Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 205
гр. Пловдив, 12. 11. 2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи
наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА
СТОЯНОВА и на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия
Веселин Ганев НОХД/В/ №464/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по Глава 33 от НПК.
С присъда №249/08.11.2018г.,
постановена по НОХД № 4977/2018г. по описа на ПРС, 3 н.с., подс.М.К.И. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК и на
основание чл.54 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, условно
по чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и на глоба 1000лв.
С решение
№102/25.04.2019г. присъдата е била изменена като подс.М.И. е бил оправдан за
част от инкриминираните вещи, а в останалата й част е била потвърдена.
На 04.09.2019г. в
Районен съд- П. е било депозирано искане от адв.Ж.П. като защитник на осъдения
М.К.И. за възобновяване на наказателното дело, в което са застъпени съображения
за постановяване на присъдата и на въззивното решение при съществено нарушение
на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането, анализа и
оценката на доказателствата и на доказателствените средства, както и за
неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на
наложеното наказание, поради което се иска отмяна на присъдата и оправдаване на
осъдения М.К.И. по обвинението за извършено престъпление по чл.234 ал.1 от НК.
Според
представителя на А.п.П. искането за възобновяване на делото е неоснователно.
Пловдивският
апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на
компетентността по чл.425 ал.1 НПК, приема за установено следното:
Искането за
възобновяване на делото е депозирано в законоустановения срок от защитника на
осъдения М.К.И. и е подадено против акт, който подлежи на извънредна проверка
по този ред и е процесуално допустимо, а
разгледано по същество се явява неоснователно.
Развитите в
искането съображения касаят доказателствената дейност на въззивния съд при
анализа и оценката на доказателствата и начина на формиране на вътрешното му
убеждение за осъждане на подс.М.И. по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.234 ал.1 НК, и по-конкретно, фактическите изводи относно
извършеното деяние и неговия автор при положение, че от доказателствената
съвкупност вторият съд е изключил протокола за доброволно предаване на тютюна и
на цигарите, съответно показанията на полицейския служител Л. Н. поради
негодната им процесуална и доказателствена стойност. Следва да се отбележи, че
в поднесената с искането аргументация
има известен резон, но не в претендирания от защитата смисъл, че били
съществено нарушени процесуалните права на подсъдимия И.. Макар и неправилно
въззивният съд да е счел за негодно доказателствено средство/ или писмено
доказателство, както е приел районният съд/ протокола за доброволно предаване,
съответно за процесуално недопустими
показанията на св.Л. Н., съдът при анализа и оценката на останалите
доказателствени източници е съобразил процесуалните изисквания за внимателното,
обективно, пълно и всестранно изследване и изясняване на правнозначимите
обстоятелства, за да може да се проследи начина, по който е изпълнил
задължението си по чл.13 и чл.14 от НПК и искателят И. по ясен и непротиворечив
начин е могъл да разбере волята на съда, както и доказателствата, въз основа на
които е бил признат за виновен. Става въпрос за обясненията на подс. И.,
показанията на св.К. И., показанията на свидетелите М., С., П. и А. И.,
писмените и веществените доказателства и експертните заключения, които
доказателства и доказателствени средства съдът е преценил поотделно и в
логическата им взаимовръзка, ценил ги е с оглед на действителното им съдържание
и предвид значението, което имат за
разкриване на правнорелевантните
обстоятелства. Впрочем, въззивният съд измежду доказателствените
източници, които кредитира за изясняване на делото от фактическа страна, е
посочил и протокол за доброволно предаване от 03.10.2017г., с който
разследващият полицай е получил от св.Л. Н. веществените доказателства по
делото /л.69 от ДП/. Другият протокол за доброволно предаване обаче, от
01.10.2017г./л.14 ДП/, с който същите веществени доказателства са били
предадени от подс. М.И. на полицейския служител Л. Н., съдът не е ценил като
годно доказателство или доказателствено средство, като е приел, че на практика
е било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия, което не е
одобрено от съдия по реда на чл.161 ал.2 от НПК. Безспорно, когато е упражнена
форма на държавна принуда- например претърсване и изземване в жилище,
помещение, двор, автомобил, къща и т.н., с което се посяга на права на
индивидите, охарактеризирани като неприкосновена лична сфера, законът предвижда
строга форма на изготвяне на протокола с присъствие на поемни лица и съответна
санкция на независим от обвинителната власт арбитър- съд. Настоящият случай не
е бил такъв - при извършената полицейска проверка подс.И. сам е предал инкриминираните
вещи- цигари и тютюн, при това цигарите са се намирали в прилежащия към къщата
магазин. По начало, за същността на протокола за доброволно предаване са
формирани две позиции- според първата се отстоява, че той е своеобразна
разписка, в която се отразява едно фактическо действие, а не действие по
разследване, а според втората- че е писмено доказателствено средство,
отразяващо действие по разследване, в какъвто смисъл се подчинява на правилата
на изготвяне в съгласие с нормите на чл.127 и сл. НПК. Такова разбиране изрично
е застъпено в Р-204 от 28.05.2010г. на ВКС по н.д.№129/2010г., 2
н.о.“Протоколите за доброволно предаване са вид писмени доказателствени
средства и за тях са приложими общите
правила, посочени в чл.127 - чл.131 от НПК“. Също Р- 358 от 20.10.2009г., 1
н.о., Р- 278 от 26.06.2014г., 3 н.о., Р- 50 от 01.03.2016г., 2 н.о., Р- 328 от
15.06.2010г. , 3 н.о., Р-377 от 03.10.2013г., 3 н.о., Р- 283/15.06.2009 г., Р-
91/14.06.2016г., 1 н.о., Р-267/29.12.2016г., 3 н.о., а в Р- 36 от 12.03.2015г.,
3 н.о. е посочено, че протоколът за доброволно предаване основателно е ценен
като писмено доказателство по смисъла на чл.127 от НПК/казусът пак е бил за
тютюневи изделия без бандерол/, също в Р-93/27.02.2012г.,1 н.о. и
Р-243/28.05.2014г.,2 н.о. Вярно е, че доброволното предаване не е посочено
изрично в чл.136 НПК като способ на доказване, но съдебната практика приема, че
то е един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства по
делото, като не е задължително това приобщаване да стане единствено с
претърсване и изземване и по начало няма
пречка предметите, които са свързани с престъплението да бъдат приложени
по делото и да станат част от доказателствения материал чрез доброволното им
предаване от лицата, които осъществяват над тях фактическа власт. Важното е
тези предмети, в случая цигарите и тютюна, да бъдат достатъчно и несъмнено
индивидуализирани по вид, количество и марка, което е видно от въпросния
протокол за доброволно предаване, за да придобият тези веществени доказателства
надлежна процесуална легитимация, респ. за да има протоколът обвързваща
удостоверителна сила за предадените доказателства. Съответно, както правилно е
приел първоинстанционният съд, не е имало процесуална пречка за допустимостта
на свидетелските показания на полицейския служител Л. Н., чрез разпита на който
са били проверени удостоверените в протокола фактически обстоятелства за вида и
количеството на доброволното предадените му тютюневи изделия.
В искането само
бланкетно са заявени и другите две основания за възобновяване на делото-
нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, но поради липса на
конкретно изложени съображения в тази насока не следва да се обсъждат.
В крайна сметка
изводите и на двете инстанции по фактите за осъждането на подс.М.И. за
извършено престъпление по чл.234 ал.1 НК са били правилни и законосъобразни,
поради което и с оглед на изложеното, ПАС
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения М.К.И. за възобновяване на ВНОХД № 2127/2018 г. по описа на ПОС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.