Р Е Ш Е Н И Е
№63
гр. Р., 15.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Искра Блъскова
Членове:
Галина Магардичиян
Атанас Димитров – мл.с.
при участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от
мл. съдия Димитров въззивно гражданско дело № 8 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Й.М., ЕГН
**********, чрез адв. Я.П., против Решение № 1425 от
20.10.2017г. по гр.д. № 3768/2017г. по описа на Районен съд – Р..
Жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли за неговата отмяна, в частта с която частично е отхвърлена заявената
претенция и е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на
ответника. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и представя списък по
чл.80 от ГПК за разноските във въззивната инстанция.
В законоустановения срок е не е постъпвал отговор
от ответната страна.
Постъпила е въззивна жалба от частен съдебен
изпълнител В. Й. М., ЕГН ********** от гр.Р., чрез адв.
В.В. против Решение № 1425 от 20.10.2017г. по гр.д. №
3768/2017г. по описа на Районен съд – Р., в която се излагат съображения за
неправилност на решението в неговата осъдителна част и се иска от съда то да се
отмени, като се отхвърли изцяло заявената претенция и му се присъдят в пълен
размер разноските за двете съдебни инстанции. Представен е списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски, като се претендира на основание чл.38, ал.2 вр чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. за оказана безплатна правна помощ. В условията на евентуалност
е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, като се иска неговото намаляване до законоустановения
минимум.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, в преклузивния за това срок и срещу решение на районния съд
подлежащо на въззивно обжалване, поради което същите
са процесуално допустими.
С атакуваното Решение № 1425 от 20.10.2017г. по гр.д. № 3768/2017г. по
описа на Районен съд – Р., съдът е осъдил ЧСИ В. М. да заплати на Г.М. сумата в
размер на 58,31лв., с която се е обогатил неоснователно при условията на
отпаднало основание чрез принудителното ѝ събиране, като дължима такса по
изп. дело № 912/2016г. по описа на ЧСИ, ведно със
законната лихва върху сумата от 14.06.2017г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата в размер на 33,43лв. – разноски по делото и е
отхвърлил иска в останалата му част за горницата над 58,31лв.
Във въззивната жалба на Г.М. са наведени
оплаквания за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът приел за
доказано, че сума в размер на 551,92лв. била преведена от ответника на взискателя по изпълнителното дело, за удовлетворяване на
вземането му. Посочва, че се оспорва факта, че ответника е изплатил на взискателя тази сума. Твърди, че в представеното копие от
изпълнителното дело няма оригинал или заверено копие на банково извлечение от
сметката на ЧСИ за превод на такава сума, а съдържащото се на л.104 копие на
електронен превод е незаверено, без печат и без подпис.
В развилото се първоинстанционно производство не
се съдържат подобни твърдения, че сумата не е била преведена на взискателя по изпълнителното дело. Ответникът с отговора на
исковата си молба е въвел твърдения, че на 26.10.2016г. е превел на взискателя сумата 551,92лв., а разликата от 58,31лв. е
осчетоводил като дължима му се на основание чл.26 от ТТР към ЗЧСИ такса. Това
обстоятелство е намерило своето място и в направения от съда доклад по чл.146
от ГПК, като го е приел за ненуждаещо се от доказване, предвид липсата на спор
по него. Докладът е приет без възражения от представителя на ищеца. В този
смисъл и съобразно правилото на чл.266, ал.1 от ГПК, направеното за пръв път
възражение във въззивната инстанция се явява преклудирано. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че същото е и неоснователно. Във връзка с представения по делото
документ, не е било правено искане за представянето му в оригинал съгласно
чл.183 от ГПК, поради което и не намират приложение последиците визирани в тази
разпоредба, а именно изключването му като доказателство по делото.
Представеното копие на електронен превод е заверено от страната, както и цялото
копие на изпълнителното дело, и от него се установява, че на 26.10.2016г.
сумата от 551,92лв. е преведена на Е. Й.М. по изпълнително дело 20168330400912.
След като сумата е била преведена на взискателя и не
е била по сметка на ЧСИ към момента на обезсилване на изпълнителното основание,
въз основа на което е било образувано изпълнителното дело, то е неоснователно
да се иска връщане на сумата от него. Това следва от правните последици на
обезсилване на изпълнителния лист, които водят до обезсилване на всички
изпълнителни действия с изключение на приключеното осребряване на длъжниковото имущество. Когато сумата е получена от
кредитора, тя подлежи на връщане въз основа на издаден обратен изпълнителен
лист. Той включва както преведената без основание сума, така и събраната такса
по чл.26 ТТРЗЧСИ. Тези суми подлежат на връщане от кредитора-взискател,
а не от частния съдебен изпълнител (вж. Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК).
В жалбата се възразява и по отношение на основанието за заплащане на
адвокатското възнаграждение на ответната страна. Счита, че без да е посочено
някое от основанията визирани в чл.38, ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата,
не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗАдв. е достатъчно да обоснове извод за възникнало
основание да се претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ. Сочи, че това противоречи както на разпоредбата на чл.78 от ГПК, така и
на установената съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Сочената
от жалбоподателя съдебна практика има предвид различна хипотеза от
разглежданата. Същата касае случай, при който има формално позоваване на
разпоредбата на чл.38 ЗАдв. без посочване на някое от
основанията визирани в т.1-3. Настоящият случай не е такъв. Както се установява
от представения договор за правна защита и съдействие на ответната страна, находящ се на л.18 в първоинстанционното
дело, в него е посочено, че същото се осъществява на основание чл.38, ал.1,
т.3, пр.3 от ЗАдв. Тоест в договора е записано
конкретно при условията на коя хипотеза от разпоредбата на чл.38 ЗАдв. се осигурява безплатна адвокатска помощ. В случай, че
се оспорва наличието на предпоставките за оказване на безплатна помощ, то
страната следва да направи това в производство по чл.248 от ГПК, като носи доказателствената тежест да установи, че предпоставките не
са налице. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв. обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда (вж.
Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
ГК).
Постъпилата въззивна жалба на ЧСИ В. М.,
окръжният съд намира за основателна. Жалбоподателят счита, че е неправилен
извода на първоинстанционния съд, че съдебният
изпълнител неоснователно се е обогатил със сумата по събраната на основание
чл.26 ТТРЗЧСИ такса. Твърди, че обезсилването на изпълнителното основание не
води до отпадане с обратна сила на основанието за начисляване на дължимата
такса, тъй като към момента на нейното събиране, то е било валидно. Сочи, че
длъжникът има право да иска обратно цялата принудително събрана от него сума,
но само от взискателя, който неоснователно се е
обогатил.
Както вече беше посочено по въззивната жалба на
Г.М. и цитираната съдебна практика, неоснователен е доводът, че таксата по т.26
ТТРЗЧСИ не се дължи поради обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на
изпълнителното дело. В случай, че сумата събрана от длъжника, но непреведена на
кредитора се намира в съдебния изпълнител, то при обезсилване на изпълнителното
основание той дължи нейното връщане, без върху тази сума да се начислява такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ на длъжника. Съдебният изпълнител, събрал сумата от длъжника
при материално незаконосъобразно принудително изпълнение може да претендира
разноски по изпълнението и такса по т.26 ТТРЗЧСИ от кредитора. Тъй като
настоящият случай не е такъв и е установено по делото, че сумата е била
преведена на взискателя по изпълнителното дело, то
всички суми, включително и заплатената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ подлежат на
връщане единствено от кредитора.
По изложените съображения окръжният съд намира, че първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта, в която ЧСИ В. М. е осъден да заплати на
Г.М. сумата от 58,31лв. и да се отхвърли иска като неоснователен, а решението в
частта, в която е отхвърлен иска на Г.М. над 58,31лв. до претендираните
610,56лв. да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК на адв.
В.В. следва да се присъдят разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 600лв., както и за заплатената такса за въззивното производство в размер на 25лв.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1425 от 20.10.2017г. по гр.д. № 3768/2017г. по описа на
Районен съд – Р., в частта, в която ЧСИ В. Й. М. с рег. № *** и район на
действие Окръжен съд – Р. е осъден да заплати на Г.Й.М., ЕГН ********** сума в
размер на 58,31лв., с която се е обогатил неоснователно при условията на
отпаднало основание чрез принудителното ѝ събиране, като дължима такса по
изп. дело № 912/2016г. по описа на ЧСИ, ведно със
законната лихва върху сумата от 14.06.2017г. до окончателното ѝ
изплащане, както и в частта за разноските и вместо него постановява
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1425 от 20.10.2017г. по гр.д. № 3768/2017г. по описа
на Районен съд – Р., в частта, в която е отхвърлен иска на Г.Й.М., ЕГН ********** срещу ЧСИ В. Й. М. с рег. № *** и район на действие
Окръжен съд – Р. за сумата над 58,31лв. до предявената 610,56лв.
ОСЪЖДА Г.Й.М., ЕГН ********** да заплати на адв.
В.В. сумата от 600лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Г.Й.М., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ В. Й. М. с рег. № *** и
район на действие Окръжен съд – Р. заплатената държавна такса за въззивното производство в размер на 25лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: