия Щ.. Такива са и показанията на
свидетеля Д. ,които съдът също кредитира напълно.От показанията на този
свидетел става ясно времето мястото , начина отнемане и размера на паричните
средства , които са били отнети и напълно съвпадат с обясненията на подсъдимия Щ..
Съдът напълно кредитира и приложените по дело писмени доказателства – протоколи
за доброволно предаване , оглед на местопроизшествие и фотоалбум , разписки ,
които са съотносими с гласните доказателствени средства по делото.
Авторството на
инкриминираните деяния е установено безспорно от обясненията на подсъдимия Щ. ,
дадени на досъдебното производство , от показанията на свидетелката М. и Д. , дадени на досъдебното производство,
които са напълно логични и безпротиворечеви. Свидетелите М. и Д. подробно обясняват начина на осъществяване на
изпълнителното деяние за всеки конкретен случай , което кореспондира със
самопризнанията на подсъдимия М.А.Щ..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Щ. е
осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 и чл.29
ал.1 б. “а” от НК, тъй като на 14.04.2014г.
, около 11,00ч. в гр.Ямбол , до блок № 75 на ул.”Х.Т.” е отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 306 лева от владението на С.М.М. *** с
намерение противозаконно да ги присвои , като употребил за това сила ,
изразяваща се в издърпване и разкъсване с ръце на държаната от М. нейна
платнена чанта за пазар и изваждане от същата портмонето на пострадалата ,
съдържащо паричната сума , като при извършване на деянието е действал в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението грабеж го
характеризира като класическо
двуактно престъпление - употреба на сила спрямо пострадалата и отнемане на
вещта. Подсъдимият е употребил сила при
отнемането на движимите вещи , изразяваща се в издърпване и разкъсване с ръце
на държаната от пострадалата платнена чанта с намиращото се вътре портмоне и
изваждането на портмонето от нея.Въпреки съпротивата на пострадалата М.
,подсъдимия възползвайки се от физическото си надмощие е успял да издърпа от
ръцете й пазарската и чанта и намиращото се в нея портмоне със сумата от 306
лв. Осъществен е и втория акт на изпълнителното деяние- отнемане на вещта,
тъй като подсъдимият е отнел пазарската
чанта от владението на свидетелката М. и е осъществил своя фактическа власт
върху нея.
Осъществен е
квалифицирания състав на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК, тъй като
подсъдимият преди да извърши инкриминираното деяние е осъден три пъти съответно с Определение на РС
Велико Търново от 10.05.2010г. постановено по ЧНД 507/2010г. , влязло в сила на
26.05.2010г. е определил на подсъдимия
общо наказание по влезли в сила присъди постановени по НОХД № 96/2010г.г.на РС
– Велико Търново, НОХД № 101/2009г. на ОС – Търговище и НОХД № 305/2009г. на ОС
– Велико Търново в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода” при
първоначален строг режим. Наказанията са наложени за извършване на тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК на лишаване от свобода. От изтърпяването на
наказанията до извършване на инкриминираното деяние не са изтекли пет години.
От изложеното е видно, че са налице условията на чл.29 ал.1 буква “А” от НК ,
поради това съдът приема, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия в
условията на “опасен рецидив”.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че не може да отнеме от пострадалата пазарската и чанта с нейно
съгласие и ,че единствения възможен начин да стори това е да употреби сила
насочена спрямо личността на пострадалата. Налице е умисъл за извършване на
грабеж, тъй като подсъдимият е употребил
сила с цел да отнеме и пазарската чанта, което се извежда от неговите действия.
Възражениета на
защитника на подсъдимия Щ. , че в конкретния случай се касае за кражба , а не
за грабеж тъй като не е употребена сила е несъстоятелно.Налице са убедителни
доказателства , че отнемането на платнената пазарска чанта на пострадалата М.
не е било с нейно съгласие.Напротив същата се е съпротивлявала като е държала
здраво чантата си и е дърпала същата с цел да я запази за се си и единствено
физическото надмощие на подсъдимия Щ. му е дало възможност да я изтръгне от
ръцете и.При това дърпане платнената чанта на М. е била разкъсана.
Подсъдимият Щ. е
осъществил от обективна и субекстивна страна и състава на престъплението по
чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с ч.29 ал.1 б”а” от НК, тъй като , на 15.04.2014г. , около 13,30ч. в гр.Ямбол ,във
вход А на блок № 5 на ул.”Д.Б.” е отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 76лева от владението на И.М.Д. *** ,без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои , като при извършване на деянието е действал в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б”а” от НК.
От обективна страна
подсъдимия Щ. е извършил действия по отнемане на движимите вещи – портмонето
със 76лв. , собственост на пострадалия Д. като бръкнал в десния заден джоб на
панталона на пострадалия и взел за себе си същото.С тези си действия подсъдимия
е прекъснал владението на Д. върху собствената
му вещ /портмоне със 76лева/ и установил трайна фактическа власт върху него ,
като се разпоредил за себе си с посочената сума.
От субективна
страна подсъдимият Щ. е действал с пряк умисъл.Същият е съзнавал настъпването
на общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване отнемайки
портмонето на пострадалия със сумата от 76 лева без негово съгласие.
Осъществен е
квалифицирания състав на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1
вр. с чл.29 ал.1 б”а” от НК, тъй като подсъдимият преди да извърши
инкриминираното деяние е осъден три пъти
съответно с Определение на РС Велико Търново от 10.05.2010г. постановено по ЧНД
507/2010г. , влязло в сила на 26.05.2010г.
е определил на подсъдимия общо наказание по влезли в сила присъди
постановени по НОХД № 96/2010г.г.на РС – Велико Търново, НОХД № 101/2009г. на
ОС – Търговище и НОХД № 305/2009г. на ОС – Велико Търново в размер на 4 години
и 6 месеца „лишаване от свобода” при първоначален строг режим. Наказанията са
наложени за извършване на тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7
от НК на лишаване от свобода. От
изтърпяването на наказанията до извършване на инкриминираното деяние не са
изтекли пет години. От изложеното е видно, че са налице условията на чл.29 ал.1
буква “А” от НК , поради това съдът приема, че инкриминираното деяние е
извършено от подсъдимия в условията на “опасен рецидив”.
При определяне вида
и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид следното:
Инкриминираното
деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б”а” от НК е с висока степен на обществена опасност , тъй
като със същото са засегнати
обществените отношения осигуряващи
нормални условия за упражняване правото на собственост и едновременно с това са
засегнати обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение. Законодателят е съобразил тази висока степен
на обществена опасност на квалифицирания грабеж, поради което е предвидил
наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и алтернативно наказание
конфискация до 1/ 2 от имуществото.
При индивидуализацията на наказанието се
отчетоха като смекчаващи вината обстоятелства
сравнително невисоката стойност на отнетото, оказаното съдействие от
страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина и младата му възраст,
направените самопризнания , възстановяването на отнетата сума от 306 лева на
пострадалата. Като отегчаващи вината обстоятелства се приемат високата степен
на обществена опасност на подсъдимия и съдебното минало на подсъдимия, тъй като освен
присъдите елемент от състава на престъплението, подсъдимият има още седем
присъди. По тези съображения съдът
наложи на подсъдимия Щ. наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като счита, че на същия следва да бъде наложено наказание към
минималния размер от 6 години лишаване
от свобода. Тъй като делото се разгледа
по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл. 373 ал.2, вр.с чл.372
ал.4 НПК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а ал.1 НК , като намали определеното наказание 6 години лишаване от свобода с една
трета и съответно осъди подсъдимия Щ. на четири години лишаване от свобода.
Инкриминираното
деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б”а” от НК е с висока степен на обществена опасност , тъй
като със същото са засегнати
обществените отношения осигуряващи
нормални условия за упражняване правото на собственост и едновременно с това са
засегнати обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение. Законодателят е съобразил тази висока степен
на обществена опасност на квалифицираната кражба, поради което е предвидил наказание лишаване от
свобода от 2 до 10 години и алтернативно наказание конфискация до 1/ 2 от
имуществото.
При индивидуализацията на наказанието се
отчетоха като смекчаващи вината обстоятелства
невисоката стойност на отнетото, оказаното съдействие от страна на
подсъдимия за разкриване на обективната истина и младата му възраст,
направените самопризнания , възстановяването на отнетата сума от 76лева на
пострадалия. Като отегчаващи вината обстоятелства се приемат високата степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия и съдебното минало на
подсъдимия, тъй като освен присъдите елемент от състава на престъплението,
подсъдимият има още седем присъди. По
тези съображения съдът наложи на подсъдимия Щ. наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства като счита, че на същия следва да бъде
наложено наказание към минималния размер
от 3 години лишаване от свобода.
Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие на
основание чл. 373 ал.2, вр.с чл.372 ал.4 НПК съдът определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.58а ал.1 НК , като намали определеното наказание
3 години лишаване от свобода с една трета и съответно осъди подсъдимия Щ. на две
години лишаване от свобода.
Съдът не прие като
смекчаващо вината обстоятелство , а като защитна позиция твърдяното „емоционално
разстройство” на подсъдимия , предизвикано от тежката бременност на неговата
приятелка.
Приетите от съда смекчаващи вината
обстоятелства не са нито изключителни , нито многобройни , поради което и съдът
не приложи разпоредбата на чл.55 НК при определяне размера на наказанието.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК предвид наличието на отегчаващи вината
обстоятелства , тежкото съдебно минало на подсъдимия и високата степен на
обществена опасност на личността му.
На основание чл.23
ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание ,най тежкото от тях , а именно 4
години „лишаване от свобода”.
На основание чл. 60
ал.1 от ЗИНЗС постанови подсъдимия Щ. да
изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, тъй
като е рецидивист, а на основание чл.61 т.2 от закона определи първоначален
строг режим на изтърпяване на определеното наказание. С така наложеното
наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК и преди всичко същото би изиграло възпиращо и възпитателно
въздействие върху личността на самия подсъдим. С оглед на приетите смекчаващи вината обстоятелства съдът не
наложи на подсъдимия алтернативното наказание - конфискация на имущество.,
както и не приложи разпоредбата на чл.24 от НК.
Не се обсъди
възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице
законови пречки за това в предвид предишните О.ия на подсъдимия.
На основание чл. 59
ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Щ. е с мярка за неотклонение „задържане под
стража”, считано от 17.04.2014г.до влизане на присъдата в сила.
При горния изход на
делото и предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски в размер на 115,60лв.в приход на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол.
Причини за
извършване на деянията са трайно изградените престъпни навици на подсъдимия и желанието
му да се облагодетелства по неправомерен начин.
По изложените по-
горе съображения съдът постанови присъдата си.
Председател
на съд.състав: