№ 2146
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110113442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.М. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. ***, срещу „ЗК Ли“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 9600 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, съизмерими със
стойността на дължимите разходи за болногледач за периода от 19.09.2016 г.
до 19.09.2017 г., претърпени в резултат от реализирано на 19.09.2016 г. по път
II-29 (гр. Добрич- гр. Варна) пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, застрахован по действащ
към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, както и сумата от 9600 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода
от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г., претърпени в резултат от същото
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху всяко
от обезщетенията, считано от датата на исковата молба – 16.09.2021 г., до
окончателното им изплащане.
По твърдения в исковата молба, на 19.09.2016 г. настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, движейки се по
път II-29 (гр. Добрич- гр. Варна), при км 17,200 изгубил контрол над
превозното средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
движещия се там лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № В7838ВН,
управляван от ищеца, при което последният получил тежки телесни
увреждания. Произшествието настъпило в резултат от виновното
1
противоправно поведение на водача на водача на лек автомобил „БМВ 530
Д“, който нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21,ал. 1 ЗДвП, като
управлявал МПС с несъобразена с конкретните пътни условия и законови
ограничения скорост и не контролирал непрекъснато управляваното превозно
средство, и така причинил по непредпазливост телените увреждания на
ищеца, като вината му била установена с влязло в сила решение по НОХД №
2268/2017 г. по описа на ВРС, с което бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК. Телесните увреждания на ищеца се
изразявали в счупване на костите на левия крак, счупване на дясна бедрена
кост, гръдна и коремна травми, пневмоторакс, хемиперитонеум, контузио
церебри фисура хепатис, контузио торация, пулмонум, множество фрактури
по ребрата, счупване на лява глезенна става. Същият претърпял няколко
оперативни интервенции, вкл. с поставяне на титаниеви пирони, като
вследствие на уврежданията било констатирано ои скъсяван дължината на
единия крак с 2 см, водещо до неправилна походка. Възстановителният
период продължил 12 месеца, като първоначално след изписване от
болницата ищецът бил постоянно на легло и се придвижвал с инвалидна
количка, а впоследствие започнал постепенно да се изправя и да стъпва с
проходилка. През целия период ищецът имал нужда от чужда помощ. По
време на престоя си в болничното заведение се нуждаел от такава във връзка
с административните въпроси относно лечението му, а след това – във връзка
с ежедневните дейности, вкл. преобличане, ползване на баня и тоалетна,
домакинска работа (готвене, чистене), купуване на лекарства, рехабилитация
и раздвижване, както и придружаване на медицински прегледи. Тази помощ
ищецът получил от неговия баща Митко Й., който през целия едногодишен
възстановителен период полагал постоянни грижи за него и обслужването му,
респ. бил лишен от възможността да работи и получава доходи. Отделно от
това преди ПТП ищецът бил напълно работоспособен и работел на частно
(без трудов или граждански договор) като дървосекач, общ работник по
строежи, изпълнител на други дребни услуги в бита за частни лица и събирал
билки, с които дейности си осигурявал постоянен доход, не по-малък от
средната работна заплата за страната в частния сектор. В резултат от ПТП
ищецът изгубил този доход поради невъзможността да полага труд в периода
19.09.2016 г. – 30.09.2017 г., в който бил временно неработоспособен.
Към датата на произшествието виновният водач имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, поради което именно застрахователят носел отговорност за
претърпените вреди. Отговорността му била установена със сила на
пресъдено нещо в предходен съдебен процес между страните, приключил с
влязло в сила решение № 47 от 13.04.2018 г. по т.д. № 50/2017 г. на Софийски
окръжен съд, потвърдено в обжалваната част с решение № 932 от 22.04.2019
г. по в.т.д. № 3455/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в който
процес бил решен окончателно и въпросът за неоснователността на
възражението на застрахователя за съпричиняване поради пътуване на ищеца
без предпазен колан и частично навлизане в лентата за насрещно движение.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове за имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати
ползи, и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му
2
представител адв. С.Ж., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни
аргументи за основателност на предявените искове, съобразно събрания по
делото доказателствен материал. Позовава се и на съдебна практика.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявените искове
поради неприключило рекламационно производство по чл. 498, ал. 3 КЗ.
Оспорва исковете и като неоснователни. В тази връзка оспорва дължимостта
на претендираното обезщетение за разходи за болногледач, доколкото не
било доказано, че такива разходи действително са направени. Отделно
оспорва ищецът да е имал нужда от чужда помощ през 24 часа от
денонощието в исковия едногодишен период и такава да е реално и възмездно
предоставена от неговия баща. Изтъква също, че в част от този период – за
времето от 19.09.2016 г. до 19.10.2016 г. ищецът бил в болнично заведение,
където се ползвал от специализирана медицинска грижа, изключваща
твърдяното обгрижване от баща му. Релевира и възражение за разрешаване
със сила на пресъдено нещо по т.д. № 50/2017 г. на Софийски окръжен съд на
въпроса относно обслужването на ищеца с чужда помощ и вредите от това
състояние, доколкото в предходния процес било установено, че ищецът
започнал да ходи с помощни средства през м. март 2017 г. и до тогава бил
обгрижван от неговата майка, като тези факти били взети предвид и обсъдени
в мотивите на съдебното решение при определяне на присъденото в полза на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва иска за обезщетение за
претърпени загуби и по размер с твърдения, че не бил доказан доходът на
бащата на ищеца преди ПТП и търсената сума не съответствала на средното
възнаграждение за болногледач за региона по местожителството на ищеца в
периода 2016-2017 г. Оспорва по основание и размер също и претенцията за
обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва твърденията преди ПТП ищецът
да е полагал частен труд с постоянен характер, както и сигурността на дохода
му в посочения размер. Отделно възразява, че в процесния период от
19.06.2016 г. до 19.09.2017 г. ищецът получавал социална пенсия за
инвалидност и добавка за чужда помощ, които плащания счита, че напълно
репарират претърпените имуществени вреди от временната негова
неработоспособност.
С тези аргументи моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител юрк. Веселин Владимиров, поддържа отговора и
обективираното в него становище по същество и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че на
19.09.2016 г. е настъпило процесното ПТП при описания в исковата молба
негов механизъм, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. №
*** ***; 2.) че в резултат от ПТП ищецът е претърпял сочените травматични
3
увреждания; 3.) че между собственика на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.
№ *** и ответника „ЗК Ли“ АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към 19.09.2016 г.; 4.) че с влязло в
сила решение по НОХД № 2268/2017 г. по описа на по описа на Районен съд –
Варна *** е признат за виновен за това, че на 19.09.2016г. на път II-29 град
Добрич - град Варна, кил. 17.2, в землището на село Зорница, област Варна,
при управление на пътно превозно средство - л.а. „БМВ 530" с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил осем средни телесни повреди на М. М. Й.,
изразяващи се в: контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота; гръдна травма с контузия на бял дроб, усложнена
с развитие на изразен левостранен пневмоторакс и малък пневмоторакс в
дясно, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота;
гръдната травма в своята еволюция се е усложнила с развитие на двустранна
бронхопневмония, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за
живота; комбинирана травма в областта на корема, изразяваща се в
хемоперинеум /кръв в коремната кухина/, десорзия на напречното дебело
черво, контузия на черния дроб с наличието на фисура, обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота; двустранно счупване
на леви и десни ребра, което е обусловило трайно затруднение в движението
на снагата за период от около 2,5-3 месеца; подтрохантерно счупване на
лявата бедрена кост, което е определило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца; счупване на
диафизата на дясна бедрена кост, което е определило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца;
двуглезенно счупване на лявата глезенна става, което е определило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
4,5-5 месеца – престъпление по чл.343 ал.1 б.„Б”, пр.2 от НК, поради което и
на основание чл. 78а от НК в освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева и на
основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г от НК му е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява мпс за срок от дванадесет месеца;
5.) че с влязло в сила решение по т.д. № 50/2017 г. на Софийски окръжен съд
ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., както и обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби,
изразяващи се в направените разходи за лечение, в размер на 4 181 лв.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от приетите писмени
доказателствени средства, вкл. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съдебно решение по НОХД № 2268/2017 г. на ВРС, медицински
документи, както и от материалите по изисканото за послужване и приобщено
т.д. № 50/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно с приложено към
него възз.т.д. № 3455/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Видно от приложената молба-претенция с вх. № 7308/08.06.2021 г. при
ЗК Ли“ АД (л. 205) и отговор с изх. № 8967/07.10.2021 г. (л. 229), на
08.06.2021 г. ищецът е предявил пред ответното дружество застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от загубен
доход, както и обезщетение за разходи за болногледач, които вреди са
претърпени в резултат от процесното ПТП. По претенция е образувана щета
4
№ 0000-1000-03-16-7645/2016 г., като на 07.10.2021 г. застрахователят е
поискал допълнителни документи от пострадалото лице. Няма данни да е
налице произнасяне по щетата чрез определяне на конкретно застрахователно
обезщетение и/или отказ за заплащане на такова.
От приложеното удостоверение с изх. № 1023-03-64/04.03.2022 г. (л.
288), справка с изх. № 1023-03-64/12.03.2022 г. (л. 297) и удостоверение с изх.
№ 1023-03-64/28.04.2022 г. (л. 334) и удостоверение № 003-
00141731/28.04.2022 г. (л. 339), всички издадени от ТП на НОИ – Варна, се
установява, че за ищеца М.Й. няма представени документи за изплащане на
парично обезщетение по издадени болнични листове за процесния период
19.09.2016 г. – 19.09.2017 г. и няма изплатени парични обезщетения за
безработица и пенсии, вкл. добавка за чужда помощ. Изяснява се, че ищецът е
получавал социална пенсия за инвалидност впоследствие – за времето от
м.06.2018 г. до м.06.2021 г.
Видно от ангажираните от ответника документи, пенсията е отпусната
на ищеца с разпореждане № ********** от 23.05.2018 г. на ТП на НОИ (л.
340), считано от 20.11.2017 г. до 01.04.2021 г., за 86 % трайно намалена
работоспособност. Последната е установена с влязло в сила експертно
решение № 01796 от 30.04.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ ЕАД
– гр. Варна с отразена дата на инвалидност: 13.11.2017 г. и водеща диагноза:
счупване на бедрена кост при ПТП на 19.09.2016 г. (л. 346). Според
приложеното последващо влязло в сила експертно решение № 1524 от
13.04.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД (л. 348), след
преосвидетелстване на ищеца е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години (до 01.04.2024 г.). И в двете експертни
решения като противопоказни условия на труд е отразен „тежък физически
труд“.
От приложените справки от ТД на НАП – Варна за осигуряването на
ищеца М.Й. в периода 01.09.2016 г. – 30.09.2017 г. (л. 286) и в периода
01.01.2012 г. – 31.12.2022 г. (л. 326-330) и справка за актуално състояние на
действащи негови трудови договори в периода 01.01.2012 г. – 31.03.2022 г. (л.
331-332), се установява, че ищецът е бил трудово ангажиран в следните
периоди и при следните условия, а именно:
- в периода 17.09.2013 г. – 22.04.2016 г. ищецът е полагал труд като общ
работник в строителството и поддръжката на сгради (с кодове по НКПД
93130001, 93130003 и 71192016) и като работник в озеленяването (код по
НКПД 92140015) по трудово правоотношение при различни работодатели
(„Одесосстрой“ ООД, „Новостройинвест-2013“ ЕАД, „Свемар“ ООД,
„Милкос-инженеринг“ ООД и „Чайка пак“ ООД) почти без прекъсване между
отделните трудови договори в рамките на периода, като последно
декларираният преди процесното ПТП осигурителен доход за м. 02-04.2016
г., вкл., възлиза средно на месец в размер на 623,33 лв.;
- в периода 22.04.2016 г. – 14.03.2017 г. няма данни за регистриран
действащ трудов договор и/или данни за осигуряване на ищеца;
- в периода 14.03.2017 г. – 10.10.2017 г. ищецът има регистриран трудов
договор при работодателя ЕТ „Алвас 1-Васил Василев“ за заемане на
длъжността „пазач“ (код по НКПД 95100005) и деклариран осигурителен
доход в общ размер на 3489,95 лв., от който: 283,64 лв. за м.03.2017 г., 500 лв.
за м. 04.2017 г., 528 лв. за м.05.2017 г., 506 лв. за м. 06.2017 г., 539,40 лв. за
5
м.07.2017 г., 502 лв. за м. 08.2017 г., 500 лв. за м.09.2017 г. и 130,91 лв. за м.
10.2017 г., респ. осигурителен доход за периода от 14.03.2017 г. до 19.09.2017
г., включен в исковия период, в общ размер на 3164,60 лв. (формиран като
сбор от дохода за м. 03.2017 г. – 08.2017 г., вкл. и 305,56 лв. за 11 работни дни
от м. 09.2017 г.);
- в периода 10.10.2017 г. – 13.12.2018 г. няма данни за регистриран
действащ трудов договор и/или данни за осигуряване на ищеца;
- в периода 13.12.2018 г. – 18.10.2021 г. ищецът е полагал труд като
шофьор и машинист на претоварач и пътно-строителни машини (с кодове по
НКПД 83322010, 83422015, 83422007), оператор на моторизирани
съоръжения в земеделието (с код по НКПД 83412006) и като монтажник,
метални конструкции (с код по НКПД 72142007) по трудово правоотношение
при различни работодатели („Ерг 07“ ЕООД, „Есетре България“ ЕООД,
„Одесострой“ ООД, „Булмак 2005“ ЕООД и „Стимекс“ ЕООД) при
минимален месечен осигурителен доход през 2020 г. (ок. 650 лв.) и по-висок
през 2021 г. (ок. и над 1000 лв.).
Според приетата справка от 21.03.2022 г. (л. 298) и удостоверение с изх.
№ 1023-03-71/10.03.2022 г., двете издадени от ТП на НОИ – Варна, в периода
м. септември 2016 г. – м.септември 2017 г. за лицето М.А. – баща на ищеца
съгласно приложената справка в НБДН (л. 354), в полза на същия няма
изплатени парични обезщетения за безработица, като е получавал лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в периода от м. 01.2016 г. до
м.11.2017 г., вкл., в следните размери: за м.01.2016 г. – 06.2016 , вкл. – 133,82
лв.; за м. 07.2016 г. – м. 06.2017 г., вкл. – 137,17 лв.; за м. 07.2017 г. – м.
09.2017 г., вкл. – 153 лв. и за м. 10 и м. 11.2017 г., вкл. – 170 лв., а през
м.04.2016 г., м. 12.2016 г. и м. 04.2017 г. е получил към пенсията „друга
добавка“ в размер на 40 лв.
От приложената справка с изх. № 0301-26-00-0627/14.03.2022 г., от ИД
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна (л. 303), се изяснява,
че бащата на ищеца М.А. не фигурира в базата данни на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна и не е подпомаган на нито едно нормативно основание
от дирекцията.
Видно от приобщените справки за отчетени и заплатени медицински
дейности от НЗОК на лицето М.Й. за периода 19.09.2016 г. – 19.09.2017 г. (л.
290-294), на ищеца са извършени седем прегледа и проведени консултации
при общопрактикуващ лекар на дати 20.10.2016 г., 21.11.2016 г., 23.11.2016 г.,
07.12.2016 г., 14.12.2016 г., 17.01.2017 г. и 17.02.2017 г., с отразена диагноза
при първите шест прегледа: „Счупване на тялото (диафиза) на бедрената
кост“ и при последния (седми) преглед: „Вентрална херния без
непроходимост или гангрена“, и на 14.12.2016 г. е извършена рентгенография
на бедрена кост. Според справките в разглеждания период ищецът е
хоспитализиран три пъти, както следва: 1.) в периода 19.09.2016 г. –
19.10.2016 г. (общо 30 пролежани леглодни) е хоспитализиран в МАБЛ „Св.
Анна-Варна“ АД за оперативни процедури на таза и долния крайник с голям и
много голям обем и сложност, при поставена основна диагноза: „Счупване на
тялото (диафиза) на бедрената кост“ и придружаващи диагнози:
„Множествени счупвания на подбедрицата, закрито“, „Дифузна травма на
главния мозък, без открита вътречерепна травма“ и „Травматичен
пневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина“; 2.) в периода 25.01.2017
6
г. – 28.01.2017 г. (общо 3 пролежани леглодни) е хоспитализиран в МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД Варна за оперативни процедури на таза и долния
крайник със среден обем и сложност, при поставена основна диагноза:
„Последици от други счупвания на долен крайник“, както и 3.) в периода
22.02.2017 г. – 28.02.2017 г. (общо 6 пролежани леглодни) е хоспитализиран в
МАБЛ „Св. Анна-Варна“ АД за оперативни процедури при хернии с
поставена основна диагноза: „Вентрална херния без непроходимост или
гангрена“.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебномедицинска експертиза (л. 307 и сл.) се установява, че получените в
резултат от процесното ПТП множество увреждания на ищеца, изразяващи се
в счупване на двете бедрени кости, двуглезенно счупване/изкълчване в
областта на лявата глезенна става, счупване на пета предходилна кост на
лявото стъпало, изкълчване на първа предходилна кост на същото, счупване
на ребра двустранно с контузия на бял дроб и навлизане на въздух в двете
плеврални кухини, разкъсване на черен дроб и разкъсване на серозата на
дебелото черво с излив на кръв в коремната кухина, както и травматичен шок,
са обусловили нужда от чужда помощ на трето лице за период, не по-малък
от една година, както и от извършване на рехабилитация.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание по реда
на чл. 200 ГПК (л. 364) д-р Д.Д. пояснява, че ищецът е имал необходимост от
помощ за извършване на ежедневните му нужди в процесния едногодишен
период, предвид претърпяната тежка комбинирана травма на гръден кош,
корем и долни крайници, като по-продължителното възстановяване се дължи
на травмите в областта на двете бедрените кости, които не са живото
застрашаващи, но водят до реално затруднение за придвижване в
пространството, което ищецът е осъществявал главно с патерици, респ. е
имал нужда от придружител. Пояснява, че помощта от трети човек е била
необходима през целия период във връзка с придвижването при извеждане
извън дома, а в първите месеци, когато са били актуални всички травми, и
при извършване на ежедневните физиологични нужди. Допълва, че ищецът се
е възстановил от гръдната и коремна травми в рамките на два до четири
месеца от увреждането, след което реално е можел да се самообслужва,
съответно е имал нужда от помощ във връзка с травмите на долните
крайници. Тази необходимост от чужда помощ е била в началото, докато
премине процесът на обучение за придвижване в пространството с патерици,
тъй като пострадалият не е натоварвал и двата крайника, като единият крак е
увреден на две места (в стъпалото и бедрената кост), а и междувременно в
първите месеци се е възстановявал още от коремна операция и счупени ребра,
което също е довело до затруднение в придвижването, вкл. с помощните
средства. Според вещото лице след шестия-седмия месец ищецът е започнал
да натоварва десния крайник, като щади левия по-продължителен период от
време, и в крайна сметка чуждата помощ му е била нужна в рамките на девет-
десет месеца. Експертът е категоричен още, че през целия едногодишен
период ищецът не е могъл да полага труд, свързан с физическо натоварване,
но е могъл да работи друга работа, например на компютър.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 314 и сл.) се изяснява, че средното
почасовото заплащане на свободния наемен пазар за болногледачи, вкл. в
7
региона на гр. Варна, е в размер на 2,49 лв. на час през 2016 г. и 2,81 лв. на час
през 2017 г., като предоставянето на услугата в почивните и празнични дни не
се заплаща в по-висок размер. Вземайки предвид тези стойности, вещото лице
определя средната пазарна цена на разходите за ежедневен болногледач при
8-часов работен ден за процесния период от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г. в
общ размер на 7 938,96 лв. Съгласно заключението минималният размер на
сумата, която се определя като възнаграждение по програма „Асистенти за
хора с увреждания“ на Агенция за социално подпомагане в периода от
19.09.2016 г. до 31.12.2016 г. е от 2,50 лв. на час за всеки 5 часа само за
работните дни в месеца, и от 2,78 лв. на час за всеки 5 часа само за работните
дни в месеците от 03.04.2017 г. до 19.09.2017 г., като в периода 01.01.2017г. -
02.04.2017г. не са начислявани възнаграждения по програмата. От
експертизата се доказва още, че средната работна заплата в частния сектор за
страната в периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г. се равнява на общо 12
014,37 лв., а минималната работна заплата - общо 5374,32 лв. Изяснява се
също, че в този период ищецът не е получавал парични обезщетения за
безработица и пенсии, нито му е изплащана добавка за чужда помощ, като
той изобщо не е отговарял на условията на действалата през периода
национална програма „Асистенти за хора с увреждания“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от страните свидетели, допуснати до разпит за
установяване, респ. опровергаване на твърдените обстоятелства относно
получавания от ищеца доход в процесния период и полаганите за него грижи
(л. 365 и сл.).
От свидетелските показания на ангажираната от ищеца св. В.С. (негова
фактическа съпружеска съжителка) се установява, че в рамките на един месец
след процесното ПТП ищецът е бил хоспитализиран и претърпял няколко
операции на корема, двете бедра и глезена, вкл. 15 дни бил в кома, през което
време майка му се грижела за него в болницата, след което на 19.10.2016 г. го
изписали и се прибрал у дома – къща в с. Изворско, която обитавали заедно
със свидетелката, общото им дете, тогава на 2 г., и родителите на ищеца.
Свидетелката разказва, че ок. 4-5 месеца ищецът бил неподвижен, на легло,
като тя и майка му го обслужвали ежедневно, вкл. хранели, обработвали
раните и подменяли превръзките им, сменяли памперси и подлоги, а баща му
им помагал за тежките неща, вкл. повдигане, преместване и купуване на
медикаменти, за което бил нужен автомобил. Излага, че след този период
ищецът започнал да се раздвижва с леки упражнения, ползвал инвалидна
количка за ок. 5-6 месеца, след което ок. 1 месец се придвижвал с
проходилка. Твърди, че по време на възстановителния период на ищеца баща
му работел в стопанството на селото като тракторист, но често отсъствал от
работа, тъй като през деня бил в болницата при сина си, а после бягал от
работа от време на време, за да може да му осигурява медикаменти, и затова
впоследствие го изгонили от работа. По същото време майката на ищеца била
в болнични и не работела, като свидетелката също не е полагала труд нито
преди, нито след инцидента. Същата разказва още, че преди катастрофата
ищецът работел на договор по озеленяването, а през лятото на 2016 г. му
предложили по-добре платена работа в гората, свързана с рязане и товарене
на дървета, но без договор, като там получавал над 1000 лв. месечно за
периода м. юни-август 2016 г. Твърди, че ищецът не получавал никакви
8
доходи, докато бил неподвижен, а след това се уговорил с шефа му (фирма
„Алвас 1“) само фиктивно да сключат договор, за да му вървят осигуровки и
да може да се яви на ТЕЛК. Същевременно твърди, че след катастрофата
ищецът не можел да работи същата тежка работа, а нещо по-леко, като пазач,
за което изкарвал по-малко пари. Излага, че понастоящем ищецът работи като
машинист и изкарва над 1200-1300 лв.
Воден от ищцовата страна е и св. С.Д. – във фактическо съпружеско
съжителство със сестрата на ищеца от 2007 г. Същият твърди, че след
катастрофата ищецът бил в болница повече от месец и там майка му и жена
му го посещавали всеки ден, след което бил неподвижен на легло и пак те
двете се грижели за него в дома им, а бащата на ищеца помагал при
преместването му, за което била нужна мъжка сила, и го водел на прегледи.
Разказва, че тогава бащата на ищеца карал трактор и работел само нощни
смени, за да може през деня да бъде със сина си, но след шестия месец го
уволнили, тъй като бягал от работа през деня и през нощта. Знае това от
разказите на сестрата на ищеца. След уволнението бащата на ищеца работел
на частно, ако излезе такава работа. Твърди, че около три-четири месеца
ищецът бил неподвижен, на легло, след което започнал да си движи тялото,
вкл. да се храни сам, макар и трудно, като следващите ок. три месеца ползвал
за придвижване инвалидна количка, а след шестия месец - патерици. Разказва
още, че два месеца преди ПТП ищецът работел в гората без договор, където
изкарвал около 1000 лв. Известен му е този доход, понеже той работел в
същата сфера по това време. От личен опит знае, че не е твърдо
възнаграждението на тази работа, зависи от работното време и направените
дневни курсове. Свидетелят излага още, че след възстановителния период
ищецът започнал работа като пазач на половин ден при минимална заплата.
Чул от баща му също, че докато ищецът бил на легло, фиктивно се водел на
работа в някаква фирма и сам си внасял осигуровките, като това било нужно,
за да се яви на ТЕЛК.
Разпитан по инициатива на ответника е и призованият св. И.И. – кмет на
с. Изворско от 2003 г. Свидетелят твърди, че добре познава семейството на
ищеца и му е известно процесното ПТП. Разказва, че възстановяването на
ищеца било трудно и това се отразило на цялото семейство, понеже всички
разчитали на него. Знае, че преди катастрофата ищецът работел в гората без
договор, но няма данни при какво възнаграждение. Известно му е, че тогава
майката на ищеца била болна с раково заболяване и не работела, като
впоследствие починала, а баща му работел като тракторист, вкл. и
понастоящем работи, но преди ок. 7-8 години започнал да има здравословни
проблеми и той. Разказва още, че след изписването на ищеца от болницата
основно жена му се грижела за него, като при възможност и баща му помагал,
вкл. го водел на лекар и купувал лекарства, а майка му била вече болна по
това време. Излага, че ок. два-три месеца ищецът бил напълно неподвижен на
легло и жена му го обслужвала ежедневно. Знае това, понеже лично
посещавал дома на ищеца. Разказва още, че след ок. 4-5 месеца ищецът
започнал да излиза навън с патерици, за което първоначално жена му била до
него, а впоследствие се придвижвал сам.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
9
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач и пропуснат
трудов доход, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е
водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на исковете от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, а се
изяснява и от приобщените писмени доказателствени средства, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че липсва окончателно
произнасяне на застрахователя до датата на исковата молба и към настоящия
момент, като е изтекъл и тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от
предявяване на претенцията. При така установените факти и с оглед
наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по
делото за допустимо, а възраженията на ответника в обратна насока – за
неоснователни.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както
и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение
и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е
да установи също и размера на претендираните застрахователни обезщетения.
В приключилите преди образуване на настоящия процес съдебни
производства по НОХД № 2268/2017 г. по описа на ВРС и т.д. № 50/2017 г. по
описа на Софийски окръжен съд са окончателно разрешени въпросите
относно наличието на застрахователно правоотношение между и ответното
застрахователно дружество и трето лице – застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на МПС,
осъществения от това лице в периода на покрит риск деликт, съставляващ и
доказано престъпление по чл. 343 ал.1 б.„б”, пр.2 от НК, за което
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК; причинените на ищеца
увреждания в резултат от реализираното по вина на застрахования водач ПТП
- осем средни телесни повреди, вкл. контузия на мозъка, гръдна травма с
контузия на бял дроб и усложнения, комбинирана травма в областта на
корема, двустранно счупване на леви и десни ребра, счупване на лявата
бедрена кост, счупване на диафизата на дясна бедрена кост и двуглезенно
счупване на лявата глезенна става, както и претъпените от ищеца в пряка
10
причинно-следствена връзка с ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000
лв. и имуществени вреди – претърпени загуби от сторени разходи за лечение
в размер на 4181 лв., за които суми са му присъдени застрахователни
обезщетения. На основание чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 300 ГПК тези решени
въпроси са задължителни за съда, респ. не подлежат на пререшаване в
настоящия съдебен процес.
Спорните въпроси се свеждат до това дали ищецът е претърпял и
сочените имуществени вреди за разходи за болногледач и пропуснат
трудов доход, за които претендира заплащане на застрахователни
обезщетения, както и до размера на тези обезщетения.
По иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за болногледач:
Според задължителните указания, дадени в т. 4 от ППВС №
4/30.10.1975 г., актуални и понастоящем, ако здравословното състояние на
пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от
друго лице (болногледач), за заплатеното от пострадалия на това лице
причинителят на вредата дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение
и в случая, когато пострадалият не е заплащал за обслужването, а е бил
гледан от свой близък, който поради тази причина е бил принуден да не
работи другаде по трудов договор и да не получава трудовото си
възнаграждение. В този случай размерът на обезщетението за имуществени
вреди се равнява на необходимото възнаграждение за болногледач, а активно
легитимиран да иска заплащането му е пряко пострадалият от увреждането
(евентуално-неговите наследници), а не лицето, което не е получавало
трудово възнаграждение поради принудителното си неотиване на работа, за
да го гледа.
Именно на тази хипотеза се позовава и ищецът, твърдейки, че в
процесния едногодишен период от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г., когато е
траел възстановителният му период от претърпените телесни повреди, той е
имал непрекъсната нужда от чужда помощ, каквато получил от неговия баща,
който през целия период полагал постоянни грижи за него и обслужването
му, респ. бил лишен от възможност да работи и да получава доходи.
От събраните по делото доказателствени средства, в т.ч. писмени
такива, експертно заключение на приетата съдебномедицинска експертиза,
което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, и всички свидетелски показания, ценени от съда като достоверни
в тази им част, доколкото са непротиворечиви, еднопосочни и основани на
преки лични впечатления на разпитаните лица, се доказва, че в процесния
период ищецът се е нуждаел от чужда помощ, като в първите четири месеца,
когато са били актуални всички негови травми, е бил напълно неподвижен и
изцяло зависим от тази помощ, вкл. при извършване на ежедневните
дейности, свързани с хранене, преобличане, хигиена, физиологични нужди и
т.н., след което постепенно е придобивал известна самостоятелност,
съответно нуждата от чуждо съдействие е намалявала и в края на периода
тази нужда се е изразявала основно в помощ при придвижването с ползваните
помощни средства – инвалидна количка и впоследствие патерици.
Освен че нуждата от чужда помощ не е доказана в рамките на пълен
работен ден на един болногледач през целия едногодишен период, по делото
не е установено също, че именно бащата на ищеца е бил ангажиран с тази
11
дейност. От всички свидетелски показания, вкл. тези на водените от ищцовата
страна двама свидетели В.С. и Ст.Д., се установява, че грижите по
ежедневното обслужване на ищеца, присъщи за един болногледач, вкл.
хранене, преобличане, лична хигиена и т.н., са били поети от неговата
фактическа съпружеска съжителка (св. С.) и от майка му, а баща му само
спорадично е вземал участие в грижите, като е помагал при извършване на
нужните дейности, изискващи по-голяма физическа сила, неприсъща на двете
обгрижващи го жени (повдигане и преместване на лежащо болния), и
управление на МПС, за което само той бил правоспособен (купуване на
медикаменти и посещения при лекар). Категорични в този смисъл са и
показанията на разпитания св. Ив.И., който няма родство със страните и
лично е възприел обстановката в дома на ищеца през възстановителния му
период, в това число и обстоятелството, че основно неговата съжителка го е
обгрижвала.
Неоснователни са застъпените в писмената защита доводи на ищеца, че
именно неговият баща е полагал ежедневни грижи за него, понеже жена му
междувременно е отглеждала трите им деца, тъй като в процесния период е
било родено само едно от децата, а другите две са родени впоследствие през
2018 г. и 2020 г. (така – справката в НБДН и показанията на св. В.С.).
Оборени от свидетелските показания и в частност тези на св. Ив.И. са и
доводите, че майката на ищеца е ползвала болничен, за да се грижи за сина
си, доколкото според тези показания тя е била с влошено здравословно
състояние (диагностицирана с онкологично заболяване с последващ летален
изход) и е ползвала болничен поради собствената си неработоспособност.
Нещо повече – пак от всички свидетелски показания се установява, че
поне през първата половина от процесния период бащата на ищеца е бил
трудово ангажиран като тракторист, съответно не е бил лишен от
възможността за реализиране на трудов доход поради престираните грижи за
пострадалия негов син, като кумулативно условие за дължимост на търсеното
обезщетение, съизмеримо с възнаграждението за болногледач. За втората
половина от периода също не е доказано пълно и главно оставането на бащата
на ищеца без работа. Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът не
кредитира свидетелските показания на св. В.С. и Ст.Д. в частта, според която
бащата на ищеца бил уволнен поради честите му отсъствия в работно време с
цел обгрижване на пострадалия, предвид възможната заинтересованост на
свидетелите, наличните противоречия в показанията на двамата (св. С.
твърди, че баща й бягал от работа, за да бъде през деня в болницата и да
купува лекарства, а св. Д. – че полагал труд само нощни смени, за да може
през деня да обгрижва сина си), и липсата на каквито и да било други
достоверни доказателствени източници, подкрепящи тези показания.
Достоверността на последните допълнително се разколебава и от
обстоятелството, че показанията на св. Д. са основани на преразказ, а не
пресъздават лично възприети от разпитаното лице факти.
Следователно по делото не е доказано, че ищецът е получил
необходимите му с оглед претърпените от ПТП увреждания ежедневни грижи
от неговия баща, нито че последният е бил принуден да не работи и съответно
лишен от трудово възнаграждение, което да е довело до търпени от ищеца
имуществени вреди за разходи за болногледач, подлежащи на репариране от
виновния делинквент по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, респ. от неговия
12
застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В случая реално изпълнявалите функциите на болногледач лица, близки
на пострадалия ищец, а именно неговата фактическа съпружеска съжителка и
майка, не са пропуснали трудовия си доход в резултат от полаганите грижи,
доколкото те изобщо не са работили в разглеждания исков период –
съжителката му е била домакиня, а майка му е ползвала болничен, който е
възпрепятствал изпълнение на трудовите й функции, независимо от заетостта
й по обгрижването на нейния син.
От гореизложеното следва, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, поради което обсъжданият иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени загуби в размер на
9600 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснат трудов доход:
Неполученият сигурен доход, който пострадалият би реализирал, ако
не беше настъпило непозволеното увреждане, представлява имуществена
вреда под формата на пропусната полза, която е пряка и непосредствена
последица от увреждането, поради което отговорност за тази вреда носи
делинквета, на основание чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, респ.
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, на
основание чл. чл. 429, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от КЗ.
В случая ищецът претендира пропуснат доход от трудова дейност в
частния сектор за периода 19.09.2016 г. – 19.09.2017 г. в общ размер на 9600
лв.
От събраните писмени доказателствени средства (справки от НАП) се
установява, че преди настъпване на ПТП през 2016 г. ищецът регулярно е
полагал труд по трудово правоотношение като общ работник в
строителството и озеленяването при деклариран минимален осигурителен
доход, респ. получавано минимално трудово възнаграждение, а от
свидетелските показания се доказва, че няколко месеца преди инцидента
ищецът е работил като дървосекач без договор, срещу получавано
средномесечно възнаграждение ок. 1000 лв. Съдът кредитира свидетелските
показания в тази им част, тъй като всички са еднопосочни и житейски
логични, предвид обичайната практика за този вид дейност.
От същите доказателствени източници се установява, че в процесния
едногодишен период 19.09.2016 г. – 19.09.2017 г. и в резултат от получените
телесни повреди при ПТП ищецът не е могъл да полага същия труд, като за
времето от 19.09.2016 г. до 14.03.2017 г. (ок. 6 месеца) той изобщо не е
работил, а в следващия период 14.03.2017 г. до 19.09.2017 г. е полагал труд по
трудово правоотношение като пазач при получавано минимално месечно
трудово възнаграждение. Обективната невъзможност за полагане на каквато и
да било трудова дейност през първите месеци след увреждането се
потвърждава и от приложените медицински документи и заключението на
съдебномедицинската експертиза, според които в първия месец ищецът е бил
хоспитализиран, а следващите ок. четири месеца е бил неподвижен на легло.
Съдът не кредитира свидетелските показания на ангажираните от ищеца
св. В.С. и Ст.Д. в частта, според която регистрираният през 2017 г. негов
трудов договор бил само фиктивен, тъй като междувременно и двамата
твърдят, че след възстановяването ищецът бил принуден да полага по-
13
нископлатен труд като пазач, която именно длъжност той е заемал по
оспореното като привидно правоотношение и без данни да е бил пазач в
следващ период през 2018 г. – 2021 г., когато е работил като шофьор и
машинист при осигурителен доход над 1000 лв. Освен това от експертното
медицинско заключение се установява, че към м. март 2017 г. ищецът вече е
бил възстановен от останалите травми в гръдната и коремна кухини и е имал
затруднения основно в придвижването, съответно обективно е имал
възможност да полага труд, несвързан с физическо натоварване. В тази насока
е и издаденото впоследствие експертно решение на ТЕЛК, според което към
средата на м. 11.2017 г. (съобр. началната дата на инвалидността)
противопоказен за лицето е само тежкия физически труд.
Реалното престиране на декларирания по-лек труд в обсъждания период
през 2017 г. е и логично, с оглед обстоятелството, че тогава фактическата
съжителка и майката на ищеца не са работели, последната е била болна,
ищецът е имал родено едно дете и очаквал второ, съответно семейство е
разчитало на доходите на ищеца и имало нужда от тях. В този смисъл са и
показанията на св. Ив.И..
Следователно по делото е доказано, че като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, при което ищецът е получил осем средни
телесни повреди, същият не е могъл да извършва никаква трудова дейност в
първата половина от процесния едногодишен период, а през втората половина
е полагал труд на по-нископлатена длъжност, каквато единствено е можел да
заема при останалите към този момент невъзстановени все още травматични
увреждания на долните крайници. При това положение същият е претърпял
претендираните имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализиран
сигурен трудов доход, и предявеният иск е доказан по основание.
Дължимото обезщетение за тези вреди е съизмеримо със стойността на
липсващия доход в периода м.09.2016 г. – м.03.2017 г., а в следващия период
от м.03.2017 г. до м.09.2017 г. - с разликата между дохода, който пострадалият
би получил на заеманите преди увреждането длъжности, свързани с
физическо натоварване (общ работник, дървосекач), и реално получения по-
нисък доход на заетата друга длъжност (пазач). При липса на достатъчно
данни за тези стойности, размерът на доказано дължимото обезщетение
следва да бъде определен по правилата на чл. 162 ГПК - по преценка на съда
или според заключение на вещо лице.
В случая от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че за процесния период от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г.
средната работна заплата в частния сектор за страната в се равнява на общо
12 014,37 лв. (938,08 лв. месечно за 2016 г. и 1028,67 лв. за 2017 г.), а
минималната работна заплата - общо 5374,32 лв. (420 лв. месечно за 2016 г. и
460 лв. за 2017 г.). Съобразявайки тези стойности и доказания трудов доход
на ищеца преди увреждането, вариращ между минимална работна заплата и
средна такава, съдът намира, че ако не беше претърпял процесното ПТП,
ищецът със сигурност щеше да получи в процесния период от 19.09.2016 г. до
19.09.2017 г. възнаграждение от личен труд в общ размер на 8694,34 лв.
(724,52 лв. на месец), получен като средна аритметична стойност между
изчислените от вещото лице размери на средната работна заплата в частния
сектор и минималната работна заплата за същия период. От тази сума следва
да бъде приспаднато полученото от ищеца възнаграждение като пазач в
14
периода 14.03.2017 г. до 19.09.2017 г. в общ размер на 3164,60 лв., при което
пропуснатият негов сигурен трудов доход за исковия период от 19.09.2016 г.
до 19.09.2017 г. възлиза на 5529,74 лв.
Няма данни в този период ищецът да е получавал други плащания,
заместващи липсващия/намален доход, вкл. социална пенсия за инвалидност
и/или добавка за чужда помощ, поради което претърпените имуществени
вреди на пострадалия се равняват на така получената разлика, а възражението
на ответника за пълно репариране на вредоносните последици от получени
социални плащания е недоказано и неоснователно.
По изложените мотиви предявеният иск за обезщетение за пропуснати
ползи следва да бъде уважен до посочения размер от 5529,74 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. За разлика до пълния предявен размер от 9600 лв. претенцията
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
374,41 лв., съразмерно с уважената част от исковете, при общ размер на
възнаграждението от 1300 лв. с вкл. ДДС и представени доказателства за
реалното му заплащане – договор за правна помощ от 07.04.2022 г., съдържащ
разписка за получаване на цялата сума в брой (л. 358), както и доказателства
за регистрацията на процесуалния представител по ЗДДС (л. 359).
Предвид частичното отхвърляне на исковите претенции, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника също следва да бъдат присъдени
разноски по делото в общ размер на 377,36 лв., съразмерно с отхвърлената
част, при общ размер на претендираните разноски от 530 лв., от които 30 лв.
за държавна такса за издадени 6 бр. съдебни удостоверения (л. 244), 200 лв. за
депозит за вещо лице (л. 245) и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от НЗПП. В полза на разпитания при режим на призоваване свидетел не е
изплатено възнаграждение от внесения за целта депозит от 50 лв., респ.
същият подлежи на връщане и разноските за него не следва да бъдат
възлагани в тежест на насрещната страна.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по
производството при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса по
уважения иск в размер на 221,19 лв., дължима съобр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и разноски
по производството в размер на 500 лв. за изплатените от бюджета на съда
възнаграждения за вещите лица по проведените две експертизи (300 лв. по
СМЕ и 200 лв. по ССчЕ). Така на посоченото основание в тежест на ответника
следва да бъдат възложени дължимите такси и разноски в общ размер на
721,19 лв.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК в
решението следва да бъде отразена посочената от ищеца банковата сметка, по
която може да се преведат присъдените в негова полза суми по уважения
15
осъдителен иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Ли“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. ***, сумата от 5 529,74 лв.
(пет хиляди петстотин двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени доходи от труд за периода
от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г., претърпени в резултат от реализирано на
19.09.2016 г. по път II-29 (гр. Добрич- гр. Варна) пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***,
застрахован по действащ към датата на събитието договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от датата на датата на исковата молба –
16.09.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 429, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от КЗ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над сумата от 5 529,74 лв. до пълния
предявен размер от 9600 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М.М. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. ***, срещу „ЗК
Ли“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби, съизмерими със стойността на дължимите разходи за
болногледач за периода от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г., претърпени в
резултат от реализирано на 19.09.2016 г. по път II-29 (гр. Добрич- гр. Варна)
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „БМВ
530 Д“ с рег. № ***, застрахован по действащ към датата на събитието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „ЗК Ли“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Изворско, общ. Аксаково, обл. Варна, ул. ***, сумата от 374,41 лв.
(триста седемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) за сторените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Изворско,
общ. Аксаково, обл. Варна, ул. *** , ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК Ли“ АД , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 377,36
16
лв. (триста седемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) за сторените
по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
ОСЪЖДА „ЗК Ли“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от 721,19 лв. (седемстотин двадесет и
един лева и деветнадесет стотинки) за дължимата държавна такса по
уважения иск и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 във
вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца М.М. Й. може да бъдат
преведени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN ***,
открита в „Банка ДСК“ АД, на която той е титуляр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17