№ 1870
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501941 по описа за 2021 година
на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 290168/09.06.2021 г., уточнена с молба №
45592/10.07.2020 г., подадена от „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, чрез адв.
И.П., срещу Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7455/2020 г. по
описа на ВРС, XХXI състав, с което:
- са отменени наложеното на КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв.
„***, дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и Заповед № РД-08-
7/07.05.2020 г. на управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, в която същото е обективирано, на осн. чл. 357 от КТ;
- е осъдено „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на КР. ИВ. К., ЕГН **********, сумата от общо 2700,00 лева, представляваща сбор
от дължими социални разходи в размер на 150,00 лева месечно за периода от 01.01.2019 г.
до 30.06.2020 г., на осн. чл. 128 от КТ.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при погрешно възприета от първоинстанционния съд
фактическа обставновка. Оспорва изводите на съда, че по делото не са представени
доказателства изготвеното от работодателя писмо, с което от работника са изискани
обяснения по повод извършеното от него дисциплинарно нарушение, да е стигнало до
адресата си, съответно, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Застъпва, че ищецът не
1
отрича в депозираната искова молба, че от него са били изискани обяснения във връзка с
преустановяването на работния процес на 21.04.2020 г. с един час по-рано от установеното
работно време. Заявява, че процесното писмо и рапорт, чрез които се изискват обяснения от
ищеца, са приложени по делото именно от последния. Навежда оплаквания, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал за кои от
конкретните факти, които ответното дружество трябва да докаже, същото не е ангажирало
доказателства. Изтъква, че в доклада по делото съдът не е указал, че не са представени
доказателства по направеното възражение за получени на 30.04.2020 г. писмени обяснения
от ищеца по повод докладваното с рапорт № 785/22.04.2020 г. нарушение на трудовата
дисциплина, а напротив, съдът е посочил, че ответникът е ангажирал достатъчно
доказателства. Излага още, че от доказателствата по делото категорично се установява, че на
процесната дата ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.
1 от КТ. Сочи, че са налице всички елементи на основанието за налагане на дисциплинарно
наказание, като последното е изцяло съразмерно на извършеното нарушение.
Отделно сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложеното по делото
допълнително споразумение от 01.08.2018 г. към трудов договор № 756/22.06.2015 г., като
излага, че със същото е отпаднало задължението на работодателя да изплаща
допълнителното възнаграждение в размер на 150,00 лева месечно като социални разходи.
Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К.К., чрез адв. В.Д., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е
възприел фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е изцяло съобразен с
доказателствата по делото. Излага подробни аргументи за опороченост на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание на ищеца. Отделно сочи, че съгласно Допълнително
споразумение № 1364/01.08.2018 г. към Трудов договор № 756/22.06.2015 г., последният е
изменен по т. 5 – за основно месечно трудово възнаграждение в размер 720,00 лева, като е
отразено, че трудовото възнаграждение се сформира на база ВПРЗ, но съответните
Вътрешни правила за работната заплата, от които да се установи промяна в сформирането на
основното и допълнително брутно трудово възнаграждение, не са представени по делото.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“
ЕООД, редовно призована, се представлява от адвокат И.П.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият КР. ИВ. К., редовно призован, не се явява лични,
представлява се от адвокат В.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от КР. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, кв. „***, срещу „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата,
искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и Заповед № РД-08-
7/07.05.2020 г. на управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, в която същото е обективирано;
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 2700,00 лева, представляваща сбор от дължими социални разходи в
размер на 150,00 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.
В исковата молба се излага, че по силата на тудов договор № 756/22.06.2015 г.
ищецът е в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността "корабен ел.
заварчик двойни дъна затворени съдове III". Сочи, че със заповед № РД-08-7/07.05.2020 г. му
2
е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" на основание чл. 192,
ал. 1, чл. 188, т. 2, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, която заповед счита за
незаконосъобразна. Конкретно се сочи, че наложеното дисциплинарно наказание е
незаконно както поради неспазване на формалните изисквания на Кодекса на труда при
провеждане на дисциплинарната процедура, така и по същество, тъй като липсва извършено
нарушение. Ищецът сочи, че от заповедта не става ясно за какво нарушение на трудовата
дисциплина е наказанието. На следващо място изтъква, че в мотивите на заповедта
работодателят не е посочил какво е началото и краят на работното време в дружеството,
какво е работното време на длъжността и в какво се състои неуплътняването на работното
време. С исковата молба се твърди също така, че при определяне на наказанието
наказващият орган не е взел предвид и не е събрал всички необходими доказателства за
изясняване на фактическата обстановка, както и че е налице несъразмерност по смисъла на
чл. 189, ал. 1 КТ. Ищецът оспорва твърденията на работодателя си, че на 21.04.2020 г. не е
работил на кораб "Ахелой" повече от 5 часа в затворен съд. Твърди, че на процесната дата е
извършвал заваръчна дейност на посочения кораб в затворен съд от сутринта до 14:30 часа,
след което е изпълнявал други задължения в цех „Корпусен“ до края на работното време.
Навеждат се твърдения за немотивираност на процесната заповед. В заключение се сочи, че
ищецът е назначен на длъжността си с работно време 7 часа – намалено работно време,
съгласно чл. 3, т. 14 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
намалено работно време (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.). С оглед на изложените факти,
моли съда да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното наказание
"Предупреждение за уволнение".
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът сочи, че в трудов договор №
756/22.06.2015 г. между страните е уговорено допълнително възнаграждение като социални
разходи в размер на 150,00 лв. В допълнително споразумение № 555/02.01.2018 г. към
трудовия договор е определено да се изплаща допълнително възнаграждение с постоянен
характер, поради спецификата на работата и рискови условия на труд, в размер на 150,00
лева месечно. Сочи, че от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. посоченото допълнително
възнаграждение не му е изплащано. Предвид това, настоява ответното дружество да бъде
осъдено да заплати сумата в размер на 2700,00 лева, представляваща допълнително
възнаграждение с постоянен характер в размер на 150,00 лева месечно за периода от
01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Счита обжалваната заповед за правилна и
законосъобразна. Поддържа, че са спазени всички изисквания на КТ, като заповедта е
издадена от надлежен орган, в същата се съдържат данни за нарушението, наложеното
наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и
време на извършването му. В тази връзка твърди, че дисциплинарното производство е
образувано след депозиране на рапорт от началника на цех „Корпусен“ Б.Б., в който е
изложено, че ищецът и още двама служители са напуснали преждевременно работното си
място, каквото поведение същите са имали многократно, въпреки отправените устни
забележки от страна на прекия им ръководител. По повод твърдяното в рапорта и на
основание чл. 193, ал. 1 КТ от ищеца са изискани обяснения във връзка с преждевременното
напускане на работа от кораб "Ахелой", като му е предоставен и депозираният рапорт от
началника на цех "Корпусен". В дадения му срок ищецът е представил обяснения, в които
не е отрекъл, че на 21.04.2020 г. е напуснал работния обект един час по-рано от
установеното работно време.
Ответникът излага, че служителите, заемащи длъжността "корабен ел. заварчик
двойни дъна затворени съдове" в по-голямата част от работното време не работят в
затворени пространства. Поради последното и в съответствие с чл. 4 от Наредба за
определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, в КТД на
дружеството от 2019 г. е установен списък на професиите работници, ползващи намален
работен ден, представляващо Приложение № 2, в което е посочено, че условие за ползване
3
на намален работен ден е работа в затворен съд над 5 часа. Взимайки предвид извършеното
нарушение, обясненията, дадени от ищеца, факта, че извършеното нарушение не е
еднократно, както и че К. не е изпълнил нарежданията на ръководителя си – задължение,
вменено му с Правилника за вътрешния ред в предприятието и длъжностната
характеристика, на същия е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение“. Предвид всички изложени по-горе съображения, счита оспорената заповед за
законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно на извършеното нарушение.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ответникът сочи, че с допълнително
споразумение № 1364/01.08.2018 г. към трудовия договор на ищеца, същият е бил изменен,
като основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 720,00 лева и е отпаднало
задължението за начисляване на допълнително възнаграждение като социален разход.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от трудов договор № 756/22.06.2015 г. се установява,
че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „корабен ел. заварчик
двойни дъна затворени съдове“, като страните са уговорили основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 520,00 лева и 8-часов работен ден. В т. 6 са уговорени и
дължимите на работника допълнителни възнаграждения, както следва: клас прослужено
време - 15%, социални разходи – 150,00 лева.
Видно от допълнително споразумение № 555/02.01.2018 г. към трудов договор №
756/22.06.2015 г., със същото, считано от 01.01.2018 г., са уговорени: основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 670,00 лева; допълнително възнаграждение с постоянен
характер поради спецификата на работа и рискови условия на труд в размер на 150,00 лева
на месец; пълно работно време от 8 часа.
С допълнително споразумение № 1346/01.08.2018 г. е уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 720,00 лева, като е посочено, че същото се формира на
база ВПРЗ, и пълно работно време: 8 часа. В т. 6, „Други условия на трудовото
споразумение“, такива не са отразени. С подписа си работникът декларира и че е запознат с
Правилника за вътрешния трудов ред.
Видно от рапорт № 758/22.04.2020 г. от Б.Б. началник цех 4.1 "Корпусен", до
Управителя на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, в същия е посочено, че е
установено нарушение на трудовата дисциплина на 21.04.2020 г., на която дата ел.
заварчици от звено 413 – А.Д., К.К. и В.Л., напуснали работното си място – кораб "Ахелой",
преди края на работния ден, около 14:30 ч. Излага се, че в процеса на работа посочените
работници многократно напускали работа преждевременно с мотив, че работното им време е
7 часа, независимо от мястото на работа. Сочи се, че работниците не са работили повече от 5
часа в затворен съд, че същите не уплътняват работното си време, като са им отправяни
забележки неведнъж, но системните нарушения на трудовата дисциплина не са прекратени.
Посочено е, че са безотговорни към поставените задачи и не може да се разчита на тях за
оставане след работно време или извънреден труд в почивни дни; демонстрират
незаинтересованост към поставените срокове. Направено е предложение посочените в
рапорта работници да бъдат наказани.
Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № РД-08-7 от 07.05.2020 г. на
Управителя на "Терем – КРЗ Флотски аресенал - Варна" ЕООД, по горния рапорт. Видно от
същата, затова че на 21.04.2020 г. служителят КР. ИВ. К. е напуснал работното си място
един час по-рано от установеното работно време в дружеството, което, заедно с
неуплътняването на работното време, представлява нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 126, т. 1, т. 3 КТ, срещу него е образувано дисциплинарно производство по
реда на раздел III от КТ. Отразено е, че от служителя, в изпълнение на чл. 193, ал. 1 КТ, са
изискани писмени обяснения, които са постъпили в установения срок и в които К.К. не
отрича докладваното нарушение, като потвърждава, че това се е случвало нееднократно. С
оглед на изложеното, тежестта на нарушението е определена като средна, но не маловажна,
4
поради което и на основание чл. 192, ал. 1, чл. 188, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Видно от писмо на Управителя на "Терем – КРЗ Флотски аресенал - Варна" ЕООД до
К.К., получено от последния на 29.04.2020 г., със същото от ищеца са изискани писмени
обяснения във връзка с рапорт № 785/22.04.2020 г. на началника на цех "Корпусен" в
тридневен срок от датата на връчване на писмото.
Обяснение от ищеца е постъпило с вх. № 825/30.04.2020 г., като в него същият
излага, че написаното в рапорта не отговаря на истината, тъй като на 21.04.2020 г. е
работил 5 часа в затворени съдове без обезпечаващ. Изтъква, че при постъпване на работа
преди 5 години е работел по 7 часа, като сега никой не го е уведомил писмено, че работното
време е променено. Сочи, че е получавал устни забележки от началник цеха да не напуска
завода преди 16:15 часа.
Видно от Длъжностна характеристика на длъжността „корабен заварчик в двойни
дъна и затворени съдове“, сред основните задължения и отговорности, присъщи за заеманата
от ищеца длъжност е да заварява стоманени конструкции с особено сложна форма, всички
видове чугун и цветни метали и сплави, като познава мерките за противопожарна
безопасност и охрана на труда при работа на кораб и в затворени съдове, да познава
структурата на организацията на работа в бригадата и цеха.
Видно от приетия по делото Правилник за вътрешния трудов ред в "Терем – КРЗ
Флотски арсенал – Варна" ЕООД, основните задължения на работниците и служителите
включват и: да използват цялото работно време за изпълнение на функционалните си
задължения, да изпълняват заповедите и разпорежданията на работодателя, произтичащи от
трудовия договор и длъжностната характеристика. В раздел 4, т. 4.1.1 е посочено, че
редовното работно време е 8 часа дневно и 40 часа при петдневна работна седмица, като
започва в 07:35 ч. и завършва в 16:15 ч., с обедна почивка за работниците от
производствените структури от 11:45ч. до 12:25ч. Т. 4.1.3 урежда, че работниците и
служителите с намалено работно време изпълняват функционалните си задължения по ред,
определен с отделна заповед на работодателя. В раздел 5, т. 5.1.2 е посочено, че за
нарушение на трудовата дисциплина се считат и преждевременно напускане на работа без
уважителна причина или неуплътняване на работното време, както и неизпълнение на
законните разпореждания на работодателя или прекия ръководител.
Видно от Приложение № 2 към КТД 2019, Списък на професиите работници,
ползващи намален работен ден в "Терем – КРЗ Флотски аресенал - Варна" ЕООД, в същия е
включена професия „Корабен ел. заварчик в затворени съдове и двойни дъна. Оксиженист
затворени съдове“. Посочено е, че продължителността на работното време е 7 часа, при
условие за ползване на намален работен ден: при работа в затворен съд над 5 часа.
В заключението по допусната в първоинстанционното производство съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице констатира, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020
г. допълнителното трудово възнаграждение поради спецификата на работа и рискови
условия на труд е в размера, уговорен с допълнително споразумение № 555/02.01.2018 г. –
150,00 лева на месец.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, тъй като в същото, макар че сред
проверените документи е посочено допълнително споразумение № 1346/01.08.2018 г.,
приложено по делото, последното не е коментирано и не е взето предвид.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на св. В.Л., без дела и родство със страните. Сочи, че на 21.04.2020 г.
ищецът е бил в кърмата, до самия нос, предполага, че е бил долу в дъното, не знае какво е
работил там. Излага, че автобусите пристигали в 7:20-7:25 часа. В 7:30 влизали в завода, в 8
часа били готови и тръгвали към кораба, като там чакали пожарникарите, тъй като не
можели да започнат работа без разрешително; предварително разпределяли кой къде ще
бъде и всеки отивал до мястото си и чакал разрешение. Сочи, че в процесния ден всички
спрели работа около 14:40-14:50 – слезли от кораба, след което отишли в съблекалнята.
5
Напуснали завода около 16:30 със служебния автобус. Излага, че всеки ден работата е
различна, не е определена - 2 часа може да си на едно място и след това да те изпратят на
друго. Сочи, че от 2014 г., откакто свидетелят работи там, работното време е било винаги 7
часа – без да е имало значение дали си вътре или отвън, като през 2020 г. дошли нови
ръководители и им съобщили, че ще работят по 8 часа. Посочва, че повечето работа е в
затворени съдове и двойни дъна, но не всеки ден. Посочва, че свидетелят също е от
наказаните в процесния ден.
От показанията на свидетеля А.Д., без родство със страните, с дела срещу ответното
дружество, се установява, че същият познава ищеца, с когото са колеги заварчици, от 2014 г.
Сочи, че преди са работили по 7 часа – без значение дали вън или на затворени дъна, а сега
по 8 часа. Излага, че в процесния ден ищецът е бил на орбика сам, в двойното дъно долу.
Свидетелят посочва, че той също е сред наказаните, излага, че преди да бъдат наказани
началник цех е отправил забележка, че работното време е с продължителност от 8 часа,
когато са на открито. Сочи, че организатор-производство определя къде ще се извършва
работата на съответния ден. Изтъква, че часовете на работа са различни, като посочва, че
може съответен ден да се работи два часа в затворен съд и после да се излезе на открито.
Застъпва, че когато се работи в затворен съд, в двойни дъна, работниците си знаят, че
работното време е 7 часа.
От показанията на свидетеля Б.Б., без дела и родство със страните, се установява, че
същата работи при ответника като ръководител производствена група от 2013 г. Излага, че
многократно служителите напускат ремонтирания обект преди края на работното време, за
което тя е отправяла устни забелжи, молби и заплахи. Сочи, че на трудовите договори е
отразен 8-часов работен ден. Изтъква, че 7 часа се работи в затворено помощение, а
работният ден е 8 часов. Обяснява, че когато се възлага работа за съотвения ден,
работниците се уведомяват къде ще работят. Възможно е да бъдат преместени от работа в
затворен съд още на първия час, доколкото естеството на работа е много динамично. Излага,
че в процесния ден ищецът е работил в складово помощение на кораба, пространтсво от
около 10 кв. м., а не в затворен съд. Сочи, че при отправените от нея забележки за спазване
на 8-часовия работен ден, служителите са й отговорили, че те са заварчици двойни дъна и
затворени съдове и тяхното работно време е именно 7 часа. Излага, че работното време в
завода до преди месец е било от 07:35 до 16:15 часа. Не знае да има заповед, която
регламентира намаленото работно време. Застъпва, че работниците - заварчици на двойно
дъно, работят и изпълняват и други дейности, освен тази.
От показанията на св. П.В., без дела и родство със страните, се установява, че същият
полага труд при ответника като ел. заварчик. Сочи, че при постъпването на работа му е
обяснено от предходния бригадир, че когато работата е в затворени съдове, работното време
е 7 часа, а когато са на открито, извън затворените съдове – 8 часа. Не са му показвали
съответни документи за горното. Заявява, че на процесната дата не е видял нищо, тъй като
не е бил там. Излага, че по принцип заварчиците работят по 8 часа, като началникът е
спирал свидетеля, когато е работил в двойните дъна, на седмия час.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това изискване към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му
има за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на формално
основание. Това е така, тъй като при преценка на неговата законосъобразност, съдът
проверява съществуват ли посочените от работодателя факти. В този смисъл, непосочването
на конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния контрол, като затруднява и
6
работника с оглед организиране на защитата му. Съдът не може да извършва проверка извън
данните в заповедта. Работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава
наказанието. Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ
води до невъзможност да се установят конкретните нарушения, съответно да се определи
предмета на съдебния контрол, поради което съдът следи и служебно за спазването й.
В настоящия случай съдът намира, че в процесната заповед са спазени всички тези
законови изисквания. Нарушението е конкретизирано с посочване на извършителя, времето,
мястото и фактическите обстоятелства, посочен е видът на наложеното наказание, както и
законовите основания, т. е. налице са всички факти, с които се обосновава дисциплинарното
наказание. Изложените мотиви съдържат достатъчно данни, които да дадат възможност на
наказания работник да осъществи ефективна защита, както и възможност за съда да
осъществи възложения му от закона правораздавателен контрол.
С разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ законът поставя акцент на задължението на
субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на
писмени обяснения от работника или служителя. Целта на предварителното изслушване или
приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи
пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните
дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било
надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение, работодателят, по своя преценка,
може да избере една от двете форми - да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да
достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.
Достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 193 КТ е преди налагане на
наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия
или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения, като тези обяснения,
респективно отказът такива да бъдат дадени, трябва да са достигнали до субекта на
дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание
Несъмнено установено по делото е, че преди издаване на процесната заповед от
ищеца са били поискани обяснения в 3-дневен срок именно във връзка с извършените
дисциплинарни нарушения - предмет на въззивното производство. Ищецът е депозирал
писмени такива, което от своя страна означава, че същият е разбрал какви точно нарушения
му се вменяват. Настоящият състав намира, че изискването на чл. 193 КТ е удовлетворено и
на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита.
В контекста на изложеното, съдът приема и че са спазени сроковете по чл. 194 КТ за
налагане на дисциплинарното наказание
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на
защита на наказания служител и проверката по същество на спора – за осъществяване на
нарушенията и съответствието им с наложеното наказание, което работодателят следва да
установи чрез пълно доказване - може да бъде осъществена.
Настоящият състав намира за доказан фактическият състав на дисциплинарното
нарушение, за което е наложено наказанието. За да се ползва от намаленото работно време
за процесния ден, ищецът е следвало да полага труд в затворен съд не по-малко от 5 часа.
По делото не бяха събрани достатъчно категорични доказателства в подкрепа на горното.
Предвид това, съдът намира, че ищецът е следвало да изпълнява трудовите си задължения в
рамките на предвиденото с трудовия договор работно време, както и съобразно Правилника
за вътрешния трудов ред.
Следва да се посочи, че при спор относно законността на наложеното дисциплинарно
наказание, съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между
наложеното дисциплинарно наказание и извършените нарушения на трудовата дисциплина,
като вземе предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени,
както и поведението на работника или служителя. Преценката на тежестта на нарушенията
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
7
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта
на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание.
Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между
извършеното нарушение и наложеното наказание. При констатирано несъответствие на
наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да
се отмени. Освен това, наложените предходни дисциплинарни наказания, които са заличени
по смисъла на чл. 197 КТ, не могат да бъдат съобразявани при преценката на спазването
изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено дисциплинарно наказание, тъй като при
изтичане на една година от налагане на дисциплинарното наказание, то се заличава по право
и заличаването има действие занапред
В конкретния случай съдът, като съобрази конкретните условия и обстановка в
предприятието, възприетите практики и норми на очаквано поведение, намира, че
наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко - в процесната заповед е
посочено само едно провинение на 21.04.2020 г., няма данни да са настъпили
неблагоприятни последици за ответното дружество, мотивите за извършване на деянието са
свързани с неосъзнаването на неправомерността на същото.
С оглед на горните аргументи, решаващият състав приема, че от обективна и
субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение в оспорената
заповед, като наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
неправилно е било преценено от работодателя при спазване на разпоредбата на чл. 189, ал.1
от КТ с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В тази връзка предявеният иск за отмяна на
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", наложено със заповед № РД-08-7
от 07.05.2020 г. на Управителя на "Терем – КРЗ Флотски аресенал - Варна" ЕООД,, се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Видно от доказателствата по делото, при възникване на трудовото правоотношение
по силата на сключения трудов договор № 756/22.06.2015 г., както и с Допълнително
споразумение № 555/02.01.2018 г. към същия, страните са уговорили заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за социален разход в размер на 150,00 лева. С
допълнително споразумение от 01.08.2020 г. обаче е изменен трудовият договор на ищеца,
като в същото не е включена уговорката за горепосоченото допълнително трудово
възнаграждение. Предвид констатираната липса на изрична уговорка за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение, не може да се вмени задължение на работодателя да
заплаща такова. В тази връзка съдът следва да посочи отново, че заключението по
допуснатата пред първоинстанционния съд СЧЕ е необосновано и не следва да бъде
кредитирано, доколкото при изготвяне на същото не е коментирано и не е съобразено
допълнително споразумение от 01.08.2020 г.
Предвид изложеното, предявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение – да бъде отменено в тази част, както и в
частта за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност, съответно с
уважената и отхвърлена част от исковете.
8
Ищецът/въззиваем е представил за всяка от инстанциите Договор за правна защита и
съдействие, съгласно чл. 2 от който адвокат В.Д. оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата. Отбелязано е, че договорите служат като документ, с който КР. ИВ. К.
декларира, че е материално затруднено лице и не е в състояние да заплати адвокатско
възнаграждение. В съответствие с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението по горните договори за всяка от
инстанциите следва да бъде определено в размер на 600,00 лева по иска с правно основание
чл. 357, ал.1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ (чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата) и 419,00 лева по иска по
чл. 128, т. 2 от КТ (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Съобразно уважената част от исковете,
насрещната страна следва да заплати на адвокат В.Д. сумата от 1200,00 лева за двете
инстанции.
Ответната/въззивна страна, въз основа на представени списъци по чл. 80 от ГПК,
договори за правна защита и съдействие и платежни нареждания за банкови преводи,
претендира сторени разноски общо в размер на 1249,00 лева, от които по 450,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство,
79,00 лева – държавна такса за въззивното производство, както и 270,00 лева във връзка с
явяване на процесуалния представител на страната в съдебно заседание по в. гр. д. №
1941/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Съдът следва да отбележи, че отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е деликтна,
но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на
неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по
производството, както и възнаграждението за един адвокат. По изложените съображения,
сумата от 270,00 лева, претендирана като сторени разноски във връзка с явяване на
процесуалния представител на страната в съдебно заседание в настоящото производство, не
следва да бъде присъждана.
Доколкото в представените списъци по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и
съдействие на страната не е определено уговореното адвокатско възнаграждение за всеки от
исковете, съдът служебно приема, че възнаграждението по всеки от тях е половината от
цялото възнаграждение.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищците - работници, служители и членове на
кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, са освободени от такси и
разноски по производството на делата.
Съобразно с отхвърлената част от исковете, на „Терем – КРЗ Флотски арсенал –
Варна“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450,00 лева за двете
инстанции.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС, сумата от 50,00 лева – държавна такса за първоинстанционното производство по иска с
правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
По възражението за прекомерност:
Направеното от процесуалния представител на ищеца/въззиваем възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно, тъй
като същото е под предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7455/2020 г.
по описа на ВРС, XХXI състав, в частта, с която е осъдено „Терем – КРЗ Флотски арсенал –
Варна“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на КР. ИВ. К., ЕГН **********, сумата от общо
2700,00 лева, представляваща сбор от дължими социални разходи в размер на 150,00 лева
месечно за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г., на осн. чл. 128 от КТ, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „***,
срещу „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2700,00 лева,
представляваща сбор от дължими социални разходи в размер на 150,00 лева месечно за
периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. №
7455/2020 г. по описа на ВРС, XХXI състав, в частта, с която са отменени наложеното на
КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „***, дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ и Заповед № РД-08-7/07.05.2020 г. на управителя на „Терем
– КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, в която същото е обективирано, на
осн. чл. 357 от КТ.
ОТМЕНЯ Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7455/2020 г.
по описа на ВРС, XХXI състав, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, да заплати на адвокат В.Д.
сумата от 1200,00 лева – дължимо адвокатско възнаграждение за двете инстанции по
договори за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвукатурата.
ОСЪЖДА „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 50,00 лева – държавна такса за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „***, да заплати на
„Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, местност Лъджата, сумата от 450,00 лева, представляваща сторени
разноски за двете инстанции, включваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10