№ 176
гр. Ямбол, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500330 по описа за 2025 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. К. Г. от гр.**** чрез
пълномощник адв.К., АК-Бургас и по въззивна жалба на П. И. Д. от гр.****, лично и в
качеството си на майка и законен представител на малолетните деца И. С. Г., ЕГН
********** и С. С. Г. с ЕГН ******, чрез пълномощник адв. И. Г. АК-Ямбол против
решение № 410/9.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1397/2025 г. по описа на РС Ямбол, с
което съдът е задължил на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН С. К. Г. с ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. И. Д. с ЕГН ********** и
малолетните деца И. С. Г. с ЕГН ********** и С. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.****,
ул.*****№**.
С въззивната жалба на С. К. Г. се претендира отмяна на обжалваното решение като
неправилно, незаконосъобразно, да бъде отменена издадената заповед за защита по реда на
закона за защита от домашното насилие, предвид категоричната липса на такова, както и
възстановяване на сторените разноски в процеса. Според въззивника Г. първоинстанционния
съд е постановил решението в пълно противоречие на процесуалните правила и нарушение
на материално-правните разпоредби, липса на логична и цялостна преценка на
доказателствата, събрани в хода на процеса, кредитиране на противоречиви опосредствани и
заинтересовани гласни доказателства, неотговарящи на твърденията в молбата за защита,
нито пък корелиращи с останалите доказателства по делото, липса на мотиви, касателно
всички доказателства и твърдения на ответната страна, както и тяхното игнориране в
процеса, липса на мотиви за приемане на преки гласни доказателства-свителски показания
на преки очевидци, които изцяло отхвърлят тезата на молителката за агресия от страна на
ответника, както и за наличие на твърдяните обиди и заплахи, както по отношение на
молителката, така и по отношение на децата, субективна и едностранна преценка на
доказателствения материал, липсващи доказателства по делото, които уж съда е приел
/справка за телефонните повиквания от телефона на г-жа Д./, което всъщност води до
1
възприемане на неправилна фактическа обстановка и извеждане на изводи на съда, които са
изцяло повратни, мотивиране на съдебния акт въз основа на хипотетични предположения за
наличие на осъществени актове на насилие на дати 17.04.2025 г. и на 04.05.2025 г.,
приемайки че същите се потвърждават, съобразно материалната доказателствена сила на
декларацията на основание чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, въпреки непротиворечивите
последователни и преки доказателства, опровергаващи доказателствената й стойност, липса
на аргументи за постановяването на защитни мерки, както и липса на определен срок в
който тези мерки са наложени. Всички описани нарушения, за които са изложени подробни
аргументи, са довели до постановяването на порочен съдебен акт, който се желае да бъде
изцяло отменен.
В законоустановения срок молителката по делото П. И. Д., лично и в качеството си на
майка и законен представител на двете малолетни деца, е депозирала отговор на въззивната
жалба на Г. и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като
правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни
съображения за това, че решението, с което е наложена мярката по чл. 5, ал. 1. т. 1 ЗЗДН е
постановено в съответствие със закона и събраните по делото доказателства, което го прави
и обосновано. Изводите на съда относно основателността на молбата са правилни и
изградени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Решението е постановено по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН и съответства на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН
(психическо и емоционално насилие) и чл. 2, ал. 2 ЗЗДН (насилие, извършено в
присъствието на дете). Първоинстанционният съд законосъобразно е кредитирал
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която по силата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН има формална
доказателствена сила и не е оборена от насрещната страна. Твърдението във въззивната
жалба за „липса на доказателства“ противоречи на закона и събраните материали.
С въззивна жалба на П. И. Д., лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетните деца И. и С. решението на районния съд се обжалва, тъй като
въпреки поисканите с молбата по ЗЗДН за налагане мерки по чл.5 ал.1 т. 3 и 4, съдът е
наложил единствено мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Иска се въззивният съд да наложи
мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се освен в задължаването на ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да доближава молителката и
децата на разстояние по - малко от 20 метра, адресът на който живеят в гр. Ямбол, на ул.
„Джон Попов" 23, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите
лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, като
изпълнението на тези мерки да се контролира от полицейските органи. Като защитна мярка
се претендира съдът да определи и режим на лични отношения между децата и родителя,
извършител на домашно насилие, който да се осъществява в защитена среда, предоставена в
специализирана услуга по ЗЗДН или осигурена от доставчик на социална услуга по
настоящия адрес на децата под надзор на психолог или социален работник. Иска се
присъждане на направените пред възиивната инстанция разноски.
Според въззивницата Д. съдът е приел, че формалната доказателствена сила на
представената Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е опровергана по делото и издавайки
исканата заповед е достигнал до извод, че ответникът е извършил акт на домашно насилие.
Въз основа на другите доказателства по делото също е приел извършването на домашно
насилие, но съобразявайки поведението на ответника, липсата на критичност и съжаление у
него, то налагане на останалите поискани мерки за защита за срок от 18 месеца се явява
адекватна по продължителност мярка.
В законоустановения срок ответникът Г. е депозирал отговор на въззивната жалба на
Д. и е изложенил съображения за неоснователност на въззивната жалба на Д., тъй като не е
налице акт на каквото и да е насилие, което въззивника Г. е обосновал конкретно и
2
пространно в своята въззивна жалба и които доводи поддържа. Ответникът не е агресивен
родител/ доказано и установено дори и от водените от въззивника свидетели/, нито пък е
осъществявал твърдени ежедневни побои, нито пък е отправял заплахи към въззивницата и
децата и това е видно от събраните в първоинстанционният процес доказателства, които
следва единствено да бъдат анализирани в цялост, поради което жалбата е неоснователна.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се лично и с
пълномощниците си като поддържат въззивните си жалби и съответно отговорите по тях.
В съдебно заседание съдът преразгледа искането на въззивника С. Г. и приложи като
доказателство по делото представената с въззивната жалба справка от мобилния оператор
Виваком.
След преценка на събраните по делото доказателства и установена фактическа
обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
за частично основателна въззивната жалба на С. Г. и за неоснователна въззивната жалба на
П. Д..
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество –решението в атакуваната част прецени за частично неправилно.
Производството по гр.дело № 1397/2025 г. по описа на ЯРС е образувано по молба на
П. И. Д. лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца И.,
роден на 11.05.2014 г. и С., роден на 13.11.2020 г., с която се иска закрила от домашно
насилие, извършено от ответника С. К. Г., който е баща на децата и с когото молителката е
живяла на съпружески начала повече от 17 години. Описани са актове на домашно насилие,
извършено на 17.04.2025 г. и на 02.05.2025 г., като на първата дата домашното насилие се
състои в това, че в разговор по телефона, за да се разберат за децата ответникът нарекъл
молителката „тъпачка, психично болна, луда, че не може да си гледа децата, че ще й ги
отнеме и повече няма да ги види“, с които думи освен, че я е обидил били чути от децата, те
много се разстроили и споделили, че когато били с баща си той обиждал и тях, наричал ги
тъпанари, а преди два месеца И. споделил, че баща му го ударил през устата. Другият акт на
домашно насилие от 02.05.2025 г. се състои в това, че след като ответникът взел децата с
уговорка, че ще ги върне в неделя се обадил на този ден и казал, че няма да ги върне.
Молителката се притеснила от това, че бащата може да ги манипулира защото е казал, че ще
ги води да им прави експертиза, че може да ги отвлече извън границите на РБългария, тъй
като всичко това се случва след като тя е подала молба и е било образувано дело за
предоставяне родителските права по отношение на децата на нея. Към молбата е
представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са описани по идентичен начин двата
случая на домашно насилие.
Ответникът С. Г. е депозирал отговор по молбата с който изцяло отрича твърденията
за извършени от него два акта на домашно насилие. Никога, не само на 17.04.2025 г. не е
обиждал молителката с думите тъпачка или по друг начин. За тази дата потвърждава, че е
разговарял по телефона с големия си син И., който обидил баща си няколко пъти, а Г.
затворил телефона, след което молителката му се е обадила и му обяснила, че не трябва да
затваря телефона на детето си, целейки конфликт. Разговорът е записан от Г. и е бил
предоставен като доказателство по делото и в този разговор липсва обидата „тъпачка“.
Оспорват се твърденията и за домашно насилие между 02.05.-06.05.2025 г., когато децата
действително са били взети от баща си в гр. Бургас, където той живее, но тъй като децата
поискали да останат при него и в следващите дни, той се обадил на молителката да я
предупреди, че ще ги върне на 06.05.2025 г., както и ще предостави за училището
3
извинителна бележка, а ако е необходимо и за детската градина на малкия. През този период
майката постоянно е поддържала връзка с децата и разговаряла с тях по телефона, поради
което ответникът оспорва изцяло твърденията за пряка и непосредствена заплаха за живота
и здравето на децата.
Пред районният съд са представени два социални доклада от Д „СП“ Ямбол, О „ЗД“.
С първия доклад, изготвен преди първото съд.заседание, социалните работници са
направили социално проучване и са установили, че П. Д. осигурява жизнените потребности
на двете деца и полага необходимите грижи за тях в семейна среда. Направено е посещение
на адреса, където живее майката с децата в гр. Ямбол, като не били констатирани рискови
фактори за правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие на децата. Децата се чувстват спокойни в присъствието на майката и имат
изградени емоционални връзки с роднините си по майчина линия. Тъй като Д. е споделила,
че желае да сътрудничи за връзка на децата с бащата С. Г. като бъде съхранена връзката
помежду им, същата е била информирана относно възможностите да ползва социални
услуги.
Представен е и втори социален доклад, който е изготвен от Център за обществена
подкрепа „Усмивка“ гр. Ямбол и е във връзка с изпълнение на сключен договор за
предоставяне на социална услуга в центъра с майката относно децата И. и С.. Описани са
проведени четири срещи през м. май, м. юни, м.юли и м.август 2025 г. На първата среща
психологът наблюдавал наличието на силна емоционална връзка между двете деца и бащата,
срещата преминала спокойно, като майката била в ролята на наблюдател. На следващата
среща още преди стартирането й по-голямото дете И. отказало да се срещне с баща си, като
казал, че така е решил и категорично не желае контакт с баща си. Поради това срещата се
осъществила с по-малкото дете С., като И. бил с майка си на отстояние от тях двамата. За
това поведение на И. майката споделила, че той е по-въвлечен в случващото се между
родителите си /тяхната раздяла/ и споделила, че нейното мнение е, че другата жена, която
живее с бащата на децата предприема действия срещу нея, с които желае да й бъдат отнети
родителските права. Следващите две срещи между двете деца И. и С. и баща им са били
проведени на 18.07. и 22.08. като и двете срещи се състояли в защитена среда, децата се
чувствали добре в присъствието на своя баща, не се наблюдавало напрежение или
нежелание за контакт с възрастния и в края на срещите и двете момчета били във видимо
спокойно, емоционално състояние.
По делото са събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели, както
от страна на молителката, така от страна на ответника.
Разпитаните Г.Д. и Д.Д. са съответно брат и майка на молителката. Заявяват, че са
наясно с отношенията между П. и бившия й съжител. Според свид. Г.Д. ставало въпрос за
децата – С. искал да ги взема да ги гледа в Бургас и според него П. не била добра майка,
затова тя била разстроена от телефонния им разговор на 17.04. Другият път било, когато С.
вземал децата в Бургас и трябвало да ги върне в неделята, а той казал, че няма да ги върне.
Сестра му звънила в полицията и според свидетеля се започвало така, психически тормоз.
Доколкото знае, че заради жената, с която С. живее заедно, децата се връщат разстроени.
Свидетелят знае от детето И., че баща му го е удрял, изпитва страх от баща си за това, че
той ще ги отдели от майка им. Сестрата на свидетеля се чувствала недооценена,
депресирана, тъй като след като С. отишъл при другата жена, започнал нея да мачка
психически и да я тормози. Преди не е имало проблем. Според свид. Д.Д. откакто дъщеря й
с децата се преместили в Ямбол при тях, момчето, с което са съжителствали си намерил
друга жена и живеел с нея. Свидетелката заявява, че не е била свидетел на агресия, но в
последно време дъщеря й споделяла, че той я обиждал, на което също не е била свидетел.
Обиждал я с думи, че е неадекватна майка, че е тъпанар. Големият внук на свидетелката - И.,
го е виждала разреван след като е говорил с баща си, тъй като той е крещял, че ще го вземе,
4
че майка му не може да го вземе, а той ще му осигури по-добри условия. Дъщеря й много
трудно преживяла това, че трябвало да се прибере с децата при родителите си, не е
присъствала на разговори, а знае това от разкази на дъщеря си.
Разпитана е като свидетелка и жената, с която в момента живее ответникът – С.К.,
която е присъствала на всички телефонни разговори между С. и П., както и когато той ходи
до Ямбол да взема децата. Свид.К. заявява, че записаният разговор на 17-ти не съдържа
обиди, както и никога не е обиждал П. в други разговори. Този разговор е воден между С. и
сина му И.. Свидетелката потвърждава, че между 2-ри и 6-ти май са взели децата, излизали
са с приятелско семейство, ходили по разходки и в неделя, когато трябвало да връщат децата,
те казали, че не искат да се прибират в Ямбол. Тогава С. се обадил на майката, че децата не
искат да се прибират, ще ги върне във вторник и ще им даде извинителна бележка, но тя не
се съгласила, искала децата да бъдат върнати веднага. Другите разпитани свидетели са М.Д.
и И.С., които са приятели на ответника, познават се от много години и знаят, че той има
проблеми с жена си и се старае да бъде добър баща. Ответникът е споделял, че разговаря с
децата си по телефона, големия му син И. го обиждал, скарали се. Свидетелите не са чували
да нарича жена си „тъпачка“, били са заедно, когато взел децата през м.май. Като цяло той
искал децата да са при него, но не е казал нищо за жена си, нито да я обижда в присъствие
на свидетеля.
По реда на чл.15, ал.6 от ЗЗДет. съдът е изслушал в с.з. детето И. в присъствието на
социален работник Н.. И. се е представил, че учи в ОУ „Петко Славейков“ в Ямбол, на 11
години е и има по-малък брат, който е на 4 години. И. е казал, че ходи в Бургас при баща си,
бил е и на море сам, тогава брат му бил на градина. Били са заедно с брат си при баща им в
Бургас, той ги бил взел, прекарали си добре. Последния път И. поискал баща им да ги върне
малко по-късно, той се обадил на майка им и казал, че ще ги върне, когато си иска. И. и брат
му искали да останат малко повече при баща си, после казва, че той не искал да остава още,
но брат му искал да остава още. На И. не му харесвало много, защото винаги ги карали на
заведение да вечерят всеки път, само един път са готвели в къщи. И. разказва за случай,
когато не могли да приспят брат му до 3 ч. и той му набил един шамар по дупето, защото до
3 часа скачал върху корема му на леглото. Тогава брат му ревнал, събудил баща им и казал,
че И. го ударил, а баща му му набил един силен шамар на него. Това било преди, а когато се
забавили с връщането в Ямбол не е имало бой. Майка им никога не им е удряла шамар, само
ги наказвала когато правели бели, баща му всеки път казвал, че майка му е тъпа или
тъпанарка.
Пред районният съд е изготвена съдебно-техническа експертиза на записите,
съдържащи се в представената от ответника флаш-памет, като са възпроизведени
разговорите. От разговора на 17.04.2025 г. с продължителност 1 минута и 25 секунди става
ясно, че разговорът се води между бащата и детето И., скалари са се защото детето не
вдигало всеки път телефона, когато баща му звъни, защото си имал работа. Бащата му казал,
че тогава няма да го вземе и детето приключило разговора. Вторият разговор на тази дата е с
по-голяма продължителност 5 минути и 47 секунди и е между страните по делото, като
молителката е потърсила ответника, за да разбере защо няма да взема И.. Уговаряли са се за
това кога ще се вземат децата, в колко часа, кога ще бъдат върнати и в този разговор липсват
каквито и да е обиди, обидни епитети, използвани от мъжа към жената. Записът е прекъснат
и не съдържа разговор след 4-тата минута до края. Съдържанието на записа от 04.05.2025 г. е
с продължителност 30 секунди и в този разговор ответникът е казал на молителката, че ще
върне децата във вторник, тя не е била съгласна, искала е да ги върне сега, тъй като са на
училище и на градина, но ответникът е отказал и записът е прекратен.
Представено е от молителката становище след проведена консултация от психолог с
детето И. Г. на 01.09.2025 г., което е със заключение, че детето е в състояние на
посттравматични стресови прояви на несигурност, има нужда от разбираща и подкрепяща
5
среда от страна на двамата родители.
Съдът не обсъжда представените като доказателства разпечатки от мобилни
оператори на проведени телефонни разговори, тъй като от същите освен времетраенето на
всеки разговор, за кой номер е входящ и изходящ, не става ясно съдържанието на
разговорите, а за последното има годни доказателства и то е релевантно за спора.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Депозираната от П. Д. лично и в качеството на законен представител на малолетните
деца И. и С. по реда на чл.8 от ЗЗДН, въззивният съд намира за основателна единствено в
частта, в която се желае защита от домашно насилие на детето И. и то с прилагане на
мярката за закрила - да бъде задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие
спрямо детето. В останалата част молбата на П. Д. е неоснователна, тъй като не са
установени твърдените като извършени от С. Г. актове на домашно насилие спрямо
молителката и децата. Представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 не може да
бъде взета в предвид в настоящия случай в подкрепа на твърденията за извършено домашно
насилие, тъй като от другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, такова не
бе установено.
Съгласно чл.2, ал.1 домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство,
какъвто е настоящия случай. Съгласно правната доктрина домашното насилие
е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и
изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към
причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие –
изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо
заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално
насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се
предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице,
използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се
принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на
имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени
хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване
на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на
другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да
слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от
изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.
Предвид дадените разяснения на видовете домашно насилие, въззивният съд счита,
че претендираното от молителката извършено спрямо нея на 17.04.2025 г., когато по
телефона същата била обидена от ответника с думите „тъпачка“, че е психично болна, луда,
не може да си гледа децата, че ще й ги отнеме, съдът не може да окачестви като такова.
Молителката може действително да се е обидила от подобни думи и квалификации, но реда
за нейната защита е тази по НК. Отделно от това, съдът не възприема в случая обидата като
форма на домашно насилие, тъй като не се установи ответникът системно да е употребявал
тези изрази спрямо молителката, за да бъдат отнесени към осъществяване на емоционално
или психическо насилие. Не се установи и изобщо ответникът да е изричал тези обиди и
думи, от които ответницата се е обидила, тъй като видно от възпроизведения от съдебно-
техническата експертиза телефонен разговор между страните, такива в него не се съдържат.
В тази връзка въззивният съд не е съгласен с извода направен от районният съд за това, че
6
вещото лице след като установило, че записът прекъсва и не съдържа разговор след
четвъртата минута, то би могло да се приеме за доказана формалната доказателствена сила
на представената от ищцата декларация, тъй като липсва пълен запис на записания разговор
и в същото време да се приеме, че в тази 1 минута и 47 сек. е възможно да са били
употребени обидите от ответника към молителката. Свидетелите на страните също не са
заявили подобни обстоятелства – да са били свидетели ответникът да е обидил и обиждал
във времето назад молителката. Районният съд неправилно се е позовал и на изслушването
на детето И. в с.з. за това, че след раздялата на родителите му баща му е казвал, че майка им
е тъпа. Това изявление не може да бъде прието в подкрепа на твърденията на молителката за
осъществено спрямо нея домашно насилие чрез обида, тъй като не е конкретно, не е посочен
момент в който да е станало – дали това е 17.04., ако е друг път – кога и т.н.
Районният съд е приел и въззивният споделя тези изводи, че в периода 2.05.-6.05.2025
г. ответникът е упражнил родителските си права, с които разполага до произнасянето на съда
по делото за определянето им още по-малко по начин да създаде у молителката притеснения
и страхове, че няма да върне децата и че ще ги изведе извън пределите на РБългария. Такива
доказателства категорично не са събрани в хода на производството пред районният съд, но
предвид всички други събрани такива, съдът счита, че не следва да бъде кредитирана
декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и в тази част. Данни за това, че бащата
смята да прибере децата и да не ги дава на майката не се съдържат, както в показанията на
свидетелите на молителката, така и в тези на свидетелите на ответника. В подкрепа на това,
че бащата желае да контактува по нормален начин с децата си е социалният доклад изготвен
в хода на производството след осъществени в защитена среда срещи между бащата и децата
с изводите, че децата се чувстват добре в присъствието на своя баща, не се наблюдава
напрежение или нежелание за контакт с възрастния. От тези данни не може да бъде
направен извод, че бащата смята да отвлича децата или да ги отнема от майката, за което тя
се е притеснила след като бащата по желание на децата не ги е върнал в неделя, а във
вторник. Заключението на психолога провел консултацията с детето И. е за това, че детето се
нуждае от разбираща и подкрепяща среда от страна и на двамата си родители, поради което
не може да бъде направен извода за едностранно отношение на някой от двамата родители,
спрямо детето И. довело до установеното негово състояние на посттравматични стресови
прояви на несигурност.
Поради това съдът счита, че молбата на П. Д. за осъществено спрямо нея и децата И.
и С. на 17.04.2025 г. и в периода 2.05.-6.05.2025 г. домашно насилие е неоснователна.
Въззивният съд след преценка на доказателства и приетата за установена фактическа
обстановка, счита, че са налице данни за извършено домашно насилие от ответника
единствено по отношение на детето И. и този извод произтича от неговото изслушване в
съд.заседание, в което детето е споделило случай, при който баща му му е ударил силен
шамар. Тъй като този случай съдът възприема като единичен, а не като утвърдено
поведение на бащата спрямо сина си И., съдът счита, че адекватната мярка за защита от това
домашно насилие следва да бъде единствено въздържане от извършване на домашно
насилие спрямо детето И.. Останалите поискани мерки за защита на насилие не съответстват
на вида и на степента на домашното насилие, поради което и не следва да бъдат налагани.
След като е достигнал до различни от настоящите правни изводи, районният съд е
постановил неправилно решение в частта, в която е приел, че има извършено домашно
насилие по отношение на П. Д. и малолетното дете С., като решението в тази част следва да
бъде отменено, а молбата по ЗЗДН отхвърлена в тази част. С оглед частичното отхвърляне на
молбата по ЗЗДН, следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените разноски,
като ответника Г. следва да заплати на Д. съразмерно с уважената част от молбата й
разноски в размер 266,67 лв. Ответникът не е претендирал разноски пред районния съд и
такива не следва да му се присъждат.
7
При този изход на делото с оглед неуважаване въззивната жалба на П. И. Д., същата
следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ЯОС ДТ за жалбата в размер 12,50 лв.
Д. в качеството на въззиваема по жалбата на въззивника Г. следва също така бъде
осъдена да му заплати направените в настоящото производство разноски съразмерно с
уважената част от жалбата в размер 423 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 410/9.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1397/2025 г. по описа
на РС Ямбол, в частта, в която съдът е задължил на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН С. К. Г. с
ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. И. Д. с ЕГН
********** и малолетното дете С. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.*****№**, в
частта на издадената заповед за защита на основание чл.15 ал.8 от ЗЗДН, както и в частта
на присъдените разноски и вместо това постанови:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие на П. И. Д. с
ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното
дете С. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул.*****№** и за издаване на заповед за
защита за извършен спрямо тях акт на домашно насилие от С. К. Г. с ЕГН ********** от
гр.****, ж.к.****№***, ет.**, ап.**.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.17 ал.5 изр.2 от ЗЗДН заповед за защита на
малолетното дете И. С. Г., ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен
представител П. И. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.****, ул.*****№** с
наложената мярка за защита: ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, С. К. Г. с ЕГН
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете И.
С. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.****, ул.*****№**.
ОСЪЖДА С. К. Г. с ЕГН ********** на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на
П. И. Д. с ЕГН ********** направените пред районния съд разноски съразмерно с
уважената част от молбата в размер 266,67 лв.
ОСЪЖДА П. И. Д. с ЕГН ********** да заплати на С. К. Г. с ЕГН ********** на
основание чл.78 ал.1 вр.чл.81 от ГПК направените пред въззивния съд разноски в размер 423
лв.
ОСЪЖДА П. И. Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯОС ДТ за жалбата в
размер 12,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8