МОТИВИ
към Присъда по НОХД №
6180 по описа на Пловдивски Районен
съд за 2016 година, двадесет и първи
наказателен състав.
Подсъдимият И.И.А. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна Прокуратура - гр. Пловдив за извършени
престъпления както следва:
За това, че на 18.09.2016 г. в с. Калояново, обл.
Пловдив, ул. „Асен Гаргов" № 1 посока с. Дуванлии, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ", модел „X 5" с per. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510" с
фабричен № ARB А 0061, което е престъпление по чл. 343Б,
ал. 1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението спрямо подсъдимия по правната квалификация, посочена в обвинителния
акт. Счита, че от събраните доказателства то е несъмнено доказано и за това
следва той да бъде признат за виновен и да му се наложи съответното за това
наказание, за което не предлага как то да бъде определено и при какви
обстоятелства или размери. Конкретно счита, то да бъде „лишаване от свобода” в размер
от една.
Подсъдимият И.А. се явява в съдебна зала, като не се
признава за виновен. Същият дава обяснения, в които сочи, че не е осъществил
вмененото му с обвинението деяние, защото е консумирал минимално количество
алкохол в отдалечен период от време преди управлението на МПС и след като
добросъвестно е предприел поведение по даване на кръвна проба за наличие на
алкохол в кръвта, същата му е била отказана. По същество моли съда да го
признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. С.Б., моли
съда да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по всеки един от
пунктовете на повдигнатото му обвинение. Развиват се доводи за липса на доказателства,
че същият е осъществил по несъмнен и категоричен начин съставомерни действия по
вмененото му инкриминирано деяние, по начина, по който го е определил
прокурора. Затова счита, че са налице достатъчно доказателства и правни
аргументи, поради които А. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като взе в предвид
становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по реда на
проведеното от него съдебно следствие, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.И.А. е роден на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин.
Семейното му положение е неженен и не е осъждан. Има завършена образователна
степен „средно образование”, като понастоящем заема длъжността „***” към ТД „***”
ЕООД – с. Житница. Живее постоянно на адрес в с. ******. Има ЕГН **********. На
17.09.2016година, който бил ден събота, той заедно със свидетелите Е.П.С. и Г. Г.
*** с управляваното от него МПС лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с ДК № ***.
Там осъществявал трудовата си дейност по предоставяне на храни и напитки на
фирмено парти. През цялото време с него били посочените свидетели С. и Г..
Около 16.00 часа подсъдимият заедно със свидетелят Г. и други лица изпил една
чаша с бира. След приключване на
работния ден около 22.30 часа И.А. заедно със С. и Г. и още едно лице се качили
в посоченият по – горе автомобил, за да се приберат. Подсъдимият бил водач и
потеглил първоначално за с.Житница, където оставил свидетеля С.,***, където към
23.30часа оставил и свидетелят Г.. По време на предвижването си той не бил
консумирал друг алкохол освен посоченият по - горе. След като свалили
пътниците, А. управлявал автомобила към дома си в с. Житница, като маршрута му
минавал през с. Калояново. По същото време на територията на
село Калояново, обл. Пловдив на ул. „Асен Гаргов" № 1 посока с. Дуванлии свидетелят
Д.Т.Ш., заемащ длъжността „***” към РУП на МВР - гр. Хисар и свидетелят В.И.В. заемащ
длъжността „***” в РУП на МВР- гр. Хисар осъществявали служебните си задължения
по специализирана операция за безопасност на движението по пътищата. Във
времето около 01:00 часа на 18.09.2016 г. подсъдимият при управлението на
посоченото МПС марка БМВ с ДК № ***. При проверката, която осъществявал
свидетелят Ш. се установило, че той е
правоспособен водач, категория „В", но същият лъхал на алкохол. Затова
подсъдимият бил поканен да даде проба за наличие на алкохол в издишания въздух.
Тя се осъществила от свидетелят В., който използвал техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510" с фабричен № ARBA 0061, който първоначално оставил да се
зарежда около една – две минути. След това поставил мущук и обяснил на водача,
че е необходимо да издиша въздух в рамките на 8-10 секунди, за да бъде отчетена
качествена проба. Всичко това било сторено от подсъдимия, като предварително не
му били посочени показанията на дисплея. След издишването на въздух в апарата
той отчел наличието на 1,39 промила на хиляда в издишания от обвиняемия въздух.
С показанията на техническото средство А. не се съгласил, при което му било
разяснено, че може да даде кръвна проба, която да отчете количеството алкохол в
кръвта. Подсъдимият пожелал да даде такава проба и извикал правоспособен водач
на МПС, който да управлява автомобила. На мястото на произшествието пристигнал
свидетелят Н.Й.Ч., при което той управлявал автомобила на подсъдимият и двамата
придружили органите на реда до сградата на РУП на МВР в град Хисар, където
подсъдимият влезнал сам. Там свидетелят Ш. съставил АУАН с бланков
№567744/18.09.2016година, който нарушителя подписал с отбелязването в графата
за нарушение, че има възражения. След като съставил АУАН свидетелят Ш. обяснил
устно на подсъдимият, че следва в рамките на два часа да посети „Хирургиите”,
което представлявало сградата на УМБАЛ „СВети Георги” ЕАД, намираща се в град
Пловдив на бул. „Пещерско шосе”. Свидетелят дал и други подробни разяснения на И.А.,
а именно че трябва да потърси дежурен кабинет като се качи на първия етаж през
спешното отделение. По същото време свидетелят В. съставял талон за медицинско
изследване на кръвта на водача №0443975, в който посочил, че подсъдимият трябва
да се яви в срок от два часа в лечебно заведение „ОРБ гр. Пловдив”. След
съставянето му талона бил връчен на подсъдимият срещу подпис без допълнителни
разяснения точното медицинско заведение, което той да посети. В рамките на
срока, който му бил определен А., придружаван от свидетелят Ч., посетил
сградата на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД в град Пловдив на бул „Пещерско шосе”,
където не бил вписан в регистратурата, но бил издаден допълнителен талон за
изследване, след което двамата с Ч. се качили до дежурен кабинет на първи етаж.
Там подсъдимият влезнал в кабинета, където бил посрещнат от дежурен лекар – мъж
на средна възраст, на когото предоставил даденият му талон за медицинско
изследване на кръвта с №0443975. При запознаване с него дежурният лекар
обяснил, че няма проблеми той да му вземе тази проба, но при положение, че се
касае за изследване на наличието на промили в кръвта над 1.2 на хиляда, то той
отказал да извърши пробата, защото липсвали служители на реда, които да
придружават подсъдимия. За изясняване на тези обстоятелства, както и за да
потвърди този си отказ дежурният лекар потърсил дежурният по управление на РУП
на МВР- гр. Хисар, който го свързал със свидетелят В.. В проведеният телефонен
разговор медицинското лице категорично посочило пред свидетелят, че няма да
извърши медицинско изследване по взимане на кръвна проба за уточняване
наличието на алкохол в кръвта му, защото А. е пристигнал сам и органите на реда
не са го придружавали. След проведеният телефонен разговор дежурният лекар
отказал на подсъдимият да вземе кръвна проба съгласно издаденият му талон за
медицинско изследване и го посъветвал да посети МБАЛ „Пловдив”. Заедно със
свидетелят Ч. И.А. след часа, който му бил определен в талона, а именно около 04.40
часа той посетил това лечебно заведение, където пред спешен дежурен кабинет бил
посрещнат от медицинско лице- жена. След запознаване с издаденият му талон за
медицинско изследване и като установила, че срокът, който му е определен е
надвишен значително, тя отказала да му вземе съответната кръвна проба и го
отпратила. Затова отново придружен от свидетелят Ч. подсъдимият се върнал в
сградата на РУП на МВР- град Хисар, където провел разговор с дежурен постови
полицай, като поискал среща със свидетелите Ш. и В., за да им обясни причините,
поради които не е могъл да даде кръвна проба за изследване на наличието на
алкохол в кръвта му. След като получил отговор, че те не се намират в сградата,
той се прибрал в дома си. На 19.09.2016година съставил и подал писмено
възражение против съставеният му АУАН, което било заведено с
вх.№273000-4033/20.09.2016година. В същото подробно изложил причините, поради
които му е било отказана взимането на кръв за изследване на наличие на алкохол
в кръвта по вмененото му нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В последствие било
образувано и настоящото наказателно производство, което се базирало единствено
и само на показанията на техническото средство, използвано при полицейската
проверка от свидетелите Ш. и В..
Така изяснената фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя
се извлича от една страна от показанията на подсъдимият И.А., а от друга страна,
от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
Д.Ш., В.В., Н. Ч., Е.С. и Т.Г.. Така събраните гласни
доказателства по един несъмнен начин изясняват фактическата обстановка. В този
смисъл тя се установява и от събраните и приобщени писмени доказателства по
делото– АУАН от 18.09.2016г в оригинал с разписка за връчването му, оригинал от
талон за медицинско изследване на кръвта с №0443975с
подпис на подсъдимият, писмено възражение, подадено по реда на
чл.44 ал.1 от ЗАНН от 19.09.2016година, докладна записка, справка за техническо
средство от БИМ гр.София с приложение, , справка от УМБАЛ „Свети георги” ЕАД
изх.№9110/14.10.2016г., справка за водач на МПС, справки за съдимост и
характеристична справка, приложена от разследващ полицай.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия И.А., в които той признава
осъществените действия на посоченото място и в посоченото време, изразени към
употреба на една чаша с бира преди да бъде спрян за проверка от служителите на
реда в с. Калояново при управление на посоченото място и време на лек автомобил
с посоченият регистрационен номер, обстоятелството, че е бил измерен с
посоченото техническо средство и то е отчело посоченото количество алкохол в
издишания от него въздух, факта, че той категорично е оспорил това измерване и доброволно
е пожелал да даде кръв за изследване, фактите относно разясненията, които са му
дали полицейските служители по това, кое лечебно заведение да посети, а именно
„Хирургийте на Пещерско шосе”, посещението му в рамките на определеното му от
служителите на реда време на сградата на УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД и категоричният
отказ на медицинските лица в това лечебно заведение, а в последствие и в
другото –МБАЛ „Пловдив”, да извършат съответното медицинско изследване с
взимането на кръв на водача на МПС. Съдът приема, че подсъдимият е участвал в
изпълнителното деяние по вмененото му обвинение. Според съда обаче на същият не
е била дадена възможност да даде кръв за изследване на наличието на алкохол в
кръвта му, което е съществено противоречие с изискванията на чл.2, ал.1 от
Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от
17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г./. Посочената разпоредба
определя, че „когато от водача е взета
некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно
изследване”. В действителност подсъдимият не е действал със съзнанието, че не
желае да даде кръв за изследване на наличието на алкохол в кръвта му, а такава
реална възмжност на него не му е била предоставена от дежурните полицейски
служители и най- вече от служителите на медицинските заведения, които са
направили категоричен отказ да го изследват. Този извод се подкрепя и от факта,
че подсъдимият пред служителите на реда е потвърдил своята готовност, дори е
осигурил свидетелят Николай Ч., който да управлява МПС и да го придружава. Обясненията
на подсъдимият в тази им кредитирана част са съответни на всички останалите
събрани гласни доказателства, а именно на показанията на свидетелите Д.Ш., В.В., Н. Ч., Е.С. и Т.Г..
Безспорно се установи факта, че дежурният лекар е провел телефонен разговор със
свидетелят В. В., в която категорично е отказал изпълнение на служебните си
задължения по взимането на кръвна проба в мотив, че подсъдимият не е
придружаван от органите на реда. Затова съдът прие за безспорно изяснено
обстоятелството, че подсъдимият не е възможност да даде съответната дължима
от него кръв за лабораторно изследване. Налице
е негово добросъвестно, а не недобросъвестно поведение. Не е налице отричането
на тези обстоятелства от него, което се явява в пълен синхрон с безспорно
установените по делото факти и обстоятелства от събраните гласни доказателства
- показания на посочените свидетели, които ги допълват и са в съответствие
релевантните на доказване факти и обстоятелства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Д.Ш., В.В.,
Н. Ч., Е.С. и Т.Г. като последователни, логични, кореспондиращи
си помежду си и с останалите гласни и писмени доказателства. Изложените с тях
факти се кредитират изцяло от съда като непредубедени, незаинтересовани,
логични и обективни, напълно препокриващи се със събраните други гласни
доказателства и писмени доказателства. Свидетелите обективно, логично и
взаимнодопълващо се описват личните си възприятия на основните факти, касаещи
тяхното изложение. Няма съмнение и противоречия относно установеното с тях. В
тази връзка изцяло се кредитират показанията на полицейските служители Д.Ш. и В.В.,
които всеобхватно излагат своите
възприятия относно миналото събитие, предмет на доказване в процеса. От
тях по несъмнен начин се установява, че е налице оспорване на резултатите от
техническото средство и последващо неизпълнение на задълженията на медицинските
лица, оторизирани да вземат кръв за лабораторнно изследване. Между наличните по
делото доказателства няма съществени противоречия свързани с авторството на
деянието, поведението на подсъдимият в тази връзка и механизма на настъпилия
отказ да му се вземе кръв за лабораторно изследване, характера и размера на
причинените вреди, както и всички други обстоятелства, свързани с личността и
отговорността на подсъдимия. По безспорен начин са изяснени основните факти, свързани
с предмета на доказване и съобразени с изискванията на чл.102 от НПК.
При тази система от преки и косвени
доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за
безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият И.И.А. към момента на
деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в който смисъл е и
заключението на проведената съдебно – психиатрична експертиза.
По
отношение на него съдебния състав счита, че не са налице безспорни
доказателства за осъществено престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна. В настоящият случай И.А. се явява
негоден субект на това престъпление. Безспорно е изяснено на първо място, че
той не е имал неправомерно поведение по отношение на възможността да даде кръв
за медицинско изследване на наличието на алкохол в него. Отказ в самия талон
няма, лицето не е отведено в лечебното заведение, където също би могъл да се
заяви и съответно удостовери отказ, при което съдът прие, че последващ отказ от
даване на кръв няма. В Наредбата за установяване употребата на алкохол от
водачи на МПС ясно е посочено как се удостоверява отказ от даване на кръв за
изследване, като такова удостоверяване в конкретния случай не е налице. В този
смисъл, показанията на посочените двама полицейски служители и на свидетелят Н.Ч.
за обстоятелството около желанието за даване на кръв от страна на подсъдимия
изцяло се възприемат от съда. Следва да се отбележи и това, че позицията на свидетелят
В. по въпроса за отказа на дежурния лекар е последователна, като съвпада изцяло
с показанията на свидетелят Ч.. Анализа на събраните доказателства, води до
извод, че в случая отказ от даване на кръвна проба няма, и същевременно е
налице оспорен резултат на показанията на техническото средство. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, когато е налице
оспорване на показанията на техническото средство, употребата на алкохол се
установява с лабораторно изследване. Подсъдимият категорично е оспорил
показанията в неговия случай, което е записано от самия него в съставеният му АУАН,
издаден му е и талон за медицинско изследване, след което въобще не му е била осигурена възможност да даде кръв за
изследване от дежурният лекар в с неправомерния мотив, че следва да е придружен
от двама полицейски служители. В чл.6 от Наредба №30/2001г за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства е посочено в кои случаи употребата на алкохол може да
се установи въз основа на показанията на техническото средство, като
конкретната хипотеза не попада сред тях, и обвинението не е имало основание да
възприемат този резултат. В този смисъл е и трайната съдебна практика, отразена
в Решение № 117/16.03.2009г. по н.д. № 92/2009г. на ІІІ н.о. на ВКС, където те
са имали възможност да се произнесат по сходен казус. Така, това основно
възражение на защитата на подсъдимия се оказва основателно, тъй като се
установява, че действително в конкретния случай не е налице коректно
установяване употребата на алкохол от страна на водача – подсъдим. На практика,
подсъдимият е бил лишен от възможност да даде кръв за изследване – талона е
издаден в 02.00ч. с час за явяване до 04.00ч., а той се е явил в 03.30 часа по
указание на полицейските служители в
друго лечебно заведение, като дежурното медицинско лице не е изпълнило
вменените му задължения по взимането на съответната кръвна проба. В този смисъл е и фактологията, изяснена от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, където са посочени
фактите, очертаващи неправомерните действия на кръга от длъжностни лица, които
носят отговорност за нарушение на задълженията, които са им вменени. Няма
доказателства, които да определят поведението на подсъдимият като такова, което
да е недобросъвестно. Ето защо развитата от прокурора теза за съставомерност на
поведението на подсъдимия и по този престъпен състав на чл.343б ал.1 от НК, не
почива на събраните доказателства. Тя се явява единствено и само едно необосновано
правно мнение, без да се държи сметка за цялостните факти, изложени в приетите в хода на
съдебното следствие доказателства и настъпилия противоправен резултат.
Обвинението се базира на резултата от техническото средство, установен на място
при проверката в с. Калояново, без да държи сметка за останалите изяснени
обстоятелства. Изводът на прокурора, че подсъдимият има недобросъвестно
поведение и по – скоро е налице отказ от даване на кръв за изследване, е
напълно произволен. Кръв в действителност не е дадена, като това се дължи на
обстоятелството, че в определеното лечебно заведение са отказали да я вземат. Ето
защо липсата на признаците от обективна страна на състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК води до липса на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК.
По
изложените съображения и предвид липсата на състав на престъпление по
обвинението от обвинителния акт спрямо подсъдимия И.А. съдебният състав прие,
че лицето е невинен в това, че на
18.09.2016 г. в с.
Калояново, обл. Пловдив, ул. „Асен Гаргов" № 1 посока с. Дуванлии, е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ", модел „X
5" с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,39 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510" с фабричен № ARB А 0061,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда с настоящата си присъда
изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
