№ 147
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502694 по описа за 2020 година
С решение № 2093 от 03.04.2020г., постановено по гр.дело № 15880/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 25 състав е признато за установено, че Е. Й. К. не
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 33 824,79 лева - неплатена
главница по договор за кредит, предмет на изп.дело № 20128380403107 на ЧСИ
М. Б., законна лихва в размер 18 223,07 лева и неолихвяема сума в размер 162,05
лева, като погасени по давност и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е осъдено да
плати на адв. М.П., на основание чл. 38 ЗАдв, адвокатско възнаграждение в
размер 1544,74 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер 1 353 лева.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, чрез пълномощника юрк.Т. К.. Жалбоподателят смята, че решението е
частично недопустимо. Сочи, че в петитума на исковата молба ищецът е поискал
да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата 33 824,79
лева-главница по изпълнителното дело; в доклада по делото съдът също е приел,
че искането е да се признае за установено недължимост на сумата 33 824,79 лева.
Отделно от това сочи, че и държавната такса, която ищецът е освободен да плати
и е възложена в тежест на ответника, с оглед изхода на делото в
първоинстанционното производство, също е изчислена върху сумата 33 824,79
лева. Предвид това, смята, че сумите 18 223,07 лева-законна лихва и
неолихвяемата сума 162,05 лева, посочени в диспозитива на решението, не са
предмет на делото, съдът се е отклонил от диспозитивното начало и се е
произнесъл свръхпетитум, поради което в тази част решението следва да бъде
обезсилено. Жалбоподателят сочи, че решението е изцяло неправилно, тъй като
съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени в ТР № 2/2015г.,
1
постановено по тълк.д. № 2/2013г., според които за изпълнителни дела, които са
висящи към 25.06.2015г., по отношение на срока на погасителната давност,
приложение намират разясненията на ППВС № 3 от 18.11.1980г. Оспорва извода
на съда, че давността е започнала да тече от последното изпълнително действие по
изп.дело № 3107/2012г. - 25.03.2014г.-датата на която е постъпило последното
плащане. Смята, че изп.дело № 3107/2012г. по описа на ЧСИ М.Б. е било висящо
към 25.06.2015г., тъй като вземането не е било изпратено и не са били налице
предпоставките за перемирането на делото, поради което до 25.06.2015г.
давностния срок за вземането, предмет на висящото изп.дело, е бил спрян и е
започнал да тече от 25.06.2015г. Твърди, че на 31.01.2020г. въз основа на
издадения в полза на ответника изпълнителен лист, с предмет процесното
вземане, е образувано ново изп.дело № 648/2020г. по описа на ЧСИ М.Б., като
считано от 25.06.2015г. до 31.01.2020г. давността не е изтекла. Предвид
изложеното, иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец Е.К., чрез пълномощника
адв. М.И., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и
обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първонистанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е. Й. К., с която
против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу Е.К. е образувано изп. дело №
20128380403107 по описа на ЧСИ М.Б. с взискател „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2012г. на основание заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 20832/2012 г. на СРС 27 състав. Сочи
се, че предмет на изпълнението е сумата 39 274,64 лева - непогасена главница по
договор за кредит от 20.10.2008г., ведно със законната лихва за периода от
29.02.2012г. до окончателното плащане; сумата 7 125,48 лева - договорна лихва
за периода от 27.10.2010г. до 28.02.2012г.; сумата 1235,17 лева - наказателна лихва
за периода от 27.01.2011г. до 28.02.2012г. и сума 1879,06 лева - разноски по
делото. Сочи се, че вземането, предмет на изпълнителното дело първоначално
било цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а след това на ответното
дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Ищецът сочи, че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист-
останалата непогасена част от главницата след проведена публична продан в
размер 33 824,79 лева, тъй като тези задължения били погасени по давност.
Твърди, че по изп.дело № 3107/2012г. по описа на ЧСИ Б. на 10.04.2012г. е
2
наложен запор върху банковите сметки на длъжника К. и е изпратено запорно
съобщение до работодателя му; в периода от 17.05.2013г. до 18.06.2013 г.
недвижим имот-апартамент № 41 в ж.к. ***, бл. ***, вх. Б, собственост на
длъжника е изнесен на публична продан, но такава не е извършена; на 19.12.2013
г. била извършена нова публична продан на имота и имотът бил възложен с
постановление от съдебния изпълнител на купувача Л. Б., като постановлението за
възлагане влязло в сила на 21.01.2014г., а владението върху имота било предадено
от длъжника по изпълнението на 30.01.2014г. Твърди, че на 25.02.2014г. и на
25.03.2014г. са направени две удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника,
като сочи, че датата на последната удръжка - 25.03.2014г. е началната дата на
срока на погасителната давност. Според ищеца последвалото прехвърляне на
вземането от Банка ДСК ЕАД на ОТП Факторинг България ЕАД не представлява
изпълнително действие и не е прекъснало давността. Твърди, че с оглед
бездействието на взискателя, на 25.03.2016г. изп.дело № 3107/2012г. по описа на
ЧСИ М.Б. е прекратено, тъй като две години след направената на 25.03.2014г.
удръжка от трудовото възнаграждение, друго изпълнително действие не е
предприемано. Смята, че действията, извършени по изпълнителното дело след
тази дата, са ирелевантни за настоящото производство, а именно - сключването на
договора за цесия от 13.09.2016г., с който „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
прехвърлило вземането си на ответника, и искането от 22.11.2016г. на ответното
дружество да бъде конституирано като взискател по изп.дело и да се предприемат
изпълнителни действия. Според ищеца, давностният срок за погасяване на
оспореното вземане е изтекъл на 25.03.2019г., по силата на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Предвид всичко изложено, ищецът иска да се признае за установено, че не
дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата 33 824,79 лева -
остатъчна сума по главницата, предмет на изп. дело № 3107/2012г. на ЧСИ М.Б.,
образувано въз основа на изп. лист от 13.03.2012г. по гр. дело № 10823/2012 г. на
СРС 27 състав, поради погасяването й по давност и на основание чл. 119 ЗЗД да
се признае за установено, че лихвите, таксите и разноските, като акцесорни на
главното вземане, също са погасени по давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД оспорва предявения иск. Сочи, че същият е недопустим, тъй като е налице
предходно гр. дело № 3239/2019 г. по описа на СГС по което ищецът К. е
направил същото искане-да се признае за установено, че не дължи сумата 33
824,79 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 1082382012г. на СРС,
поради погасяването й по давност. Сочи, че с определение на СГС това
производство е прекратено, поради оттегляне на сика от страна на ищеца, но
определението за прекратяване не е влязло в сила. Ответникът оспорва иска като
неоснователен, като твърди, че давността в изпълнителното производство е спряла
да тече по силата на ППВС № 3/18.11.1980 г., преди постановяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
3
Страните не спорят, че по молба на Банка ДСК ЕАД на 04.04.2012г. срещу
длъжника Е. Й. К. е образувано изп.дело №3107/2012г. по описа на ЧСИ М. Б., въз
основа на изпълнителен лист от 13.03.2012г. на основание издадена на
13.03.2012г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
гр.дело № 20832/2012 г. на СРС, 27 състав.
От приложеното копие на изп.дело № 3107/2012г. по описа на ЧСИ М. Б. се
установява, че на 10.04.2012г. съдебният изпълнителен е изпратил до длъжника К.
покана за доброволно изпълнение; на същата дата е насрочил опис на недвижимо
имущество за 23.04.2012г. и е изпратил запорни съобщения до търговски банки, за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Не се спори, че по изпълнителното дело са извършвани множество
изпълнителни действия-на 16.05.2012г. по искане на ЧСИ е била вписана в СВп гр.
София възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника-апартамент №
41, намиращ се в гр. София, ж.к.„***“, бл. ***, на 7 етаж във вх. Б; на 30.05.2012г.
от помощник ЧСИ П. при ЧСИ Б. е извършен опис на недвижимия имот.
Установява се, че след няколко неуспешни публични продани на имота на
12.11.2013г. е обявена поредната нова публична продан при начална цена 24 720
лева, насрочена за периода от 18.11.2013г. до 18.12.2013г. и с постановление от
19.12.2013г. за купувач на имота е обявена Л. Б. Б., на която с постановление от
07.01.2014г. съдебният изпълнител е възложил имота. Постановлението за
възлагане е било вписано на 22.01.2014г. (л. 257 от изп.дело).
Установява се също, че по изп.дело № 3107/2012г. ЧСИ Б. е наложил запор
на трудовото възнаграждение на длъжника при трето задължено лице „С-3М“
ЕООД гр. София, като е изпратил съобщение до работодателя на 10.04.2012г.
Съдебният изпълнител е наложил запор и върху банкова сметка на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД гр. София, която е получила съобщението на 18.04.2012г.
Не се спори по делото, че третото задължено лице „С-3М“ ЕООД е
превеждало по сметка на ЧСИ суми по изпълнителното дело в периода от
26.04.2012г. до 20.12.2012г.; за периода от 08.01.2013 г. до 01.04.2013г.; в
периода от 22.10.2013г. до 25.03.2014г., като на 25.03.2014г. е постъпила сумата
33,92 лева.
Страните не спорят, а и се установява от приложеното по делото
удостоверение с изх. № 03108/15.01.2019г. на ЧСИ Б., че с договор за цесия от
30.07.2014г. Банка ДСК ЕАД е прехвърлила вземането си по изп.дело №
3107/2012г. на ОТП Факторинг България ЕАД, както и че на 13.09.2016г. ОТП
Факторинг България ЕАД е цедирало вземането си на ответното дружество
Фронтекс Интернешънъл ЕАД, което е коституирано като взискател по
изпълнителното дело.
Видно от цитираното удостоверение на ЧСИ към 15.01.2019г. размерът на
задължението по изп.дело № 3107/2012г. е главница в размер 33 824,79 лева,
ведно със законната лихва, считано от 29.02.2012г. в размер 16 970,95 лева;
неолихвяема сума в размер 107,65 лева и такси по тарифата към ЗЧСИ.
От представеното копие на изп.дело № 3107/2012г. се установява, че на
28.05.2019г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Юробанк
4
България“ АД, до „Райфайзенбанк“ ЕАД, и до „ВАД Сикюрити груп“ ООД.
С определение № 2445 от 05.02.2020г. съставът на СГС е приел за безспорно
между страните, че на 25.03.2014г. е постъпило последното плащане по
изпълнителното дело във връзка с наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника К..
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439
ГПК. Съгласно ал.1 на този текст длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая ищецът твърди и се домогва да докаже, че поради бездействие на
взискателя за периода от 25.03.2014г. до 25.03.2019г. и непредприемане от него на
действия по събиране на вземанията по изпълнителния лист от 13.03.2012г. по
изп.дело № 3107/2012г. по описа на ЧСИ Б., е погасено правото му за
принудителното им събиране.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г., постановено по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение.
Прието е, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира. Изпълнителните действия, чрез които
давността се прекъсва са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Нова давност започва да тече и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено приемат, вкл. и
преди постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, че в случаите,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
5
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради т.нар.„перемпция”. Прието е
безпротиворечиво, че изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал нарочно постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието в
двата тълкувателни акта е относно датата, от която започва да тече новата
погасителна давност за вземането в тези случаи. Както се посочи вече, според
постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Според съдебната практика, обективирана в решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г. на ІV ГО на ВКС и решение № 51/21.02.2019г. по гр. д. №
2917/2018г. на ІV ГО на ВКС, отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980г. има
действие от 26.06.2015г., датата на която с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. е прието
противоположно тълкуване. Прието е в цитираните съдебни решения, че за
заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК и прекратени към
26.06.2015г., производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените
по тях факти до посочената дата следва да намери приложение задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла.
В случая изпълнителното производство по изп.дело № 3107/2012г. е било
висящо към датата на приемане на цитираното тълкувателно решение и е
прекратено по силата на закона след датата на приемането му, поради което
въззивният съд смята, че погасителната давност в случая следва да се отчита от
последното по време валидно изпълнително действие по изп. дело № 3107/2012г.
САС е на мнение, че ППВС № 3/18.11.1980г. е приложимо само за приключили
изпълнителни дела преди 26.06.2015г., като за тях следва да се приеме, че през
периода им на висящност давност не тече. Или, в хипотеза като процесната, не
следва да намери приложение разрешението, дадено в ППВС № 3/80 г., съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземаното, каквито съображения са изложени
във въззивната жалба.
Обсъди се вече, че на 04.04.2012г. и образувано изп.дело № 3107/2012г., въз
основа на изпълнителния лист от 13.03.2012г. по описа на ЧСИ Б. с взискател
Банка ДСК ЕАД и длъжник Е.К. и че последното изпълнително действие е
осъществено на 25.03.2014г.-постъпилото плащане по сметка на ЧСИ, направено
от третото задължено лице „С-3М“ ЕООД. Бездействието на взискателя Банка
ДСК ЕАД в двугодишния срок, считано от последното изпълнително действие-
плащането на 25.03.2014г., има за последица прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 3107/2012г., по силата на закона, съгласно чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК, като ефектът на прекратяването е настъпил в момента на изтичане
на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок, от последното
изпълнително действие-плащането от 25.03.2014г., тоест, изп.дело № 3107/2012г.
е прекратено по силата на закона на 25.03.2016г.
Съобразявайки приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на
6
ВКС, ОСГТК, САС приема, че нова погасителна давност е започнала да тече от
датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие –
постъпилото плащане по наложения запор, т.е.считано от 25.03.2014 г. Това е
датата, от която следва да се отчита и започва броенето на давностния срок, който
е пет годишен и изтича на 25.03.2019г. По делото не са ангажирани доказателства
от които да се обоснове извод, че петгодишният давностен срок е прекъснат,
поради което, към 25.03.2019г. вземането на взискателя по изп.дело № 3107/2012г.
е погасено по давност.
САС намира, че е ирелевнтано за конкретния правен спор установеното по
делото обстоятелство, че на 28.05.2019г. по изп.дело № 3107/2012г. съдебният
изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Юробанк България“ АД, до
„Райфайзенбанк“ ЕАД, и до „ВАД Сикюрити груп“ ООД, тъй като към тази дата
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а и вземането на взискателя по него вече е било
погасено по давност. Исковата молба, в която длъжникът К. се позовава на
изтекла погасителна давност е подадена в съда на 04.12.2019г. - също след
изтичането на давностния срок. Ето защо, вземането на ответника Фронтекс
Интернешънъл ЕАД по изп.дело № 3107/2012г. по описа на ЧСИ М.Б. за сумата
33 824,79 лева-остатъчна главница по изпълнителен лист от 13.03.2012т. е
погасено по давност и ищецът-длъжник Е.К. не дължи изпълнение. След като
давностният срок е 5 години и след като към момента на подаване на исковата
молба на К. този срок е изтекъл, искът, с който се претендира установяване на
погасяване на вземанията на взискателя по изп.дело № 3107/2012г. по описа на
ЧСИ М.Б. по давност, следва да бъде уважен, като основателен.
Изрично в исковата молба ищецът е заявил петитум да се признае за
установено, че на основание чл. 119 ЗЗД, с оглед погасяване на главното вземане,
са погасени по давност лихвите, таксите и разноските. Предвид това,
неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционния съд
се е произнесъл свръхпетитум, признавайки за установено, че К. не дължи на
ответника и законната лихва върху главницата и неолихвяема сума. Както е
посочил съставът на СГС, законната лихва върху главницата следва да се счита
погасена като акцесорно задължение, поради погасяването на главното
задължение – предмет на изпълнението по давност. Погасена по давност е и
неолихвяемата сума 162,05 лева, представляваща вземания за договорна лихва.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, не основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят
държи на основание чл. 38 ЗАдв на адв. М.П. адвокатско възнаграждение в размер
1544,74 лева за осъщественото пред САС безплатно процесуално
представителство на въззиваемия ищец.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2093 от 03.04.2020г., постановено по гр.дело №
15880/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв „Фронтекс Интернешънъл “ ЕАД да
плати на адв. М.П. адвокатско възнаграждение в размер 1544,74 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8