РЕШЕНИЕ
Номер 9025.09.2020 г.Град гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Силистра
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20203400500313 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на С. П. В. против действия на ЧСИ Г. Г. с №
767 по изпълнително дело № 20197670401087, с които изпълнението е
насочено върху имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо.
От доказателствата в приложеното изпълнително дело става ясно, че на
07.11.2019 г. съдебният изпълнител с постановление е наложил запор върху
сметките на жалбоподателя, длъжник по изпълнението, в „Инвестбанк“ АД,
сред които и тази с IBAN BG90IORT80471032560301.
Към 19.11.2019 г. по тази сметка няма средства, личи от съобщението на
банката до ЧСИ с вх.№ 26795/26.11.2019 г.
На 27.01.2020 г. банката уведомява ЧСИ, че по сметката са постъпили
суми от Държавен фонд „Земеделие“ и пита съдебния изпълнител какво да
прави: дали средствата да останат на разпореждане на длъжника, или да бъдат
преведени по сметка на ЧСИ.
Oтговорът на ЧСИ до банката с изх.№ 2481/12.02.2020 г. не е конкретен,
а абстрактен: запорът не следва да се изпълнява по отношение на
несеквестируеми средства от социален характер, без обаче да дава ясен
отговор на банката дали постъпилите средства от ДФЗ са секвестируеми, или
не.
1
Впоследствие на 24.03.2020, 02.04.2020, 15.04.2020 и 05.06.2020 г. по
сметката са постъпили суми в общ размер на 5619,68 лева, всички те отново
от Държавен фонд „Земеделие“ с основания, сочещи, че става въпрос за
отпуснати средства по различни мерки за подпомагане на земеделските
производители: „СПП 2019“, „Мярка 10“, „Зелени 2019“; „СЕПП 2019“.
На 16.06.2020 г. жалбоподателят отправя молба до ЧСИ за частично
вдигане на запора до размера на получените суми, претендирайки че са
несеквестируеми вземания.
С постановление от 20.07.2020 г., връчено на длъжника на 28.07.2020 г.,
ЧСИ отказва да вдигне запора.
Настоящата жалба е от 29.07.2020 г. и съдът я намира за допустима.
Спазен е срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК, тъй като същият следва да се брои
от съобщението за отказа, а не от датата на налагане на запора върху
банковата сметка, защото към онзи момент не е имало налични средства в
нея. В същото време именно с постановлението за отказ от 20.07.2020 г.
съдебният изпълнител на практика за първи път взема отношение по въпроса
за секвестируемостта на получените парични суми – основание по чл. 435, ал.
2, т. 2 от ГПК.
В жалбата се настоява, че част от сумите са целево предоставени от
държавния бюджет, а друга – от Европейския съюз по програми за
подпомагане на земеделски производители, като те се подчиняват на един и
същ режим и са несеквестируеми на основание чл. 94, ал. 2 от Закона за
държавния бюджет на РБ за 2019 г. Посочена е практика на Върховния
касационен съд в същия смисъл: Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр.д.№
4666/2016 г., ВКС, 3-то г.о. Жалбоподателят моли съда да отмени
незаконосъобразните действия на ЧСИ Георги Георгиев, изразяващи се в
предприемане на принудително изпълнение срещу несеквестируемите
вземания и непрекратяване на принудителното изпълнение относно
паричните средства, намиращи се по сметката му, представляваща субсидии и
подпомагания от ДФЗ в качеството му на земеделски производител, в общ
размер на 5619,68 лева, и да го задължи да върне горепосочената сума.
Взискателят оспорва жалбата. Намира, че съгласно чл. 446а, ал. 1 от
ГПК несеквестируемостта запазва действието си един месец от постъпване на
сумите по банковата сметка. След този срок те придобиват характер на
спестявания и същите подлежат на принудително изпълнение, какъвто е
настоящия случай. Обръща се внимание на чл. 447а, ал. 2 от ГПК, според
който запорното съобщение не поражда действие по отношение на суми с
несеквестируем характер. Така длъжникът е имал законовото право да
изтегли на каса цитираните парични средства, но не се е възползва от нея и
това му право вече е преклудирано.
В становището си ЧСИ намира жалбата за неоснователна. Описва
подробно извършените от него действия, счита, че процесните вземания по
2
банковата сметка подлежат на принудително изпълнение.
Силистренският окръжен съд намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК, уреждаща
несеквестируемостта, изпълнението не може да бъде насочено върху вещи и
вземания на длъжника, за които в друг закон е предвидено, че не подлежат на
принудително изпълнение.
В разпоредбата на чл. 94, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за държавния бюджет
на Република България за 2019 г. е предвидено, че целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и
услуги не могат да се използват за принудително погасяване на публични и
частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
Тази разпоредба касае предоставените средства от републиканския
бюджет на нефинансовите предприятия, какъвто се явява и жалбоподателят –
длъжник, за който няма спор, че е земеделски производител и именно като
такъв получава средства по сметка с IBAN ............................в „Инвестбанк“
АД.
С оглед на изложеното до тук, се налага изводът, че процесното
вземане, върху което е наложено изпълнение, е несеквестируемо в хипотеза
на чл. 444, т. 8 от ГПК във вр. с чл. 94, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за държавния
бюджет на Република България за 2019 г. Същото не може да бъде предмет на
принудително изпълнение чрез налагане на запори и превеждането му на
съдебния изпълнител. В същия смисъл е цитираното от жалбоподателя
Решение № 143 от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 4666/2016 г., ВКС, 3-то г.о.
Неоснователно взискателят се позовава на чл. 446а от ГПК, който е
неприложим за процесния случай, защото се отнася за несеквестируемите
доходи по чл. 446 от ГПК: трудово възнаграждение, друго възнаграждение за
труд, пенсии, както и помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт.
За характера на помощите и обезщетенията по чл. 446а, ал. 1 от ГПК следва да
се прави извод от самото им изброяване, непосредствено след препратката
към чл. 446 и съюза „както и“. Съдът тълкува помощите по тази разпоредба
като такива, които заместват или допълват доходите от труд, отпускат се най-
често по Закона за социалното подпомагане, имат социална функция и
целеният ефект от тях се ограничава до подпомагане благосъстоянието на
нуждаещите се. Под чл. 446а, ал. 1 от ГПК не попадат помощите по
различните мерки и програми, управлявани от ДФЗ, за подпомагане на
земеделските производители, тъй като това са целево предоставени средства
за насърчаване на производителността, т.е. целеният ефект е икономически, в
полза на цялото общество. Освен това едномесечният срок в разпоредбата на
чл. 446а, ал. 1 от ГПК се отнася за вземания, които са постъпили по банковите
сметки преди налагането на запора върху тях, а не както е в случая, след като
запорното съобщение вече е породило действието си. Неоснователно е да се
3
твърди, че длъжникът е могъл да изтегли безпрепятствено постъпилите суми,
след като самите банкови служители не са могли още през януари 2020 г. да
квалифицират вземанията като несеквестируеми, очевидно и ЧСИ е бил
затруднен да го направи, тъй като не е дал ясни указания в тази насока, а
впоследствие изрично е отказал да вдигне запора.
Водим от горното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действието на частния съдебен изпълнител рег.№ 767 по
изп.д. № 20197670401087, изразяващо се в наложен запор върху банкова
сметка на длъжника С. П. В. с IBAN ...............................в „Инвестбанк“ АД до
размера на постъпилите суми с основание за плащане, представляващо
субсидии, предоставени му целево като земеделски производител от
държавния бюджет или от Европейския съюз по програма за подпомагане на
земеделските производители.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4