Р Е Ш Е Н И Е
260036/30.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1216 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №20-0869-001239 от 24.04.2020 год. на Началник сектор към ОД на
МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.Х.Д., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и “глоба” в размер на 200 /двеста/
лева на основание чл.177, ал.6, предл.второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща представител. За ОД на МВР-Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, макар
и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2020 год. жалбоподателят Д.Х.Д. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н1522ВХ, като около
21.40 часа на същия ден паркирал същия в гр.Шумен, на ул.“Индустриална“, до
фирма „Контакс“ ООД, в посока ул.“Строител“. По повод извършена проверка на
водача от служители при сектор Пътна полиция към ОД на МВР Шумен било
установено, че управляваното от водача МПС е закупено от него с Договор за
покупко-продажба №7167/30.09.2019 год., като в предвидения в закона срок
жалбоподателят в качеството си на приобретател не го е регистрирал в службата
по местоживеене, в резултата на което посоченото МПС е било със служебно
прекратена регистрация на основание разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
считано от 01.12.2019 год. В същото време по време на проверката при извършена
служебна справка било установено, че Д. управлява посоченото МПС след като е
имал наложено наказание „глоба“ с фиш №Н541892/16.04.2019 год., който е влязъл
в сила, като наложеното наказание не е било заплатено в срока за доброволно
изпълнение.
На нарушителя бил съставен и Акт за установяване
на административно нарушение №168580 от 31.01.2020 год.,като актосъставителят е
посочил, че с описаните деяния от страна на водача са нарушени разпоредбите на
чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя, като същият го е подписал, без да
изложи възражения по него. В последствие
нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №20-0869-001239 от 24.04.2020 год. на Началник сектор
към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на Д.Х.Д., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП и “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл.177, ал.6, предл.второ от ЗДвП.
По отношение на деянието, описано в пункт първи на
акта за установяване на административно нарушение административно-наказателното
производство било прекратено, като материалите били изпратени на Районна
прокуратура – Шумен, с оглед данни за извършено престъпление от общ характер по
чл.345, ал.2 от НК. По делото липсват доказателства за резултата от извършеното
разследване, като деянието по пункт първи от акта за установяване на
административно нарушение не е предмет
на разглеждане в настоящото производство.
На жалбоподателя били
издадени две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
съответно №20-0869-000157/03.02.2020 год. по чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП и
№20-0869-000158/03.02.2020 год. по чл.171, т.2, б.К от ЗДвП, с които са му били
наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба“, считано
от 31.01.2020 год. и „временно спиране от движение на лек автомобил до
заплащане на дължимата глоба“, считано от 31.01.2020 год.
Видно от представената като писмено доказателство
по делото вносна бележка рег. №GB20020300779 жалбоподателят е заплатил наложената му с фиш
№Н541892/16.04.2019 год. „глоба“ в размер на 25 лева, като плащането е било
извършено на 03.02.2020 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С., от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна
следното:
Посочената като
нарушена разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП посочва срока за заплащане на
наложено наказание „глоба“, като регламентира, че наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Посочената разпоредба не съдържа в себе си нито
дължимо поведение под формата на забрана или задължение, нито санкция в случай,
че лице, на което е наложено наказание „глоба“ не заплати същата в посочения
по-горе срок за доброволно изпълнение. В настоящия случай на жалбоподателят е
наложено наказание за нарушение, каквото не е посочено като наказуемо в
разпоредбите на ЗДвП.
ЗАНН съдържа легална дефиниция на понятието
„административно нарушение“, като съгласно чл.6 от същия това е деяние, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Следователно,
от изложеното се налага извода, че не всяко неизпълнение
на задължение съставлява административно нарушение, а само това неизпълнение, което произтича пряко и
непосредствено от конкретна разпоредба на нормативен акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. Както в ЗДвП, така също и в който и да е друг
нормативен акт липсва норма, която да обявява за наказуемо неизпълнението на
задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП и по-конкретно неспазването на изрично
предвидения в нея срок за доброволно заплащане на наложена на лицето „глоба“ по
предвидения законов ред.
Управлението на моторно превозно средство с наложено наказание "глоба", незаплатено в срока на доброволно заплащане влече след себе си множество неблагоприятни за лицето последици, като невъзможност да бъдат възстановени евентуално отнети контролни точки /чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане, налагане на принудителна административна мярка /каквито са били наложени на жалбоподателя с посочените по-горе Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки съответно №20-0869-000157/03.02.2020 год. по чл.171, т.1, б.Д от ЗДвП и №20-0869-000158/03.02.2020 год. по чл.171, т.2, б.К от ЗДвП/, но не влече каквато и да е предвиде в ЗДвП санкция.
С оглед на изложеното се налага извода, че управлението на МПС въпреки незаплащането от водача на наложена му глоба по съответния законов ред в срока по чл.190, ал.3 от ЗДвП, не представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно нарушение, което да е основание за налагане на санкция по чл.185 от ЗДвП или по която и да е друга санкционна норма.
В този смисъл е и константната съдебна практика на
ШАС и по-конкретно Решение № 64 от 24.02.2020 г.
на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 34/2020 г. Решение № 50 от
6.02.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
16/2020 г. и др., които са постановени по идентични казуси.
А с оглед на изложеното наказателното
постановление в частта по пункт първи се явява неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено изцяло. .
По
отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно
нарушение като нарушена, Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок
до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят по силата на Договор за покупко-продажба
№7167/30.09.2019 год. е закупил лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№
Н1522ВХ. По делото липсва копие на посочения договор за покупко-продажба, но
съдържанието му се установява от останалите събрани по делото доказателства. В
този смисъл данни за същия се съдържат в съставения на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение, който е съставен редовно, от компетентно
длъжностно лице и доколкото противното на отразеното в него не е установено,
същият има доказателствена сила, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. От същия се установява, че управляваното
от жалбоподателя МПС е било закупено от него на 30.09.2019 год. и че поради
неизпълнение на задължението да го регистрира в едномесечен срок регистрацията
му е била служебно прекратена на основание разпоредбата
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от
01.12.2019 год.
В подкрепа на
изложеното в акта са и събраните хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.Б.С.,
който в съдебно заседание на 02.09.2020 год. заявява, че по време на
извършената проверка на жалбоподателя лично е видял представения му Договор за
покупко-продажба на МПС, като впоследствие при извършената служебна проверка
чрез съответното техническо средство и чрез дежурния по ОДЧ е установил точната
дата на закупуване на автомобила и е установил, че същият не е бил регистриран
в законоустановения срок и че към момента на проверката е със служебно
прекратена регистрация.
Имайки предвид, че
посоченото МПС е било закупено от жалбоподателя на 30.09.2019 год. се налага
извода, че същият е следвало да го регистрира в съответната служба в срок до 30.10.2019
год. Като не е изпълнил посоченото задължение на 31.10.2019 год. жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗДвП.
Липсват твърдения и доказателства, посоченото МПС да е било придобито от
жалбоподателя в качеството на търговец с цел продажба, поради което съдът
намира, че не е налице условието, изключващо административно-наказателната му
отговорност за посоченото нарушение.
При преценка на обжалваното
наказателно постановление съдът съобрази обстоятелството, че в същото, както и
в акта за установяване на административно нарушение липсва посочване на датата
и мястото на извършване на нарушението. В същото време обаче, доколкото
изчерпателно е посочено, че задължението е следвало да бъде изпълнено в
едномесечен срок в службата по регистрация на ППС по постоянен адрес на
собственика се налага извода, че както
датата, така и мястото са определяеми и жалбоподателят е бил в състояние да
разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, какъв е срока в който е
следвало да го извърши, респективно кога и къде се счита, че го е извършил. С оглед на изложеното допуснатото нарушение се явява несъществено
и не рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП.
В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение №214 от 09.07.2019
г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 158/2019 год, което
е постановено по идентичен казус.
Ето защо, поради
изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.6, предл.второ от ЗДвП
предвижда наказание глоба
или имуществена санкция в размер 200 лв. За лице, което не изпълни задължението си по чл.145,
ал.2
от ЗДвП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно абсолютния размер на предвидената
санкция в посочената норма.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗДвП процесното деяние не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата,
доколкото липсата на извършена пререгистрация, респективно проверка на
автомобила води до невъзможност
моторното превозно средство да бъде индивидуализирано при нужда.
Управлението на МПС без съответна регистрация би довело и до избягване на
административно-наказателна отговорност от страна на управляващото го лице при
евентуално извършено нарушение, регистрирано с техническо средство, доколкото същото
следва да бъде установено и регистрирано. В случая не са установени никакви
конкретни извънредни обстоятелства, обусловили процесното неизпълнение Нарушението е формално и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в случаите, в които
страната е била защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай
видно от материалите по делото страната не е упълномощавала юрисконсулт, който
да е участвал в производството, като липсват и каквито и да е действия,
извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното разноски на страната не се
дължат, независимо от изхода на делото, поради което и искането в тази насока
следва да бъде оставено без уважение.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи
да бъде отменено, а в частта по пункт втори - потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №20-0869-001239 от 24.04.2020 год. на Началник сектор към
ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен,
в частта по пункт първи, в която на Д.Х.Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20
/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП, като
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-0869-001239 от 24.04.2020 год. на Началник сектор към
ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен,
в частта по пункт втори, с която на Д.Х.Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева на основание чл.177, ал.6, предл.второ от ЗДвП.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Директора на ОД на МВР – Шумен за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: