РЕШЕНИЕ
№ 1558
Ямбол, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА |
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20257280700278 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 и следв. от Закона за устройство на територията(ЗУТ) във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).Образувано е по жалба от М. Н. Е., [населено място], [улица], ***, чрез адв.М. Х. от *, против Заповед №ТУ/04-00025/23.06.2025г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне преместваем обект-метален навес, поставен на паркомясто №1, съгласно Ситуация на паркирането, находящ се на [улица], в имот с идентификатор 87374.540.296 по КК, в срок 3 календарни дни от връчване, поставяне или обявяване на заповедта.Наредено е премахването да се извърши от М. Н. Е..Твърдят се липса на мотиви, неспазване на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се иска заповедта да бъде отменена.Жалбоподателят посочва, че е съсобственик в ПИ с идентификатор 87374.540.296 по КК на гр.Ямбол, твърди, че нареденият за премахване обект не е преместваем, а слънцезащитно съоръжение.Поради това не е необходима схема за поставянето му.Счита, че констатациите на органа не отговарят на действителното положение, поради което заповедта е материално незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Н. Е., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, кмета на община Ямбол, се представлява от пълномощник Д. Ж. К., правоспособен юрист, на длъжност „Инспектор в Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни“ към община Ямбол. Поддържа наведените в отговора на жалбата фактически и правни твърдения, както и изложените възражения срещу нея. Посочва, че заповедта изчерпателно съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. От представените материали по преписката е видно, че имотът е съсобствен, а жалбоподателят притежава само идеална част от него. Поставянето на обект в съсобствен имот представлява управление с обща вещ и промяна в начина й на ползване, поради което съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, това действие може да се извърши само със съгласието на всички съсобственици, поради това поставянето на навеса е в нарушение както на Закона за устройство на територията, така и на правилата на Закона за собствеността, а административният орган е било длъжен да реагира чрез издаване на заповед за премахване. Липсата на съгласие само по себе си прави поставянето неправомерно и несъобразено с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не може да се издаде разрешение за поставяне в имот, който не е изцяло собственост на заявителя и за който не е взето съгласие на всички съсобственици. Следователно процесният обект е изграден без правно основание за ползване на терена, което само по себе си представлява основание за премахване.Моли да се отхвърли жалбата, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е допустима за разглеждане.Подадена е от надлежна страна – адресат на заповедта.Депозирана е в рамките на предвидения от закона 14-дневен срок, предвиден в чл.215, ал.4 от ЗУТ – заповедта е връчена на адресата на 27.06.2025г., жалба е постъпила в Административен съд Ямбол с вх.№1695/07.07.2025г..Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, подадена е пред местно компетентния съд по местонахождението на имота – арг. от чл.215, ал.1 от ЗУТ.
По същество жалбата е неоснователна, като съдът не констатира наличие на отменителни основания, както са посочени в чл.146, т.1-5 от АПК - липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №ТУ/04-00025/23.06.2025г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено да се премахне преместваем обект-метален навес, поставен на паркомясто №1, съгласно Ситуация на паркирането, находящ се на [улица], в имот с идентификатор 87374.540.296 по КК на гр.Ямбол.
Заповедта е издадена на валидни правни основания - чл.57а, ал.1, т.1 и чл.57а, ал.3 от ЗУТ.
Компетентността по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ при издаването на заповеди за премахване на преместваеми обекти на основание чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ произтича от мястото на поставяне, съгласно посоченото в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Общото правило определя кмета на общината, на чиято територия е поставен обекта по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, като компетентен орган.Предмет на заповедта е обект, намиращ се на територията на община Ямбол, поради което съдът приема, че кметът на община Ямбол е териториално компетентен орган по см. на чл. 57а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗУТ.
Заповедта е издадена съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК в писмена форма и съдържа достатъчно мотиви от фактическа и правна страна, кореспондиращи с направеното властническо волеизявление.Наредено е премахване на преместваем обект – метален навес, поставен на паркомясто №1, съгласно „Ситуация на паркирането“, находящ се на [улица], в имот с идентификатор 87374.540.296 по КК на гр.Ямбол, за който няма издадено разрешение за поставяне от главния архитект на общината.Обстоятелствената й част съдържа препращане към Констативен акт №19/06.06.2025г. за проверка в имота, извършена от служители в Дирекция“Устройство на територията и строителството, съдържащ констатации за поставяне на обекта, описание на същия, и установени нарушения, че навесът е поставен без съгласие на съсобствениците в имота и без разрешение за поставяне от главния архитект на общината.
Разпоредбата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ предвижда премахване на преместваеми обекти, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Според разписаното в чл.57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община.В конкретния случай съставеният Констативен акт №19/06.06.2025г. за проверка в имота, е от служители в Дирекция“Устройство на територията и строителството, заповедта е издадена въз основа на констатациите в същия, поради което е спазен процесуалният ред за издаване на заповедта.
По делото не спори, че ПИ с идентификатор 87374.540.296 по КК на гр.Ямбол, целият с площ 1027 кв.м., е частна собственост. В тази връзка органът е представил извадка от КРНИ, видно от част“Б“ данни за собственика, имотът е съсобствен между физически и юридически лица, като М. Н. Е. притежава 23.63/1027 ид.ч. от правото на собственост върху имота.Не се спори още, че в имота е реализирано строителство на жилищна сграда с ателиета и офиси, в тази връзка органът е представил част от одобрената проектна документация – строително-ситуационен план на УПИ ІІІ-103,104,105 за строителство на жилищна сграда с ателиета и офиси, одобрен на 24.04.2009г. от главния архитект на община Ямбол и ситуация на паркирането в УПИ ІІІ-103,104,105, одобрена на 17.11.2023г. от главния архитект на община Ямбол, според която в двора на имота са предвидени 10 паркоместа(л.115-116 то делото).
По жалба на собственици в имота, регистрирана в община Ямбол с рег.№2801-02474/03.02.2025г., с твърдения за незаконен строеж и незаконно ползване на дворното място към сградата, е била извършена предходна проверка в имота, за която е съставен Констативен протокол №35/10.02.2025г. от служители в Дирекция“Устройство на територията и строителството“ в община Ямбол.При проверката е констатирано, че в имота има обособени 10бр. паркоместа, на паркомясто №1 е изградена метална рамка с приблизителни размери 5.40/3.40м и височина 2.20м., покрита с гофрирана ламарина; металната конструкция не е трайно прикрепена към земята.Последвал е съставен Констативен акт №12/18.03.2025г. от служители в Дирекция“Устройство на територията и строителството“ в община Ямбол, с констатация за това, че е поставен преместваем обект, без съгласие от собствениците на имота, одобрена схема и разрешение за поставяне от главния архитект; в акта е вписано, че собственикът на преместваемия обект е неизвестен.Въз основа на Констативен акт №12/18.03.2025г. е била издадена Заповед №ТУ/04-00013/31.03.2025г. за премахването му, за която няма данни да е изпълнена.
С нова жалба, регистрирана в община Ямбол с рег.№2801-09312/18.04.2024г., собственици в имота са сигнализирали за започнат строеж на гараж в имота от М. Н. Е..По жалбата е била извършена проверка, за която е съставен Констативен протокол №103/22.04.2024г. от служители в Дирекция“Устройство на територията и строителството“ в община Ямбол.Установено е, че има изградена метална рамка с приблизителни размери 3.80м/260м и височина 2.20м., покрита в горната си част и частично отстрани със зелена слънцезащитна мрежа; Основите на рамката представляват два успоредни стоманобетонови пояса, излети по дългата страна. Последвало е съставяне на Констативен акт №19/06.06.2025г. за проверка в имота. В хода на производството е бил установен собственика на изграденото на място – за което е съставен Констативен протокол №107/11.04.2025г.Видно от този протокол, собственик на паркомясто №1, съгласно „Ситуация на паркирането“ в имот с идентификатор 87374.540.296 по КК на гр.Ямбол, находящ се на [улица], е жалбоподателят М. Е..
Според дефиницията по §5, т.38 от ЗУТ, "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Според дефиницията по §5, т.80 от ЗУТ, "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
По арг. от чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, преместваемите обекти биват такива с увеселително предназначение, за административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия и свързани с отбраната и сигурността на страната.Видно от приложената снимка към Констативен протокол №186/23.06.2025г., с констатация за това, че след съставяне на констативния акт преместваемото съоръжение не е премахнато, същото служи за паркиране на лек автомобил, т.е. предназначението му е обслужващо.
По арг. от § 5, т. 80 във вр. т. 38 от ДР на ЗУТ условие за определянето на един обект като преместваем е да няма характеристиките на строеж, което означава преди всичко да няма характеристиките на сграда, респ. вид постройка на допълващото застрояване. По смисъла на §1, т.1б от Закона за кадастъра и имотния регистър, "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Несъмнено, процесният обект няма характеристиките на сграда(постройка), тъй като не е трайно прикрепен към земята.
Не може да бъде споделен и довода на жалбоподателя, че поставеният обект е леко слънцезащитно съоръжение - такива по смисъла на чл.93 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони са само леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите по фасади и покриви.Обектът е поставен в поземления имот, на място, определено за паркиране, и служи за паркиране на автомобил.
В случая нареденият за премахване обект според описанието си изпълва съдържанието на определението за преместваем обект - изградена метална рамка с приблизителни размери 5.40/3.40м и височина 2.20м., покрита с гофрирана ламарина; металната конструкция не е трайно прикрепена към земята.Поради това и правилно е бил квалифициран като такъв.При безспорния факт, че за поставянето му не е издавано разрешение от главния архитект, както и че е поставен в нарушение на одобрената схема за паркиране в имота, осъществена е хипотезата по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ - поставеният обект е без разрешение, в противоречие със схемата.
Изложеното сочи за съответствие на издадената заповед с материалния закон и с целта на закона, която е спазване на правилата за устройство на територията.
В обобщение съдът приема жалбата за неоснователна, поради което следва да я отхвърли.Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответната страна - такива се следват в минимален размер от 200лв. по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в сила от 1.10.2025 г.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. Е., [населено място], [улица], ***, чрез адв.М. Х. от *, против Заповед №ТУ/04-00025/23.06.2025г. на кмета на община Ямбол.
ОСЪЖДА М. Н. Е., с [ЕГН], [населено място], [улица], ***, да заплати на община Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Г.С.Раковски“ №7, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 200(двеста) лева.
Съгласно чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ, решението е окончателно.
Препис да се връчи на страните.
| Съдия: | |