Р Е
Ш Е Н
И Е
260089/19.2.2021г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Георгиева
при участието на секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 2187/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, Б.Н.И., с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адвокат Л.В. твърди, че с Наказателно постановление № ЗЖ–57 от 16.11.2020г. на Директор на ОБДХ гр. Шумен му била наложена глоба. Жалбоподателят сочи, че счита НП за незаконосъобразно и необосновано и моли съда да го отмени изцяло. В жалбата са изложени подробни доводи.
Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен представител, който поддържа изцяло жалбата и представя списък с разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като материално и процесуално законосъобразно, като присъди и разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства, поединично и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 27.08.2020г. свидетелят д-р Н.Х.Ю. – гл. инспектор при ОДБХ гр. Шумен извършил проверка в нерегистриран животновъден обект в с. Каменяк, общ. Хитрино. Свидетелят Ю. констатирал, че животните, отглеждани от жалбоподателя Б.И. се отглеждали в едно помещение с животните на С.В. и нямало физическа преграда между животните на двамата. Обектът на Светлана Витлиеемова бил регистриран по Закона за ветиринарно -медицинската дейност, а обектът на Б.И. не бил регистриран. Свид. Н.Ю. изготвил Предписание № 14 от 27.08.2020г. В т.1 от предписание № 14, предписал „Животновъден обект, находящ се в западната половина на сграда – част от имот 272 в стопански двор с. Каменяк,, общ. Хитрино да се регистрира по реда на чл.137 от ЗВД.“ В т.2 от предписание № 14, свидетелят предписал „Животновъдния обект да се огради по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучия на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни, с което да се покрие изискването на цчл.4, ал.1, т.4 от Наредба № 44/20.04.2006г /посл. изменение 17.01.2020г./“. Изпълнението на предписанията било възложено на Б.И. – собственик на животновъдния обеккт, а като срок за изпълнение посочил 30.09.2020г. Във връзка с изпълнение на Предписание № 14 от 27.08.2020г. свидетелите Н.Ю. и Р.Г.Р. отново извършили проверка в животновъден обект в с. Каменяк, общ. Хитрино. По отношение на дадените предписания, свидетелите установили, че не били изпълнени – животновъдния обект не бил регистриран, а също така не е ограден по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни. На същия ден - 26.10.20220г. свид. Ю. съставил АУАН № 0000571 в присъствието на свид. Р.Р. и на жалбоподателя – Б.Н.И.. Актосъставителят посочил, че на 26.10.2020г. в с. Каменяк в нерегистриран животновъден обект, собственост на Б.И. при проверка изпълнението на предписание № 14/27.08.2020г. се констатира, че животновъдният обект не е регистриран по реда на чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД, а също така не е ограден по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни, с което е нарушил чл.469, ал.1 от ЗВД. АУАН бил връчен на на жалбоподателя, който го подписал с възражението, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от страна на жалбоподателя. Въз основа на АУАН № 0000571 от 26.10.2020г., Директор на ОБДХ гр. Шумен на 16.1.2020г. издал атакуваното Наказателно постановление № ЗЖ-57, с което наложил административно наказание “глоба” в размер на 400 лева на Б.Н.И., с ЕГН **********, с пост. адрес: *** на основание чл.469, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност и чл.53, ал.1 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите писмени доказателства, както и от гласните – разпитаните актосъставител и свидетел.
Предвид така установената фактическа обстановка,
съдът намира от материална страна, атакуваното наказателно постановление за законосъобразно
– актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават
необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН и в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред
В настоящият случай жалбоподателят е санкциониран на основание чл.469, ал.1 от ЗВД, съгласно който на глоба подлежи лицето, което не изпълни задължително предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл.138 от Регламент /ЕС/ 2017/625.
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 27.08.2020 г. в животновъдния обект, стопанисван от жалбоподателя, от компетентни длъжностни лица към ОДБХ Шумен било установено, че Б.Н.И. отглежда 42 броя говеда в животновъден обект, находящ се в западната половина на сграда – част от имот 272 в стопански двор с. Каменяк, общ. Хитрино, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД и обекта не е ограден по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, понеже липсвала ограда, възпрепятстваща влизането на други животни и хора в нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. В тази връзка с Предписание № 14 от 27.08.2020г. на нарушителя било дадено задължително предписание на основание чл.131, ал.2, т.1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност в срок до 30.09.2020г.: 1. Животновъден обект, находящ се в западната половина на сграда – част от имот 272 в стопански двор с. Каменяк,, общ. Хитрино да се регистрира по реда на чл.137 от ЗВД.“ и 2. „Животновъдния обект да се огради по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, като с това да не се позволява свободен достъп на хора и други животни, с което да се покрие изискването на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № 44/20.04.2006 г. /посл. изменение 17.01.2020 г./. Цитираното Предписание № 14/27.08.2020г., било предявено на нарушителя, който го подписал.
Видно от представеното в съдебно заседание заверено копие от Заявление /л.37/, на 23.09.2020г. жалбоподателя Б.Н.И. е попълнил необходимото заявление за регистрация на животновъден обект на основание чл.137, ал.1 от ЗВД. Заявлението е било входирано в ОДБХ Шумен с вх. № РФ 27-5181 от 25.09.2020г., т. е. жалбоподателя е извършил необходимото действие по първото предписание, а именно подал е заявление за регистрация на животновъден обект в с. Каменяк, общ Хитрино - стоп. двор, с номер на парцел 272. Жалбоподателят И. в дадения му срок за изпълнение е извършил необходимото действие за регистрация на животновъдния обект, като самата регистрация на същия не зависи от него, т. е. липсва субективната страна на нарушението по отношение на предписанието по т.1 от Предписание № 14 от 27.08.2020г.
По време на втората проверка на 26.10.2020г. в животновъдния обект на жалбоподателя Б.И., както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.Х.Ю. и свидетеля Р.Г.Р., предписанието по т.2 не е било изпълнено.
Съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че жалбоподателя Б.И., като не е изпълнил даденото му с т. 2 от Предписание № 14 от 27.08.2020г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, нарушение.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.469, ал.1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност предвижда административно наказание “глоба” в размер от 200 лева до 1 000 лева, а при повторно нарушение - от 400 лв. до 2 000 лв. В настоящият случай АНО е наложил административно наказание за повторно нарушение, като в подкрепа на това е приложено НП № ЗЖ-33 от 24.07.2020г. с отбелязване за влязло в законна сила на 01.09.2020г. Да, действително с НП № ЗЖ-33 е наложена глоба на Б.Н.И. за неизпълнение на задължително предписание, в животновъден обект.
Повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.469, ал.1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност. Административно-наказващият орган е наложил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл.469, ал1 от ЗВД за повторно нарушение, размер.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Правилни и съобразени с доказателствата по
делото са доводите на административно-наказващия орган, че санкционираното
неизпълнение на административно задължение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН,
доколкото процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от типичните за
този вид, тъй като е свързано със сериозни последици за здравето на животните и
човека, както и за постигане на хуманно отношение към животните.
Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са посочени обстоятелствата и доказателствата, при които е било извършено нарушението. Всички необходими и достатъчни за доказване на вината на нарушителя, доказателства са били изготвени в процеса на извършване на проверката от актосъставителя и приложени от административнонаказващия орган по преписката. Съдържанието на предписанието и срока му за изпълнение, не е необходимо да се посочват нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателно постановление. Обстоятелството дали е собственик или ползвател на имота също не е от значение в настоящия случай. Задължителното предписание е дадено на Б.Н.И. и именно той е следвало да го изпълни – независимо от това дали е собственик или ползвател. От една страна жалбоподателят не е възразил /обжалвал/ по съответния процесуален ред съдържанието на предписанието и/или датата на неговото изпълнение. От друга страна, съдържанието на въпросното предписание е било известено по установения от закона ред, много преди да бъде съставен акта за установяване на административно нарушение. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор на жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални административни актове или не. Предмет на проверката в административно-наказателното производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение. Още повече предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Предписание № 14 от 27.08.2020г. не са били оспорени по надлежния предвиден в разпоредбата на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, съответно по реда на чл.145, ал.1 от АПК – пред Административен съд – Шумен. Ноторно известно на всички граждани на Република България е, че е било необходимо предписанието да бъде изпълнено, тъй като то е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, не е било оспорено по надлежния ред и е породило задължения по отношение на адресата да извърши определени действия. Горното е породено от властническите функции, които законодателя е възложил на контролните органи и учудващо е колебанието на жалбоподателя дали да изпълни предписанието или не.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Областна дирекция по
безопасност на храните - гр. Шумен/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. В открито съдебно заседание е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, но съдът с оглед обстоятелството, че съдебното производство приключи в
едно съдебно заседание и
съгласно чл.144
от АПК, вр. чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган -
Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест
на жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка
на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменският районен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ЗЖ–57 от 16.11.2020г. на Директор на ОБДХ гр. Шумен, с което на Б.Н.И., с ЕГН **********, с пост. адрес: *** е наложена „ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.469, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност и чл.53, ал.1 от ЗАНН, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменски административен съд по реда на глава 12 от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: