МОТИВИ към присъдата по
НОХД №
4541 по описа
на Варненския районен съд за
2018
година, ХХІХ състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Н.А.Д.,
за извършено от него престъпление
от общ характер,
наказуемо съответно по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. Н.А.Д.
В периода от
02.08.2017г. до 03.12.2018г. на територията на град Варна, при условията на
продължавано престъпление (с общо две деяния) се заканил с убийство на Е.Л.В. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх у В. за осъществяването
му, а отделните деяние са извършени, както следва:
Ha 02.08.2017 г., в гр.Варна, ул. „Христо Самсаров" №35 се заканил с убийство на Е.Л.В. с думите
„ когато свърши ограничителната ми заповед, ще те заколя" и с демонстративно
си поведение като показвал нож, който бил запасал под блузата и това заканване
би могло да
възбуди основателен страх у В. за осъществяването му.
На 03.12.2017 г., в гр.Варна, ул. „Христо Самсаров" №35 се заканил с убийство на Е.Л.В. с думите
„Ще те убия, мършо. Нали се сещаш, че ако те видя с
някой друг, ще те убия" и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у В. за осъществяването му.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимия
следва да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание.
Защитникът
на подс.Велков в съдебно заседание моли съда да
да оправдае последния.
Подсъдимият не се
признава за виновен.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Е.В. се познавала с подсъдимия Н.Д.. Двамата често се срещали
и през средата на месец май 2017г. започнали връзка. Постепенно отношенията
между двамата се влошавали, те се карали по често и започнали да се виждат все
по рядко. Вследствие на по -редките им срещи, отношението на подсъдимия към
свидетелката ставало все по лошо и същият бил все по - агресивен към нея. Така
свидетелката решила да се прекрати отношенията си с подсъдимия, което го
направило по - агресивен и той започнал да я следи.
На 02.08.2017г. свидетелката се намирала в казино
„Сполай", на адрес град Варна, ул. „Христо Самсаров"
35, където като управител работила нейна приятелка - свидетелката А.Н..
Свидетелката била паркирала автомобила си пред игралната зала. Тя била заедно
със свидетелите А.Н. и Д.Д.. След известно време
свидетелката забелязала, че някой обикалял около автомобила й. Свидетелите В., Н.
и Д. излезли от игралната зала и се приближили до автомобила. Тогава те
възприели, че мъжа бил именно подсъдимия Н.Д.. Подсъдимия отдувал
гумите на автомобила. След като св. Д. видяла подсъдимия, тя влязла обратно в
игралната зала. Отвън останали свидетелката, подсъдимия и св. Н.. Когато
подсъдимия забелязал, че към него се приближила св. В., той се изправил и със
заплашителен тон и се заканил като й казал „когато свърши ограничителната ми
заповед, ще те заколя" и повдигнал блузата си като демонстративно й
показал нож тип „Мачете", който бил запасал.
Въпросните заплахи били възприети и от свидетелката Н.. Свидетелката В. се
уплашила и не предприела нищо. След това подсъдимият си тръгнал.
Сутринта на 03.08.2017 г.
свидетелката отново била в игралната зала заедно със св. А.Н.. Около 04.00 часа
на 03.08.2017 г. свидетелката си тръгнала към домашния адрес град Варна, ул. „Г.
Бенковски" 79, ет.5, ап.20. Когато свидетелката се качила на етаж 5, на междуетажната площадка тя видяла подсъдимия Д..
Свидетелката В. много се уплашила. Подсъдимият я стиснал с ръце, взел ключовете
за апартамента от чантата й и отключил входната врата. Въпреки съпротивата от
свидетелката, подсъдимият я избутал в апартамента. Там той взел телефона й и
започнал да разглежда нейната кореспонденция. Подсъдимият Д. се ядосал и казал
на свидетелката, веднага да се обади на кварталния полицай за да оттегли
жалбите си срещу него. Св. В. му казала, че е много късно, на което подсъдимият
се ядосал и започнал да я удря с ръце по лицето. Свидетелката паднала на пода и
той започнал да я рита. След малко подсъдимият се успокоил и запалил цигара. В
един момент цигарата му изгаснала и той започнал да търси запалка. Свидетелката
се възползва от това, взела бързо ключовете, заключила вратата на хола и
останалите две врати и избягала към 01 РУ - Варна. В 05.25 часа свидетелката
била в сградата на 01 РУ - Варна, където разказала за случилото се и заедно със
свидетелите Пантелей П., Д.К., Г.П. и Р.Н. - полицейски служители се върнала
обратно до апартамента. През това време подсъдимият счупил стъклото на холната
врата и се порязал. Той намерил резервните ключове и напуснал апартамента.
Когато свидетелката и свидетелите отишли до жилището видели, че стъклото на
холната врата било счупено и по пода имало кръв. Полицейските служители
претърсили апартамента, но не установили подсъдимия. Свидетелите Д.К. и Г.П.
тръгнали по кървавите следи, но не открили подсъдимия. За горното обстоятелство
била изготвена Докладна записка. Свидетелката заедно с полицейските служители
отишла в 01 РУ - Варна, където дала сведение. След това свидетелката отишла
отново до игралната зала и разказала на свидетелката А.Н. за случилото се.
Двете отишли до апартамента. Свидетелката Н. снимала локвите с кръв.
Сутринта на 03.08.2018г. св. В. отишла в съдебна медицина при МБАЛ „Св.
Анна - Варна" АД, където била прегледана и й било издадено медицинско
удостоверение с № 720/2017г.
След случилото се свидетелката прекратила всякакъв контакт с подсъдимия, тя
го блокирала в социалните мрежи и не отговаряла на обажданията му. Подсъдимия
продължил да търси контакт с свидетелката, като и изпращала съобщения, в някои
от които той изразявал желанието си да се съберат отново, а в други й се
заканвал и заплашвал с думите„Киселина моето момиче, киселина - подготвил съм я
и ще я използвам, после може да съжалявам, но вече съм я приготвил и съм взел
своето решение". Свидетелката много се страхувала от отправените закани и
агресивното поведение на подсъдимия и дори обмисляла да напусне град Варна.
На 21.11.2017г. свидетелката
била на тренировка от 19.30 часа до 20,45 часа в спортен комплекс „Ян Палах" заедно със свидетелката Б.Д.. Около 21.00 часа
двете излезли от спортния комплекс и видели подсъдимия, който се приближил към
свидетелката и поискал да знае, защо не му се е обадила. Свидетелката се
уплашила, когато го видяла, но не му отговорила. Тогава подсъдимият започнал да
я обижда, като и казвал „мърша" и посегнал да я удари с ръка, но ударил
козирката на шапката й. Свидетелката В. извадила спрей за самозащита,
напръскала го и той си тръгнал. След което закарала св. Д. до дома й. Около
23.00 часа св.В. се прибирала. Тогава тя видяла подсъдимият да стои пред блока
й. Тя го подминала и отишла до 01 РУ - Варна и уведомила полицията. Във връзка
с горното била образувана полицейска проверка с № 460000 - 13471/2018г.
На 02.12.2017 г. свидетелката и подсъдимият се срещнали случайно пред една
аптека. Подсъдимия не бил агресивен и си поискал шапка, която останала в дома
на свидетелката, докато още били заедно.
На 03.12.2017г. свидетелката и подсъдимия се уговорили по вайбър, да се срещнат в казино „Сполай", където св. В.
да му върне шапката и заетата сума пари. Около 14.20 часа подсъдимият влязъл в
игралната зала. Там вече била свидетелката В. и нейната приятелка св. А.Н.,
която работила като заместник управител в игралната зала. Подсъдимият взел
шапката и сумата от 50 лева, които св. В. оставила на бара. Т.к. свидетелката
не му обърнала внимание, подсъдимият се ядосал, започнал да буйства и да обижда
св. В., като я наричал „Мърша", „Боклук". Подсъдимият ставал все по
-агресивен и се приближил към свидетелката. Той се заканил спрямо нея с думите
„Ще те убия мършо. Нали се сещаш, че ако те видя с
някой друг, ще те убия". През това време свидетелката Н. натиснала паник бутона. Подсъдимият продължил да буйства и да се
държи агресивно. Св. В. много се уплашила и напръскала със спрей подсъдимия.
Тогава той побягнал към изхода, а свидетелката се скрила в тоалетната. На място
пристигнал екип на „СОТ -Варна". Подсъдимият продължил да вика, но въпреки
това служителите на СОТ го пуснали. След малко пристигнали полицейски
служители, но подсъдимият вече си бил тръгнал.
В хода на разследването била
назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която става ясно, че
при прегледа на свидетелката на 03.08.2017г. се установява в областта на лявата
скула и към външния очен ъгъл на лявото око на В. се установява петнисто, синково -мораво кръвонасядане с
диаметър около 5 см, както и подлежащ оток със същия диаметър. По задната
повърхност на дясното бедро, в горна трета се установява синкаво кръвонасядане с кръгловата форма
и диаметър около 4 - 5 см. Описаните травматични увреждания са резултат на удари
с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат от удари
реализирани в областта на лицето и задната повърхност на дясно бедро. В своята
съвкупност, описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Производството е по реда на чл.371 т.1 от НПК. Подсъдимият се е съгласил
да не провежда разпит на свидетелите –А. Н., Д. Д., П.П.,
Д. К., Г. П., Р. Н., Б. Д. и К. И., както и на вещото лице В. С. и вещото лице
Р. Б.. Съдът на основание чл.372 ал.3 от НПК е одобрил изразеното съгласие от
подсъдимия. Съдът кредитира описаните по горе показания на свидетелите А. Н.,
Д. Д., П.П., Д. К., Г. П., Р. Н., Б. Д. и К. И..
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетелите Е.В., В.В. и А.Н..
Съдът не кредитира показанията на свид. В.. Същите са противоречи некореспондиращи с
останалия събран доказателствен материал.
Свидетелят описва една фактическа
обстановка, която е напълно различна от фактическата обстановка установена с
другите гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. В. давани в хода на съд. следствие в частта в която същата твърди, че престъплението е извършено на дата
03.08.2017г.- 03.12.2017г. Датата описана в обв. акт
като начало на извършване на деянието 02.08.2017г. се доказва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Видно от прочените
в хода на съд. следствие показания на свид. В. същата
твърди, че на 02.08.2017г. е била заплашвана от подсъдимия. В жалба от В. ***
същата твърди, че на дата 02.08.2017г. е била заплашвана от подс.
Д.. В тази връзка съдът приема, че началната дата на извършване на деянието е
02.08.2017г.
Съдът не кредитира дадените от свид. А. Н. показания в хода на съдебното следствие. Същите
са противоречи некореспондиращи с останалия събран доказателствен
материал. Свид. Н. описва една фактическа обстановка,
която е напълно различна от фактическата обстановка установена с другите гласни
доказателства. Същата заявява, че не е чула и видяла нищо, нямала спомени какви
разговори са водени между свид. В. и подсъдимото
лице. Показанията на свид. Н. напълно противоречат на
всички събрани писмени и гласни доказателства и съдът намира, че не следва да
бъдат кредитирани. На осн. чл.281 от НПК бяха
прочетени показанията на свид. А. Н. давани в хода на ДП. Видно от същите свид. Н. подробно е разказала за случая, както и за
отправените от подс. Д. закани по отношение на свид. В..
Съдът кредитира и прочетените на осн. чл.281 от НПК показания на свидетелите-Е.В. и А. Н..
Подс. лице
не дава обяснения.
Изложените обстоятелства се установяват от приобщените на осн. чл.283 от НПК за
които съдът е одобрил съгласието на страните на осн.
чл.372 ал.3 от НПК показания
дадени в хода на съдебното
следствие на свидетелите А. Н., Д. Д., П.П., Д. К.,
Г. П., Р. Н., Б. Д. и К. И., прочетените на осн.
чл.281 от НПК показания на свид. Е. В. и свид. А. Н., частично от показанията на свид.
Е. В. даване в хода на съд. следствие, заключенията по СМЕ и СПЕ, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК. Посочените свидетелски показания са последователни, логични,
безпротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което
и съдът изцяло ги кредитира и базира на тях фактическите си изводи по делото.
Разгледани в тяхната връзка свидетелските показания разкриват цялостната
картина на престъпното деяние и на последиците за пострадалата от него. Следва
да се посочи, че част от разпитаните свидетели, са очевидци и възпроизвеждат
свои непосредствени възприятия от инкриминираното деяние. Показанията на
останалите свидетели, като производни доказателствени източници са от значение
за проверка на достоверността на първичните доказателства- показанията на
очевидците, като съдът намира, че е налице пълно припокриване между двете.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА
ПОДС. Н.А.Д.
ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
В периода от 02.08.2017г. до 03.12.2017г., в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление се заканил с убийство на Е.Л.В. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у Е.В. за осъществяването му, а отделните
деяния са извършени, както следва:
1. На 02.08.2017г., в гр.Варна, ул.“Христо Самсаров“,
№ 35 се заканил с убийство на Е.Л.В. с думите „Когато свърши ограничителната ми
заповед, ще те заколя“ и с демонстративното си поведение като показвал нож,
който бил запасал под блузата и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у В. за осъществяването му;
2. На 03.12.2017г., в гр.Варна, ул.“Христо Самсаров“,
№ 35 се заканил с убийство на Е.Л.В. с думите: „Ще те убия, мършо.
Нали се сещаш, че ако те видя с някой друг, ще те убия“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у В. за осъществяването му поради което и на
основание чл. 144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26
ал.1 и чл.54, ал.1 от НК, му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 304 от НПК ОПРАВДА подсъдимото лице Н.Д. да е
извършил деянието по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК в
периода от 02.08.2017г. до 03.12.2018г.
Горното решение, съдът взе
по следните правни съображения :
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението
по 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило,
а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на
деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
В процесния
случай заканата е обективирана, както с думи, така и
с действие в единия от случаите- показване на голям нож запасан под блузата на
подсъдимото лице, което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като
реална, непосредствена и осъществима. Следва да се отбележи, че пострадалата не
само е възприела заканата насериозно, като такава, но
и от доказателствата по делото се установява, че същата реално се е уплашила от
реализиране на заканата. Свид. В. в продължение на
няколко месеца е била следена, обиждана и заплашвана от подс.
Д.. В процесния период свид.
В. е била нападната и в дома си от подсъдимото лице. Същата е получила
травматични увреждания в следствие на
нанесени и от него удари, които са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. В този период свид. В. многократно се е обръщала към полицията за
съдействие и е подавала жалби в полицията, като и в съда по ЗЗДН.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма
на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправените от него закани,
разбирал е че онягледава заканата си с предприетите от него действия
по замахване с тоягата, бил е наясно, че пострадалата
е възприемала заканата насериозно и реално се е уплашила за
живота си и пряко е целял тези
обстоятелства. Квалификацията
по чл. 26 ал.1 от НК- се определя
въз основа на установения непродължителен период и сходна обстановка на извършване на
отделните деяния, осъществяващи съставите на престъпления по чл.144
ал.3
от НК, като следващите се явяват
продължение на предходните.
Съдът
оправда подс. Д. да е извършил деянието в периода от 02.08.2017г.
до 03.12.2018г. Видно от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства периода в който е извършено деянието е 02.08.2017г. до 03.12.2017г.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК малко над минимума предвиден в закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете трудовата ангажираност. Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете факта, че Д. е осъждан на глоба с вл. в сила
присъда от 2003г. но отчита и обстоятелството, че от извършването на това първо
за него деяние до момента на процесното деяние е
минал голям период от време в който подс. Д. не е
осъждан.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено
в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи
на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което налага и
определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Наложеното наказание малко
над минимума определен в чл. 39 НК, а не
по реда на чл. 55 НК съответства и на степента на обществена опасност на
деянието- намерила израз в съдържанието и интензитета на отправената закана.
Отчитайки всички относими
обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече
целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото
наказание Лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА. При преценка на начина
на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не
е налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК. Съдът не намира
за необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно
ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е
достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3
години.
Съдът намира, че така определеното наказание ще бъде адекватна
санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за
неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено
от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Като призна подсъдимият за виновен
съдът намери, че предявения гражданск иск от
пострадалото лице за причинени в резултат на деянието не имуществени вреди е
доказани по основание. Съдът счете иска за неоснователен по размер, и по
справедливост определи възмездяването по справедливост. Предвид това съдът
уважи предявения от гр.ищец срещу подсъдимия граждански иск в размер на 1000
лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление
по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът ОТХВЪРЛИ така предявения
граждански иск от В. за разликата до 10000 лева, като неоснователен по размер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: