№ 4
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205604 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003214/01.07.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Пловдив, с което на
„АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. “Богомил“ № 1, вх.Б, ап.4, представлявано от
управителя А.Р.Д. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекс на
труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно. Иска отмяната му. Излага доводи за липса на извършено
нарушение и за неспазване на материалния и процесуалния закон. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата и
моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Пловдив се
представлява от ** отдел Н.К., която пледира да бъде
потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 21.05.2021г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
гр.Пловдив била извършена проверка на строителен обект - „Премахване на
склад" в гр. Пловдив, ул. „Радецки" № 25. Проверката била по повод на
станала злополука на същия ден с работника Д.Е.М. Проверяващите
установили, че съгласно сключен договор от 20.04.2021г. премахването било
възложено на „Астра билдинг груп" ЕООД. При проверката на място на
строителния обект от св. Н.И.Б. – ***** в ДИТ-Пловдив той установил, че 9
от работещите на обекта били качени в микробус от органите на полицията,
за да бъдат отведени на разпит в Ш-то РПУ гр. Пловдив. При проведения
разговор те обяснили, че работели от няколко дни на обекта и че нямали
сключени трудови договори. На 26.05.2021г. в ДИТ - Пловдив А.М.Х. от
името на всичките 9 човека, работили на обекта на 21.05.2021г. писмено
декларирал, че те са започнали работа на 12.05.2021г., с работно време от 8
часа до 17:00 часа ежедневно и са почивали само в неделя, а управителят на
„Астра билдинг груп" ЕООД им плащал по 50 лв. на човек на ден. А.М.Х.
обяснил още, че всичките 9 човека били изпратили копия на личните си карти
на управителя на "Астра билдинг груп" ЕООД, за да им бъдат сключени
трудови договори, но още не били подписали такива, като същият
предоставил и копия на личните карти на 9-те човека, работили на обекта на
21.05.2021г. Така от извършената проверка на място на строителния обект и
представените на 26.05.2021г. в ДИТ - Пловдив обяснения от А.М. св. Б.
установил, че към 21.05.2021г. на строителния обект в гр. Пловдив, ул.
„Радецки" № 25, от страна на дружеството - работодател „Астра билдинг
груп" ЕООД е бил приет на работа като общ работник Я.М.М. ЕГН
**********, при установени елементи на трудово правоотношение - работно
време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е бил
сключен с него трудов договор в писмена форма.
Въз основа на тези констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН
№ 16-003214/09.06.2021 г., предявен и подписан от управителя на
санкционираното дружество. По реда на чл.44, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят
депозирал писмени възражения срещу акта, които били възприети за
2
неоснователни, а въз основа на съставения АУАН било изготвено и
атакуваното НП.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше
разпитан ** Н.И.Б., който посочва повода за проверката на строителния обект
и установеното от него на място след разговор с намиращите се там
работници, а именно, че същите нямали трудови договори с дружеството,
наето да събаря намиращата се в обекта сграда. Уточнява, че от протоколите
за разпит установил кои работници са били от групата на А.Х., а от разговор с
управителя на фирмата получил и телефона на А.Х.. От него също получил
информация, че са работили за „Астра билдинг груп" ЕООД, че са
получавали по 50 лева на ден, че на са сключили трудови договори с
работодателя, както и че един от работниците е бил именно Я.М.М.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото
бе разпитан и св.И.К.Ч.
От показанията на св.Ч. се установява, че е бил нает на трудов договор
като технически ръководител в „Астра билдинг груп“ ЕООД и работи в
дружеството от две години. Като такъв отговарял за организацията на
строителния процес на обекта на ул.“Радецки“ № 25, където дружеството-
жалбоподател било наето за събарянето му. По време на проверката от
21.05.2021 г., когато станало срутването, свидетелят сочи, че не е бил на
обекта, тъй като е бил в болница. Твърди, че в дружеството нямало лица без
сключени трудови договори, както и че не познава лицата Я.М.М.и А.М.Х.
Сочи, че на обекта освен служителите на фирмата имало група от 5-6 лица,
които идвали инцидентно и събирали падналата дървесина от конструкцията.
Свидетелят сочи, че едно от лицата от групата било техен бригадир и той
нареждал какво да се работи на обекта.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Б. като последователни,
обективни, без вътрешни противоречия, изхождащи от незаинтересовано по
делото лице, ясни и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства, както и отчасти от показанията на св.Ч., а именно че
дружеството-жалбоподател е извършвало събарянето на процесната сграда и
действително на обекта е имало лице с имена А.Х., който е идвал с група
работници. Съдът обаче не възприема показанията на този свидетел в частта
им, в която същият твърди, че в дружеството не работят лица, които нямат
сключен трудов договор, както и в частта, в която сочи А.Х. за лице, което
3
определяло какво да се работи на строителния обект. В посочената им част
показанията на св.Ч. са в директно противоречие с изнесените от св.Б. факти.
Освен това показанията на този свидетел са и противоречиви, тъй като той
първо сочи, че не е познавал лице с имена А.Х., а впоследствие заявява в
разпита си, че е имало случай, в които си е говорил именно с Х.. Също така от
една страна той сочи, че въпросните лица само са събирали падналата вече
дървесина, което е в противоречие с признатото от самия свидетел, че едно от
тези лица е паднало от високо, което няма нищо общо с твърдяната дейност
на тези лица. Освен това неговите показания са и нелогични, тъй като няма
как случайни лица да бъдат допускани на опасен обект, какъвто самият св. Ч.
признава, че е бил процесният, да идват и да си тръгват когато си поискат и да
взимат каквото и от където си искат, както и да циркулират из него напълно
неконтролирани от никой. По делото също така се установи, че св.Ч. е
служител в дружеството-жалбоподател, което е индиция за неговата
заинтересованост да пресъздава събитията по благоприятен за жалбоподателя
начин, обслужващ неговата защитна теза. Вярно е, че това не е основание
неговите показания автоматично да не се кредитират, а единствено създава
задължение за съда да ги подложи на по-внимателен анализ и след
съпоставката им с останалия доказателствен материал, да прецени дали и до
каква степен да ги кредитира. Тази съпоставка в конкретния случай
обосновава извод за изолираност на тези показания в посочената по-горе част
от целокупния доказателствен материал, поради което и предвид
установената заинтересованост на този свидетел от крайния изход на делото,
съдът намира, че същите не следва да се кредитират в тази им част.
Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано
извършено от страна на „Астра билдинг груп“ ЕООД административно
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изразяващо се в неизпълнение
на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма при
установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат
само като трудови правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на
работодател, е приел в процесния строителен обект на работа Я.М.М. ЕГН
********** при установени елементи на трудово правоотношение - работно
време от 8:00ч. до 17:00ч., работно място - строителен обект в гр.
***********, за който на „Астра билдинг груп“ ЕООД с договор от
4
20.04.2021 г. е било възложено да премахне наличните в обекта сгради, и
уговорено трудово възнаграждение и почивки, без да е сключил с М.трудов
договор в писмена форма. Налице е предоставяне на работна сила, което е
следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор, но не е било сторено.
По този начин дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма,
във връзка с нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която сочи, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е
осъществено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е
допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена
форма между него и съответния работодател. В настоящия случай се
установи, че към момента на проверката такъв не е бил сключен между
„Астра билдинг груп“ ЕООД и работника М.
С категоричност се установява, че Я.М.М. ЕГН ********** е бил сред
лицата, установени на обекта, които впоследствие са отведени в полицейския
участък за разпит във връзка с настъпилата злополука на процесния
строителен обект. Именно в показанията си, обективирани в представените по
делото Протоколи за разпит на свидетели, всички разпитани лица посочват,
че Я. М.не само е работил на процесния строеж, но и е помогнал на
пострадалия си колега. Така в протокол за разпит на свидетел от 21.05.2021г.
св. М.Д. сочи, че Я. М. заедно с още няколко човека са се съгласили да
работят на конкретния строеж, че М.е бил на първия етаж заедно с Д. и лично
е помогнал на Д. след падането му. Същото се потвърждава и от разпита на
св. А.М.Х. и св. Н.Н.Б. който изрично сочи, че той и Я. са измъкнали Д. от
руините. Това категорично опровергава заявеното от страна на
жалбоподателя, че конкретният работник не е бил нает от дружеството във
връзка с премахване на въпросната сграда. Установява се, че в процесния ден
е полагал труд на строителния обект като след злополуката е оказал помощ на
пострадалия. Изяснява се и естеството на извършваната от М.работа - обща
работа, от къртене до чистене, изнасяне на дъски, греди, ламарини, тухли,
като всеки ден преди началото на работният процес е идвал управителя на
„Астра билдинг груп“ ЕООД и им е казвал какво точно да правят.
Обстоятелството, че е използвал работни средства и инструменти на
работодателя от своя страна е индиция, подкрепяща констатацията на ** и
5
АНО за наличие на отношения по престиране на работна сила. Фактът, че е
следвало да работи в определен времеви диапазон /от 08:00 часа до 17:00
часа/, което се потвърждава и от разпита на всички свидетели в хода на
досъдебното производство, с определени почивки, потвърдено конкретно от
показанията на свидетелите Д., Х. и Б., доказва осъществен и друг признак на
трудовото правоотношение - работа при установено работно време с
определени почивки. Предвид на това съдът намира за правилно възприето от
контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на
М. от което следва извод, че от обективна страна по делото е доказано, че на
посочената в НП дата последният е бил допуснат до работа и осъществявал
трудови функции в проверения обект, без да е сключен с него трудов договор
в писмена форма.
На следващо място, неоснователно е и възражението в смисъл, че при
съставянето на АУАН **т не е установил лицето Я.М.М. не е осъществил
контакт с това лице, а АУАН е съставен само по обясненията на лицето А.Х..
Последното действително се установява, но личната среща между ** и
работника не е законова предпоставка за съставяне на АУАН. Такава е само
наличието на достатъчно доказателства за извършено нарушение, които в
случая се установяват по несъмнен начин. Още не се установява АУАН да е
съставен само по обясненията на лицето А.Х., доколкото свидетелят Б. сочи,
че се е запознал включително и с материалите по досъдебното производство,
които са приложени по административната преписка.
Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл.416,
ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това и доколкото
фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, следва същите да се приемат за
установени.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намира, че наложената в случая имуществена
санкция в минимален размер - 1500 лв. е законосъобразно и правилно
определена на основание чл.414, ал.3 от КТ, като е съобразена с
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и ще спомогне в най-пълна степен да се
изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от
ЗАНН.
6
Процесното деяние е изключено от обхвата на привилегированата
разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвид изричната забрана на чл. 415в, ал.
2 от КТ. Също така съдът приема, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Същите са издадени от компетентни лица, в рамките на материалната и
териториална им компетентност, и в съответствие със сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Нарушението е пълно, точно и ясно описано, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят,
който е разбрал за какво е ангажирана отговорността му. От изложените в
акта и постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага
неговата отмяна.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че предвид фактическата и
7
правна сложност на делото, разглеждането му в рамките на три съдебни
заседания с разпит на свидетели и извършените процесуални действия, следва
да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003214/01.07.2021г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Пловдив, с което на
„АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. “Богомил“ № 1, вх.Б, ап.4, представлявано от
управителя А.Р.Д. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекс на
труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „АСТРА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Богомил“ № 1, вх.Б, ап.4,
представлявано от управителя А.Р.Д. да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8