ПРОТОКОЛ
№ 360
гр. Златоград, 29.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100214 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Г. К. - редовно призован, не се явява, за него адв. Е. В. –
АК – С..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото .
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, имаме признание на иска по реда
на чл. 237 от ГПК, ще се ползваме от него.
ЮРК. Д. – Поддържаме направеното признание.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на двата ПИ с идентификатор
51319.501.14 и 51319.501.13 в землището на общ. Н., с посочена площ в
исковата молба.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
1
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че владее двата процесни имота явно,
спокойно, несъмнено и без прекъсване на владението от 1990г., когато е
получил имотите от своята баба, която пък ги владее от 1970г.
Следва да докаже, че имотите представляват един имот, но заради
заснемането им в КККР сега представляват два такива.
Целият имот е бил нива, като от 10-15г. е превърнат в ливада, която
обработва чрез събиране на сено.
Следва да докаже, че по повод процедура за снабдяване с документ за
собственост на двата имота, ищецът установил, че за двата процесни имота
има съставен АЧОС №31 и №30/03.05.2001г.
АЧОС са съставени въз основа на Акт за държавна собственост,
съставен преди това.
Следва да докаже, че община Н., както и праводателя й - Държавата,
никога не са придобили процесните имоти на годно правно основание и не е
провеждана процедура по отчуждаване на имотите. Не е заплащано и
обезщетение.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 237/05.08.2025 г., а именно: Скица на
ПИ № 15-1006462-18.06.2025 г. с идентификатор 51319.501.13; Скица на ПИ
№ 15-1006461-18.06.2025 г. с идентификатор 51319.501.14
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, във връзка с направеното
признание, то не желаем събирането на допуснатите ни гласни доказателства,
а именно разпит на трима свидетели. Ще се ползваме от признанието и ще
2
моля да бъде прекратено съдебното дирене и постановен съдебен акт,
съобразно направеното признание, без да са налице отрицателните
предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 237, т. 1 и 2, както и считам че
настоящото производство не е такова, каквото законодателя изрично да е
изключил от приложното поле на признание на иска. С оглед направеното
признание и доколкото процеса на се оскъпява като такъв, то от името на
доверителя ми изрично заявявам, че не претендираме съдебно-деловодни
разноски.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, поддържаме направеното
признание. Заявявам, че процесния имот никога не е владян от Община Н. и
същата няма интерес към него. Записването по чл. 19 ЗСПЗЗ е ставало в минал
момент, тъй като се е смятало, че някои имоти нямат собственици, но
всъщност собственици е имало, които са си владели имотите. Също така
считаме делото за изяснено от фактическа страна. Поради тази причина моля,
да прекратите съдебното дирене и да постановите съдебен акт, съобразно
направеното признание, както и предвид събрания доказателствен материал.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е
станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи, че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил, че при признание на иска съдът прекратява
съдебното дирене, тоест трябва да е даден ход на съдебното дирене и да са
събрани доказателства. В настоящия случай това е направено, като съдът е
дал ход на съдебното дирене, приел е писмени доказателства, а именно скици
с отбелязване кой е собственик, посочени са и съседи, поради което съдът е в
правомощията си да прекрати съдебното дирене и да се произнесе, съобразно
признанието на иск.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
3
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 29.10.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:14 часа.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4