Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ..........., град Шумен, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд
в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: 1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор П. Вълчев
от Окръжна прокуратура град Шумен,
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №92 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Р.Д.Ч. *** З.Г.№12,
чрез пълномощник адвокат И.К.при ШАК, против Решение №260027/04.02.2021 г.,
постановено по АНД №131/2020 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
В касационната жалбата се сочи, че решението на РС град Велики Преслав е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на процесуалния
и материалния закон, както и не е съобразено със събраните по делото
доказателства. Излагат се доводи, че съдът е не е извършил преценка на всички
доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което е
довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Излагат се аргументи, че
нарушението не е осъществено от касатора, както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като не му е било издадено разрешение за достъп до
горските територии по реда на чл.144 ал.4 т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и в
частност до отдела, за който имал издадено позволително за сеч, поради което не
е могъл да осъществи контрол. Счита, че са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението било маловажен случай. С оглед на това касаторът
моли настоящата касационна инстанция да отмени атакуваното решение на РС град
Велики Преслав и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да
отмени НП №**********/16.04.2020 г. на Директор на Регионалната дирекция по
горите /РДГ/ град Шумен, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна РДГ град Шумен, редовно призована, в открито съдебно
заседание се явява лично Директора Е.Г.и Юрисконсулт Д., редовно упълномощена, които
оспорват касационната жалба. Считат, че Решението на РС град Велики Преслав е
правилно и законосъобразно и молят да бъде оставено в сила, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната
жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Излага доводи за
законосъобразност на решението на въззивния съд, поради което предлага същото
да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата
и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
С атакуваното Решение Районен съд град Велики Преслав е потвърдил НП №**********/16.04.2020
г. на Директор на РДГ град Шумен, с което на касатора е наложена глоба в размер
на 300.00 лв. на основание чл.257 ал.1 от ЗГ, за нарушение по чл.257 ал.1 предложение
второ т.1 от ЗГ във връзка с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР.
При постановяване на обжалваното решение, съдът приел, от фактическа
страна следното: На 26.07.2019 г. е извършена проверка от служители на ТПС ДГС
„Върбица“ в отдел 164, подотдел „г“, в землището на с.Бяла река, община Върбица,
обективирана в Констативен протокол №083276/26.07.2019 г. Било установено, че касаторът,
в качеството си на лице упражняващо лесовъдска практика и на чието име има
издадено позволително за сеч №0493785/08.04.2019 г. ДГТ, в което попада отдел
164, подотдел „г“, в землището на с.Бяла река, община Върбица, не е осъществил
контрол по време на извършване на добив и извоз на дървесина, в резултат на което
е прокаран извозен път-1 брой, непосочен в одобрения технологичен план. Поради
бездействието на касатора, при добив на дървесината от посочения участък е
допуснато нарушение на одобрения технологичен план. Въз основа на тези
констатации на касатора е бил съставен АУАН серия ДООА №003283/21.10.2019 г. за
административно нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, във връзка с
чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. В Акта нарушителят е посочил, че има възражения, които ще
представи по-късно, но такива липсват по преписката. Въз основа на АУАН е
издадено и процесното НП.
Решаващият съд, с оглед
наведените пред него доводи с въззивната жалба, е приел, че не са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила, изложил е подробни мотиви по
съществото на спора, както и мотиви, че не са налице основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН, поради което потвърдил Наказателното постановление. Съдът е
приел за безспорно установено, че е налице осъществено от обективна и
субективна страна административно нарушение по чл.257 ал.1 пр.2 т.1 от Закона
за горите, както и качеството на касатора - лице упражняващо лесовъдска
практика.
Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е направил
обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка,
респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в
постановеното от него решение както за съставомерност на деянието, така и за
липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Настоящият
касационен състав намира, че правните изводи на РС град Велики Преслав са
съобразени с процесуалния и материалния закон, поради което не следва да бъдат
изцяло преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Твърдението на касатора, че решаващият съд не е обсъдил всички приложени
по делото доказателства, съдът намира за неоснователно. Задължението на съда е
да събере всички релевантни за спора доказателства и въз основа на същите да
установи фактите и правото по делото, което е сторено от решаващия съд. По
делото са приобщени материалите към административно-наказателната преписка,
включително и Технологичния план за добив на дървесина от процесния отдел в
двете му части, както са разпитани в открито съдебно заседание контролните служители,
установили нарушението. Изрично в мотивите си РС е посочил, че ирелевантно за
делото е обстоятелството, кой е извършил процесния път, включително и трето за
сечта лице, с оглед задължението на касатора, което изцяло се споделя от
настоящата касационна инстанция.
Нарушението, за което по отношение на касатора е ангажирана
административно-наказателна отговорност, е по чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно която
норма, лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч
са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. По делото не
се спори, че касаторът е лице по чл.108 ал.2 от ЗГ и именно на него е издадено
позволителното за сеч в случая, съответно негово е било задължението да следи
за изпълнение на технологичния план на сечта в горската територия. Според
цитираната в процесното НП санкционна разпоредба на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ наказва се с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях, като в случая е наложена минимално предвидената санкция – глоба от
300.00 лв.
Съгласно чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, лицата
по чл.108 ал.2 ЗГ, след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят
за спазването на одобрения технологичен план. Според чл.53 ал.1 и ал.2 от
Наредба №8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, технологичният план се изготвя от
лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и
се одобрява от лицата по чл.108 ал.1 от Закона за горите, в случая касатора. В
технологичния план се определят техниката и технологията за извършване на сечта
и извоза на дървесината, местоположението на временните горски складове и др.
Процесният технологичен план е приложен по делото, като безспорно е установено
по делото, че в процесния обект е установен извозен път, който не е отразен в
издадения технологичен план. Несъмнено касаторът е следвало да следи за
осъществяване на сечта в посочения имот, съгласно издаденото Позволително за
сеч. В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на
лицето по чл.108 ал.2 от ЗГ да изпълни контролни правомощия, възложени му по ЗГ
и подзаконовите актове по прилагането му.
Твърдението на касатора, че не му е издадено разрешение за достъп до
обекта по реда на чл.144 ал.4 т.1 от Закона за горите от компетентния орган,
поради което няма как да бъде осъществен контрол от негова страна, е
неоснователно. При положение, че касаторът е лицензиран лесовъд, и като такова
лице има издадено позволително за сеч по отношение на процесния обекти участък,
то това разрешително му дава достъп до съответната територия. Този извод се
извлича от правилото на чл.24 ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, по силата на което разрешителното за достъп
до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници
се издава по образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната
територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за
сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч.
Тоест самият касатор като такова лице - по предложение последно от посочената
норма е в правомощието си да издава разрешително за достъп, поради което на
него, с оглед разрешителното за сеч, не му е необходим изрично разрешение за
достъп до обекта. Това се извлича категорично и от нормата на чл.23 ал.2 от
посочената Наредба, която изрично регламентира хипотезите – в кои случаи и на
кого се издава такова разрешение за достъп. Разпоредбата на чл.144 ал.4 т.1 от
ЗГ регламентира общо правило, което е конкретизирано в Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Касационният съд споделя и
мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на „маловажния
случай”. Административен съд Шумен, в множество свои решения по аналогични
казуси, последователно счита, че преценката за наличие на маловажен случай е
поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението и дееца. В случая не се
установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в
НП нарушение, в сравнение с другите подобни нарушения, като без значение е липсата
на настъпили вреди и същите не са елемент на нарушението от обективна страна. Съдът
приема, че санкционираното нарушение не попада в категорията на така наречените
„маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН
във връзка с чл.93 т.9 от НК.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира
касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в
хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в размер на 80.00 лв. на основание чл.78 ал.8
от ГПК във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в сила Решение №260027/04.02.2021
г., постановено по АНД №131/2020 г. по описа на Районен съд град Велики
Преслав.
ОСЪЖДА Р.Д.Ч. *** З.Г.№12, да
заплати на Регионална дирекция по горите град Шумен, ул.Любен Каравелов № 28а,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1.
.............................
2.
............................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.04.2021 г.