ПРОТОКОЛ
№ 3171
гр. София, 12.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Г. К.
СъдебниГ. Д. Д.
заседатели:Р. Б. Ф. Х.
при участието на секретаря А. ИВ. С.
и прокурора Н. Ц.И. (СРП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Г. К. Наказателно дело от общ
характер № 20211110213299 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ДЕЛОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА
ОБВИНЯЕМИЯТ ИВ. ИЛ. ВЛ. - редовно призован, доведен от СЦЗ,
се явява. За него се явява адв. Г. Г. от САК, упълномощен защитник от ДП.
АДВ. Г.: Запознат съм с делото и мога да поема защитата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм да бъда защитаван от адв. Г..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО ЧЛ. 270 НПК
ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
ИВ. ИЛ. ВЛ. - на 50 г., роден на ***** г. в гр. София, българин,
български гражданин, жив. в с. Казичене, кв. „Видните 999“ №31, постоянен
1
адрес - гр. София, ул. „5004“ №3, бл. 3, ет. 3, ап. 31, с основно образование,
може да чете и да пише, работещ без трудов договор, неженен, живее на
семейни начала, с 2 деца, ЕГН **********, осъждан. /Самоличността снета по
данни на обвиняемия и въз основа на формуляр за досие от ГДИН./
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия, които има в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Не правя искане за отвод към
съда, прокурора и секретаря.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на чл.274 и чл.275
НПК.
СЪДЪТ като съобрази, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на съдебното следствие
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ В ПРОЦЕДУРАТА
ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК.
Делото се докладва с прочитане на молбите, подадени от
защитника и от обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбите. След като ме преместиха от
ареста на бул. „Г. М. Димитров“ в СЦЗ бях жестоко пребит, ребрата ми бяха
смазани, ходих на снимки, но не ми дадоха снимките, все още чувствам болка
в ребрата и не мога да дишам нормално. Насилват ме всеки ден с лоши
отношения, насилват ме да правя неща, които не са ми приятни, срамувам се
и не мога да кажа. Затова моля МНО да ми бъде изменена в по-лека. Няма
какво да кажа друго. Не ми бяха предоставени снимките от рентгена и не
знам какво става. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Поддържам молбите. Нямам доказателствени искания към
настоящия момент.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля да не
променяте МНО на обвиняемия, тъй като считам, че тя към момента се явява
най-адекватна.
СЪДЪТ, на осн. чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА В
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК
СТРАНИТЕ /поотделно/: Считаме, че делото е изяснено от
фактическа страна.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и по силата на
служебното начало, констатира, че делото е изяснено от фактическа страна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ В
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 НПК
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО
ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК
АДВ. Г.: Считам, че взетата МНО „Задържане под стража“ по
отношение на моя подзащитен е незаконосъобразна. До настоящия момент
както от СРП, така и от предишните съдебни състави са кредитирани само и
единствено свидетелските показания на пострадалата. Считам, че в едно ДП
следва да бъдат събирани доказателства както поддържащи, така и
оневиняващи обвинителната теза. По ДП не е изготвена и приложена
съдебно-сексологична експертиза, която да отговори на следния основен
въпрос - налице ли са данни за наличие на отклонения в половото увлечение
на обвиняемия В. и дали извършеното деяние е парафилно, т.е. сексуално
болестно.
По отношение на кумулативно дадените предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, считам, че същите не са налице. Спрямо
моя подзащитен е повдигнато обвинение за престъпление, за което се
предвижда ЛОС от 1 до 6 г. и същото се явява тежко умишлено по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК. Свидетелските показания дадени на досъдебна фаза от
Цветелина Лилянова А. и Илия В. Гебрев категорично разколебават
обоснованото предположение относно досежността на извършване на
инкриминираното деяние от моя подзащитен. От същите показания е видно,
че се касае за добре режисиран сценарий и скалъпен процес от страна на Л.А.,
която е изнудвала Илия Гебрев за сумата от 1500 лв., за да си оттегли
жалбата, а също така е заявила на дъщеря си и съпруга на обвиняемия В.,
цитирам, „знам, че е невинен, но ще лежи там докато не изгние, видя ли, че го
вкарах в затвора“. Самата пострадала Паулина А. също е заявила пред сестра
си, че е подучена от майка си да дава такива показания и че много съжалява
за стореното.
По отношение на обвиняемия да извърши друго престъпление, считам
3
че същият е реабилитиран и няма висящи досъдебни производства към
момента. Престъплението, за което е повдигнато обвинение не е извършено
при условията на повторност и не представлява опасен рецидив. Също така
моля съда да вземе в предвид презумпцията за невинност. Вече предишен
съдебен състав е счел, че няма опасност обвиняемият да се укрие. След
привеждането на обвиняемия от ареста на бул. „Г. М. Димитров“ в СЦЗ му е
нанесен побой и е тормозен непрекъснато. Не му е оказвана никаква лекарска
помощ, като няма и съпътстваща медицинска документация относно случая.
Обвиняемият твърди, че го болят ребрата и гърба и диша затруднено
вследствие на побоя. Считам, че целта на МНО „Задържане под стража“ не
цели посегателство и унижаване правата на личността и човешкото
достойнство. След 5-месечен престой в ареста и СЦЗ децата на обвиняемия не
посещават училищни занятия поради липса на издръжка. Нямат средства за
храна и учебни помагала. В чл. 67 от НПК са изброени достатъчно мерки за
защита на пострадалата, които могат да бъдат приложени спрямо обвиняемия.
Моля съда да се произнесе с най-леката МНО предвидена в НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не променяте МНО „Задържане под стража“
на обвиняемия И.В.. Считам, че същият е лице с висока обществена опасност
предвид предходните му осъждания, макар по тях той да се счита за
реабилитиран, деянието, което е извършил също е със висока обществена
опасност, извършено през много продължителен период от време от около 3
години чрез повтарящи се действия спрямо малолетно лице. Считам, че ако
промените МНО ще се стигне до непрекъснати контакти между пострадалата
и обвиняемия, което ще повлияе зле на нейната психика.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам становището на своя защитник. Нямам
какво да добавя към казаното от него. Само моля да ми бъде променена МНО.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 270 ОТ НПК:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Невинен съм, не съм направил нищо. Моля съда за
промяна на МНО.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становището на страните и
събраните и приложените в хода на ДП доказателствени материали в
настоящото производство, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 270 от НПК, като същото е
4
инициирано по молба на адв. Г., защитник на обвиняемия, и обвиняемия с
искане за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража” в
по-лека такава, взета по отношение на обвиняемия ИВ. ИЛ. ВЛ..
В производството по чл. 270 от НПК СЪДЪТ следва на база събраните
по делото доказателствени материали, след извършване на цялостната им
преценка, да прецени отново законността на задържането – налице ли е
обосновано подозрение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, има ли реална опасност от укриване на обвиняемия или от
извършване на престъпление, както и дали не са настъпили други
обстоятелства, които да налагат ревизиране на взетата мярка за неотклонение
или да водят до нейната отмяна, в това число и влошаване на здравословното
състояние на обвиняемия или неразумен срок на задържане.
Преди да се занимае с молбата за изменение на мярката за
неотклонение, СЪДЪТ намира за необходимо да направи една резерва. В
настоящото производство следва въз основа на доказателствата, събрани до
момента, при най-общ поглед или както казва Европейският съд за правата на
човека /ЕСПЧ/, на пръв поглед /prima facie/, да се направи заключение, което
да представлява разумен извод, едно предположение, че обвиняемият е
съпричастен към деянието, за което е обвинен. Това заключение и съдебния
акт в настоящото производство не може да предпостави и да предреши
крайния съдебен акт, който е присъда и с който (за разлика от настоящото
производство) след провеждането на съдебно следствие съдът се произнася по
вината на обвиняемото лице и дали тя е категорично доказана. В
производството по чл. 270 от НПК такава категоричност не може да бъде
изследвана, а както вече се посочи е необходимо да бъде направен само един
вероятностен извод за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност.
От събраните по делото доказателства до настоящия момент (които
както вече се посочи в хода на съдебното следствие биха могли да се
изменят), по преценка на настоящия съдебен състав може да бъде изведено
наличие на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия И.В. към
деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Това
обосновано подозрение по преценка на настоящия съдебен състав се извежда
от показанията на пострадалата Паулина А. и свидетелката Л.А., която е
майка на пострадалата, като най-вече показанията на пострадалата са
последователни, подробни, непроменени в хода на производството, макар че
същата е била разпитвана неколкократно. Същото важи и за свидетелката
Л.А.. Действително по делото са събрани и други доказателства, които
обслужват и подкрепят тезата на обвиняемия и неговия защитник за неговата
невинност. Както вече се посочи в хода на настоящото производство не може
да бъде извършван подробен анализ на доказателствените материали и да се
преценява дали обвинението е категорично доказано и дали тези
оправдателни доказателства разколебават обвинителната теза до такава
степен, че да не може да се постанови осъдителна присъда. Тази преценка на
5
настоящия етап от производството не може да бъде правена.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че за целите на настоящото
производство обвинителните доказателства са със достатъчна степен на
интензивност, че да обосноват в принципен план вземането на най-тежката
МНО каквато е задържането под стража, а респективно нейното
продължаване.
СЪДЪТ счита, че от доказателствата по делото може да бъде изведено
наличието на реална опасност от извършване на престъпление. Тя не се
извежда от съдебното минало на обвиняемия, който към настоящия момент е
реабилитиран и следва да бъде третиран като неосъждано лице с всички
произтичащи от това последици. В този смисъл СЪДЪТ не споделя
становището на прокурора, че независимо че бил реабилитиран, съдът
следвало да се съобрази с миналата съдимост на обвиняемия. Същият след
като е реабилитиран следва да бъде третиран като неосъждан.
СЪДЪТ извежда обаче обществената опасност на дееца и на
твърдените деяния от описания механизъм в ОА и от продължителния пер от
време, упоритостта, която се твърди, че обвиняемият е проявил в конкретния
случай извършвайки твърдяната престъпна дейност в продължение на около 3
години.
СЪДЪТ счита, че по делото не е налице реална опасност от укриване.
Същата е минимална, тъй като, от една страна, обвиняемият е свързан с
територията на страната ни, неговото семейство живее тук, той има 2 деца и
жена, с която живее на семейни начала, с които живеят заедно и той полага
грижи, поради което СЪДЪТ счита, че тази опасност не е интензивна. Също
така престоя му в следствения арест и в момента в СЦЗ по настоящата МНО
допълнително е минимизирала тази опасност.
По отношение на другите обстоятелства СЪДЪТ счита, че периодът на
задържането е почти около 5 месеца, като към настоящия момент по преценка
на съда същият е в рамките на разумния срок, тъй като делото се развива
ритмично и своевременно, няма забавяне в неговото разглеждане. Същото е
насрочено за разглеждане по същество за близка дата за 01.11.2021 г., поради
което СЪДЪТ намира, че изтеклия срок от задържането до настоящия момент
сам по себе си не е основание за изменение на МНО.
По отношение на другите оплаквания СЪДЪТ намира, че
здравословното състояние дори на пръв поглед, а и описаните оплаквания от
страна на обвиняемия не изглеждат несъвместими с престоя му в следствения
арест. По отношение на издевателствата, за които обвиняемият твърди, че е
обект следва да се отбележи, че е грижа на затворническата администрация да
осигури изпълнението на МНО да не се извършва в унизителни и нечовешки
условия и ако това действително е така затворническата администрация
следва да вземе необходимите мерки за отстраняването на подобни прояви и
за недопускането им, като обаче това само по себе си не обуславя в
конкретния случай изменение на МНО от „Задържане под стража“ в по-лека
6
такава.
СЪДЪТ, преценявайки целите предвидени в чл. 57 от НПК и
съобразявайки изложените до този момент обстоятелства, намира, че
постигането на тези цели би могло да се осъществи единствено с
продължаване на най-тежката МНО какво е действащата понастоящем, а
именно „Задържане под стража“.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на обвиняемия и на неговия
защитник за изменение на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” в по-лека такава, взета по отношение на ИВ. ИЛ. ВЛ., ЕГН
**********, обвиняем по ДП № 490/2021 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.
пр. № 12987/2021 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок, считано от днес, пред Софийски градски съд.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
11:30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7