Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №7073 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ
отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците М.Н.М. и Г.Б.С., действащ чрез
законния си представител М.Н.М., твърдят, че са пострадали от ПТП, реализирано
на 07.08.2014 г. в с. Скравена, вина за което има водачът на т.а. „Дачия”
с рег. № *******Твърдят, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „Д.з.” АД отговаря
за вредите, причинени при управлението на това МПС.
Ищецът М.Н.М. поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – мозъчно сътресение
с изпадане в безсъзнание, контузия на гръден кош, подкожни хематоми в челната
област на главата, дясната мишница и охлузвания на лявата гръдна половина.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 07.08.2014 г. до окончателното плащане.
Поддържа, че от деликта е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи в разходи
за ремонт и възстановяване на собствения и л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******в
общ размер на сумата от 2413,00 лв., поради което претендира тази сума.
Претендира и разноски.
Ищецът Г.Б.С. поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – контузия на
главата и десния крак, хематом в областта на лицевия череп, хематом в областта
на дясната подбедрица. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 26 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.08.2014 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът „Д.з.” АД в сроковете за
отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на
процесното ПТП и вината на водача Л.А.И..
Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на сочените от ищците
вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
сочените от ищците неимуществени вреди. Твърди, че ищецът Г.Б.С. не е пострадал
при процесното ПТП. Твърди, че е налице тотална щета по отношение на л.а.
„Фолксваген Поло“. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната законна лихва. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, са претърпели вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетенията.
От представения по делото протокол за
оглед на местопроизшествие от 07.08.2014 г., съставен от длъжностно лице след
посещение на местопроизшествието, се установява, че на 07.08.2014 г.
в с. Скравена е реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *******и
т.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******От показанията на свид. Л.И. се установява,
че процесното ПТП е настъпило на неурегулирано кръстовище в с. Скравена, като
л.а. „Фолксваген Поло“ се е движел от дясната страна на т.а. „Дачия Логан“.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило при навлизане в неурегулирано кръстовище от страна на водача на т.а.
„Дачия Логан“, който се е ударил в навлизащия от дясната му страна л.а.
„Фолксваген Поло“, като скоростта на т.а. „Дачия Логан“ в момента на удара е
била около 58 км/ч, а на л.а. „Фолксваген Поло“ - 48 км/ч, а зоната на
първоначалния контакт между двата автомобила е била в дясната лента за
движение. Вещото лице сочи още, че към момента на откриване на видимостта за
водачите един спрямо друг произшествието е било непредотвратимо при наличните
скорости на движение, като водачът на т.а. „Дачия Логан“ е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като преди кръстовището намали скоростта, спре и
пропусне приближаващия от дясната му страна л.а. „Фолксваген Поло“, за водачът
на който не е съществувала техническа възможност да предотврати ПТП.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на т.а. „Дачия Логан“ с рег. № *******Л.А.И. е
извършила виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21
ал.1 и чл.48 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
07.08.2014 г. между ответника и собственика на т.а. „Дачия Логан” с рег. № *******е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
По исковете, предявени
от ищеца М.Н.М.:
По иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
По делото е представена епикриза №531,
издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София, от която се установява, че
ищецът е постъпила в лечебното заведение на 07.08.2014 г. по повод процесното
ПТП, като окончателната и диагноза е: мозъчно сътресение, контузия на гръдния
кош, подкожни хематоми в челната област на главата, дясната предмишница и
охлузвания по лявата гръдна половина, като и е проведено медикаментозно лечение
и е изписана на 10.08.2014 г.
Представени са още ИЗ №16547/513 при
УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София и амбулаторен лист за първично посещение при
СИМП от 24.08.2016 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на
гръдния кош, подкожни хематоми в челната област на главата, дясната предмишница
и охлузвания на лявата гръдна половина, като мозъчното сътресение е протекло
без пълна загуба на съзнание /кома/, с временно зашеметяване, представляващо
временно разстройство за здравето, неопасно за живота, а контузиите на главата,
гръдния кош и дясната предмишница са предизвикали болки и страдания за срок от
10-15 дни. Вещото лице сочи още, че на ищеца е проведено комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение с постепенно отзвучаване на оплакванията,
без данни за неврологичен дефицит по време на болничния престой, като
обичайният процес на възстановяване при мозъчно сътресение е от 20 до 30 дни,
като по делото липсват данни за настъпили неблагоприятни последици при ищеца.
От показанията на свид. В.В.се
установява, че непосредствено след процесното ПТП ищецът е припаднала и е
закарана в болница в гр. Ботевград, където е установено, че има мозъчно
сътресение, след което е закарана в болница „Света Анна“ в гр. София, където е
престояла около 1 седмица. Свидетелят сочи още, че ръцете, лицето и краката на
ищеца са били ожулени след процесното ПТП, от което са и останали белези.
От показанията на свид. С.М.се
установява, че след процесното ПТП ищецът е била в болница в гр. Ботевград,
след което е закарана в болница в гр. София, тъй като е имала мозъчно
сътресение, имала е също охлузвания, повръщала е. Свидетелят сочи още, че
ищецът е била в болница около 10 дни, след което не е излизала навън, защото е
имала белези от нараняванията по ръцете и краката, които наранявания се били
видими около 2-3 мес., не е могла да гледа телевизия, плачела е.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
средна продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ищецът е била на 31 години, т.е. касае се за млад човек в трудоспособна
възраст, както и че прогнозата е напълно благоприятна – липсват остатъчни
травми. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение
за претърпените травматични увреждания е в размер на 9000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установи, че при процесното ПТП л.а.
„Фолксваген Поло“, управляван от ищеца се е движел със скорост от 48 км/ч, т.е
не се установи соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП.
От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че процесният л.а. „Фолксваген Поло“, в който е пътувала
ищецът, е заводски оборудван със стандартни триточкови обезопасителни колани на
предните седалки, а на задните седалки – триточкови колани вляво и вдясно и
двуточков колан от самолетен тип на средната седалка. Вещите лица сочат още, че
ако ищецът е била с коректно поставен предпазен колан при процесното ПТП, не би
получила подкожни хематоми в челната област на главата, освен ако тези хематоми
не са предизвикани от отворена въздушна възглавница. Контузията на гръдния кош
и охлузванията на лявата гръдна половина могат да се получат и при поставен
предпазен колан, а подкожните хематоми на дясната предмишница – и при поставен
и при непоставен предпазен колан. От заключението се установява още, че
травмите при ищеца е възможно да са получени от действието на предпазен колан и
отворена въздушна възглавница, като липсват данни за лентовидни охлузвания и
кръвонасядания в областта на шията, врата и гърдите.
При тези данни и с оглед събраните в
рамките на производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установи безспорно и категорично твърдението
на ответника, че ищецът е пътувала без поставен предпазен колан, т.е. не се
установи нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен това се установи при
условията на пълно и главно доказване, че и при правилно поставен предпазен
колан биха настъпили процесните увреждания, т.е. не се установи соченото нарушение на правилата за движение от
страна на ищеца да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
частично основателен до размера на сумата от 9000,00 лв. и като такъв следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт и
възстановяване на собствения и л.а. „Фолксваген Поло“.
От представеното по делото свидетелство за регистрация се
установява, че ищецът е собственик на процесния л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
********
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че общата стойност за възстановяване на л.а.
„Фолксваген Поло“ възлиза на сумата от 2556,00 лв. с ДДС, пазарната му стойност
– на 900,00 лв., като стойността на запазените части – 630,00 лв., а стойността
на автомобила след предаване за скрап – 270,00 лв.
При тези данни, настоящия
съдебен състав намира, че е налице тотална щета и е икономически
нецелесъобразно възстановяването на автомобила.
Разпоредбата на чл.15 ал.2 от Наредба
№24 от 24.08.2006 г. за задължителното застраховане сочи, че при пълно
унищожаване на имущество – т.нар. тотална щета, обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество и тъй като по делото
се установи, че в настоящия случай е налице тотална щета, то размерът на
обезщетението, дължимо се на собственика на увредения автомобил, възлиза на
сумата от 270,00 лв.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 270,00 лв. и и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер.
По иска,
предявен от ищеца Г.Б.С.:
В тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди,
свързани с болки и страдания.
От представеното по
делото медицинско свидетелство от 08.08.2014 г., се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил хематоми в областта на лицевия череп и на
предната повърхност на дясната подбедрица.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: подкожен кръвоизлив /хематом/ в челната област на главата и хематом
по предната повърхност на дясната подбедрица, като получените травматични
увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания за срок от 10-15 дни.
От показанията на свид. В.В.се
установява, че след процесното ПТП ищецът е имал ожулвания по цялото лице и
огромна цицина. Свидетелят сочи още, че ищецът се е възстановявал 2-3 седмици и
го е било страх да се качва в кола, не е искал да говори и е воден на психолог.
От показанията на свид. С.М.се
установява, че след процесното ПТП ищецът се е страхувал да се вози в коли,
имал е травма на главата, която е преминала за около 10 дни, не е искал да
излиза и да играе с други деца.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвал болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението
се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът,
при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на
ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не
е била значителна, че липсват данни за проведено на ищеца лечение, както и че
не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 8 години, т.е.
касае се за дете, както и че към настоящия момент е напълно възстановен -
липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на
2500,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче за
основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че процесният л.а. „Фолксваген Поло“, в който е пътувал
ищецът, е заводски оборудван със стандартни триточкови обезопасителни колани на
предните седалки, а на задните седалки – триточкови колани вляво и вдясно и
двуточков колан от самолетен тип на средната седалка, като по делото липсват
данни дали ищецът е бил фиксиран в детско столче на задната седалка и със
задействани обезопасителни колани. Вещите лица сочат още, че травмата в челната
област на главата при ищеца не би се получила, ако е бил с поставен предпазен
колан и в специализирано детско столче.
Нормата на чл.137б ЗДвП регламентира системите за обезопасяване на
деца - пълен и непълен клас, съобразен с теглото на детето, а в чл.137в ЗДвП е
регламентирано задължението за използване на тези системи. По делото се
установи безспорно и категорично, че ищецът не е бил поставен в обезопасително
детско столче, което би го предпазило от получаване на процесните травматични
увреждания в областта на главата, т.е. установи се при условията на пълно и
главно доказване нарушение на разпоредбите на чл.137а и чл.137в ЗДвП. Налице е
и пряка причинна връзка между това обстоятелство и настъпилите вреди, тъй като,
ако ищецът е пътувал в обезопасителна система за деца, респ. е използвал
обезопасителен колан, то е нямало да получи част от уврежданията – травмата в
областта на челната област на главата. Съдът приема, че съпричиняването от
ищеца възлиза на 25 %, поради което с толкова следва да се намали определеното
обезщетение.
С оглед на изложеното
по-горе и приетият процент на съпричиняване, съдът счита, че справедливото
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на сумата от
1875,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
Възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от
ищците законна лихва също е основателно.
Константна
е практиката на ВКС, че по отношение на лихвите давностният срок във всички
случаи е 3-год. В настоящия случай, исковата молба е депозирана на 28.05.2018
г., т.е. претенцията за законна лихва за периода 07.08.2014 г. - 28.05.2015 г.
е погасена по давност и на ищците следва да се присъди такава, считано от
28.05.2015 г.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 507,01
лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 460,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 81,45 лв., представляваща депозити за
вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 585,97 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 25,11
лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 251,13 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 9000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от
28.05.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за
претърпените от реализирано на 07.08.2014 г. в с. Скравена ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 40 000,00 лв., както и
искането за заплащане на законна лихва за периода 07.08.2014 г. - 28.05.2015
г., сумата от 270,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 07.08.2014 г. в с. Скравена ПТП имуществени вреди, изразяващи се
материални щети по собствения и л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № ********, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 2413,00 лв.
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Б.С., ЕГН **********, адрес: ***,
действащ чрез законния си представител М.Н.М.-майка, на основание чл.226 КЗ
отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 1875,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2015
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 07.08.2014 г. в с. Скравена ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 26 000,00 лв., както и искането за
заплащане на законна лихва за периода 07.08.2014 г. - 28.05.2015 г.
ОСЪЖДА
„Д.з.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Л.Г.,
адрес: гр. София, бул. „********на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА,
сумата от 507,01 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 460,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 81,45 лв., представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
М.Н.М., ЕГН
**********, адрес: ***, и Г.Б.С., ЕГН
**********, адрес: ***, действащ чрез законния си представител М.Н.М.-майка, да
заплатят на „Д.з.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 862,21 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: