№ 10365
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110169662 по описа за 2024 година
В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът „М.“ ЕООД твърди, че е заплатил на
ответника без основание сума в размер на 0.62 лева с включен ДДС, като претендира
връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно Договор №
......... с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А...“ ЕАД за мобилна услуга с
номер ........ с тарифен план А1 М клас ХS, за която страните са уговорили заплащането на
месечна абонаментна такса в общ размер на 7.20 лева без ДДС. Поддържа, че посочената
сума включва месечна абонаментна такса в размер на 3.20 лева без ДДС за мобилна услуга, с
включена отстъпка, и месечна абонаментна такса в размер на 4,00 лева без ДДС за
допълнителен пакет мобилен интернет от 5 GB на максимална скорост с включена отстъпка.
Излага твърдение, че ответникът издал фактура № .........., за периода 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г., в която начислил общ размер на месечните абонаментни такси за периода
28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. /които се предплащат/ в размер надхвърлящ уговореното с
приложението от 03.12.2021 г., което се прилага от датата на подписването му. Поддържа, че
е платил пълния размер на фактурираната сума с включено ДДС. Претендира връщане на
надплатена недължима разлика от 0.62 лева с ДДС. Моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не
оспорва облигационната връзка между страните и изменението на договора по силата на
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., поддържайки, че абонаментните такси са начислени
правилно. Твърди, че до подписването на приложението от 03.12.2021 г., между страните са
действали уговорките, съдържащи се в Приложение № 1 Активиране и условия за ползване
на тарифни планове за мобилна услуга А1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от
14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет от
1
14.10.2019 г., съгласно които са начислявани абонаменти такси за ползваната мобилна
услуга. Сочи, че претендираната сума е заплатена с основание за предоставяната мобилна
услуга, като е отчетено предоговарянето на тарифния план. Твърди и че сумата е платена от
друго лице, ползвател на услугата, а не от ищеца. Поради което и ако се признае, че
ответникът дължи връщането й, не следва да се приема, че ищецът е материалноправно
легитимираното лице да я получи обратно. Моли за отхвърляне на иска и претендира
сторените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът е един и
обстоятелствата по делото обуславят приложимостта на една от трите хипотези, в случая
първата предвид твърденията за плащане при начална липса на основание.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест
на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че
ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ......... с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А...“ ЕАД, за мобилна услуга номер
........ с тарифен план А1 М клас ХS, по силата на който страните са уговорили заплащането
на месечна абонаментна такса в общ размер на 7.20 лева без ДДС, от която 3.20 лева без
ДДС по тарифния план за мобилната услуга, с включена отстъпка, и 4.00 лева без ДДС за
допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална скорост, както и че сумата,
начислена по фактура № .........., е заплатена на доставчика – ответника по делото.
В съдебно заседание е отделено като безспорно и обстоятелството относно издадено
кредитно известие за намаляване на сумата по процесната фактура със сумата от 0.62 лв. с
ДДС.
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече
издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за
договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на
предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно
известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът
е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената услуга такси в размер на
0.62 лева с ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал
кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца. Неоснователно е възражението
на ответника, че плащането не е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена
от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се
намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от
трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „М.“
ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против
2
волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника,
какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и
то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да
изпълнява като негов представил или от свое име, но отношенията между ищеца и това
трето лице са ирелавантни за правния спор по делото. От значение е, че с това плащане,
което не съответства на уговореното между страните, е засегнат без основание
патримониума на ищеца, т.е. налице са предпоставките на фактическия състав, от който
възниква претендираното вземане.
А доколкото ответникът не доказа, че е погасил задължението си, произтичащо от
настъпилото неоснователно обогатяване, то искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските на ищеца за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 150
лв., което не е прекомерно, тъй като е значително под предвидения в Наредба № 1 размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А...” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............,
ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Бургас,
........., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 0.62 лева с ДДС, платена без
основание като част от сумата по фактура № .......... издадена за периода 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г. по договор № Договор № ......... с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна
услуга с номер ........, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3