№ 3883
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508626 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
********* /с ново наименование “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, чрез процесуален
представител адв.З. Ц., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение
№20018697 от 06.03.2022г., постановено по гр.дело №33214/2020г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 82-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу С. Ц. Т., с ЕГН **********, установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.342 ТЗ за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
1591.80 лв., представляваща двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г. по сключен между страните договор за лизинг от
15.12.2015г..
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжаваната част като постановено при неправилно приложение на материалния закон
и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че СРС,
за да отхвърли предявения иск, неправилно е приел, че ищецът не е доказал
настъпилата предсрочна изискуемост на претендираните лизингови вноски по
процесния договор за лизинг от 15.12.2015г., без да отчете факта, че към датата на
приключване на устните състезания по делото всички лизингови вноски са
падежирали и съответно са станали изискуеми. Сочи се, че ищецът претендира
1
падежирали, а не предсрочно изискуеми лизингови вноски, поради което е без
значение дали договорът е бил обявен за предсрочно изискуем от лизингодателя.
Твърди се, че в случая намира приложение нормата на чл.235, ал.3 ГПК, според която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от
значение за спорното право, т.е. следва да се отчете настъпилия падеж на всички
претендирани двадесет лизингови вноски, дължими за периода 05.04.2016г. до
15.11.2017г. по процесния неразвален договор за лизинг от 15.12.2015г., по който
отдадената за ползване лизингова вещ – мобилен апарат Apple iPhone 6s Plus 64GB
Space Gray, не е върната на лизингодателя. Допълнителни писмени аргументи са
изложени и в молба-становище от 15.05.2024г., което има характер на писмени
бележки. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго,
с което да уважи предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.342 ТЗ. Претендира присъждане на разноски,
сторени във въззивното производство, като и такива за първоинстанционното и
заповедното производство, изчислени съобразно уважената част на предявения иск. В
молба-становище от 07.04.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК за сторени
разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна - С. Ц. Т., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор,
в съдебно заседание на 24.04.2025г. назначен особен представител адв.М. М. взема
становище за неоснователността на подадената въззивна жалба. Твърди се, че
крайният извод на СРС за неоснователност на предявения установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.342 ТЗ е обоснован след
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и при правилното тълкуване
и прилагане на закона. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
решението на СРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Предявени са от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с ново наименование "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, срещу С. Ц. Т., с ЕГН **********, установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.342 ТЗ.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба предмет на инстанционен
контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. чл.342 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1591.80 лв., представляваща двадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г. по сключен между
страните договор за лизинг от 15.12.2015г.. Постановеното решение в останалите части
като необжалвано е влязло в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства
по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които
са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Длъжникът - С. Ц. Т. е уведомена
за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което съдът с разпореждане от 24.06.2020г. е дал указания на заявителя по
чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в изпълнение на които са предявени установителни искове по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК за сумите, посочени в заповедта на изпълнение, по които е
образувано настоящото производство.
За да постанови обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във
вр. чл.342 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 1591.80 лв., представляваща двадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г. по сключен между страните
договор за лизинг от 15.12.2015г., първостепенният съд е приел, че при
доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства, че същият в
качеството на кредитор е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост на
претендираните лизингови вноски преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като уведоми длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост. Така обоснования извод на СРС за липсата на
доказателства, че претендираните месечни/лизингови вноски са обявени за предсрочно
изискуеми е необоснован, не намира опора в закона и събраните по делото
доказателства. При постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната
част не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона,
но е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона, както и е
постановено в противоречие на трайно установената съдебна практика, с оглед на
което същото се явява неправилно, поради следните съображения:
Фактическият състав на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.342 и чл.345, ал.1 ТЗ, вр.
чл.232, ал.2 ЗЗД, пораждащ правото на лизингодателя да иска от лизингополучателя
изпълнение на задължението за заплащане на дължими лизингови вноски, включва
следните елементи: 1) наличие на сключен действителен договор за лизинг, пораждащ
за страните права и задължения; 2) изпълнение от страна на лизингодателя на
задължението да предостави за ползване на лизингополучателя съответната вещ, в
състояние годно за ползването й по предназначение; 3) виновно неизпълнение от
лизингополучателя на задължението му за плащане на дължимото възнаграждение за
ползване на веща, по уговорения начин и в уговорените срокове; 4) установен размер
на дължимите неплатени лизингови вноски.
В случая, от приетия като писмено доказателство договор за лизинг от
15.12.2015г. се установява, че между страните е имало сключен действителен договор
за лизинг на мобилен апарат Apple iPhone 6s Plus 64GB Space Gray. Според същия
договор мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната за временно и
3
възмездно ползване описаното устройство срещу заплащане от страна на ответника на
23 месечни лизингови вноски по 79.59 лв. всяка с вкл.ДДС и с право на
лизингополучателя да придоби собствеността на основание чл.342, ал.3 ТЗ. В чл.4 от
договора е предвидено, че лизингополучателят с подписването на процесния договор
за лизинг е декларирал обстоятелството, че му е била предадена лизинговата вещ,
която е годна за употреба, изрядно функционираща, съответстваща напълно на
договорените технически характеристики и придружена от цялата необходима
документация. Следователно в тази част договорът за лизинг има характер на разписка
относно удостоверяване от потребителя на реалното предаване на вещта от
лизингодателя. С оглед обстоятелството, че в хода на производството пред СРС
процесният договор не е бил оспорен от ответницата в преклузивния срок по
надлежния ред, предвиден в чл.193 ГПК, поради което се налага извода, че по делото е
доказано валидно възникналото между страните облигационно правоотношение по
сключения договор за лизинг от 15.12.2015г., който има за предмет предоставяне за
ползване на движима вещ - мобилен апарат Apple iPhone 6s Plus 64GB Space Gray.
Налице е изправност на ищеца, който в качеството на лизингодател е изпълнил
задължението си да предаде на лизингополучателя мобилното устройство, годно за
употреба съобразно предназначението му. Налице е виновно неизпълнение от
ответника на произтичащо от договора за лизинг задължение за заплащане на
претендираната сума от 1591.80 лв., представляваща двадесет изискуеми лизингови
вноски за периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г.. Ответницата нито твърди, нито
установява да е погасила задължението си в претендирания размер, поради което
предявеният иск се явява основателен и доказан по размер.
На следващо място съдът намира да посочи, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 12.12.2017г.
процесните лизингови вноски за периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г. са били с
настъпил падеж и е поискано присъждането им като падежирали такива. Поради това е
без значение дали в предходен момент ищецът е упражнил надлежно правото си по
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг за обявяването му за
предсрочно изискуем. В тази връзка, за пълнота, следва да се посочи, че съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. по т.д. №8/2017г. на
ОСГТК на ВКС, вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо (приключване на съдебното дирене в съответната инстанция)
подлежат на присъждане, дори ако вземанията са основани на предсрочна
изискуемост, която не е била обявена на длъжника преди подаване на исковата молба,
тъй като преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с
оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска (чл.235, ал.3 ГПК).
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявеният от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД срещу С. Ц. Т.
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във
вр. чл.342 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 1591.80 лв., представляваща двадесет изискуеми лизингови вноски за
периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г. по сключен между страните договор за лизинг от
15.12.2015г., и вместо което бъде постановено решение, с което същият бъде уважен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 12.12.2017г.,
4
до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор въззиваемата страна – ответник - С. Ц. Т.
следва да бъда осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на въззивника –
ищец - "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД разноските, направени при разглеждане на делото
пред въззивната инстанция – сумата от 31.84 лв., внесена държавна такса, както и
сумата от 200 лв., внесено възнаграждение за назначения особен представител на
въззиваемата страна. По делото няма данни за реално сторени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, поради което такова не се
дължи.
В полза на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД следва да се присъдят и сторените от
него разноски пред СРС и в заповедното производство, изчислени съобразно
уважената част на предявените искове и същите възлизат общо на сумата от още 648
лв., която ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20018697 от 06.03.2022г., постановено по гр.дело
№33214/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, срещу С. Ц. Т., с ЕГН
**********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД във вр. чл.342 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1591.80 лв., представляваща двадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2016г. до 15.11.2017г. по сключен между
страните договор за лизинг от 15.12.2015г., И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, с ЕИК ********* /с ново наименование "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, срещу С.
Ц. Т., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.342 ТЗ, че ответницата - С. Ц. Т., с ЕГН **********,
дължи на ищеца - "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* /с ново
наименование "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ сумата от 1591.80 лв., представляваща
двадесет неизплатени изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2016г. до
15.11.2017г. по сключен между страните договор за лизинг от 15.12.2015г. с предмет -
мобилен апарат Apple iPhone 6s Plus 64GB Space Gray, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 12.12.2017г., до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена на 10.05.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №86750/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав.
ОСЪЖДА С. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес: град София, ж.к."Дружба-1",
бл.****; да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с ново наименование "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
СО район "Младост", ж.к."Младост-4", Бизнес Парк София, сграда 6, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 231.84 лв. /двеста тридесет и един лева и 84 ст./,
5
реално сторени разноски пред въззивната инстанция, както и сумата от 648.00 лв.
/шестстотин четиридесет и осем лева/, сторени разноски пред СРС и в заповедното
производство, изчислени съобразно уважената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6