Определение по дело №372/2020 на Окръжен съд - Плевен

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                №  / 08.06.2020

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с. в закрито  заседание на осми юни    

през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА   

                                            ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                 : ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря                                                      и   с участието на                         прокурора                                                       като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                                 въззивно             ч.гр.д. №372    по описа  за 2020г. на ПОС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл.274  ал.1 във вр.с чл.278  ГПК .

С определение на Плевенски Районен съд №1485 от 13.05.2020г., постановено по гр.д.№1497/2020г.по описа на същия съд на основание чл.253 ГПК поради деловодна грешка и пропуск на съдията докладчик е отменено разпореждане №3629 от април 2020г.за насрочване на делото в открито съдебно заседание на 02.06.2020г.от 14.00часа.Със същото определение на ПРС е обезсилена заповедта за незабавна защита от 01.04.2020г.,с която са постановени мерки за закрила на основание чл.5,ал.1,вр.чл.18 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие и са задължени на основание чл.5 ал.1,т.1 ЗЗДН Г.Ц.П.,ЕГН ********** и С.Н.В.,ЕГН ********** да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Л.В.П. ,ЕГН ********** и Д.Л.П.,ЕГН **********.С определението на ПРС е прекратено производството по гр.д.№1497/2020г.по описа на ПРС и е разпоредено да се уведомят страните и ОД на МВР Плевен,като е посочено,че определението не подлежи на обжалване.

Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от Л.В.П.,лично и като законен представител на малолетното дете Д.Л.П.,с която същото се обжалва като неправилно ,необосновано,незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Изложени са доводи,че с обжалваното определение са потъпкани основни начала,залегнали в ГПК като състезателно начало,равенство на страните,установяване на истината и вътрешното убеждение.Изложени са доводи,че с обжалваното определение ПРС е посочил,че депозираните от ответниците молби са били основателни по изложените в тях съображения,без да е да е дадена възможност на насрещната страна да вземе отношение по тях,без да се съберат доказателства,което е недопустимо.Посочено е,че ПРС на осн.чл.253 ГПК е отменил разпореждането за насрочване на делото в открито съд.заседание,посочвайки,че е налице деловодна грешка,без да са изложени мотиви в тази насока ,за да е ясно в какво се състои грешката или пропуска.Твърди се,че ПРС е обезсилил издадената временна заповед за защита също без да е изложил мотиви кое налага това,като се позовава на разпоредбата на чл.19 ЗЗДН.Посочено е,че  районният съд е прекратил производството по делото също без да изложи мотиви в тази насока,като неправилно в обжалваното определение е отразено, че същото не подлежи на обжалване.Жалбоподателят счита,че като баща на детето Д. е в родство с детето по права линия,съгласно чл.3,ал.10 ЗЗДН и може да  подаде молба за защита срещу С.В.,тъй като последният е лице,с което майката на детето Г. се намира във фактическо  съпружеско съжителство към момента на осъществяване акта на домашно насилие.Твърди се,че жалбоподателят  може да подаде молба за защита спрямо детето Д. и по отношение на Г.П.,тъй като е в родство по права линия с детето.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение  на ПРС и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 Ответниците  по частната жалба Г.Ц.П.,лично и като майка и законен представител на мал.дете  Д.П. и С.В.,чрез своя пълномощник адвокат М.К. от ПАК са депозирали писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК ,в който вземат становище ,че същата следва да бъде отхвърлена изцяло ,а обжалваното определение на ПРС за прекратяване да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са  доводи ,че Г.П. като бивш съжител попада в категорията на ответниците по ЗЗДН,ако се търси лична защита от П.,но срещу нея няма твърдения,с какво е застрашила молителя,които да са в логическа връзка с исканите мерки.Направено е възражение,че спрямо втория ответник С.В. производството е недопустимо за претндираната от П. в лично качество защита.В тази насока са изложени подробни съображения ,че правилно производството е прекратено и по отношение на двамата ответници.Твърди се,че молителят има процесуално право да търси лична защита срещу Г.П.,но не е активно легитимиран да търси защита за упражнено насилие спрямо малолетното им дете Д.,тъй като Д. не може да е молител,представлявана от баща си срещу майка си,която е неин законен представител,доколкото на майката е предоставено упражняването на родителските права върху детето.Изложени са доводи,че по отношение на малолетните,искане за защита от домашно насилие може да бъде направено от прокурор или от Отдел закрила на детето. Изложени са подробни съображения по съществото на спора,като ответниците по частната жалба считат,че производството пред ПРС правилно е прекратено.

           Окръжният съд като съобрази  изложените в частната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема  за установено следното:

            Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

            Производството по гр.д.№1497/2020г. по описа на ПРС е образувано на 01.04.2020г.на основание подадена  молба по чл.8 ЗЗДН от Л.В.П. чрез пълномощника му адвокат Е.М. от ПАК срещу Г.Ц.П. и С.Н.В. ,с която са изложени твърдения за упражнено на 03.03.2020г.насилие ,както лично спрямо молителя Л.П.,така и спрямо малолетното му дете Д.Л.П. при връщане на детето на неговата майка Г.П..С молбата има искане съдът да постанови мерки по чл.5 ал.1,т.1и т.3 ЗЗДН като ответниците бъдат задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Л. П. и спрямо малолетното дете Д.,както и да им бъде забранено да доближават детето, молителя и жилището на последния в с.***. На същата дата 01.04.2020г.ПРС е издал временна заповед за защита и по отношение на двамата ответници,като са наложени мерките по чл.5,ал.1,т.1 и т.3  ЗЗДН.С разпореждане от 21.04.2020г.делото е насрочено за разглеждане в открито съд.заседание на 02.06.2020г.На 28.04.2020г. в ПРС е постъпил писмен отговор-становище от Г.П., лично и като майка и законен представител на детето Д.,чрез пълномощника й адвокат М.К..На 29.04.2020г.от втория ответник С.В. чрез пълномощника му адвокат Кънова е постъпило искане за прекратяване производството по делото спрямо него,с изложени доводи за липса на пасивна процесуална легитимация.

           Постановеното ПРС определение,с което е отменено насрочването на делото за разглеждане в открито съд.заседание и е прекратено производството по гр.д.№1497/2020г.по описа на същия съд е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Съдът не е изложил абсолютно никакви мотиви на какво основание при депозирана молба по ЗЗДН е отменено разглеждането на делото в открито съд.заседание.Посоченото основание –поради деловодна грешка и пропуск на съдията-докладчик не внася никаква яснота за действията на съда.В определението въобще не са изложени  мотиви и не може да се прецени как е формирана волята на съда и причините,поради които е приел,че следва да прекрати производството по делото.В нарушение на процесуалните норми съдът без да се произнесе по направените доказателствени искания от страните, без да събере относимите  доказателства, без да проведе открито съдебно заседание и да се произнесе  по същество с решение по основателността или неоснователността на молбата за налагане на мерки по ЗЗДН,е прекратил производството по делото.Доколкото не са изложени  никакви  мотиви в тази насока,не става ясно на какво основание е прекратено производството по делото-поради недопустимост на молбата,като подадена извън срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН,поради това,че молителят Л.П. не е активно легитимиран да предяви молба по ЗЗДН,тъй като не е сред лицата,посочени в чл.8 ЗЗДН или поради това,че ответниците Г.П. и С.В. не са пасивно легитимирани.Обжалваното определение на ПРС  е изцяло незаконосъобразно, немотивирано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото в открито съдебно заседание,поради което следва да се отмени.Делото следва да се върне на ПРС,същ състав за продължаване на съдопроизводствените действия-насрочване на делото в открито съдебно заседание,събиране на доказателства и постановяване на решение по реда на чл.17 ЗЗДН.При разглеждане на делото съдът следва да направи разграничение между претендираната защита за осъществено домашно насилие спрямо малолетното дете Д. и тази за осъществено такова лично спрямо молителя.В двете хипотези на домашно насилие защитата може да се търси от и срещу различни лица,съгласно чл.8 и чл.3 от ЗЗДН, като в тази насока молбата на Л.П. също  следва да се уточни, като се конкретизира  какви мерки за защита и от кои лица се претендират по отношение на малолетното дете Д. и какви мерки за защита и от кои от ответниците се търсят лично спрямо молителя.В  хипотезата на търсена защита за упражнено домашно насилие спрямо  пострадалото дете Д., същото съгласно чл.12 ал.2 ЗЗДН следва да бъде конституирано като страна,да се призове ДСП-ОЗД Плевен и с оглед противоречивите интереси на двамата родители като негови законни представители ,съгласно чл.28 ал.4 ГПК, съответно на детето  да бъде назначен особен представител на осн.чл.29 ал.4 ГПК във вр.с чл.129 ал.2 СК,което може да стане и чрез предоставяне на правна помощ на детето по реда на чл.15 ал.8 Закона за закрила на детето.

            Окръжният съд констатира,че неправилно към частната жалба и настоящото ч.гр.д.№372/2020г.е приложен писмен отговор на С.В. , чрез пълномощника му адвокат М.К., с вх.№9414/22.05.2020г.,в който е изразено становище по молбата за защита по ЗЗДН и следва да бъде приложен по гр.д.№1497/2020г.Неправилно на ПОС е изпратен и отговор от Л.П. на молба по чл.248 ГПК с вх.№10400/03.06.2020г.Тези документи и приложенията към тях следва да се извадят от настоящото дело и да се приложат по гр.д.№1497/2020г.по описа на ПРС.

           Настоящото определение не прегражда по –нататъшното развитие на делото и по аргумент на чл.274 ал.1т.1 ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.   

          Водим от горното, Окръжният  съд

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

        ОТМЕНЯВА определението на Плевенски Районен съд №1485 от 13.05.2020г., постановено по гр.д.№1497/2020г.по описа на същия съд КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        ВРЪЩА делото на Плевенски РС,същ състав за последващи процесуални действия,съобразно мотивите на определението.

         Погрешно приложените към ч.гр.д.№372/2020г.по описа на ПОС документи:писмен отговор на С.В. , чрез пълномощника му адвокат М.К., с вх.№9414/22.05.2020г.и приложенията към него/л.8-14/и отговор от Л.П. на молба по чл.248 ГПК с вх. №10400/03. 06. 2020г. ДА СЕ ИЗВАДЯТ от настоящото дело и да се върнат на ПРС за прилагане към.гр.д.№1497/2020г.по описа на същия съд.

       Определението  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: