МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 312/19.09.2011 г. по
НОХД № 588 по описа за 2011 г. на Окръжен съд -
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия С.М.М. - ЕГН ********** е за това, че на
01.06.2011 г. в гр. Стара Загора по непредпазливост е причинил смъртта на М.М. ***,
вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в тежка
гръдна травма, довела до дихателна недостатъчност и черепно-мозъчна травма -
престъпление по чл.124, ал.1, предл.ІІ от НК.
В настоящото наказателно производство на
основание чл.84 и сл. НПК и чл.76 НПК, съдът конституира наследниците по закон
на пострадалия М.М.С.
– децата
му Ц.М.М.,
Т.М.А. и М.М.М. действащи
лично и чрез повереника си –адвокат К.К. от АК - Хасково, в качеството на граждански
ищци и частни обвинители по делото и прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове против подсъдимия С.М.М., всеки за сумата от 30
000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от загубата на баща им, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на деянието – 03.11.2009г. до окончателното им изплащане.
Претендират и за направените от тях разноски по делото.
Повереникът на гражданските ищци и частни
обвинители по делото поддържа повдигнатото обвинение наред с прокурора и
пледира за неговата доказаност по несъмнен начин и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия М.. Счита, че с оглед разглеждането на
делото по реда на гл.ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК съдът следва да определи
на подсъдимия като приложи разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с
чл.58а от НК в действащата редакция наказание „Лишаване от свобода” в размер около средния
предвиден за извършеното престъпление, което да намали с 1/3. Моли предявените гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер,
ведно със законната лихва от датата на деянието, като претендира и за направените
по делото разноски.
Гражданските ищци и частни обвинители Ц.М.М., Т.М.А. и М.М.М. поддържат
пледуарията на повереника си.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка.
Пледира за това на подсъдимият да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
в размер около средния и под него, предвиден в закона, като бъде приложена
разпоредбата на чл.58а от НК и наказанието му бъде намалено с 1/3. Предлага наказанието
да бъде изтърпяно при общ режим. Относно гражданските искове, които счита за
предявени в завишени размери, предлага на съдът да ги уважи в значително
по-нисък размер.
Служебният защитник на подсъдимия
– адв. С.Л.К. *** в хода на съдебните прения моли съдът да наложи на подзащитния му наказание
„Лишаване от
свобода” около
средния размер, предвиден в закона, редуцирано с 1/3 на основание чл.58а от НК с
оглед на направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК. По отношение
на начина на изтърпяване на наказанието – предоставя на съда да го определи като
отчете тежестта на деянието. Относно гражданските искове пледира за тяхната
основателност, но недоказаност в предявените размери. Моли съдът при определяне
на размера на гражданските искове да вземе предвид, че социалният контакт между
починалия баща, пострадалия С. и децата му, гражданските ищци е нарушен много
назад във времето, като никой не се е интересувал от неговото социално и
здравословно състояние.
Подсъдимият С.М. поддържа
пледоарията на защитника си. В проведеното открито съдебно заседание насрочено
от съда за предварително изслушване на страните подсъдимият направи искане за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с
което призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът разгледа и реши делото по реда
на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.М.М. е роден
на *** *** Загора. Живее в гр. Стара Загора. Не работи. Несъждан – реабилитиран
по право.
Подсъдимият С.М.М. е живял с баща
си М.М. ***. Двамата се препитавали с клошарство. През последните няколко
години подсъдимият М. започнал да злоупотребява с алкохол, след което правел скандали с баща си и често
му нанасял побои.
На 01.06.2011 г. подсъдимият
около 19 часа се събрал със свои приятели в едно барче в махалата. Черпили се с
ракия и около 23,00 часа тръгнал за дома си. Когато влязъл в двора там го чакал
баща му М.М.С., който също бил употребил значително количество алкохол. Двамата
започнали да се карат и се сбили. Вследствие от нанесените му множество безразборни
удари с ръце по време на побоя пострадалият М.С. паднал на земята, но подсъдимият
продължил да го удря като два-три пъти го ритнал в главата. След като видял, че
по лицето на баща му се стича кръв подсъдимият се уплашил и спрял да го бие.
Отнесъл го на ръце в стаята, в която спи, положил го на леглото и избърсал
лицето му с блузата, с която бил облечен. Прибрал се в стаята си и заспал. Сутринта се събудил и отишъл в
стаята на баща си. Намерил го паднал на земята. Започнал да вика, но баща му не
реагирал. Тогава го хванал за ръката и усетил, че е студена. Вдигнал го и го
положил на леглото. След това отишъл до дома на свидетеля А.С., когото
уведомил, че баща му е починал и го помолил да се обади на „Бърза помощ”.
Свидетелят С. уведомил по телефона ”Бърза
помощ” и след около 10-15 минути пристигнала линейка. Екипът на линейката
констатирал смъртта на М.С. Били уведомени и органите на полицията. След пристигането
им пред свидетеля И.И. - оперативен работник във ІІ РУ ”Полиция” - Стара
Загора подсъдимият С.М. признал, че е
нанесъл побой на баща си.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза на труп
№ 177/2011 г. е видно, че на
пострадалия М.С. е причинена тежка гръдна травма, довела до
дихателна недостатъчност и черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на меките
черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка,
които са причина за настъпилия летален изход – смъртта на пострадалия. В кръвта
му е установено наличие на алкохол – 4,20 промила. По време на настъпване на
смъртта С. е бил повлиян от алкохол и се е намирал в тежка степен на алкохолно
опиване.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза на живо лице № 129/2011 г. е видно, че при извършения преглед на С.М. са
установени: масивен оток и кръвонасядане на лявата длан и пръстите на лявата
ръка, разкъсно-контузни рани по пръстите на дясната и лявата ръка, оток на
дясното ходило, които отговорят да са от удари с или в твърди, тъпи предмети.
Съдът намира, че гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от
подсъдимия М. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по
делото, по реда на чл.283 от НПК.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по
описания начин с деянието си подсъдимият С.М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.124, ал.1, предл.ІІ
от НК, като на 01.06.2011 г. в гр. Стара Загора по непредпазливост е причинил смъртта
на М.М. С., на 59 години от гр. Стара Загора, вследствие на умишлено нанесена
средна телесна повреда, изразяваща се в тежка гръдна травма, довела до
дихателна недостатъчност и черепно-мозъчна травма.
От субективна страна деянието е
извършено при две форми на вина: умишлено, при причиняване на
средната телесна повреда и непредпазливо при причиняване на смъртта на пострадалия
М.С. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал причиняването на средна
телесна повреда. По отношение на смъртта на баща си подсъдимият е действал по
непредпазливост под формата на небрежност – целял е причиняването на телесната повреда, като не е
предвиждал възможното настъпване на смъртта на баща си, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди и този резултат.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в
специалната част на закона за извършеното престъпление по чл.124, ал.1, предл.
ІІ от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализация на
наказанието съдът обсъди и анализира обществено опасния характер на деянието,
личността на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чисто
съдебно минало и тежкото му социално положение и материално състояние. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства отчете лошите характеристични данни за дееца –
макар и реабилитиран за предишното си осъждане, видно от справката му за
съдимост, подсъдимият М. не за първи път извършва престъпление против
личността, както и характеровите му особености – касае се за агресивна личност,
обусловена от ежедневната злоупотреба с алкохол. Отчете се и по-високата степен
на обществена опасност на деянието, тъй като е извършено от подсъдимият в пияно
състояние.
С оглед на това и на основание
чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.124, ал.1, предл. ІІ от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК /ред., ДВ,
бр.26/2010г./ съдът
определи на подсъдимия М. наказание “Лишаване от свобода” при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в средния размер от
пет години или 60 месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3
или с 20 месеца и му наложи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 40
месеца или три години и четири месеца. Съдът на основание чл.59, ал.1 и чл.61,
т.3 от ЗИНЗС присъди наказанието да се изтърпи от подсъдимият в затворническо
общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.
Съдът намери, че макар и по
отношение на подсъдимия С.М. да са налице условията на чл.66, ал.1 от НК за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и по-специално за
поправянето на осъдения е наложено да изтърпи ефективно наложеното му наказание
“лишаване от свобода”.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Като такава съдът отчете ниската морална и правна
култура на подсъдимия и слабите му морално-волеви задръжки.
ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ
Приеха се за
съвместно разглеждане предявените граждански искове от Ц.М.М., Т.М.А. и М.М.М.,
наследници по закон на пострадалия М.М.С. – негови деца, които съдът конституирана като граждански ищци
и частни обвинители по делото против подсъдимия С.М.М., всеки за сумата от *** лв., представляваща
обезщетение за причинените им с престъпното деяние неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на баща им, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянието – 03.06.2011 г.
до окончателното им изплащане.
Предвид приетата за
установена фактическа обстановка и
изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът
намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка и вина на дееца.
Безспорно установено по
делото е, че подсъдимият М. виновно, макар и по непредпазливост е причинил смъртта
на баща си М.М.С., родител и на гражданските ищци и частни
обвинители по делото Ц.М.М., Т.М.А. и М.М.М., от която последните във връзка
със смъртта на своя баща са преживели душевни болки и страдания и имат право на
обезщетение за неимуществените вреди, причинени им от подсъдимия с
непозволеното увреждане. С оглед на това предявените граждански искове се
явяват доказани по основание.
За установяване на
размера, до който предявените граждански искове се явяват доказани, съдът
допусна гласни доказателства, като разпита като свидетели гражданските ищци и
частни обвинители.
Съдът, като анализира
показанията на свидетелите Ц.М., Т.А. и М.М. в съвкупност с гласните
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, а именно показанията на
свидетелките Г.М.О. и З.М.М. – сестри на починалия М.М., намира за установено
по делото, че пострадалия М. след като се е разделил с майката на страните по
делото, преди около 15 години е напуснал гр. Димитровград и се е установил да
живее със сина си – подсъдимия С. ***. Двамата живеели в едно домакинство и се
издържали взаимно, като през последните години се препитавали с клошарство. И двамата
често злоупотребявали с алкохол. За пострадалият М.М. се грижели единствено
сестрите му – свидетелките Г.О. и З.М., които почиствали къщата и му носели
храна. Децата му – свидетелите Ц.М. и М.М., които са останали да живеят в гр.
Димитровград през годините са имали редки контакти с баща си, пострадалия М., като
са го виждали по два – три пъти в годината, а свидетелката Т.А.,*** също е имала
епизодични контакти с баща си. И тримата, въпреки че са знаели за изключително
тежкото материално и социално положение на баща си, както и това, че същият
често е бил подлаган на физически тормоз от брат им С., не са положили грижата,
която дължи дете към родител, при това в незавидното положение на баща им.
При определяне
размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл. 52 от ЗЗД
принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с
установените обстоятелства по делото. Във всеки случай преценката следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Обезщетение
се дължи за действителните морални болки
и страдания /в този смисъл са Решение № 74-61 на ОСНК, Решение № 1003-62 ІІ
н.о. на ВС, Решение № 378-75, Решение № 1375-75, ІІІ н.о. на ВС, Решение №
496-75 на ІІІ н.о. на ВС/. В тази връзка съдът при определяне размера на
вредите взе предвид това, че децата на починалия, конституирани като граждански
ищци, не са се грижили за него от дълго време, поради което предявените
граждански искове в размер от по *** лв. се явяват изключително завишени.
Съдът като отчете горните
обстоятелства от значение за размера на вредите намери, че следва да определи
обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото,
което да бъде в размер на по *** лв., които са достатъчни за обезвредата на претърпените от всеки от
гражданските ищци душевни болки и страдания от загубата на баща им.
В останала им част
до претендираните размери от по *** лв. съдът отхвърли исковете, като недоказани.
Гражданските ищци
претендират законна лихва от деня на увреждането. Тъй като обезщетенията по
чл.45 ЗЗД се присъждат от деня на причинения деликт, който е 01.06.2011г., но
претенцията е , считано от 03.06.2011г., доколкото няма предявено искане, считано от 01.06.2011г.,
а съдът не може да
присъди нещо в повече, заради това присъди законната лихва върху горните суми,
така както се претендира.
Съдът осъди подсъдимият М. да заплати на
гражданските ищци и частни обвинители по делото направените от всеки от тях разноски
по делото в размер на по 166,67 лв. - възнаграждение за адвокат.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – 1 брой бяла тениска с къс ръкав, 1 брой къси панталони тип «Хавайки», 1
брой пластмасова бутилка от минерална вода от 1,5 литра, 2 броя шапки, 1 брой
зелен шушляков панталон, 1 брой мъжки панталони от дънков плат светло сини, 1
брой мъжка сива блуза с дълги ръкави и 1 брой бял мъжки потник, съдът постанови
след влизане в сила
на присъдата да се унищожат като вещи с
незначителна стойност.
Относно един чифт мъжки обувки, летни,
кафяви на цвят собственоста на подсъдимия С.М.М. съдът постанови да му бъдат върнати
след влизане в сила
на присъдата.
На основание чл.189,
ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимият М. направените по делото
съдебни и деловодни разноски в размер 360 лева, които да заплати в полза на
държавата по бюджетната сметка на ВСС, както и държавна такса върху уважените
размери на гражданските искове в размер на 1440 лв..
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: