РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. К.А., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.А., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20235100500140 по описа за 2023 година
С решение № 82 от 27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 388/2021 г. по
описа на Районен съд – К.А., е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от Ш. К. К. и Ф. А. К., срещу Н. А. Б., С. Ф. И., А. Ф. И., С. Ф.
И., Н. Ф. Х., Л. Ф. Х., Н. М. И., Ю. Н. Ф., Н. Н. Ф. положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че Ш. К. К. и Ф. А. К. са собственици на поземлен имот № 109 в
кв. 11 по плана на с. Ш. п., общ. К.А., целият с площ 145кв.м, при граници:
север - поземлен имот № 132, запад - УПИ VIII-110; юг - улица; изток -
поземлен имот № 132, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост по давностно владение и
наследство с № 158, том 3, рег.№ ****, дело 541/2017 г. на нотариус Д. Г. с
рег. № *, с район действие К.А.йски районен съд. С решението съдът е осъдил
ищците да заплатят на ответниците сумата в размер на 2600 лв., съставляваща
разноски по делото.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба,
депозирана чрез процесуален представител, от недоволните ищци в
първоинстанционното производство Ш. К. К. и Ф. А. К.. Решението се
1
обжалва като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения,
че в обжалвания акт първоинстанционният съд не е обсъдил приложените по
делото доказателства. Ищците владеели и стопанисвА. процесния имот
необезпокоявано и несмущавано. Ответниците се снабдили неправомерно с
документ за собственост на основание давностно владение на процесния
имот. Въззивниците считат, че не било нА.це обединяване на два имота,
поради това, че обединяването предполагало процедура по ЗУТ. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено
ново, с което исковата претенция да бъде уважена. С жалбата се претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание, жалбодателите Ш. К. К. и Ф. А. К., чрез
процесуалния си представител поддържат въззивната си жалба по изложените
в нея съображения.
В съдебно заседание, въззиваемите С. Ф. И., С. Ф. И., Н. Ф. Х., А. Ф.
И., Ю. Н. Ф., Н. А. Б., Л. Ф. Х., Н. Н. Ф. и Н. М. И., чрез процесуалния си
представител оспорват въззивната жалба.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за
установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от имащи правен интерес от това
лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
вА.дността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната
рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за вА.дно и допустимо.
Относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение
въззивната инстанция в рамките на релевираните в жалбата доводи, съобрази
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен
2
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде
установено по отношение на ответниците Н. А. Б., С. Ф. И., А. Ф. И., С. Ф. И.,
Н. Ф. Х., Л. Ф. Х., Н. М. И., Ю. Н. Ф. и Н. Н. Ф., че ищците Ш. К. К. и Ф. А.
К. са собственици на поземлен имот № *** в кв. 11 по плана на с. Ш. п., общ.
К.А., в резултат на което на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен
притежавания от ответниците Нотариален акт за собственост по давностно
владение и наследство с №158, том 3, рег.№ *, дело 541/2017 г. на Д. Г.,
нотариус № *, с район действие Районен съд - К.А..
Ищците твърдят, че през 1980 г. започнА. да ползват, стопанисват и
владеят необезпокоявано и несмущавано от трети физически или юридически
лица поземлен имот № 109 в кв. 11 по плана на с. Ш. п., общ. К.А., целият с
площ 145 кв.м, при граници: север - поземлен имот №*; запад УПИ VIII-110;
юг - улица; изток – поземлен имот №*, на който били собственици по
наследство и давностно владение, който бил надлежно деклариран в Община
К.А. и заплащА. дължимите данъци и такси. Процесният имот бил ползван
като склад, в който съхранявА. селскостопански инвентар, като през годините
в него засели плодни дръвчета.
С подаден писмен отговор на исковата молба ответниците Н. А. Б., С.
Ф. И., А. Ф. И., С. Ф. И., Н. Ф. Х. оспорват изцяло претенциите на ищците,
като сочат, че наследодателят им Ф. И. Б. /З. И. А./ закупил жилищна сграда,
ведно с поземлен имот с площ 480 кв.м, представляващ ПИ с пл.сн.№132, кв.
11 по плана на с.Ш. п., видно от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*, том I, дело №313/1969г., за който по одобрения със
Заповед № 193/21.03.1961 г. на Председателя на ОНС - К.А. регулационен
план на с. Ш. п. бил отреден един парцел - VI - 132, 109, кв.11, или за
закупения от наследодателя на ответниците имот пл.сн. №132 и имот с пл.
№109, кв.11 бил отреден по регулационния план на селото един парцел - VI.
От ответниците Л. Ф. Х., Н. М. И., Ю. Н. Ф. и Н. Н. Ф. не е
представен отговор по чл. 131 от ГПК.
Видно от Скица №144 от 2001 г., изд. от Община К.А., границите на
УПИ /парцел/ VI, кв.11, двата имота с кад. №132 и с кад. №109 били
обединени в един парцел парцел /УПИ/ VI - 132, 109, който бил вписан в
разписния лист към плана на Ф. И.ов Б.ов, а след смъртта му на неговите
наследници.
3
От фактическа страна по делото се установява следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение и наследство №158 по дело № 541/2017 г. на нотариус Д. Г., с рег. №
*, с район действие Районен съд – К.А., се установява, че Н. А. Б., С. Ф. И., А.
Ф. И., С. Ф. И., Н. Ф. Х., Л. Ф. Х., Н. М. И., Ю. Н. Ф. и Н. Н. Ф. са признати за
собственици по давностно владение и наследство на недвижим имот:
поземлен имот № * в кв. 11 по плана на с. Ш. п., общ. К.А., целият с площ 145
кв.м, при граници: север - поземлен имот № *; запад - УПИ VIII-110; юг -
улица; изток - поземлен имот № *.
Установено е по делото, че процесният имот е вписан в разписния
лист към плана на с. Ш. п., и като собственик на ПИ пл.сн.№109 и ПИ пл.сн.
№132, представляващи УПИ /парцел/ VI, кв.11 е вписан Ф. И. Б. /З. И. А./.
От приетата по делото скица, изд. на 05.04.1988 г. за УПИ /парцел/
VI, кв. 11, е установено, че имот с пл.сн.№*, с площ 140 кв.м се придава към
УПИ /парцел/ VI, чиято площ възлизала на 610 кв.м, представляваща сбор от
площта на ПИ пл.сн.№* и на ПИ пл.сн.№*.
Видно от декларация за идентичност на лице с различни имена,
имената Ф. И. Б. и З. И. А., са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 95/25.01.2022 г.,
издадено от Община К.А., наследници на Ф. И. Б. са ответниците Н. А. Б., С.
Ф. И., А. Ф. И., С. Ф. И..
От заключението, изготвено по назначената в първоинстанционното
производство съдебно - техническа експертиза се установява, че
първоначално ПИ с № 109 в кв. 11, с. Ш. п., общ. К.А. бил нанесен към
момента на одобряване на кадастралния регулационен план на селото през
1961 г. с площ 145 кв.м., при граници: север - ПИ № 132; запад УПИ VIII-110;
юг - улица; изток - ПИ № 132, като друг регулационен план на с. Ш. п. не бил
изготвян. Извършвани били регулационни промени, представляващи
прилагане на дворищната и уличната регулации по отношение на УПИ V,
УПИ VI и УПИ VII в кв.11 по плана на с. Ш. п., вследствие на което били
вА.дни регулационните граници на парцелите, за да се постигне геометрична
форма на парцела по регулация като възможност за построяване и законност
на собствени им жилищни сгради. След прилагане на дворищната регулация,
двата имота с кад. №132 и с кад. №109 били обединени в един парцел парцел
4
/УПИ/ VI -132, 109, по действащия план на с. Ш. п., което е видно и от
издадените от техническия отдел на Община К.А. скици, в които били
отразени както реА.зираните нови регулационни линии, така и премахнатите
стари имотни граници. Установено е, че са въведени нови наименования на
имотите, като например процесният ПИ с кад.№ 109 бил отразен в плана и в
разписния лист към него като парцел /УПИ/ VI 132, 109, т.е. двата имота с
кад. №* и с кад. №* били обединени в един парцел, за който бил вписан като
собственик Ф. И.ов Б.ов, а понастоящем - на неговите наследници. Имотът се
водел УПИ VI-132,109, като №* и №* влизА. като подцифри в един имот.
От показанията на свидетеля Ш. И., кмет на с. Ш. п. от 1995 г. до
2003 г., се установява, че ищците имА. къща в с. Ш. п. и ползвА. дворното
място, което било около 350-400 кв.м от 1995 г., като не помнел някой да
работил спорното място, което било около 100 кв.м., същото било храсталак,
без ограда и нямало входна врата. Сочи, че не помни ответниците да са
обработвА. мястото, както и не знаел на кой бил спорният имот.
От показанията на свидетеля М. Р. се установява, че от 1980 г. имота
се владеел от Ф., както било записано в разписния лист. В парцела имало
селскостопанска техника, железа, имало храсталаци, треволяк, не било засято.
Свидетелят сочи, че скица №144 била издадена за имот №*, който се
придавал към УПИ VI.
От показанията на свидетеля Х. А. се установява, че имотът бил на
ищците по делото, но не знаел по какъв начин станал техен.
От показанията на свидетеля О. М. се установява, че ищецът
притежавал имот на 300 м от неговата къща, около 100-150 кв.м, който нямал
ограда, като понастоящем в него имало селскостопански инструменти –
трактора на ищеца. Сочи, че от 1980 г. до сега имотът се ползвал от Ш., а
преди това бил на дядо му Ш., който го обработвал, като сеел домати и лук.
Сочи, че не бил виждал ответниците да са ползвА. мястото, а Ш. го
посещавал от време на време и не знаел да е имало спор за това място.
От показанията на свидетеля Ш. М. се установява, че имотът се
ползвал от ищеца за склад на трактор и инвентар, като не бил видял и чул
друг да го ползва. Мястото било около 140-150 кв.м, без ограда, като в него
имало трева и сливи, които никой не събирал. В горната страна имотът бил
малко по-широк, а в долната - по-тесен.
5
От показанията на свидетеля Х. Х. се установява, че ищеца държал
трактора си в един имот, който бил около 140-150 кв.м. и се ползвал от дядо
му. Не бил виждал ответниците да използват мястото. Ответниците живеели
до спорния имот, като къщата купили от изселници. Не знаел дА. страните
имА. спор за процесния имот. Сочи, че Ф. не бил ползвал спорното място.
При така установеното въззивният съд намира предявеният иск по
чл. 124 от ГПК за неоснователен и недоказан. В процеса ищците не
установяват правото си на собственост върху процесния имот нито по
наследство, нито по давностно владение. Не се установява да са осъществявА.
трайно, непрекъснато и необезпокоявано от никого владение върху имота за
период от 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Основателността на предявения положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК предполага установяване от ищците
при условията на пълно и главно доказване на посоченото в исковата молба
основание, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл. 68, ал. 1 ЗС) в
продължение на определен от закона период от време (10 години за
недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има
изявление/позоваване от владелеца за същото. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че доказателства за такова осъществено
владение по делото не са събрани и е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и подчиненото му искане с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията
на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на атакуваното решение.
С оглед изложеното, и установеното, че ищците не доказват правото
си на собственост върху процесия имот нито на основание наследяване, нито
на основание давностно владение, то предявеният иск с правно основание чл.
124 от ГПК следва да се отхвърли. Така и предявеното искане по чл. 537, ал.
2 от ГПК за отмяната на Нотариален акт за собственост по давностно
владение и наследство с №*, том 3, рег.№ 13271, дело 541/2017 г. на Д. Г.,
нотариус № *, с район действие Районен съд - К.А. се явява неоснователно и
недоказано и като такова следва да се остави без уважение.
Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
6
постановил съдебен акт, който следва да се потвърди.
При този изход на делото се дължат разноски в полза на
въззиваемите, както следва : на Н. А. Б., С. Ф. И., А. Ф. И., С. Ф. И., Н. Ф. Х. и
Ю. Н. Ф. - в общ размер на 2 400лв., а на Л. Ф. Х. – в размер на 500лв.,
съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК и представените
доказателства за заплащането им.
Ето защо и на основание чл. 271 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82 от 27.02.2023 г., постановено по гр.
д. № 388/2021 г. по описа на Районен съд – К.А..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ш. К. К., с ЕГН
**********, и Ф. А. К., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: обл.
К.А., общ. К.А., с. Ш. п., ул. „Д. Б.“ №*, да заплатят на Н. А. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ш. п., общ. К.А., ул. „Д. Б.“ *, С. Ф. И., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ш. п., общ. К.А., ул. „Д. Б.“ *, А. Ф. И.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ш. п., общ. К.А., ул. „Д. Б.“ *, С. Ф.
И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ш. п., общ. К.А., ул. „Д. Б.“ *, Н.
Ф. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ш. п., общ. К.А., ул. „Д. Б.“ *,
Ю. Н. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ш. п., общ. К.А., ул. „Р.“ *,
сумата от 2400 лв., както и на Л. Ф. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. П., общ. К.А., номер 174 – сумата в размер на 500лв., съставляващи
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7