и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение N 48/05.12.2008г., постановено по гр.д.N 57/2008г., Ардинският районен съд е отменил Заповед N ЛС-И-722/09.06.2008г. на Министъра на правосъдието, гр.София, с която на основание чл.328 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Надежда Михайлова Маргаритова от гр.Кърджали; възстановил е Надежда Михайлова Маргаритова на длъжността, която е заемала преди уволнението – „държавен съдебен изпълнител” в Районен съд - Кърджали; осъдил е Министерство на правосъдието на РБългария да заплати Надежда Михайлова Маргаритова сумата 1 200лв., представляваща деловодни разноски. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят – Министърът на правосъдието, който чрез пълномощника си го атакува като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се в жалбата, че атакуваното Решение № 48/05.12.2008г. на РС - Ардино, постановено по гр. дело № 57/2008г., е недопустимо поради нарушаване правилата на подсъдността, предвидени в императивната правна норма на чл. 132, ал.2, т.2 АПК. Налице била законна подсъдност, която не можело да бъде пренебрегната, за това правилото на чл. 118, ал. 1 ГПК не следвало да бъде приложено в конкретния случай, тъй като било налице изземване компетентността на Върховния административен съд на Република България. Родовата подсъдност разпределяла първоинстанционните дела между съдилищата, действащи като първа инстанция, съобразно предмета на делото. Тя била само законна и не можело да бъде дерогирана. Съдът не бил обвързан от правната квалификация на правото, претендирано с исковата молба. Касаело се за подсъдност, обусловена от предмета на делото. Безспорен и неоспорим факт било, че спорният предмет на делото е заповед на Министъра на правосъдието, която по своята правна същност съставлявала акт, който съгласно чл. 132, ал.2, предл. последно от АПК подлежал на оспорване относно неговата законосъобразност пред Върховния административен съд на Република България. Родовата подсъдност била абсолютна процесуална предпоставка за редовност на производството и неспазването на императивните норми на закона относно родовата подсъдност на делата била отрицателна процесуална предпоставка, и основание за обезсилване на постановеното от некомпетентния съд решение като недопустимо. На следващо място се сочи, че неправилно РС - Ардино определил правната квалификация на исковата молба на Надежда Михайлова Маргаритова, като приел, че искът е с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Кодексът на труда в текста на чл. 344, ал.1 определял право на работника или служителя да оспорва законността на уволнението. В конкретния случай правото, претендирано с исковата молба на Надежда Маргаритова била отмяна на заповед на Министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовот¯ правоотношение. Следователно, предметът на делото не бил оспорване законността на уволнението. Предметът на делото бил заповед на Министъра на правосъдието, чиято законосъобразност се оспорвала и чиято отмяна се искало. Текстът на чл. 132, ал.2, т.2, предл. последно АПК изрично посочвал, че оспорванията срещу актовете на министрите са подсъдни на Върховния административен съд. Нормата била императивна. Предметът на делото - оспорване законосъобразност на заповед на министър, обуславял неподсъдност на същото на районен съд и определял като компетентен съд да разгледа и реши дело с посочения предмет Върховния административен съд. В този смисъл производството пред Районен съд - Ардино било недопустимо поради липса на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, каквато съставлявала родовата подсъдност на делото. Предвид императивните норми на закона, исковата молба на Надежда Михайлова Маргаритова против Заповед № ЛС-И-722/09.06.2008г. на Министъра на правосъдието следвало да бъде разгледана и делото да бъде решено не от районен съд. Компетентният съд бил Върховният административен съд на Република България. Предвид изложеното, жалбодателят твърди, че атакуваното Решение № 48/05.12.2008г. на РС - Ардино, постановено по гр. дело № 57/2008г. е недопустимо на основание неподсъдност на спора на РС - гр. Ардино, поради което на основание чл. 270, ал. 3, изр. второ ГПК същото подлежало на обезсилване. Излагат се и съображения, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен бил изводът на съда, че няма реално съкращаване на щата, което да обуслови прекратяването на трудовото правоотношение с въззиваемата Маргаритова. Със Заповед №ЛС-И-762/12.12.2006г. на Министъра на правосъдието бил определен броят на държавните съдебни изпълнители при районните съдилища за 2007г. в размер на 254 бройки. Със Заповед № ЛС-И-513/21.04.2008г. Министърът на правосъдието намалил броя на държавните съдебни изпълнители в посочени в същата районни съдилища, измежду които и този в гр. Кърджали, като към 30.05.2008г. били налице две щатни бройки за държавни съдебни изпълнители при РС – Кърджали. Касаело се за прекратяване на срочен трудов договор и основание за това било съкращаване на щата. Правната уредба давала право работодателят едностранно да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие. Прекратяването на трудовия договор на това основание намирало приложение както при безсрочните, така и за срочните трудови договори. Промяната в щатното разписание била извършена от правоимащ орган и предупреждението за прекратяване на срочния трудов договор било направено след датата, на която била направена промяната в щатното разписание. Работодателят бил упражнил правото си да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ чрез отправяне на писмено предизвестие на дата 07.05.2008г. Ирелевантен бил изводът на съда относно датата 01.07.2008г., тъй като фактът на съкращаване на щата бил налице към момента на издаване на заповедта -21.04.2008г. Тъй като трудовия договор с ищцата Надежда Маргаритова бил сключен на основание чл. 68, ал.1, т.4 от КТ за работа на длъжност, която се заема с конкурс, след съкращението на щата от Министъра на правосъдието не била налице свободна щатна бройка, за която да бъде проведен конкурс; и поради основанието, на което бил сключен трудовия договор с Надежда Михайлова Маргаритова, такъв договор не можело да продължи да съществува. На следващо място се сочи, че неправилен бил изводът на съда, че работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, като е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 5 КТ. Излагат се съображения, че закрилата при прекратяване на трудовия договор на бременна работничка или служителка, установена в чл. 333, ал. 5 от КТ, не намирала приложение в случаите, когато бил сключен срочен трудов договор. Договорът се сключвал за определен срок и този факт бил известен на страните още при сключването му. Това обуславяло неприложимостта на предвидената в Кодекса на труда закрила по чл.333, ал.5 КТ. Прекратяването на договора на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 КТ не обуславяло възможност за прилагане на предварителна закрила по реда на чл. 333 КТ. Излагат се съображения и за това, че атакуваното Решение № 48/05.12.2008г. на РС - Ардино, постановено по гр. дело № 57/2008 г., било неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неоснователно не взел предвид и не се произнесъл относно възражение срещу определената родова и местна подсъдност на делото, както не се произнесъл и по направения в с.з. на 05.11.2008г. отвод за неподсъдност. Твърди се също, че въззивникът не разполагал с информация относно хода на производството по отвода за неподсъдност на делото на РС - гр. Кърджали. Непредставянето на препис от Определението на съда по чл. 140, ал.1 ГПК било абсолютно процесуално нарушение, тъй като противоречало на чл. 140, ал.3, изр. първо ГПК. В протокола от проведеното съдебно заседание на 05.11.2008г. по гр. дело № 57/2008г. по описа на РС - Ардино липсвал пълен доклад на съда, съобразен с императивните разпоредби на чл. 146, ал.1, т. 1 - 5 ГПК. В съдебно заседание на 05.11.2008г. въззивникът чрез процесуалният си представител направил искане за отвод на съдебния състав на основание чл. 23, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 22, ал. 1, т.6 ГПК, поради наличие на обстоятелства, които пораждали основателни съмнения относно безпристрастността на съдебния състав. Искането било отхвърлено с немотивирано определение на съда, което било абсолютно неправилно. Счита в подкрепа на тези му твърдения, че не бил случаен пропускът на съда да запише в протокола от проведеното съдебно заседание на 05.11.2008г., че Министерство на правосъдието е представило писмена защита. Съдът кредитирал писмени доказателства, които били приложени с исковата молба, подписана лично от Надежда Михайлова Маргаритова, но заверени от адвокат Николай Маргаритов, който бил упълномощен да представлява ищцата едва за съдебното заседание на 05.11.2008г. Решението било неправилно и поради необоснованост. Съдът не направил пълна и обективна преценка на приетите по делото доказателства, поради което същото било необосновано. Съдебният състав бил длъжен да обсъди и наведените от жалбодателя /ответник в първоинстанционното производство/ доводи в представената писмена защита, което не било направено. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въпреки, че въззивната жалба не съдържа петитум, съгласно изискването на чл.260, т.4 от ГПК, с оглед изложените в нея съображения, и становището на процесуалния представител на въззивника изразено в съдебно заседание, следва да се приеме, че се иска отменяването на решението на първоинстанционния съд, и отхвърляне на предявените от Надежда Михайлова Маргаритова искове. Въззиваемата се представлява от адв.Маргаритов. В депозиран пред съда отговор на осн.чл.263 от ГПК, и в съдебно заседание пълномощникът на страната сочи, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок. Жалбата била неоснователна; атакуваното решение било допустимо и при неговото постановяване първоинстационният съд правилно приложил материалния закон, както и не бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Не било налице нарушаване на правилата за подсъдност, тъй като с влязло в сила определение №328/15.09.2008г., постановено по ч.гр.дело №214/2008 год., ОС-Кърджали отменил Определение №354/28.07.2008г. на РС-Кърджали и върнал делото на същия съд за разглеждане на спора по същество. Излагат се съображения, че процесната Заповед № ЛС – И - 722/09.06.2008г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовото правоотношение на Надежда Маргаритова, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Твърди, че е налице специална и изрично определена родова и местна подсъдност на трудовите спорове, която изключва подсъдността по чл.132, ал.2, т.2 от АПК. Счита, че въззивната жалба съдържала взаимно противоречащи и изключващи се доводи и твърдения - от една страна в нея се сочело, че предмет на делото е оспорване на заповед на Министъра на правосъдието, с което е прекратено трудовото правоотношение на Маргаритова с МП, а от друга страна се твърдяло, че в конкретния случай правото, претендирано от ищцата не било оспорване законността на уволнението. Въззиваемата счита оплакването за неправилност на решÕнието на РС-Ардино за неоснователно, тъй като към момента на издаване на атакуваната Заповед не било налице реално съкращаване на щата. Мотивите на съда за липсата на реално съкращаване на щата били правилни, тъй като се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Неоснователно било оплакването във въззивната жалба за неправилност на извода на съда за неправомерно упражняване правото на уволнение, като твърди, че Министърът на правосъдието в качеството му на работодател в нарушение на разпоредбата на чл.ЗЗЗ,ал.5 от КТ неправилно прекратил трудовото правоотношение на Надежда Маргаритова на основание чл.328, ал.1,т.2 от КТ, тъй като към момента на връчване на заповедта същата била бременна. Излагат се подробни съображения досежно закрилата по чл.ЗЗЗ, ал.5 от КТ. Пълномощникът на въззиваемата сочи, че при образуването и движението на делото по исковата молба на Надежда Маргаритова били спазени всички императивни изисквания на ГПК. Не отговаряло на действителността оплакването за липса на пълен доклад на съда, съобразен с императивните разпоредби на чл.146, ал.1, т.1-5 от ГПК. Неоснователни били и оплакванията на жалбодателя за наличие на основание за отвод на съдебния състав поради необективност и пристрастност на същия. Тези твърдения били голословни и недоказани, а и били лишени от юридически смисъл. Сочи също, че присъденото адвокатско възнаграждение било съобразено с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и било съобразено с правната и фактическата сложност на спора. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение на РС-Ардино, постановено по гр.дело №57/2008г., като допустимо, правилно и обосновано, ведно с всички законни последици от това; претендира деловодни разноски за въззивната инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пред въззивната инстанция страните не сочат нови доказателства. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна, съдът съобрази следното: Не се спори по делото, че въззиваемата Надежда Михайлова Маргаритова е била назначена на длъжността „държавен съдебен изпълнител” в Районен съд-Кърджали, по силата на трудов договор № ЛС-И-755/04.12.2006г., сключен между нея и Министерство на правосъдието, представлявано от министър Петканов. Договорът е сключен за определено време – до заемането на длъжността въз основа на конкурс – чл.68, ал.1, т.4 от КТ. Ищцата е встъпила в длъжност на 11.12.2006г. Към този момент в РС-Кърджали са работели още двама държавни съдебни изпълнители на безсрочни трудови договори. Със Заповед № ЛС-И-762/12.12.2006г. на Министъра на правосъдието на осн.чл.150, ал.7 от ЗСВ е определен броя на държавните съдебни изпълнители при районните съдилища за 2007-ма година в размер на 254бр., съгласно приложение, видно от което за РС-Кърджали са определени 3бр. за държавни съдебни изпълнители. Със Заповед № ЛС-И-513/21.04.2008г. на Министъра на правосъдието на осн.чл.264, ал.2 от ЗСВ е изменена посочената по-горе заповед № ЛС-И-762/12.12.2006г., като са намалени бройките на държавни съдебни изпълнители при районните съдилища, считано от 01.07.2008г., като за РС-Кърджали е посочено, че намалението е за 1 щатна бройка. До ищцата е било изпратено предизвестие № ЛС-И-515 от 21.04.2008г., с което ответникът по иска на осн.чл.328, ал.1, т.2 от КТ във вр. със Заповед № ЛС-И-513/21.04.2008г. на Министъра на правосъдието я уведомил, че след изтичане на законоустановения 30 дневен срок на предизвестието трудовото правоотношение с нея ще бъде прекратено поради съкращаване в щата. Предизвестието е било лично връчено на 07.05.2008г. На 08.05.2008г. ищцата Маргаритова е уведомила Министъра на правосъдието, че се ползва със закрилата по чл.333, ал.5 от КТ, предвид обстоятелството, че е бременна в 22-ра гестационна седмица с определен термин за раждане – 31.08.2008г. Уведомлението е заведено в МП с вх.№ 94-Н-155 от 12.05.2008г. Към него в подкрепа на твърдените от нея факти, ищцата е приложила мед.удостоверение №950/25.04.2008г., издадено от д-р Мария Иванова и амбулаторен лист №978/07.05.2008г. С писмо изх.№ 94-Н-155 от 03.06.2008г. Главен инспектор при Министерство на правосъдието е отговорил на ищцата, че не се ползва от предварителната закрила по чл.333 от КТ, тъй като в конкретния случай прекратяването на договора било на осн.чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, а закрилата била установена при уволнение. С атакуваната Заповед № ЛС-И-722 от 09.06.2008г., на осн.чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Надежда Михайлова Маргаритова, на длъжност „държавен съдебен изпълнител” в РС-Кърджали, считано от 08.06.2008г., поради съкращаване на щата, съгласно Заповед № ЛС-И-513/21.04.2008г. Заповедта е връчена лично срещу подпис на 18.06.2008г. На базата на така установената фактическа обстановка, съдът изгради своите правни изводи: Съдът е сезиран с трудов спор по предявена от ищцата Надежда Михайлова Маргаритова искова молба. Предявени са в обективно съединение искове с правно основаниечл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ. С исковата молба се претендира да бъде отменена Заповед № ЛС-И-722/09.06.2008г. на Министъра на правосъдието; иска се да бъде признато уволнението на ищцата за незаконно и същата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност "държавен съдебен изпълнител" в РС-Кърджали. Претендират се деловодни разноски. Касае се именно за трудов спор, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 357 ал. 1 от КТ, споровете между работника или служителя от една страна, и работодателя от друга, относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, са трудови спорове, които съгласно чл. 360 ал. 1 от КТ се разглеждат по реда на ГПК. Компетентен да разгледа трудовия спор съгласно ГПК е районният съд по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Тази подсъдност е специална и изключва подсъдността по чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК. В последната е определена подсъдността при оспорване на актове на министри, но в случая заповед № ЛС- И- 722/09.06.2008г. на Министъра на правосъдието, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, не представлява индивидуален административен акт по смисълана чл. 21 от АПК. Съгласно сочената разпоредба, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Такива са и: волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения; волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, както и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Именно тези актове се обжалват по реда на административното производство. Същественият белег на тези актове е, че правоотношението между издателя на акта и неговия адресат е такова на власт и подчинение. В случая, атакуваната заповедпредставлява волеизявление на страна по трудово правоотношение за прекратяване на същото, възникнало по силата на трудов договор, сключен между равнопоставени субекти, и тази заповед е извън кръга на индивидуалните административни актове по смисъла на ЗАП. С издаването й Министърът на правосъдието не действа в рамките на своите властнически правомощия като административен орган, а действа в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1от ПЗР на КТ, и спорът по прекратяване на трудовото правоотношение е трудов, който по силата на чл. 360, ал. 1 КТ е подведомствен на общите съдилища и се разглежда по реда на ГПК. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Това, което е важно от юридическа гледна точка с оглед законността на уволнението, е съкращаването на съответната щатна бройка , т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално. Впрочем, страните не спорят за това, че по силата на Заповед № ЛС-И-513/21.04.2008г. действително е налице намаление на щата на държавните съдебни изпълнители в РС-Кърджали от 3 на 2 бройки, т.е. има съкращение на 1бр. щат. Спорът е относно това дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение вече е в сила намаленият щат на държавните съдебни изпълнители при РС-Кърджали. Въззивният съд намира, че със своята заповед № ЛС-И-513 от 21.04.2008г. Министърът на правосъдието изрично разпорежда, че намаленият брой на държавните съдебни изпълнители при районните съдилища, в това число и в РС-Кърджали, от 233 на 221 щатни бройки е в сила считано от 01.07.2008г. И тъй като датата на прекратяването натрудовото правоотношение /в случая - 08.06.2008г./ трябва да следвадатата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване в щата /определената със Заповед № ЛС-И-513/21.04.2008г. дата 01.07.2008г./, неправилно и незаконосъобразно трудовото правоотношение с ищцата е било преждевременно прекратено – считано от 08.06.2008г. Към тази дата - 08.06.2008г., все още е било в сила щатното разписание, определено със Заповед №ЛС-И-762/12.12.2006г., по силата на която броят на държавните съдебни изпълнители за РС-Кърджали е определен на 3 щатни длъжности. Настоящата инстанция съобрази също, че след като разпоредбите на чл.325 и сл. от КТ /включ. и чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ/ не предвиждат специални правила за прекратяване на трудовото правоотношение с работници и служители, работещи по срочен трудов договор /по какъвто е работела безспорно и ищцата/, то по силата на чл.68, ал.2 от КТ те имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Ето защо и по отношение на ищцата в пълна мяра са в сила правата по чл.333 от КТ. И тъй като в ал.5 на същия текст са изведени изрично изключенията, при които бременната работничка или служителка може да бъде уволнена /с предизвестие само на основание чл. 328, ал.1, т.1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал.1 и ал.2, т.6.; и в случаите на чл.330, ал.2, т.6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда/, по аргумент на противното следва, че в останалите случаи бременната работничка или служителка не може да бъде уволнена – нито с предварително разрешение на инс´екцията по труда, нито с предизвестие. Такива работнички/служителки не могат да бъдат уволнени на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ /а също и на основание т. 3, 4, 5 и 6 от КТ/, пред каквато хипотеза сме изправени и в настоящия случай. По отношение на наведените с въззивната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция намира, че действително такива нарушения са извършени, но те не са от категорията на особено съществените такива и не опорочават крайния съдебен акт; тези нарушения не водят до неговата отмяна или обезсилване. Още повече, че като последица от тези нарушения не настъпва преклузия за правата на страните да вземат становища и да правят искания, а също и не влияят на крайния извод на съда по съществото на спора. Впрочем, тези нарушения са изправени пред въззивната инстанция, действаща като инстанция по същество. На първо място, сочи се във въззивната жалба, че РС-Ардино не се произнесъл по направения отвод за неподсъдност на делото. Това възражение е несъстоятелно, с оглед на факта, че на писменото възражение за неподсъдност на делото на РС-Ардино, с вх.№ 900/28.10.2008г., съдът е поставил резолюция, че ще се произнесе по него в открито съдебно заседание, което е и сторил, видно от протоколно определение от 05.11.2008г. В съдебното заседание съдът изрично е посочил, че не следва да се произнася по направеното възражение за неподсъдност на делото, тъй като по същото се е произнесъл Окръжен съд-Кърджали със свое Определение № 328/15.09.2008г. по в.ч.гр.д.№214/2008г. по описа на същия съд. На следващо място се сочи, че на въззивника не бил изпратен препис от определение по чл.140, ал.1 от ГПК за насрочване на делото за открито заседание. В тази връзка следва да се отбележи, че макар действително да не е било изготвено разпореждане по чл.312 от ГПК /нито такова по чл.140, както неправилно е отбелязано в протокола от проведеното на 05.11.2008г. съдебно заседание/, то със своите действия съдът е обективирал задълженията си по този текст. С резолюция е насрочил делото за разглеждането му на 05.11.2008г. и е разпоредил призоваването на страните; в съдебно заседание съдът е направил доклад, дал е възможност на страните да изложат становища във връзка с доклада, както и да направят доказателствени искания или да извършат други процесуални действия, и се е произнесъл по допускането на доказателствата. Въззивникът сочи също, че първоинстанционният съд не направил пълен доклад, съобразен с разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1-5 от ГПК, с оглед на което въззивната инстанция допълни доклада по делото, и по така допълнения доклад не се направиха възражения. В съдебно заседание пред тази инстанция въззивникът допълва, че първоинстанционният съд не разгледал делото по реда на бързото производство, поради което моли то да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Действително, първоинстанционният съд не е спазил правилата за разглеждане на делото като бързо производство. Това нарушение обаче не е съществено, доколкото бързото производство е свързано единствено и само с насрочването на делото и изготвянето на съдебния акт в по-кратки срокове. Като съобрази, че целта на закона е трудовите спорове да се разглеждат в максимално кратки срокове, изрично уредени в глава ХХV на ГПК, и че при евентуално връщане на делото за новото му разглеждане в тези срокове би се стигнало до точно обратния резултат, Окръжният съд намира искането за връщане на делото на първоинстанционния съд на това основание, за несъстоятелно. Що се касае до възражението, че първоинстанционният съд отхвърлил искането за отвод на съдебния състав без да изложи мотиви за това, тази инстанция намира, че това нарушение, както бе казано и по-горе, не е от категорията на съществените. Впрочем, сам въззивникът не е мотивирал искането си за отвод на съдебния състав. Това, което е посочил в искането си, направено в СЗ, а именно – че са налице условията на чл.23, ал.1 във вр. с чл.22,ал.1 т.6 от ГПК е бланкетно цитиране на закона, без да са изложени никакви конкретни причини защо страната счита, че по отношение на съдията по делото съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Пълномощникът на ответника по иска е посочил също, че евентуалното решение на съда ще бъде обжалвано пред Окръжен съд-Кърджали, който се произнасял по дела на ищцата, което основание не попада в хипотезите на чл.22, ал.1, т.1-6 от ГПК. Въззивникът твърди също, че не бил случаен пропуска на съда да впише в съдебния протокол, че Министерството на правосъдието чрез своя пълномощник е представил писмена защита; както и че съдът приобщил и кредитирал доказателства, които били заверени от пълномощника на ищцата преди да е упълномощен да я представлява по делото. На базата на тези си твърдения счита, че от поведението на съда можело да се направи извод за небезпристрастност на съда. Въззивната инстанция намира, че тези доводи са неаргументирани. На първо място, първоинстанционния съд е поставил резолюция „към дело” на представената в съдебно заседание писмена защита на ответната страна като е вписал именно датата на съдебното заседание, и липсата да отбележи в съдебния протокол на представянето й по никакъв начин не нарушава правата на тази страна. Още повече, че след направено искане и на осн.чл.151, ал.4 от ГПК съдът е допуснал допълване на протокола, като е вписал представената писмена защита с рег.№ 94-Г-155/04.11.2008г. на Министерство на правосъдието. По отношение на заверените от пълномощника на ищцата доказателства преди същият да бъде упълномощен да я представлява по делото, съдът съобрази, че независимо, че адв.Маргаритов е упълномощен на по-късен етап от подаването на исковата молба, с факта на това упълномощаване ищцата е одобрила извършените от него без представителна власт действия по заверяването на приети по делото доказателства. Съдът черпи аргументите си от разпоредбата на чл.62 от ЗЗД. На последно място, с оглед възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено с атакуваното решение, въззивният съд намира същото за основателно. По силата на чл.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на разглеждането на делото пред РС-Ардино, за защита по трудови дела минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 50лв. На осн.чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.64 от 2004г., изм. и доп. бр. 2 от 9.01.2009г./ присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Ето защо, на ищцата се следват деловодни разноски за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на 150лв., поради което, следва атакуваното решение да се отмени в частта му, с която МП е осъдено да заплати на Надежда Маргаритова деловодни разноски за разликата от 150лв. до 1 200лв. Като съобрази всичко изложено по-горе, Окръжният съд намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани, поради което следва да се отмени Заповед №ЛС-И №722/09.06.2008г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Надежда Михайлова Маргаритова от гр.Кърджали, като незаконосъобразна, и Надежда Маргаритова следва да се възстанови на предишната й работа на длъжността "държавен съдебен изпълнител" в РС-Кърджали. Като се е произнесъл в този смисъл с атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което в тази му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. С оглед този изход на делото и претенцията на пълномощника на въззиваемата за деловодни разноски пред тази инстанция, такива му се следват в размер на 350лв., които следва да се възложат в тежест на въззивника.
Водим от изложеното, и на осн. чл.271, ал.1, изр.1 във вр. с чл. 235 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N 48/05.12.2008г., постановено по гр.д.N 57/2008г. по описа на Ардинския районен съд в частта му, с която Министерство на правосъдието –гр.София е осъдено да заплати на Надежда Михайлова Маргаритова от гр.Кърджали деловодни разноски за разликата от 150лв. до 1 200лв. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България да заплати на Надежда Михайлова Маргаритова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 350лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от обявяването му на страните, при наличие на основанията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |